Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

          гр.Малко  Търново,  13.11.2013г.

 

    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

МАЛКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание на тридесети октомври  през две хиляди и тринадесета  година в състав:

 

                                                                 Председател: Мария Москова

 

като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело № 32 по описа за 2013 г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от С.М.Г. чрез адв.С. против Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР с предявени искове за заплащане на допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, за положен нощен труд, за положен труд по време на официални празници, както и за заплащане на левовата равностойност на дължимата безплатна храна поради работа със специфичен характер и при специфични условия. В исковата молба се твърди, че  ищецът е в служебно правоотношение с ответника съгласно заповед № 950 от 25.03.2005г. на Директор НСГП, като към настоящия момент работи като полицай в ГПУ-Малко Търново, което е на структурно подчинение към РД»ГП»-Елхово при ГД»ГП» към МВР. Посочва, че е служител в Група за охрана на държавната граница – Резово при ГПУ-Малко Търново при режим на работа -  24- ри часова смяна. Твърди, че за времето от 01.01.2010г. до 31.12.2012г. е положил средно за отчетен период по двадесет  24-ри часови смени, което прави по 160 часа нощен труд на отчетен период, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на около 183 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до положен от ищеца извънреден труд от около 23 часа на отчетен период, който е следвало да му бъде допълнително заплащан от ответника по 5.50 лева на час или  на  около 126.50 лева за отчетен период. На второ място ищецът твърди, че за така отработените около 183 часа нощен труд за отчетния период, ответникът е следвало да му заплати допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер на 45.75 лева на тримесечие. На трето място ищецът твърди, че за отчетния период ответникът е следвало да му  заплати и допълнително възнаграждение за работа през официалните празници. На четвърто място, ищецът твърди, че за положените от него средно по 20 смени за отчетен период, ответникът е следвало да му заплати левовата равностойност за полагащата му се безплатна предпазна храна поради работа със специфичен характер и при специфични условия, за всеки отчетен период в размер на по 144.00 лева, а за целия процесен период, включващ 12 отчетни периода – сумата в размер на 1728.00 лева. Направил е  доказателствено искане за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените от ищеца въпроси в исковата молба. Претендира разноски по делото.

С оглед на изложените обстоятелства и след  изменение на размера на предявените искове, направено на основание чл.214 от ГПК, ищецът моли  съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати :

1/Сумата от  1241.86 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.01.2010 до 31.12.2012г., ведно с мораторната лихва в общ размер на 203.62 лева,  ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска -08.03.2013г. до окончателното му изплащане;

2/Сумата от  408.00 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер на  1632 часа за периода от 01.01.2010 до 31.12.2012г.,, ведно с мораторната лихва в общ размер на 65.42 лева, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска -08.03.2013г. до окончателното му изплащане;

3/Сумата от  415.14 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд по време на официални празници за целия процесен период, ведно с мораторната лихва в общ размер на 92.39 лева, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска-08.03.2013г. до окончателното му изплащане;

4/Сумата от 1581.60 лева, представляваща левовата равностойност на дължимата безплатна предпазна храна поради работа със специфичен характер и при специфични условия, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска -08.03.2013г.до окончателното му изплащане;

В законовия срок по ГПК ответната страна Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР чрез пълномощник ю.к.Т. е депозирала писмен отговор, с който е взела становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани, като е изложила подробни съображения и доводи по всеки един от предявените искове,  възразила е срещу доказателственото искане на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените от ищеца въпроси, ангажирала е писмени доказателства, като е представила на съда и исканата от ищеца Заповед № Із-1259/22.08.2006г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът, с оглед на направеното доказателствено искане и с цел разкриване на обективната истина по делото, с определение № 46/17.05.2013г. е назначил ССЕ по гр.д.№ 32/2013г. със задача в.л. Т.Д.А.,, след запознаване с документите по делото, с книгите за гранично-полицейска служба за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2012г. и съобразно нормативните документи, да отговори на поставените от ищеца осем въпроса в исковата молба.  Заключението на в.л. Т.А. е депозирано в деловодството на съда с вх.№ 1020/17.09.2013г., а заключението по допълнително поставените въпроси е депозирано с вх.№1130/17.10.2013г.

В с.з., ищецът, редовно призован, се представлява от адв.С. – БАК, чрез която поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи като основателни и доказани.

В с.з. ответната страна, редовно призована, се представлява от ю.к.Т., чрез която моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правни основания чл.202 ал.1 и ал.5 от ЗМВР вр. чл.67 ал.7 т.1  и т.3от ЗДС, чл.204 ал.3 от ЗМВР, и чл.86 от ЗЗД.

Безспорно е по делото, че през исковия период от 01.01.2010г. до 31.12.2012г.,  както и към настоящия момент страните са в служебно правоотношение по силата на заповед № 950 от 25.03.2005г. на Директор НСГП, като ищецът е на  длъжност полицай в ГПУ-Малко Търново,  в група за охрана на държавната граница – Резово. Безспорно е, че в процесния период ищецът е осъществявал служебните си задължения на 24-ри часови смени. По делото е прието от съда и неоспорено от страните заключението на в.л.А. по назначената съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на в.л.А. съдът приема за установено, че за процесния период ищецът е отработил действително 6078 часа, в т.ч. и нощен труд – 1576 часа, преизчислен нощен труд /по коефициент  1.143/ – 1800 часа,  положил е труд на официалните празници 03.03.2010г., 06.05.2010г., 24.05.2010г.;06.09.2010г., 31.12.2010г.;  24.05.2011г. и 06.05.2012г., като:

1/ неизплатената разлика между часовете положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент 1.143, и заплатения извънреден труд  е в размер  общо на  1241.86 лева , а мораторната лихва е в размер на 203.62 лева;

2/ неизплатената разлика за часовете положен нощен труд е в размер на 408.00 лева, а мораторната лихва е в размер на 65.42 лева;

3/ неизплатената разлика за часовете положен труд в дните на официалните празници е в размер на 415.14 лева, а мораторната лихва е в размер на 92.39 лева.

Така също от заключението на в.л.А. по допълнително поставените му въпроси във връзка с конкретизираната претенция на ищеца за левовата равностойност за безплатна храна за вредни условия / по 2.40лв. за работна смяна от 8 часа/ , се установи, че ищецът  е получил за процесния период сумата общо в размер на 1650.00 лева, представляваща  левовата равностойност на полагаемата му безплатна храна.

Съдът приема експертизата за обективно и компетентно изготвена  и я кредитира изцяло.

С оглед установеното от фактическа страна, досежно предявените искове за заплащане на :  1/Сумата от  1241.86 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.01.2010 до 31.12.2012г., ведно с мораторната лихва в общ размер на 203.62 лева,  ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска -08.03.2013г. до окончателното му изплащане; 2/Сумата от  408.00 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.01.2010 до 31.12.2012г.,, ведно с мораторната лихва в общ размер на 65.42 лева, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска -08.03.2013г. до окончателното му изплащане; и 3/Сумата от  415.14 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд по време на официални празници за целия процесен период, ведно с мораторната лихва в общ размер на 92.39 лева, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска-08.03.2013г. до окончателното му изплащане,  Съдът приема, че същите са основателни и доказани по размер, поради което следва да бъдат уважении, като правните съображенията за това са следните:

 Съгласно нормата на чл.211, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично при петдневна работна седмица. Със Заповед № 1933/13.05.2009г. на Директора на ГД”Гранична полиция” на служителите от охрана и наблюдение на държавната граница при РДГП-Елхово е определен 24-часов режим на труд. Съгласно текста на чл.211 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители, работещи на 24-часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период, като съгласно разпоредбата на чл.211 ал.5 т.1 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за работа в почивни и празнични дни , като извънредния труд се заплаща с увеличение 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.202 ал.1 т.1 от ЗМВР, към основното си месечно възнаграждение,  служителите получават различни видове допълнителни възнаграждения, изчерпателно изброени в цитираната разпоредба, измежду които не е посочено допълнителното възнаграждение  за нощен труд. Съгласно разпоредбата на чл.202 ал.1 т.5 от същия закон, служителите получават „и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на МС” поради което настоящият съдебен състав намира, че нормата на чл.67 от ЗДСл, предвиждаща изплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд, е приложима. Съгласно чл.67 ал.7 т.1 от Закона за държавния служител за положен нощен труд се изплаща допълнително възнаграждение в размер не по-малко от 0.25 лева на час съгласно чл.20 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.  Съгласно разпоредбата на чл.67 ал.7 т.3 от ЗДС се заплаща допълнително възнаграждение за положен труд на официални празници  в размер на 100 на сто върху основното месечно възнаграждение. Съгласно чл.9  ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Съгласно чл.25 ал.1 от Инструкция № Із-343 от 05.03.2009г. за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното време, възнагражденията за извънреден труд се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период.

Установи се от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, след анализ на данните от  ГПУ- Малко Търново, както  и от приетите по делото писмени доказателства, че неизплатената разлика между часовете положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент 1.143, и заплатения извънреден труд  е в размер  общо на  1241.86 лева, с оглед което ответната страна следва да бъде осъдена да заплати изцяло претендираната сума.  С оглед доказване основателността на главната претенция, основателна се явява и акцесорната такава за заплащане на обезщетение за забавено плащане, считано от падежа на всяко плащане до предявяване на иска в размер на 203.62 лева.

Установи се от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, след анализ на данните от ГПУ -Малко Търново, както  и от приетите по делото писмени доказателства, че неизплатената разлика за часовете положен нощен труд е в размер на 408.00 лева, с оглед което ответната страна следва да бъде осъдена да заплати изцяло претендираната сума.  С оглед доказване основателността на главната претенция, основателна се явява и акцесорната такава за заплащане на обезщетение за забавено плащане, считано от падежа на всяко плащане до предявяване на иска в размер на 65.42 лева.

         Установи се от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, след анализ на данните от ГПУ -Малко Търново, както  и от приетите по делото писмени доказателства, че неизплатената разлика за часовете положен труд в дните на официалните празници е в размер на 415.14 лева, с оглед което ответната страна следва да бъде осъдена да заплати изцяло претендираната сума. С оглед доказване основателността на главната претенция, основателна се явява и акцесорната такава за заплащане на обезщетение за забавено плащане, считано от падежа на всяко плащане до предявяване на иска в размер на 92.49 лева.

Установи се от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, след анализ на данните от ГПУ -Малко Търново, както  и от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът  е получил за процесния период сумата общо в размер на 1650.00 лева, представляваща  левовата равностойност на полагаемата му безплатна храна за работа при специфични услови и рискове за живота и здравето / по 2.40лв. за работна смяна от 8 часа/ .  С оглед установеното от фактическа страна, досежно предявения иск за заплащане на сумата в размер на 1581.60 лева, представляваща левовата равностойност на полагаемата му безплатна храна за работа при специфични услови и рискове за живота и здравето през процесния период, съдът намира същия за неоснователен, като правните съображения за това са следните :

Съгласно разпоредбата на чл.204 ал.1 на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност, като съгласно ал.3 - На служителите, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето, се осигурява безплатна храна, а на служителите, работещи на смени, се осигуряват ободряващи напитки.Размерът на сумите, доволствията и редът за предоставянето им се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи, а Наредба № 11/21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея дава подробната правна уредба. Въз основа на тази наредба министърът на вътрешните работи е издал Заповед № Із-1259/22.08.2006г. , изм. със Заповед №Із-1377/07.08.2007г., изм. със Заповед №Із-1877/17.08.2010г. и Заповед № Із-2641/09.11.2010г., действала до 2010г., включително, за 2011г. е нямало издадена заповед, а за 2012г. въз основа на Наредба № Із-1681/21.08.2012г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна на служителите на МВР, работещи при специфични услови и рискове за живота и здравето, и на ободряващи напитки за служителите на МВР, които работят на смени, е издадена Заповед № Із-1843/05.09.2012г., в сила от 01.10.2012г.  Съгласно чл.4.2 от Заповед № Із-1259/22.08.2006г.  размерът на безплатната предпазна храна е в размер на 2.40лв. за работен ден. Приведено в работни дни на основата на нормалната 8-часова продължителност, за служителите на 24-часова смяна за всяка една положена 24-часова смяна им се полага безплатна храна за три дни / 24:8=3/. Установи се от заключението на вещото лице по допълнително поставените въпроси, след анализ на данните от ГПУ- Малко Търново, както  и от приетите по делото писмени доказателства, че за процесния период ищецът е отработил действително 5272 часа, които приведени в работни дни с нормална 8-часова продължителност се равняват на 659 работни дни /5272:8=659/, за които му се е полагала безплатна храна в размер общо на 1581.60 лева/659х2.40=1581.60/. Така също обаче се установи, че ответната страна е изплатила за процесния период на ищеца сумата в размер на 1650.00 лева, представляваща  левовата равностойност на полагаемата му безплатна храна, с оглед на което съдът намира, че претенцията за заплащане на сумата в размер на 1581.60 лева, представляваща левовата равностойност на полагаемата му безплатна храна за работа при специфични услови и рискове за живота и здравето през процесния период следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед на отхвърлянето на главната претенция за заплащане на сумата от 1581.60 лева, следва да бъде отхвърлена  и акцесорната за заплащане на законна лихва върху тази сума от датата на предявяването на иска.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на РС-Малко Търново сумата в размер на 97.02 лв., представляваща държавна такса за образуване на дело, както  и сумата в размер на 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.  На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния  разноски съобразно уважената част от исковете - общо в размер на 500.00 лева, от които 170.00 лева възнаграждение за вещо лице и  възнаграждение за адвокат в размер на 350.00 лева, определено от  съда с оглед на правната и фактическата сложност на делото  на основание  чл.78 ал.5 вр. ал.1 от ГПК, вр.чл.36 от Закона за адвокатурата,вр.чл.7 ал.1 т.1 и ал.2 т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

        

Воден от горните съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция «Гранична полиция» към МВР със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.»Княгиня Мария Луиза» 46,   ДА ЗАПЛАТИ на С.М.Г. ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.»Успенска» № 16 ет. 2 - адв.И.С. – БАК:  1 /Сумата в размер на   1241.86 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.01.2010 до 31.12.2012г., ведно с мораторната лихва в общ размер на 203.62 лева,  ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска -08.03.2013г. до окончателното му изплащане; 2/Сумата в размер на  408.00 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер на  1 632 часа за периода от 01.01.2010 до 31.12.2012г.,, ведно с мораторната лихва в общ размер на 65.42 лева, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска -08.03.2013г. до окончателното му изплащане;  3/Сумата в раземр на  415.14 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд по време на официални празници за целия процесен период, ведно с мораторната лихва в общ размер на 92.49 лева, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска-08.03.2013г. до окончателното му изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.М.Г. ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.»Успенска» № 16 ет. 2 - адв.И.С. – БАК против Главна дирекция «Гранична полиция» към МВР със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.»Княгиня Мария Луиза» 46, иск с правно основание чл.204 ал.3 от ЗМВР за заплащане на  сумата в размер на 1581.60 лева, представляваща левовата равностойност на дължимата безплатна предпазна храна поради работа със специфичен характери при специфични условия в периода от 01.01.2010 до 31.12.2012г., ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска-08.03.2013г. до окончателното му изплащане, като  НЕСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Главна дирекция «Гранична полиция» към МВР със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.»Княгиня Мария Луиза» 46,   ДА ЗАПЛАТИ на С.М.Г. ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.»Успенска» № 16 ет. 2 - адв.И.С. – БАК,  сумата в размер на 500.00 лева, представляваща разноски по делото.

         ОСЪЖДА Главна дирекция «Гранична полиция» към МВР със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.»Княгиня Мария Луиза» 46 да заплати на Държавата по сметка на РС-Малко Търново сумата в размер на 97.02 лева, представляваща държавна такса за образуване на дело и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. 

.

         Решението  може да бъде обжалвано чрез РС-Малко Търново пред БОС в  двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      Районен съдия :