Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

 

                                       28.01.2015г.               гр.**

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Малкотърновкият районен съд                                            наказателен състав

На двадесет и шести януари                                две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    Председател:ЧАНКО ПЕТКОВ

 

секретар М.Д.,

като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 263 по описа на РС-** за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „**, против Наказателно постановление № ** година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас. Считайки същото за постановено в нарушение на  материалноправния и процесуален закон, жалбоподателят моли НП да бъде отменено. В писмена молба моли съда да бъде отменено НП.

Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

 На **. била извършена проверка от Св.П. и св.В** -контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда” –Бургас,  в обект –механа „**”, находящ се на ул. ”**, стопанисван от „** При проверката  било установено, че в обекта полагат труд различни лица, измежду които и  лицето ** с ЕГН **********, работещо  като сервитьор. Лицето **, в хода на проверката на **.,  е попълнила собственоръчно справка  по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, в която е  посочила, че  работи в обекта. На дружеството бил предоставен срок, в който да представи всички документи, свързани  с предмета на проверката. На **., в срока по АПК, дружеството е представило пред контролните органи на Д”ИТ”-Бургас  граждански договор № **., сключен между  „** като възложител и ** като изпълнител, по силата на който първият възлага, а втория приема да изпълнява длъжността сервитьор в механа „**” за периода от 09.01.2014г. до **. срещу сумата от 40лв.  Представен бил и сключения в последствие на 13.01.2014г. между  „** и лицето ** безсрочен трудов договор № **. , съгласно който лицето ** приело да изпълнява длъжността сервитьор в „** с място на работа механа „**” и работно време 4 часа за сумата от 220 лева, като за така сключения трудов договор, било подадено на 13.01.2014г. уведомление по чл.62 ал.5 от КТ до ТД на НАП.

Въз основа на така установеното при извършената проверка и след преценка на представените в срока по АПК от работодателя документи в ИТ-Бургас, на 24.02.2014г. св.П. съставила на „** гр. ** АУАН № 02-**., с който приела, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ като е допуснал на **. до работа лицето ** с ЕГН ********** като сервитьор в механата „**”, преди да му предостави  екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството и подписан от него без възражения. В законоустановения 3-дневен срок срещу акта било депозирано писмено възражение от работодателя, че посоченото лице на процесната дата е полагало труд като сервитьор в посочения обект въз основа на граждански договор № **. със срок на действие от 09.01. до **.. Приемайки същото за неоснователно, на 24.04.2014г. директорът на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Бургас издал Наказателно постановление № **, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ наложил на жалбоподателя “имуществена санкция” в размер на 3000 лв.

Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал - показанията на свидетелите П. и В**, както и писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ. Спазени са сроковете за издаване на НП. НП е издадено от компетентно лице. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателно постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.

От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че към **. -датата на проверката от Д „ИТ”, ** не е имала сключен писмен трудов договор с „**.  Безспорно се установява от показанията на св.П. , както и от декларацията на лицето Д.С**, че при проверката на **., Д. С** се е намирала в проверения обект на „**, представляващ механа „**”, находящ се в гр.** и е  извършвала трудова дeйност в обекта,  като е сервирала  обяд  на присъстващите там гранични полицаи. От показанията на актосъставителя и приложените писмени доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят, в качеството си на работодател е допуснал на работа като „сервитьор” лицето ** без да му предостави копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП и екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни.

 На база събрания по делото доказателствен материал, съдът намира за установено обстоятелството, че правоотношението между  **  и „** е било трудово такова и неправилно същото е било оформено в граждански договор, а не в трудов такъв към **. – датата на проверката. Всички писмени и гласни доказателства, в тяхната съвкупност сочат за наличие на трудова дейност по трудово правоотношение – сервиране,  тъй като същата се е извършвала в предварително определено време на деня /видно от попълнената от С** декларация/, срещу заплащане на парична сума, на конкретно работно място – механата. В случая страните са уговорили извършване на определена трудова функция, която създава трудово правоотношение, тъй като не се касае само до еднократно извършване на работа, при която се постига определен резултат с еднократно платено възнаграждение. В този смисъл престирането на работната сила не може да се отъждестви с договор за изработка по ЗЗД или за поръчка или друг договор с характер на облигационен. Полаганият труд заедно с други лица, за което има безспорни доказателства, сочи за наличието на предварително създадена организация на труда от страна на жалбоподателя. Фактът, че извършваната работа няма самостоятелен характер, а е само част от създадена организация по обслужването на клиентите в механата, отново сочи на извод, че лицето не престира резултат, а работна сила. Изпълнителят по договора няма самостоятелност при изпълнение на дейността, а действа под ръководството и контрола на възложителя, поради което правилно възникналото правоотношение е определено от контролните органи като трудово. В случая безспорно е установено предоставяне на работна сила в нарушение на КТ и са налице елементите на трудово правоотношение. Със сключването на граждански договор се е целяло единствено прикриване на съществуващо, но неуредено по надлежния ред трудово правоотношение. Ирелевантно досежно правния спор по настоящето дело  е наличието на  трудов договор между същите страни, тъй като същият е сключен три дни след проверката.

   Разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ гласи:  „Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение”. Досежно възражението на жалбоподателят, че АНО неправилно е квалифицирал нарушението , следва да се отбележи, че разпоредбите на чл.61, ал.1 от КТ , чл. 62, ал.1  и ал.3 и чл.63 ал.1 и ал.3 от КТ възлагат отделни задължения за работодателя: Чл. 61, ал.1 от КТ гласи „Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа”.   Чл.62, ал.1 от КТ сочи, че „Трудовият договор се сключва в писмена форма”. Т.е. едното задължение касае момента на сключване на трудовия договор, а другото – формата на трудовия договор. Чл. 62 ал.3 от КТ посочва, че В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.  Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите , като съгласно чл.63 ал. 2 от КТ : „Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Неизпълнението на всяко едно от посочените задължения  съставлява отделно административно нарушение.

 От описанието, съдържащо се в НП, а и от посочената като нарушена правна норма в него следва, че в обжалваното НП е обективирано административно нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, поради което съдът намира, че АНО правилно е квалифицирал установеното нарушение и правилно е ангажирал администравинонаказателната отговорност на дружеството в качеството му на работодател. В случая не е приложима разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като съгласно разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ „не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2” от Кодекса на труда. Съдът счита, че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ, АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права. Нарушаването на визираните трудови права на работниците води след себе си сериозни негативни последици за тях, което изключва извода за маловажност на случая.

 За цитираното административно нарушение, административно наказващият орган на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложил на работодателя  наказание – имуществена санкция в размер на 3 000лева, при предвидена възможност за налагане на такава в размер от 1 500 до 15 000 лева. При определяне размера на наложеното наказание, съдът обаче намира, че административно наказващия орган не е съобразил разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а именно: не е съобразил , че допуснатото нарушение се явява първо, както и не е  съобразил именно краткия срок, в който е отстранено допуснатото нарушение, чрез сключването на трудов договор. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че наложената санкция следва да бъде изменена към предвидения в закона минимум – 1 500лева и като такава ще бъде достатъчна да се въздейства поправително и превъзпитаващо спрямо жалбоподателя.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е     Ш     И     :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ** година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –Бургас, с което на  „**, е наложена “имуществена санкция” на основание чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, КАТО НАМАЛЯВА  размера на наложената имуществена санкция от 3 000 лв./три хиляди лева / на  1 500лв. /хиляда и петстотин лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-** пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: