Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                       

 

               гр.Малко Търново, 15.08.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на първи август две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                       

Председател: МАРИЯ МОСКОВА

 

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдията Москова гр.д.№ 12 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, съобрази:     

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от И.Ж.К. ***, адв.К.Т.-БАК, уточнена с допълнителна молба с вх.№ 786/20.05.2014г.,  с която са предявени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 и чл.225 ал.1 от КТ  против община Малко Търново, представлявана от кмета ***. Ищецът твърди, че с ответната страна са били в   трудови правоотношения, прекратени със Заповед № К 118/10.12.2013г. на кмета на община Малко Търново на основание чл.330, ал.1, т.6 вр. чл.190 ал.1 т.3 от КТ, поради налагане със Заповед № 546/10.12.2013г. на дисциплинарно наказание – уволнение.  Намира процесната уволнителна заповед за незаконосъобразна и необоснована, като оспорва изцяло изложените в Заповед № 546/10.12.2013г. причини за уволнението като несъответстващи на обективната истина. Моли съда да постанови решение, с което да  признае незаконосъобразността на уволнението и да отмени същото като незаконно, както и да осъди ответната страна да му заплати сумата в общ размер на 1857.90 лева, представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, изчислено в размер на месечното му брутно трудово възнаграждение от 309.65лв за срок от 6 месеца – времето през което е останал без работа, ведно със законната лихва от подаването на молбата до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответната община Малко Търново е депозирала писмен отговор с вх. № 951/20.06.2014г., с който оспорва предявените от ищеца искове  като неоснователни и недоказани. Излага твърдения, че уволнителната заповед № К118/10.12.2013г. на кмета на община Малко Търново е издадена въз основа на Заповед № 546/10.12.2013г. за налагане на дисциплинарно наказание при спазване разпоредбите на КТ, поради което е законосъобразна, както и че процедурата по чл.193 от КТ е спазена напълно. Оспорва твърденията на ищеца , че не са му били поискани обяснения , като твърди, че със заповед № 162/28.11.2013г. са му били поискани такива, но ищецът отказал да даде такива. Претендира направените деловодни разноски.

         Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Установи се от трудов договор № 52 от 10.11.2011г. /л.105/, а и не е спорно между страните, че между ищеца И.К. ***, представлявана от кмета ***, е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът И.К. е заемал длъжността „електрозаварчик  за неопределено време в община Малко Търново с място на работа: Общинско предприятие „Благоустройство и комунално строителство” –  община Малко Търново, създадено с Решение № 38 по Протокол № 4/24.02.2004г. на Общински съвет при община Малко Търново/ л.22/ и с настоящ директор ***, назначен със Заповед № К 26/08.05.2013г. на кмета на община Малко Търново /л.23/. Брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца К.  е било в размер на 339.76 лева, видно от сключеното между страните допълнително споразумение № К63/03.01.2013г. /л.98/.

Установи се от доказателствата по делото, а и не е спорно между страните,  че на 10.12.2013г. е била издадена Заповед № К 118/10.12.2013г. на кмета на община Малко Търново, с която считано от 11.12.2013г., е  било прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание  чл.330 ал.2 т.6 вр. чл.190 ал.1 т.3 и чл.188 т.3 от КТ/л.10/. Отказът на ищеца да получи препис от заповедта, връчена му на 10.12.2013г., е удостоверен с подписите на двама свидетели: *** и ***.  Като причина за прекратяване на трудовия договор с ищеца в уволнителната заповед е посочена Заповед № 546/10.12.2013г. на зам.кмета на община Малко Търново – ***, с която е било наложено дисциплинарно наказание – уволнение на ищеца /л.11/.

Със Заповед №546/10.12.2013г. зам.кметът на община Малко Търново – ***, е наложил на ищеца К. наказание “дисциплинарно уволнение” за това, че „на 14.11.2013г. : 1/не е изпълнил законови нареждания на прекия си ръководител, от което са произтекли вредоносни последици за работодателя;  2/ Не е изпълнил възложената му работа, а  предоставил изпълнението й на неквалифицирано техническо лице, което е довело до негодно изпълнение на възложената работа и 3/ не е спазил техническите и технологичните правила за работа, с което е застрашил здравните и безопасни условия на труд, както за себе си, така и за другите служители”, което представлявало нарушение по чл.187, т.3, т.4, т.5, т.7 и т.9 от КТ. В мотивите за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е посочено, че К. грубо е нарушил трудовата дисциплина и изискванията за здравни и безопасни условия на труд, като при избора на наказанието са взети предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, виновното поведение на служителя и предходните му трудови провинения.

Със заповед № 162/28.11.2013г. директорът на Общинското предприятие  „Благоустройство и комунално строителство” –  община Малко Търново, е наредил на ищеца К. да даде писмени обяснения за : 1/неизпълнението на 14.11.2013г.  на разпорежданията му относно начина и последователността при монтажа на детайлите на изработваното гребло и нарушаването на изричната забрана да прави плътни шевове на детайлите преди монтажа на долните и горни винкелни опори и 2/ предоставянето на направата на отговорни заварки на неправоспособно лице, без да е оторизиран за това. Заповедта за даване на писмени обяснения е била връчена от св.***- служителка в ОП „БКС” лично на ищеца К. на 29.11.2013г. срещу подпис /л.75/. От свидетелските показания св.***- служителка в ОП „БКС” и от Протокол от 29.11.2013г. за връчване на Заповед № 162/28.11.2013г., издадена от директора на Общинското предприятие  „Благоустройство и комунално строителство” –  община Малко Търново се установи, че в момента на връчването  - 29.11.2013г., ищецът  К. устно е  отказал  да даде такива. От  удостоверение с дата 09.12.2013г., издадено от *** –ст.специалист „Деловодство и информационно обслужване” в община Малко Търново се установява, че до 10.00 час на 09.12.2013г. в деловодството на общината не са били депозирани така поисканите писмени обяснения от И.К.. С докладна записка № 252/02.12.2013г. *** – директор на ОП „БКС”-Малко Търново е докладвал на кмета на община Малко Търново за установените от него констатации по изпълнението на възложените ремонтни дейности по възстановяването на греблата на снегопочистващата техника на ищеца И.К., като е  направил предложение последният да бъде освободен от работа.

По делото са разпитани свидетелите *** и *** - служители в ОП „БКС”, както и свидетеля *** – бивш служител в ОП „БКС”. От показанията на св.*** се установява, че на 14.11.2013г. между К. и прекия му ръководител – директора на ОП”БКС” е възникнало пререкание относно  начина и последователността на заваряване на детайлите на  греблата. От показанията на св.*** се установява, че същият се е опитал на 14.11.2013г. да извърши заварка с електрожен, макар да е неправоспособно лице, но веднага след забележката на директора на ОП „БКС”, който дошъл на проверка и го заварил с електрожена,  преустановил действията си. От показанията на св.***а се установява, че Заповед № 162/28.11.2013г., издадена от директора на Общинското предприятие  „Благоустройство и комунално строителство” –  община Малко Търново за даване на писмени обяснения, е била връчена лично на 29.11.2013г. срещу подпис на ищеца К., както и че последният при връчването устно е отказал да даде такива.

От трудовото досие на ищеца К. се установява, че на същия през календарната 2013г. са били налагани наказания „забележка” и „предупреждение за уволнение” съответно със Заповед № 45/18.07.2013г. и  Заповед № 96/21.08.2013г., и двете издадени от директора на Общинското предприятие  „Благоустройство и комунално строителство”.

Брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец ноември 2013г. - месеца, предхождащ дисциплинарното уволнение на ищеца е в размер на 309.65лева, видно от приложената по делото Справка от персоналния регистър на НОИ/ лист 7/.

От  завереното копие на първата и последната страница на трудовата книжка на ищеца К., се установява, че същият  през шестмесечния период след дисциплинарното уволнение  -от 10.12.2013г. до  10.06.2014г. не е бил в трудовоправни отношения и не е получавал трудово възнаграждение.

 При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.186 от КТ дефинира като нарушение на трудовата дисциплина виновното неизпълнение на трудови задължения от страна на работника или служителя. Съгласно същата нарушителят се наказва с предвидените в КТ дисциплинарни наказания. По отношение налагането на дисциплинарно наказание във връзка с извършено от работника нарушение на трудовата дисциплина законът въвежда императивни процесуални изисквания по чл.193 и чл.195 от КТ, за чието спазване съдът следи служебно при разглеждане законосъобразността на уволнението в неговата съдебна фаза. Това са нормите на чл.195 ал.1 от КТ, въвеждаща изискване относно съдържанието на уволнителната заповед, чл.193 ал.1 от КТ, съдържаща задължение на работодателя да изслуша устните или приеме писмените обяснения на работника преди налагането на дисциплинарното наказание, нормата на чл.194 ал.1 от КТ, съгласно която се извършва преценка относно това, наложено ли е наказанието в преклузивните срокове, установени в закона и чл.189 ал.1 от КТ – норма, установяваща задължението за съответствие по степен на наложеното наказание с извършеното нарушение. Неспазването на тези императивни норми води до отмяна на постановената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, без съдът да проверява нейната материална законосъобразност.

За да се упражни съдебният контрол върху наличието на предпоставките, мотивирали дисциплинарното наказание, за да се прецени – представляват ли те действително нарушение на трудовата дисциплина, както и за да се съобрази съответствието на конкретното нарушение с тежестта на наложеното наказание, следва да се изходи от фактическите основания, посочени в заповедта за уволнение. Именно поради това императивната разпоредба на чл.195 ал.1 от КТ изисква дисциплинарното наказание да се налага с мотивирана писмена заповед, в която, освен наказанието следва да се посочат нарушителят, нарушението и кога е извършено, както и законовият текст, въз основа на който се налага.

Чл.193 от КТ съдържа императивното изискване преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да изиска и приеме писмени или устни обяснения на работника по повод нарушението. За да се спази това изискване работодателят следва изрично да изиска обясненията по повод наличието на дисциплинарна преписка срещу работника. В настоящия случай ответникът, чрез процесуалния си представител ю.к.Чочев твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, като преди това на ищецът било връчено искане за обяснения именно по установените дисциплинарни нарушения. Приложената заповед № 162/28.11.2013г., издадена от директора на Общинското предприятие  „Благоустройство и комунално строителство” –  община Малко Търново , с която се искат писмени обяснения от К., обаче, опровергава горните твърдения. От същата безспорно се установява, че  процедурата по налагане дисциплинарно наказание на ищеца К., свързана с искането на обяснения преди това и в рамките на дисциплинарното производство, не е спазена от страна на работодателя, тъй като цитираната заповед не е издадена от работодателят – община Малко Търново, представлявана от кмета ***, а от прекия ръководител  на ищеца - директора на ОП „БКС” ***. В практиката си ВКС приема, че няма законова пречка субектът на дасциплинарната власт да оправомощи друго лице да поиска писмени обяснения от извършителя на нарушението по реда на чл.193 ал.1 от КТ. В  кориците по делото обаче  няма доказателства, а и не се твърди от ответната страна, директора на ОП „БКС” -пряк ръководител на ищеца,  да е бил упълномощаван от кмета на общината- работодател на ищеца, да изиска писмени обяснения от К..  При така констатираната липса на нарочно упълномощаване,  поисканото от директора на ОП „БКС” писмено обяснение  е ирелеватно за правния спор, тъй като не произхожда от субекта на дисциплинарната власт- работодателя на ищеца.  Освен това в цитираната заповед не е  посочен и срока, в който К. е следвало да даде поисканите писмени обяснения, респективно не е записано, че такива се дължат незабавно. Поради изложеното и на основание чл.193 ал.2 вр. ал.1 от Кодекса на труда,съдът следва да отмени наложеното дисциплинарно наказание без да разглежда спора по същество.

Събрания по делото доказателствен материал дава основание на съда да приеме, че е налице нарушение на процесуалните изисквания и по чл.195 от КТ. Съгласно същият текст дисциплинарното наказание са налага под формата на писмена заповед. Прекратяването на трудовия договор е обективирано с две заповеди: Заповед № 546/10.12.2013г., с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № К 118/10.12.2013г., с която трудовото правоотношение е прекратено, поради наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“. Фактът, че волеизявлението на работодателя за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на трудовия договор е обективирано с две заповеди, не води до незаконосъобразност на уволнението, при положение че същото е постановено при спазване на императивните законови изисквания. Законът предявява определени изисквания и към съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Задължителни нейни реквизити са сведенията относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните си признаци, времето на извършването му, вида на наказанието и правното му основание, т.е законовият текст, въз основа на който се налага. Нарушенията на трудовата дисциплина, с техните обективни и субективни признаци, очертават рамките на съдебния спор. Само при конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно уволнение съдът може да извърши проверка за това спазени ли са повелителните изисквания на закона, свързани с процедурата по наказание, както и тези по същество – налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения за всеки отделен случай и правилно ли са приложени критериите по чл.189 ал.1 от КТ за определяне на наказанието. Липсата на който и да е от реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, посочено в ал.1 от чл.195 КТ, има за последица незаконосъобразност на същото. Изискването за включване на посочените реквизити в заповедта за дисциплинарно наказание е по същество изискване за мотивирането й, за обосноваване на наложеното наказание. По отношение задължителните реквизити на заповедта е налице задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК, част от която са: Решение № 379/24.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 410/2009 г. на IV г.о; Решение № 201/17.03.2010 г. на ВКС по гр. дело № 38/2009 г. на IV г.о на ВКС; Решение № 647/11.10.2010 г., постановено по гр. дело № 1348/2009 г. на ВКС IV г.о.  Заповед № 546/10.12.2013г. на зам.кмета на общината, с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, съдържа обаче единствено бланкетно изброяване без да са запълнени с конкретно съдържание на три броя действия, като са  отразени по следния начин: „на 14.11.2013г. : 1/не е изпълнил законови нареждания на прекия си ръководител, от което са произтекли вредоносни последици за работодателя;  2/ Не е изпълнил възложената му работа, а  предоставил изпълнението й на неквалифицирано техническо лице, което е довело до негодно изпълнение на възложената работа и 3/ не е спазил техническите и технологичните правила за работа, с което е застрашил здравните и безопасни условия на труд, както за себе си, така и за другите служители”. Освен това в обстоятелствената част на заповедта  е посочено, че същите представляват нарушение по чл.187, т.3, т.4, т.5, т.7 и т.9 от КТ. При положение , че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” е немотивирана и  не съдържа конкретизация на допуснатите нарушения, се налага извода, че работодателят е нарушил императивните разпоредби на чл.195 ал.1 от КТ, което има за последица признаване на незаконността и  отмяна  на заповедта за уволнение.

Практиката на ВКС е категорична относно това, че е необходимо в уволнителната заповед да има описание на всяко нарушение, така както го е възприел работодателят, с неговите обективни и субективни признаци, точното време на извършването и а ако е то е довело до увреждане на имуществото му – данни от какво произхожда вредата и нейния приблизителен размер/в този смисъл Решение № 1624 от 28.10.2002г. п о гр.д.№ 242/2002г на ВКС/. В заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение обаче като причина за прекратавяне на трудовото правоотношение  липсва каквото и да е описание на нарушенията на ищеца, като същата препраща към заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение”.  Самото уволнение е наложено на основание чл.190, ал.1, т.3 от КТ, поради системни нарушения на трудовата дисциплина. За системни по смисъла на разпоредбата се смятат три или повече нарушения на трудовата дисциплина, без оглед на вида или на тежестта им. При определяне на броя им се вземат предвид тези, за които дисциплинарно наказание не е наложено, както и тези, за които дисциплинарното наказание е наложено, но още не е заличено. /Решение № 53 от 13.02.1991г. по гр.д.№ 858/90г. на ІІІ Г.О.на  ВКС/.  В закона не е изрично определен срокът, в който се акумулират нарушенията, за да се квалифицират като системни. Затова се отчита общата разпоредба на чл.194 от КТ, според която дисциплинарната отговорност се погасява с изтичане на една година от извършването на нарушението. В този смисъл за системни се смятат нарушенията, извършени в рамките на една календарна година.  Всяко от трите нарушения следва да бъде индивидуализирано в уволнителната заповед, съгласно изискванията на чл.195 ал.1 от КТ, с описание на неговите обективни и субективни признаци и времеизвършването му, за всяко едно работодателят следва да е поискал от работника устните или приел писмените му обяснения и за всяко едно от тях да не е изтекъл срока по чл.194 ал.1 от КТ.  Ако по отношение на трите нарушения са спазени горните императивни норми, е налице хипотезата на чл.190 ал.1 т.3 от КТ. Ако работодателят е спазил императивните норми по отношение на две от нарушенията, но за третото от тях не е, се приема, че не е налице признака системност по смисъла на нормата на чл.190 ал.1 т.3 от КТ, а уволнителната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна на това основание. Видно от самата уволнителна заповед, в същата обаче не са посочени и не са индивидуализирани дисциплинарните нарушения на ищеца, за които в рамките на календарната 2013г. са му били наложени наказания „забележка” и „предупреждение за уволнение” съответно със Заповед № 45/18.07.2013г. и  Заповед № 96/21.08.2013г., и двете издадени от директора на Общинското предприятие  „Благоустройство и комунално строителство”. Липсата на горните реквизити на заповедта води до нейната немотивираност и прави същата незаконосъобразна поради неспазване на процесуалните изисквания на чл.195 от КТ, предвид което следва да се отмени само на това основание, без да се разглежда нейната материалноправна законосъобразност. Освен това в цитираната заповед №546/10.12.2013г. на зам.кмета на общината, с която е било наложено дисциплинарното  наказание  уволнение,  е отбелязано, че зам.кметът на община Малко Търново  *** е бил овластнен със заповед № 526/10.12.2013г., но такава по делото не е представена от ответната страна и респективно не е приобщена като доказателство по делото, а в заповедта с № К 118/10.12.2013г., с която е било прекратено трудовото правоотношение подписът за кмет на общината е положен със запетая от друго лице, различно от кмета на общината ***, представляващ община Малко Търново. С други думи, в настоящия казус не са представени данни от ответната страна / на която се пада доказателствената тежест по делото/ и респективно не се събраха по делото доказателства, сочещи на наличие на компетентност на зам.кмета на общината да издаде заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и съответно на лицето, подписало със запетая заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение поради наложеното наказание дисциплинарно уволнение. Съгласно константната практика на ВКС заповедта за уволнение е незаконна, когато не е подписана от работодателя- арг. от чл. 61, ал. 1 КТ. /реш. № 1935 от 13.02.2001 г. на ВКС по гр. д. № 562/ 2000 г., ІІІ г. о., Реш. № 357/ 2010 г. по гр. д. № 1138/ 2009 г., ІІІ г. о. на ВКС, Реш. № 320 от 28.10.2011 г., ІІІ г. о. ВКС по гр. д. № 1818/2010г. /.

         По изложените по-горе съображения съдът намира, че заповедите  за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на трудовия договор са незаконосъобразни и конститутивният иск за отмяната им следва да се уважи.

         От отмяната на заповедта за уволнение като незаконосъобразна следва и правото на работника да претендира обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие на уволнението, но не повече от 6 месеца. Видно от представеното по делото копие от първата и последната страница на трудовата книжка на ищеца,  след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника до последното съдебно заседание на настоящото дело, ищецът не е работил при друг работодател. периода, за който се претендира обезщетението. Следователно претенцията по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 10.12.2013г. до 10.06.2013г. следва да се уважи изцяло за сумата общо от 1857.90 лева, изчислена за посочения период от 6 месеца въз основа на  брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца в размер на 309.65лева за месец ноември 2013г. – месеца, предхождащ месеца на уволнението, ведно със законната лихва от завеждане на делото – 07.02.2014г. до окончателното заплащане на сумата.

С оглед на изхода на делото – решено в полза налице, освободено от държавна такса при образуване на дело, и на основание чл. 78 ал.6 ГПК вр.с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. с чл.72 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на РС-Малко Търново сумата общо в размер на 124.32 лв., представляваща държавна такса, изчислена съобразно размера на предявените кумулативно съединени искове, както  и сумата в размер на 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Поради липсата на договорено адвокатско възнаграждение между ищеца и неговия адвокат и направеното в с.з. изявление на адв.К.Т., че не претендира такова, съдът не присъжда такова в полза на ищеца.

Воден от горните съображения, съдът

 

                                                Р         Е       Ш        И    :

 

         ОТМЕНЯ  Заповед № К 118/10.12.2013г. на кмета на община Малко Търново, с която е прекратено трудовото правоотношение с И.Ж.К. ЕГН ********** *** Търново, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Генерал Гурко” № 9, ет.1, на основание чл.330, ал.1, т.6 вр. чл.190 ал.1 т.3 от КТ поради наложено със Заповед № 546/10.12.2013г. дисциплинарно наказание „уволнение”, като незаконосъобразна.

         ОСЪЖДА  община Малко Търново,със седалище и адрес на управление гр.Малко Търново, ул.”Малкотърновска комуна”№3, представлявана от кмета ***,  да плати на И.Ж.К. ЕГН ********** *** Търново, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Генерал Гурко” № 9, ет.1, сумата в размер на 1857.90 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода 10.12.2013г. – 10.06.2014г., ведно със законната лихва от 07.02.2014г. до окончателното й изплащане.

          ОСЪЖДА  община Малко Търново,със седалище и адрес на управление гр.Малко Търново, ул.”Малкотърновска комуна”№3, представлявана от кмета ***,  да плати по сметка на РС-Малко Търново сумата в размер на 124.32лв., представляваща държавна такса в и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист..

         Решението  може да бъде обжалвано чрез РС-Малко Търново пред БОС в  двуседмичен срок от 15.08.2014г. – датата на обявяването му.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: