Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      18

 

гр.Малко Търново, 29.11.2013г.

 

МАЛКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание на тридесети октомври  през две хиляди и тринадесета  година в състав:

                                                                  Председател: Мария Москова

 

като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело № 79 по описа за 2013 г. на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба по подсъдност искова молба, предявена от „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:град София, Бул.”***” № 68  против Д. Д*** М. с ЕГН ********** *** с правно основание чл.213 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. Ищцовото дружество твърди, че с полица № 121309009329 от 23.09.2009г. е сключило договор за имуществена застраховка „Каско” на л.а.”Фолксваген Пасат” с ДК№ А 9136 КР, собственост на Т.Д. Д***, със срок на действие от 24.09.2009г. до 23.09.2010г., при уговорено покритие „пълно каско” на рисковете, съгласно „Общи условия” на предлаганата застраховка. Излага, че на 29.12.2009г. по път І-9 на 4км. преди град Малко Търново, е реализирано ПТП между застрахованото МПС, управлявано от неговия собственик, и бракуван автомобил без регистрационен номер с водач Д. Д*** М. – ответник по делото. Твърди, че контролните органи – РУП-Малко Търново, посетили мястото на произшествието, са установили, че ответникът М. е нарушил правилата за движение по пътищата и виновно е причинил значrтелни материални щети по застрахованото в ищцвото дружество МПС, и  констатирали вината на ответника М. за допуснатото ПТП, като са му съставили АУАН № 647324, а за ПТП-то – Протокол за ПТП №1135438 от 29.12.2009г. Освен това водачът на бракувания автомобил и ответник по настоящето дело не е притежавал полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. По повод настъпилото застрахователно събитие, в ищцовото дружество е било подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на застрахования автомобил, по което била заведена ликвидационна преписка № 158626/30.12.2009г. Причинените имуществени вреди на собственика на л.а.”Фолксваген Пасат” с ДК№ А 9136 КР били описани и оценени от експерти на ищцовото дружество на стойност 15 300 лева. Съгласно т.94 от общите условия, от тази сума била удържана сумата 285 лева, представляваща четвъртата вноска от дължимата от застрахования застрахователна премия, а остатъкът, образуван след извършеното прихващане, в размер на 15 015 лева бил изплатен на застрахования на 18.05.2010г. с преводно нареждане на „Уникредит Булбанк”. Ищцовото дружество, с оглед на  разпоредбата на чл.213 ал.1 от КЗ, съгласно която с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вината,  с писмо-покана № 6-151/30.11.2010г. поканило ответника М. в офиса си за да уговорят начина на доброволното заплащане от страна на последния на сумата от 15 315 лева, представляваща застрахователно обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски по определянето му. Писмото било получено лично от ответника на 03.12.2010г., но същият не е възстановил доброволно на ищцовото дружество  процесната сума.

Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника М. да му заплати сумата в размер на 15 315 лева – главница, мораторна лихва  върху главницата в размер на 3 674 лева за периода от 11.12.2010г. до датата на завеждането на иска както и   законна лихва върху главницата от датата на завеждането на иска до окончателното й изплащане.Ангажира писмени доказателства. Претендира разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

         В законоустановения срок по ГПК ответникът М. е депозирал писмен отговор, с който е взел становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани, като оспорва изложените в исковата молба обстоятелства досежно вината за допуснатото ПТП. Съдът, като се е занимал с направените от ответника искания , е оставил без уважение искане община Малко Търново да бъде конституирана като ответник по делото при условията на солидарна отговорност , но е конституирал община Малко Търново като помагач на страната на ответника.

В законоустановения срок по ГПК, община Малко Търново, конституирана като помагач на ответника, е депозирала писмен отговор, с който не е взела становище по предявения иск,  но оспорва изложените от ответника абстоятелства, свързани с твърденията му за издадена заповед за придвижването на бракувания автомобил.

С Определение № 55/08.07.2013г. съдът е допуснал и назначил САТЕ и ССЕ, вещите лица по които да дадат отговори на поставените от ищцовото дружество въпроси. Служебно е изискал от РУП-Малко Търново цялата административно-наказателна преписка /в оригинал/, образувана против  Д. Д*** М. с ЕГН ********** *** , въз основа на АУАН № 647324, съставен за ПТП, настъпило на 29.12.2009г. по път І – 9, на 4 км. преди град Малко Търново.

Заключението на в.л. Т.А. по назначената ССЕ е депозирано в деловодството на съда  с вх.№ 901/08.08.2013г.

Заключението на в.л.П.П. по назначената САТЕ е депозирано в деловодството на съда с вх.№ 939/22.08.2013г., а допълнителните му пояснения са депозирани с вх.№ 1068/03.10.2013г.

В с.з., ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. Депозирало е молба, с която заявява, че поддържа исковата молба и желае да се даде ход на делото, както и че не възразява да се приеме заключението на в.л. по назначената ССЕ, но оспорва изцяло заключението на в.л. по назначената САТЕ, за което излага подробни съображения.

В с.з., ответникът, редовно призован, се явява лично и с адв.К.-Т., чрез която поддържа писмения отговор.

В с.з., третото лице –помагач на страната на ответника, редовно призовано, се представлява от адв.Т., чрез която поддържа писмения отговор.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 29.12.2009г. ответникът М. управлявал лек автомобил УАЗ-469 без регистрационен номер / снет от отчет/ с рама № 31514610017306 и двигател № 41780В10603999, със знанието и съгласието на Община Малко Търново, в чиято фактическа власт бил предоставен процесния автомобил от АСФ СКРАП ЕООД , когато около 17.15 часа на главен път І-9 посока град Бургас –гр.Малко Търново, на четири километра по пътя преди град Малко Търново, нарушил чл.42 ал.3 от  Закона за движение по пътищата, като предприел завиване наляво и ударил изпреварващия го ”Фолксваген Пасат” с ДК№ А 9136 КР, управляван и собственост на Т.Д. Д***, в следствие на което причинил ПТП между управлявания от него автомобил и лек автомобил  ”Фолксваген Пасат” с ДК№ А 9136 КР.

 Св.Т. Николов –мл.автоконтрольор при РУП-Малко Търново, посетил мястото на произшествието, и след като  извършил оглед , приел, че ответникът М. с деянието си виновно е нарушил чл.42 ал.3 от ЗДвП и е причинил допуснатото ПТП, за което му  съставил АУАН № 164/29.12.2009г. с фабричен рег.№ 647324, а за ПТП-то съставил Протокол за ПТП №1135438 от 29.12.2009г.  Въз основа на така съставения АУАН била ангажирана административно-наказателната отговорност на ответника М. с  Наказателно постановление  № 164/06.01.2010г. на Началника на РУП-Малко Търново, подписано без възражения от ответника и необжалвано от същия, влязло в законна сила на 16.01.2010г.

Към датата на ПТП-то  водачът на бракувания автомобил и ответник по настоящето дело М. не е притежавал полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

 Към датата на ПТП-то по отношение на л.а.”Фолксваген Пасат” с ДК№ А 9136 КР, собственост на Т.Д. Д***,  е била в сила  имуществена застраховка „Каско” със срок на действие от 24.09.2009г. до 23.09.2010г., при уговорено покритие „пълно каско” на рисковете, съгласно „Общи условия” на предлаганата застраховка, сключена между ищцовото дружество и Т.Д. Д***  с полица № 121309009329  от 23.09.2009г.

По повод настъпилото застрахователно събитие, в ищцовото дружество  било подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на застрахования автомобил, по което била заведена ликвидационна преписка № 158626/30.12.2009г. Причинените имуществени вреди на собственика на л.а.”Фолксваген Пасат” с ДК№ А 9136 КР били описани подробно с необходимата конкретизация и опис на частите поотделно , както и начина на възстановяването им – нови, с Опис-заключение за вреди на МПС с № 1-151/11.01.2010г. /л.20-21/ от експерти на ищцовото дружество и оценени на обща стойност в размер на 15 300 лева съгласно рекапитулацията № 5-151/08.04.2010г./л.45/, изготвена въз основа на представените фактури /л.25-43/ и сравнителната авто-техническа експертиза от в.л. при ищцовото дружество/л.44/  . Съгласно чл.94 от общите услови от тази сума била удържана сумата 285 лева, представляваща четвъртата вноска от дължимата от застрахования застрахователна премия, а остатъкът, образуван след извършеното прихващане, в размер на 15 015 лева съгласно Ликвидационен акт № 170443/05.05.2010г.  бил изплатен на застрахования Д*** на 18.05.2010г. с преводно нареждане на „Уникредит Булбанк”.

Ищцовото дружество, с писмо-покана № 6-151/30.11.2010г. е поканило ответника М. в офиса си за да уговорят начина на доброволното заплащане от страна на последния на сумата от 15 315 лева, представляваща застрахователно обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски по определянето му. Писмото било получено лично от ответника на 03.12.2010г., но същият не е възстановил доброволно на ищцовото дружество  процесната сума.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове с правно основание  чл.213 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за основателни и доказани по размер, поради което следва да бъдат уважени изцяло, като правните съображения за това са следните: .

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

 Съгласно чл.213 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования увреден срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайни разноски, направени за определянето му. За да се ангажира отговорността на ответника по регресния иск, следва да са налице условията по чл.213, ал.1 КЗ – валидно застрахователно правоотношение; да е настъпило застрахователно събитие, рискът от което да е покрит от договора за застраховка; имуществена отговорност на трето лице по отношение на увредения застрахован поради причиняване на застрахователното събитие; за причинената вреда да е заплатено застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования и вследствие на това - встъпване на застрахователя в правата на застрахования.

От събраните по делото писмени и устни доказателства, се установи, че между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил -Т.Д. Д***  има сключен валиден договор за имуществена застраховка „Каско” със срок на действие от 24.09.2009г. до 23.09.2010г., при уговорено покритие „пълно каско” на рисковете, съгласно „Общи условия” на предлаганата застраховка и  полица № 121309009329  от 23.09.2009г.

Съдът, въз основа на събраните писмени доказателства, както и от гласните такива,  приема за установено, че  ответникът М. виновно е причинил ПТП , като на 29.12.2009г.  около 17.15 часа на главен път І-9 посока град Бургас –гр.Малко Търново, на четири километра по пътя преди град Малко Търново, като водач на лек автомобил УАЗ-469 без регистрационен номер / снет от отчет/ с рама № 31514610017306 и двигател № 41780В10603999, е предприел завиване наляво и ударил изпреварващия го ”Фолксваген Пасат” с ДК№ А 9136 КР, управляван и собственост на Т.Д. Д***. В резултата на удара, са настъпили материални щети на лекия автомобил  ”Фолксваген Пасат” с ДК№ А 9136 КР, управляван и собственост на Т.Д. Д***.

Произшествието е възникнало в срока на действие на договора за застраховка “Пълно Каско”, сключен между ищцовото дружество и Т.Д. Д***.

По този начин, и вследствие на виновното поведение на ответника М. са възникнали описаните подробно с необходимата конкретизация и опис на частите поотделно , както и начина на възстановяването им – нови, в преписката на застрахователя щети -  Опис-заключение за вреди на МПС с № 1-151/11.01.2010г. /л.20-21/.

Съдът не споделя  изслушаното експертно заключение относно механизма на ПТП-то и остойностяването на вредите по застрахования в дружеството автомобил, като съображенията за това са следните:

Процесното ПТП се доказа с приобщените по делото доказателства от АНП, образувана против ответника М., влязлото в законна сила НП против ответника М.  и Протокол за ПТП № 1135438/29.12.2009г., издаден в изпълнение на чл.9 от Наредба № І-167 от 24.10.2002г. Последният установява факта на осъщественото противоправно деяние, тъй като е съставен по надлежния ред от компетентен орган по контрол на пътищата, който е извършил разследване по случая и е съставил окомерна скица за събитието, съгласно изискванията на наредбата.Длъжностното лице е изложило точно и в цялост обстоятелствата по настъпването на произшествието в издадения протокол. Този документ по своята правна природа съставлява официален свидетелстващ документ и има обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства, включително дата, място на ПТП, механизъм на увреждането и др. Изложеното становище за доказателствената сила на Протокола за ПТП е установено в трайната съдебна практика на съдилищата / в този смисъл Решение № 1553 от 09.12.2009г. по гр.д. № 1387/2009г. на САС, ГО, 7 състав; Решение № 85 от 28.05.2009г. по т.д. № 768/2008г. на ВКС,ІІ т.о; Решение № 711 от 22.10.2008г. на ВКС по т.д. № 395/2008г., ІІ о., ТК; Определение № 467 от 29.07.2009г. на ВКС по т.д. № 424/2009г., ІІ т.о.; Определение № 210 от 20.04.2010г. на ВКС по т.д.№ 1040/2009г., ІІ т.о. и дл./ В протокола липсва каквато и да е индиция за извършено нарушение на правилата за движение от водача  на увредения „Фолксваген Пасат” с № А 9136 КР , поради което твърдението на ответника М. за вина на Т. Д*** за реализиране на процесното ПТП и изслушаното експертно заключение за вина на двамата водачи за настъпилото ПТП, основаващо се на „предположенията” на вещото лице, /както самото в.л. заявява в съдебно заседание/, а не върху събраните и приобщените по делото писмени и гласни доказателства, се явяват необосновани. Предположението на вещото лице, че автомобила, управляван от ответника М.,  се е движил със скорост в рамките на разрешената до 70км./ч. , не кореспондира със заявеното в с.з. от самия    ответник М., а именно: че преди да предприеме маневрата завиване на ляво, М. е бил спрял на пътното платно, изчаквайки да премине насрещно движещето се МПС, след което е предприел маневра завиване наляво без да е бил убеден, че пътят за тази маневра е свободен и няма да застраши останалите участници, като е  ударил изпреварващия го  ”Фолксваген Пасат” с ДК№ А 9136 КР, управляван и собственост на Т.Д. Д***. Предположението  на вещото лице за евентуално нарушение на правилата за движение от страна на водача на увредения автомобил Д***, за което няма никакви данни по делото, не е подкрепено с никакви доказателства  , поради което съдът не приема заключението на вещото лице в тази му част. Предвид изложеното, съдът намира, че релевираното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно и недоказано.

По отношение на субективния елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, не бе установена липсата на вина от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест да обори законоустановената презумция, регламентирана в чл.45 ал.2 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства / Протокол за ПТП, АУАН , НП , обяснения на ответника и др./ се установи както вината на ответника, така и противоправността на извършеното от него деяние.

От събраните по делото писмени и устни доказателства, както и от заключението на в.л., се установи, че от техническа гледна точка имуществените вреди, нанесени на застрахования л.а.”Фолксваген Пасат” с рег. № А 91 36 КР се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

От преводно нареждане за кредитен превод с дата 18.05.2010 г. на „Уникредит Булбанк”, се установява, че ищцовото дружество е платило  на Т. Д*** застрахователното обезщетение, което по представени фактури и собствена експертиза на застрахователя е възлязло на сума в размер 15 015 лева съгласно Ликвидационен акт № 170443/05.05.2010г.  При тези обстоятелства застрахователят има право да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. По делото не е спорно, че към момента на причиняване на щетите ответникът М. не е имал сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност”, което да даде възможност за приложение на чл. 213, ал. 1, изр. второ от КЗ. Застрахователят може да претендира плащане единствено от причинителя на увреждането.

По отношение остойностяването на вредите по застрахования в ищцовото дружество автомобил, съдът не приема становището на в.л., че стойността на новите части, необходими за извършване на ремонта на увредения автомобил ”Фолксваген Пасат” с рег. № А 91 36 КР, следва да бъде коригирана с коефициент за овехтяване. Размерът на застрахователното  обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В тази насока са постановените Решение № 3782009г. на НКС по т.д. № 667/2008г., І т.о.; Решение от 08.07.2010г. на ВКС по т.д. № 652/2009г., Решение № 79 от 02.07.2009г. на ВКС по т.д.№ 156/2009г., І т.о., Решение № 6 от 02.02.2011г. на ВКС по т.д.№ 293/2010г., І т.о.,ТК и др., съгласно които при представени разходни документи за извършен ремонт на увреденото МПС / както е в конкретния случай/, действителната стойност на вредите съответства на пазарната стойност на ремонта за отстраняване на щетите, без да бъде прилагана коефициент за овехтяване на новите части. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл.4 на  Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС/  въведена съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор/ изрично е предвидено, че  същата се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Становището на в.л. за приложение на Методиката в настоящия случай е неправилно и не се възприема от съда, тъй като в конкретния случай са представени разходни документи /фактури/ за извършения ремонт на увреденото МПС /в този смисъл Решение № 52 от 08.07.2010г. по т.д.№ 652/2009г.,ТК, І т.о. на ВКС/.

 По отношение на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за лихвата за забава, съдът намира, че ответната страна е изпаднала в забава спрямо застрахователя, считано от изтичане на дадения 7-дневен срок за доброволно изпълнение, т.е. от 11.12.2010г., тъй като поканата за доброволно плащане е била получена от ответника на 03.12.2010г. се установява и доказва от приетите по делото доказателства. От прието заключение на в.л. по ССЕ, се установява, че дължимата от ответника лихва върху главницата от 15 315.00 лева за периода от 11.12.2010г. до датата на завеждането на иска -09.04.2013г. е в размер на 3674.34 лева/л.24-26/.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78  ал.1 и ал.8  от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество, направените от последното разноски в настоящето производство в размер общо на 1839.34 лева, от които: 759.56лв.- държавна такса, 150.00 лева възнаграждение на в.л. по САТЕ, 100.00 лева – възнаграждение на в.л. по ССЕ и 829.78 лева  -юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА на основание чл.213 ал.1 от КЗ Д. Д*** М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ   на „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:град София, Бул.”***” № 68, сумата в размер на 15 315.00 / петнадесет хиляди триста и петнадесет/ лева – главница, представляващо изплатено застрахователно обезщетение по договор „Каско” на МПС, застрахователна полица № 121309009329  от 23.09.2009г. със срок на действие от 24.09.2009г. до 23.09.2010г. на собственика на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.№ А 91 36 КР за причинени на последния имуществени вреди, настъпили на 29.12.2009г. по път І-9 на 4км. преди град Малко Търново.

 ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД Д. Д*** М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ   на „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:град София, Бул.”***” № 68, сумата в размер на 3 674.00/ три хиляди шестстотин седемдесет и четири/ лева, представляваща мораторна лихва  върху главницата в за периода от 11.12.2010г. до датата на завеждането на иска -09.04.2013г., както и   законната лихва върху главницата от датата на завеждането на иска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78  ал.1 и ал.8  от ГПК, Д. Д*** М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ   на „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:град София, Бул.”***” № 68, сумата в размер на 1839.34 лв./ хиляда осемстотин тридесет и девет лева и 34 стотинки/, от които: 759.56лв.- държавна такса, 150.00 лева възнаграждение на в.л. по САТЕ, 100.00 лева – възнаграждение на в.л. по ССЕ и 829.78 лева  -юрисконсултско възнаграждение.

С оглед  разпоредбата на чл.223 ал.2 от ГПК, ОБЯВЯВА, че съдебното решение е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на  ответника – община Малко Търново.

 

Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                            Районен съдия :