МОТИВИ  по НОХД № 25/2016г. по описа на РС-Малко Търново:

 

          Съдебното производство по делото е образувано по обвинителен акт на МТРП срещу А.Я. - т** гражданин, неосъждан, женен,  притежаващ паспорт  год. от компетентните власти на Р. Т**  и карта за временно пребиваващ № ** год. от компетентните власти на Р. **, живущ *** с обвинение по  чл.251, ал.1 НК и срещу ** Я. родена на *** год., р** гражданка, не осъждана, омъжена, притежаваща паспорт № ** год. от компетентните власти на Р. **, живуща *** с обвинение по  чл.251, ал.1 НК.

 

         Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимите обвинение. Пледира за наказание за всеки един от двамата подсъдими в размер на по 6 месеца ЛОС, с три години изпитателен срок и на основание чл.251 ал.2 от НК, недекларираната валута по отношение и на двамата подсъдими да бъде конфискувана в полза на Държавата.

Подсъдимите А.Я. и А.Я., редовно призовани се явяват лично.Не признават вината си. Молят съда да бъдат оправдани.

         Защитниците им адв.К. и адв.К.  пледират подсъдимите да бъдат   оправдани.

        Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

 

                                                  ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

На  27.08.2014 год. подсъдимият А.  Я.  пътувал от Република България  за Република Т**  с лек автомобил  „** С него пътувала съпругата му подсъдимата А.Я. – р** гражданка. При достигане на  автомобила в зоната за митнически контрол свидетелят И.И. –митнически инспектор при Митница гр. Бургас попитал водача подсъдимият А.Я. и съпругата му  подсъдимата А.Я. на румънски език „имат ли нещо за декклариране – стока, валута, валутни ценности“.Съгласно чл.11а ал. 1 от Валутния закон  и чл 2 ал.1 от  Наредба № Н-1  на Министерство на Финансиите  при внос на валутни ценности над 10 000 евро лицата износители и вносители  са длъжни да ги декларират. На митническия пункт гр. Малко Търново посоченото изискване е отразено на 6 езика включително и на т** и румънски   език , като табелите са изложени на достъпни за това места по цялото трасе на вход  и изход на Митницата. Свидетелят И. получил отрицателен отговор и наредил на подсъдимия  Я. да си извади багажа на масата за проверка.За да се убеди, че правилно е бил разбран завел подсъдимия Я. и съпругата му подсъдимата А.  до информационни табели. Подсъдимият  Я. прочел табелите и отново заявил, че няма нищо за деклариране. Подсъдимата А.Я. прочела табелите и отново заявила , че няма нищо за деклариране. Подсъдимата А.  дори отворила дамската си чанта пред св.И., от която извадила дамско портомоне и заявила, че има около 3000 евро.  На свидетеля И. му направило впечатление, че джобовете на подсъдимия  Я. са издути. Тогава свидетелят И. разпоредил на подсъдимия Я. да извади съдържанието на джобовете си . Подсъдимият Я.  започнал да се дърпа към автомобила си и свидетелят поискал да му бъде оказано съдействие от органите на служители при Гранична полиция. Дошлият в момента свидетел М.К.-отговорник на смяната, който е извикан от св.И.  успял да го разубеди  и двамата свидетели отвели подсъдимия Я. в сградата на митницата. При проверката и извършен личен преглед в джоба на панталона на подсъдимия Я., свидетелят И. намерил не декларирана  парична сума в размер на  41 500 евро и сумата от 4650 румънски леи .Докато свидетелят И.И. извършвал митническа проверка на А.Я. свидетелят М.К. поканил подсъдимата А.Я. в сградата на митницата  и й разпоредил да извади съдържанието на дамската си чанта. При проверката  в портомонето установил сумата от 2 8 00 евро, която сума преди това подсъдимата А.  показала на свидетеля на св.И.. На дъното на чантата под дамските й принадлежности в хартиен плик св.К. намерил не декларирана парична сума в размер на 35 000 евро.  Извършен е личен преглед на подсъд. А.Я. от св.П.-митнически инспектор,при който личен преглед не са открити други недекларирани парични средства.

   Стойността на 41 500 хиляди евро и 4650 румънски леи в брой намерени у   подсъд. А.Я. към  датата на деянието се равнява на 83 235 .03 лева., което пък съгласно ТР № 1 от 1998 г. на ОСНК на ВКС представлява особено големи размери - повече от 140 минимални работни заплати към момента на деянието.

   Стойността на сумата от 37 800 хиляди евро в брой намерени у   подсъд. А.Я.  към  датата на деянието се равнява на 73 930.374 лева., което пък съгласно ТР № 1 от 1998 г. на ОСНК на ВКС представлява особено големи размери - повече от 140 минимални работни заплати към момента на деянието.

 

     И двамата подсъдими дават обяснения  по време на съдебното следствие,като такива обяснения не са дали по време на досъдебното производство.По време на съдебното следствие и двамата подсъдими заявяват,че при митническата проверка на въпроса-имат ли нещо за деклариране,който въпрос и двамата подсъдими са разбрали правилно и е зададен от св.И. на румънски език са отговорили утвърдително ,но не им била дадена възможност да декларират парите.Това е нормална защитна реакция от тяхна страна,целяща оневиняването им,която съдът не приема и не споделя,тъй като техните обяснения се опровергават от свидетелските показания по делото.

Какво твърдят свидетелите по делото:

Св.И. заявява:” Пристъпих към митническа проверка, попитах ги дали имат стоки, валута за деклариране - на румънски език. Направи ми впечатление, че когато подсъдимия слезе от автомобила да отвори багажника за проверка, че джобовете на дънките са му много издути. За да съм сигурен, че ме е разбрал какво го попитах в началото, го заведох до информационните табели, които са на румънски и на т** език и му показах, какво пише на табелите на румънски и т** език. Той ги прочете и отново ми заяви, че няма нищо за деклариране. В началото той се дърпаше и не искаше да извади какво имаше в джобовете. Заедно с мен по време на проверката при мен беше и колегата К., след което той изкара съдържанието от джобовете си и установих, че бяха над 40 хиляди евро. Дотолкова до колкото си спомням, също така имаше и румънски леи, но не си спомням какъв е размера им. Запитах подсъдимата конкретно дали има нещо за деклариране, пред табелата. Помня, че и двамата ми отказаха, че имат нещо за деклариране”.

Св.К. заявява:Отидох на трасе изходящи автомобили, колегата И. беше спрял за проверка автомобил БМВ с р** регистрация, в който автомобил пътуваха двамата подсъдими. В този момент, те не се намираха в автомобила, бяха до масите за преглед - до информационните табели. Колегата ми каза, че ги е попитал и им е посочил табелите с указания за нужда от деклариране на средства над посочения размер. На колегата му направи впечатление, че джобовете на подсъдимия са издути и пак ги попита втори път дали имат нещо за деклариране и получи пак отрицателен отговор.Подсъдимият извади съдържанието на джобовете си пред мен и пред колегата И., където в негово присъствие на подсъдимия, ги изброихме парите и се указаха над 41 хиляди евро, не мога да бъда точен в цифрите. След което излязох на трасе изходящи автомобили и помолих подсъдимата да влезе в сградата на митницата,  за да извършим проверка и на нея. Помолих госпожата да извади съдържанието на чантата си. В дамско портмоне изброих 2800 евра, това са същите пари, които тя е показала първоначално на колегата И.. Погледнах по надолу в чантата и в кафяв плик, не си спомням дали беше хартиен или друг, установих наличието на 37 500 евра, но не си спомням дали точно бяха толкова. Сам поканих подсъдимата за проверката. Подсъдимата отведох в същото помещение в което беше извършена проверката на съпруга й. Поканих колежката П. да присъства на проверката преди да извърша преглед на чантата на подсъдимата.”

По искане на защитата бяха констатирани частични противоречия в показанията на св.К. и И. дадени по време на съдебното следствие и тези дадени по време на досъдебното производство.Тези противоречия не променят приетата от съда по-горе и доказана фактическа обстановка.По скоро разминаването се дължи на дистанцията на времето тъй като от извършване на деянието до настоящия момент са изминали около две години и е напълно логично и житейски оправдано да се забравят някой от фактите и детайлите.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.И.  и К., тъй като в тях не са налице никакви противоречия ,които да доведат до промяна на фактическата обстановка,освен констатираните от съда по-горе противоречия, същите са логични, достоверни и последователни. В същите обективно, правдиво и най – вече безпристрастно са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото. При анализа и съпоставката на показанията на тези свидетели, които са лица незаинтересувани от изхода на делото, с останалите събрани доказателства съдът констатира точност, житейска правдивост и еднозначност. В хода на съдебното следствие посочените свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено и касаещи именно факта на извършване на деянието, време и място на осъществяването му, авторството и механизма на деянието.

От съпоставката на свидетелските показания с останалите доказателства по делото се установява обективната страна на престъплението по чл. 251, ал. 1 НК, в извършването на което са обвинени подсъдимите и което се явява довършено с факта на неотразяване (непопълване) в писмена декларация на пренасяните валутни ценности съгласно изискванията на чл. 11а, ал. 1  ВЗ, както и изискванията на чл. 2, ал. 1, чл. 9 ал. 1  от Наредба № Н-1/01.02.2012г. на Министъра на финансите. С оглед принципа на непосредственост съдът кредитира като достоверни показанията на цитираните двама свидетели, чрез които се възпроизвеждат преки първични доказателства.

Освен това престъплението  по чл.251,ал.1 НК е на просто извършване и се счита за довършено със самия факт на отричане /в други случаи - непоискване на декларация и неотразяване в нея на носени суми/. В конкретния случай подсъдимите са отрекли да носят в себе си валута над 10 000 евра или тяхната равностойност в друга валута.

 

Разпитаните по делото св.П. и Ф. не доведоха до изясняване на фактическата обстановка,тъй като и двамата  при разпитите им заявяваха,че в пълнота не си спомнят фактите и обстоятелствата.

По възраженията на защитата на подсъдимите:

Защитата на подсъдимите твърди от една страна,че по делото са налице съществени  процесуални нарушения допуснати в хода на досъдебното производство,като в тази насока се изброяват изчерпателно правни норми от НПК.Съдът не споделя категорично това становище.Както по време на досъдебното производство така и  по време на съдебното следствие са уважени всички искания на защитата и бяха събрани доказателства в тази насока.Едно от твърденията е,че е бил преведен единствено и само обвинителния акт на подсъдимите,а другите писмени доказателства не са преведени.С постановление от 26.11.2015г. МТРП се е произнесла по този въпрос ,което постановление напълно се споделя от настоящия съдебен състав.

                 От друга страна защитата твърди,че не е изследван въпроса за произхода на парите на двамата подсъдими и причината за тяхното пренасяне през територията на РБ. Настоящият съдебен състав обаче, счита, че в хипотезата на престъплението по чл. 251 ал. 1 от НК  законодателят не е поставил въобще изискване за преценка собствеността на пренасяните и подлежащи на деклариране ценности. Именно на този извод води безпристрастното и обективно тълкуване на цитираната законова норма. Както беше посочено по – горе деянието по чл. 251, ал. 1 НК е обикновено формално престъпление (престъпление на просто извършване), в чийто състав липсва конкретен престъпен резултат – престъплението по този текст е осъществено със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние - неизпълнение на задължението за деклариране на пренасяните парични средства над предвидените стойности. Доколкото парите представляват родово определени вещи и при условие, че същите се намират в конкретна фактическа власт на дадено лице, то именно негово е задължението преминавайки през съответния контролен орган да попълни декларация по образец. В този случай закона не изисква изследване собствеността на паричните средства,още по малко изследване на  въпроса защо се пренасят тези парични средства.

                 Защитата оспорва редовността  от фактическа и правна страна на акт за установяване на административно нарушение № 407/27.08.2014 год. ,на подсъд.А.Я. и акт за установяване на административно нарушение № 408/27.08.2014 год.на подсъд.Алина- Маринела Я., както и  Заповед за задържане от 27.08.2014г. в която са изложени факти ,които не отговарят на действителността.Съдът не споделя тези две възражения.Действително в акт №408  е налице разминаване в датите и в заповедта за задържане е посочено като основание пренасяне на наркотични вещества,но тези писмени доказателства,макар и приети и приобщени към доказателствения материал не променят фактическата обстановка.Въпроса за нередовността на актовете от фактическа и правна страна е предмет на съвсем друго производство.Фактическата обстановка по делото не се променя с тяхната нередовност,така както не би се променила ако тези актове въобще не бяха съставени.

 

         Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно: показания на свидетелите И. и К., протоколите за извършени действия по разследването и останалите документи, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК.

 

 

                                           ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

          При така изяснената фактическа обстановка съдът намира,че с деянието си подсъдимият А.Я.  е осъществил от обективна  страна състава на престъплението по чл.  251, ал.1 от НК,  за това, че: на 27.08.2014год. около 11.00 часа на Митнически пункт Малко Търново, ГКПП”Малко Търново” област Бургас, при пресичане границата на страната  от Република България към Република Т** на трасе за обработка на изходящи автомобили, с лек автомобил “** е нарушил разпоредба на закон и обнародван акт на МФ относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране - чл.11а  ал.1 от Валутния закон„Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи .”вр. ал. 5 „Задължението за деклариране по ал. 1 се смята неизпълнено при отказ за Деклариране или декларираната информация е невярна или непълна „ и чл.2  ал.1  от Наредба Н-1 от 01.02.1012 год.  за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни  и изделия със  и от тях  и водене на митнически регистри по чл. 10 а от Валутния закон : „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране на паричните средства по образец утвърден от министъра на финансите в случаите на чл. 2 ал. 1 ,чл. 5 и 7 Утвърденият от министъра на финансите образец на декларация се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници”, като не е декларирал пред митническите органи носената от него валута в наличност и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери 41 500  евро и 4650 румънски леи  в левова равностойност 83 235.03 лв. 

С деянието си подсъдимата ** Я. е осъществила от обективна  страна състава на престъплението по чл.  251, ал.1 от НК,  за това, че: на 27.08.2014 год. около 11.00 часа на Митнически пункт Малко Търново ГКПП “Малко Търново “  обл. Бургас при пресичане границата на страната от Р. България към Р. Т**  на трасе за обработка на изходящи  автомобили с лек автомобил „** е нарушила разпоредба  на закон и обнародван акт на министъра на финансите относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране – чл. 11 а ал. 1 от Валутния закон „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи.”вр. ал. 5 „Задължението за деклариране по ал. 1 се смята неизпълнено при отказ за Деклариране или декларираната информация е невярна или непълна „ и чл.2  ал.1  от Наредба Н-1 от 01.02.1012 год.  за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни  и изделия със  и от тях  и водене на митнически регистри по чл. 10 а от Валутния закон : „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране на паричните средства по образец утвърден от министъра на финансите в случаите на чл. 2 ал. 1 ,чл. 5 и 7 Утвърденият от министъра на финансите образец на декларация се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници”, като не е декларирала пред митническите органи носената от нея валута в наличност и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери 37 800 евро  в левова равностойност 73 930 . 374 лв . 

              От обективна страна безспорно е установено, че подсъдимите А.Я.  и ** Я.     не са декларирали нито размера, нито произхода на изнасяната в наличност валута. Посочените разпоредби имат императивен характер и не допускат отклонение от правилото, което установяват. Безспорно по делото е, че подсъдимите не са попълнили митническа декларация по установен образец, одобрен от министъра на финансите, за да оповестят размера, вида и произхода на изнасяната валутна ценност пред митническите органи. Престъплението, в извършването на което са обвинени подсъдимите е на просто извършване и е довършено с факта на неотразяване (непопълване) в писмената декларация на конкретизираните горе обстоятелства относно изнасяната валута в наличност, т. е. от обективна страна подсъдимите при предприетото от тях преминаване на държавната граница на страната са упражнявали фактическа власт върху процесната валута, като са я  съхранявали в джоба на панталона и в дамската чанта. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимите, като същите фактически не са изпълнили задължението си, визирано в цитираните законови текстове.

                 От обективна страна стойността на предмета на престъплението, извършено от подсъдимите, е в особено големи размери. При определяне квалифицирания признак „особено големи размери” съдът взе предвид прнципното положение, установено в ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС / което съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за всички органи на съдебната власт /, а именно - сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на извършване на деянието.

                Непосредствен обект на посоченото престъпление са обществените отношения, свързани с опазване на законоустановения ред и режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране.

               Установено е безспорно в хода на производството, че инкриминираните парични суми принадлежат именно на подсъдимите и са се намирали в тяхна фактическа власт, поради което и именно са били длъжен да ги декларират.

                 От субективна страна подсъдимите са извършили посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като същите са съзнавали общественоопасния характер на своето деяние – фактът, че като не декларират пред митническите органи във валутна митническа декларация по установен образец  общия размер, вид и произход на изнасяната валута в наличност, нарушават установения в страната режим за внос и износ на валутни ценности и задълженията за тяхното деклариране. За да приеме за безспорно установено, че подсъдимите са съзнавали всички елементи от обективната страна на състава на престъплението, т.е., че са извършили деянието при условията на пряк умисъл, съдът взе предвид установеното в съдебната практика принципно положение, че умисълът на дееца се извлича не от неговите обяснения, дадени към момента на извършване на престъплението, а от конкретните действия на подсъдимите при извършването му. В случая за да обоснове извод за наличието на пряк умисъл у подсъдимите, съдът взе предвид редица обстоятелства, част от които обсъди при излагане на съображенията си свързани с показанията на свидетелите и анализа на писмените доказателства. За да достигне до този извод, съдът отчете и обстоятелството, че на територията на Митница М.Търново на видими места са поставени разяснителни табели на няколко езика, включително на т** и румънски език, които съдържат указания какво следва да декларират пътниците пред митническите органи. В конкретния случай, за да приеме, че подсъдимите са действали умишлено при извършване на деянието, съдът прецени и факта, че митническите служители  запитвали подсъдимите дали имат стоки, или валута за деклариране, като двамата подсъдими еднозначно отговаряли отрицателно. Следва да се приеме, че двамата са знаели какъв е редът за деклариране на парични средства, тъй като многократно са излизали и друг път в чужбина.  В случай, че подсъдимите са желаели да декларират пренасяните от тях парични средства пред митническите органи, са имали обективната възможност да го сторят и още преди навлизането в зоната за митнически контрол да попълнят валутна митническа декларация по образец. За да изпълни това свое задължение, подсъдимите не са били възпрепятствани от никакви обективни пречки. По изложените съображения съдът обосновава извод, че у подсъдимите  съзнаването на общественоопасния характер на деянието обхваща всички обективни признаци от престъпния състав, което изключва хипотезата на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК.

 

                

                                      ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

При определяне размера на наказанието  съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и извършителите,както смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.Съдът намира,че е налице сравнително висока степен на обществена опасност на деянието,предвид големия размер на валутата която е трябвало да бъде изнесена без да е декларирана.От друга страна съдът съобрази степента на обществена опасност на извършителите- същите са  в млада възраст ,не са осъждани.

Причини за извършване на деянието според съда са ниската правна култура на подсъдимите и незачитане на установения правов ред.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства според настоящия съдебен състав следва да бъде възприето липсата на критично отношение към деянието.

Поради което съдът постанови присъдата си при превес на смекчаващите вината обстоятелства,като наложи на двамата подсъдими наказание по три месеца ЛОС,което отложи за изпитателен срок от три години за всеки един от двамата подсъдими.

Също така съдът отне в полза на Държавата предмета на престъплението.

Накрая съдът се занима с въпроса за разноските като на основание чл.189 ал.3 от НПК, осъди подсъдимите да заплатят  в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Малко Търново сумата от 480.00лв. представляваща разноски по делото или по 240лв. за всеки един от двамата подсъдими поотделно.

 

Съдът намира,че по този начин ще бъдат изпълнени целите визирани в чл.36 от НК. на специалната превенция и двамата подсъдими ще се въздържат от извършването на друго такова деяние както и на генерална превенция,като ще се въздейства предупредително върху обществото.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: