Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

гр. Малко Търново, 19.12.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Малкотърновският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Дойков

 

при секретаря М.Д.  и в присъствието на прокурора ………………, като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД № 240 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производство по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Х.В.К., ЕГН **********,*** чрез мл. адвокат П.С.Д. *** срещу наказателно постановление № *** от 15.09.2016г., издадено от Началник РУП към ОД МВР Бургас – РУ Малко Търново, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП  му е  наложено наказание „глоба” в размер на 2000,00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24месеца.

Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно . На първо място изтъква , че съставения срещу него АУАН е нечетлив , не можел да разбере какво нарушение е извършил и при какви обстоятелства. На следващо място се твърди, че описаната обстановка, която е изложена в наказателното постановление, не отговаряла на обективната истина. Жалбоподателят твърди, че не е управлявал лек автомобил на датата посочена в постановлението . Твърди също така, че имало разминаване между номера на СУМПС описано в АУАН и този в наказателното постановление , което говорело за факта , че акта е издаден срещу едно лице , а наказателното постановление срещу друго лице. На последно място се сочи, че неправилно е приложена нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП . Жалбоподателят изтъква, че разпоредбата на закона предвижда два отделни състава на административни нарушения , като с процесното наказателно постановление не ставало ясно за какво е наказан Х.К.. В заключение, наказаният моли атакуваното НП да бъде отменено,  по така изложените съображения. 

В хода на съдебното заседания жалбоподателят не се явява. Не се явил и  упълномощеният защитник адв. П.С.Д.,***. Последният е депозирал писмена защита, като желае делото да се разгледа в отсъствие на жалбоподателя и процесуалния представител.   

Административнонаказващият орган – РУ МВР Малко Търново не се представлява.

Районна прокуратура гр. Малко Търново , уведомена, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:   

От фактическа страна:

На 11 срещу 12.09.2016г. свидетелите Д.В.Й. и К.К.П. *** изпълнявали служебните си задължения на територията на Община Малко Търново. Двамата били включени в състав на група за обход , автопатрул към управлението. По време на обхода си свидетелите забелязали жалбоподателя Х.К. в л.а. „Ауди” с рег. № ***, паркиран в района на м. „Георгиево врисле”. Автомобилът бил край пътя , а К. бил в купето и слушал музика. Свидетелят Й. видял, че между седалките имало бутилка бира, като предупредил К. да не управлява лекия автомобил в случай , че е употребил алкохол. Автопатрулът продължил по маршрута си. Малко по – късно , в  района на м. „Варниците” / посочена и като м. „Стрелбище”/ , П. и Й. забелязали в огледалата за задно виждане на служебния автомобил , че след тях се движи моторно превозно средство. Полицаите спрели на място – вече в района на бившо АПК на ул. „Г* К*“ ,  и изчакали приближаването на движещото се МПС , което след като наближило било спряно за проверка. След установяването му на място, свидетелите видели, че това е л.а. „Ауди” с рег. № ** с водач жалбоподателя К.. Служителите на МВР поискали от водача да им представи документ за самоличност . Водачът Х.К. бил във видимо нетрезво състояние – от него идвал мирис на алкохол, имал забавени реакции, залитал, държал се агресивно спрямо проверявалите го полицаи. Служителите на ГПУ Малко Търново се свързали с дежурен автопатрул по „Охрана на обществения ред” при РУ МВР Малко Търново , а те от своя страна докладвали на дежурен по управление – св. Н.А.А.. Последният отишъл на място, за да провери подадения сигнал за водач управлявал след употреба на алкохол. На място А. разговарял с К. и след като съмненията за употребата на алкохол от водача останали бил повикан мл. автоконтрольор Р.Ж.. При пристигането си на място свидетелят Ж. пристъпил към проверка на водача Х.К. – констатирал, че последният е във видимо нетрезво състояние – миришел на алкохол, залитал, държал се агресивно спрямо полицаите на място. Mладши автоконтрольор Ж. поканил водача да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510”. Водачът К. категорично отказал да бъде изпробван с техническо средство . Полицай Ж.  съставил и талон за медицинско изследване № **, който водачът отказал да получи, което било удостоверено с подписа на един свидетел – Н.А.А.. Пред дежурен лекар във ФСМП М. Търново К. отказал да даде и кръвна проба за изследване наличие на алкохол. Поради агресивното поведение на К. и неизпълнението на дадените му разпореждания от служителите на МВР се наложило водачът да бъде задържан в РУ МВР Малко Търново за срок до 24часа. В сутрешните часове на 12.09.2016г., след като влиянието на алкохола преминало, полицай Р.Ж. съставил АУАН бл. № **.2016г. / в регистъра на КАТ № **/**.2016г./. В него бил вписан отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство, както и това, че водачът отказва да получи  талон за медицинско изследване № **, както и че не желае да даде кръв за химичен анализ. С последния документ мл. автоконтрольор Ж. е удостоверил и възможността на водача, ако желае да се яви във ФСМП Малко Търново и да даде кръвна проба за изследване на наличие на алкохол съгласно Наредба № 30/ 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Въз основа на съставения АУАН в тридневния срок водачът Х.К. подал жалба до Началника на РУ МВР Малко Търново. След приключване на проверката, било съставено процесното наказателно постановление № *** от **г.,  издадено от Началник РУП към ОД МВР Бургас – РУ МВР Малко Търново. Същото било връчено лично на К. на 19.10.2016г. , а на 25.10.2016г. била депозирана жалба срещу него.   

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН бл. № ***/**.2016г. / в регистъра на КАТ № **/12.09.2016г./, наказателно постановление №** от **.2016г., свидетелските показания на актосъставителя Р.И.Ж., свидетелите К.К.П., Н.А.А. и Д.В.Й. ,  писмените такива , съдържащи са в административно – наказателната преписка и събраните в хода на съдебното следствие.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган  - видно от Заповед № 8121з-748/ 24.06.2015г. на Министър на вътрешните работи. Същото е издадено  в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП вмененото на жалбоподателя нарушение е подробно описано. Възможно най – подробно в АУАН , а съответно след това и в наказателното постановление , е посочена датата, мястото и начина на извършване на административното нарушение. В наказателното постановление са посочени и доказателствата , въз основа на които АНО е наложил наказанието на водача Х.К.. Напълно е доказано управлението на МПС от страна на жалбоподателя и последващия му отказ да бъде изпробван с техническо средство и отказа му да изпълни предписание за медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. Показанията на разпитаните свидетели К.К.П., Р.И.Ж., Н.А.А. и Д.В.Й. следва да бъдат напълно  кредитирани. Разпитаните служители на МВР са изнесли факти относно обстановката , при която е констатирано нарушението и поведението на водача . Показанията им са  логически последователни, непротиворечиви и допълващи се.  От друга страна ясно в АУАН е посочено каква е отношението на всеки един от тях – полицай Р.Ж. е актосъставител, а полицаи К.К.П., Д.В.Й. и Н.А.А. са свидетели – очевидци на извършеното от К.  нарушение. По – конкретно П. и Й. са свидетели и на управлението на МПС и на отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство и отказа му да даде кръвна проба за изследване наличие на алкохол , а А. е пряк свидетел на втората група факти , водещи до съставомерност на нарушението. В съставения АУАН бл. № **/**2016г. / в регистъра на КАТ № **/12.09.2016г./ е вписано , че на „водачът отказва да бъде изпробван за алкохол с технияеско средство „Дрегер 7510”. Същият отказва да получи талон за медицинско излседване с № ** и не желае да даде кръв за химичен анализ” .  Безспорно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 30/ 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС е императивна и касае процедурата по вземане на кръвна проба от водача. В нея изрично е посочено, че „при съставянето на акта за административното нарушение при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество, длъжностното лице от съответната служба за контрол по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) попълва и талон за медицинско изследване (приложение № 1) в три екземпляра - първият екземпляр за водача, вторият се прилага към акта, а третият остава за отчет”. Тук обаче следва да се обърне внимание и на  чл. 6 от Наредба № 30/ 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС изрично посочва редът по който се процедира , в случай на отказ да се получи талон за медицинско изследване – „отказът да се получи талон за медицинско изследване се установява с подписа на един свидетел”. В настоящия случай има точно такъв отказ и това е удостоверил и свидетеля А. с подписа си в талона. Тук е уместно да се обсъдят и останалите възражение на жалбоподателя, касаещи законността на съставените му АУАН и наказателно постановление. На първо място не се събраха доказателства, че връченото копие на АУАН е нечетливо . Освен в жалбата си и подаденото преди това възражение , от друго място не става ясно , че К. се е затруднявал да разчете съставения документ. Не е представен въпросният екземпляр от АУАН и няма как да се установи това. Дори обаче да се приеме, че екземпляра на АУАН наистина е бил такъв/ хипотетично/ , това не е довело до засягане правата на наказания. Съображенията на съда са следните – след съставяне на АУАН , жалбоподателят е имал възможност да се запознае с първия екземпляр , приложен по делото. Същият е ясен, четлив и дава възможност на жалбоподателя в пълнота да разбере какво е нарушението , за което е съставен акта срещу него. Не може да се приеме твърдението, че АУАН е подписан от жалбоподателя без същият да го е прочел и едва след връчване на преписа да е започнал да се запознава с констатациите на контролния орган. По тази причина не следва да се приемат възраженията на К. е тази му част.  По второто му възражение – че не е бил водач на МПС към момента на проверката си , по – горе беше изложено защо същото не се приема. По третия мотив изложен в жалбата – за разминаването с номера на СУМПС посочено в АУАН и наказателното постановление . Безспорно в титулната част на АУАН е изписано, че се проверява водач със СУМПС № **. Там обаче са изписани и другите индивидуализиращи данни на Х.В.К. – посочено е ЕГН, адрес. В графата за иззети доказателства е посочено, че е иззето СУМПС № **, а документ за правоуправление на МПС със същия номер е описан и в наказателното постановление. Такъв е номера посочен и в справката за нарушител/ водач на Х.К.. Става ясно, че са касае за техническа грешка в АУАН , която обаче не е повлияла на установяването на самоличността на водача и това не се е отразило на правото на защита на същия. В обобщение на изложеното до тук , следва да се заключи , че не е нарушен реда по съставяне на АУАН , а от там не се установява и нарушение при издаването на процесното наказателно постановление, както се сочи нарушение на чл. 57, ал. 1 , т. 5, т. 6 и т. 7 вр. чл. 18 от ЗАНН. Що се касае до последното възражение , че неправилно е приложена нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП същото не може да се сподели. Съображенията са следните . Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол и нежеланието на водача да изпълни предписанието за медицинско изследване не представляват две различни нарушения. По същността си това са два различни способа, чрез които се установява наличието на концентрация на алкохол в кръвта. В разпоредбата на чл.174, ал. 3 ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни възможности. Заключение със сходен характер може да се даде и при прочит на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 30/ 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, където изрично е упоменато , че „употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответните технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания“  С цел да бъде установено дали  проверяваният водач управлява превозното средство с или без концентрация на алкохол в кръвта , законът е дал възможност на контролният орган да извърши проверка по един от двата начина, като това е свързано и с волята и физическото състояние на проверявания – чл. 2, ал. 2 от Наредбата. Ако водачът беше отказал само медицинското изследване, но се беше съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл.174, ал. 3 ЗДвП. В такъв случай , след проверката ще се установи дали има концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда вкл. и ако се установи наличие на алкохол в тези параметри, то нарушението следва да се квалифицира по чл. 174, ал.1 ЗДвП. При другата хипотеза - ако не се установи наличие на алкохол или е налице такъв до 0,5 на хиляда деянието не би било съставомерно, независимо от факта, че лицето отказва и да изпълни предписание за медицинско изследване. Сходно би било и заключението при обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да изпълни предписанието за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи наличието на алкохол или упойващи вещества в кръвта, не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта, независимо по кой метод.

   По тези съображение настоящата инстанция счита, че правилно жалбоподателят е бил наказан за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и му е наложено наказание глоба в размер на 2000лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24месеца . Самото наказание е абсолютно определено като размер в закона и правилно административно- наказаващия орган го е наложил. Наред с това на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР са били отнети общо и 12 точки на водача Х.В.К., ЕГН **********. Наложеното наказание  се явява напълно законосъобразно.

Не следва да се обсъжда приложението на чл. 28 от ЗАНН . Извършеното нарушение не може да се счете за маловажен случай на административно такова. Съобразно извършеното от К., поведението му при проверката от служителите на МВР и установените множество нарушение на ЗДвП/ справката за нарушител/ водач, приложена по преписката/ , настоящия състав счита, че нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в настоящия случай.

С оглед изложеното наказателното постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.   

Така мотивиран, съдът 

Р   Е   Ш   И   :

 

 ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №** от 15.09.2016г., издадено от М* С** Т* на длъжност Началник РУП към ОД МВР Бургас – РУ МВР Малко Търново, с което на Х.В.К., ЕГН **********,*** на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е  наложено наказание „глоба” в размер на 2000,00лева ,  лишаване от право да управлява МПС за срок от 24месеца и отнемането на общо 12 контролни точки на основание Наредба № Із - 2539/17.12.2012г. на МВР.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: