Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№:                                     17.12.2014 год.               град Малко Търново

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,                        наказателен състав

На двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание, в следния състав:    

Председател: Татяна Станчева

Секретар: М.Д.

 

като разгледа докладваното от съдия Татяна Станчева

НАХД № 212 по описа на съда за 2014 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

Съдебното производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания и е образувано е по жалба на Р.М.Ю., ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление (НП) № 212/2014г. на началника на Митница Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1469 лв. за превозване на стока, която не е декларирал по надлежния ред- нарушение на чл.233, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) и на основание чл.233, ал.4 от ЗМ е отнет премета на нарушението – мъжки спортни обувки „Адидас” -55 чифта; мъжки спортни обувки „Lucio Gabani” -37 чифта;  мъжки спортни обувки „Jagen” -16 чифта и мъжки спортни обувки „Brago Orange” - 5 чифта с митническа стойност 1469 лв.

В жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, тъй като стоката, която е била намерена в автомобила не била собственост на жалбоподателя, а на един от пътниците, който пътувал в автомобила и следвало собственика на стоката да бъде санкциониран.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и иска отмяна на наказателното постановление.

Наказващият орган в съдебно заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитан беше  актосъставителят и свидетелят по акта.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 16.04.2014г. около полунощ 00.10ч. актосъставителят Д.Я.Б. и св.Р.С.К., двамата митнически инспектори към Митница Бургас, били на работа в ГКПП М.Търново, когато на трасе вход от Турция за България при пристигнал микробус “Форд транзит”. След приключване на паспортния контрол, актосъставителят Б. попитал водача на МПС-то и пътниците дали имат нещо за деклариране- стоки с търговски характер, валута и валутни ценности, при което получил отрицателен отговор. В самия микробус, отзад зад седалките, митническите инспектори намерили 3-4 торби черни с маратонки, които били маркови и попитали чии са. Нито водачът на микробуса, нито някой от пътниците заявили, че маратонките са негова собственост. Митническите служители пристъпили към извършване на митническа проверка, при която били намерени описаните по-горе стоки. От водача Р.М.Ю. били снети обяснения, в които същият посочил, че не е знаел, че намерената стока подлежи на деклариране. Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 148/16.04.2014г. за нарушение на чл.233, ал.1 от ЗМ, за това че превозва стока с търговски характер, която не е декларирал – изброените марки и количества обувки. АУАН-ът е подписан без възражения от жалбоподателя, като такива не са постъпили и в тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН-а, на 23.09.2014г. наказващият орган издал атакуваното наказателно, в което нарушението е описано по аналогичен начин както в акта и на жалбоподателя на основание чл.233, ал.1 от ЗМ е наложено административно наказание глоба в размер на 1469 лв., представляваща 100% от митническата стойност на стоката и на основание чл.233 ал.4 от ЗМ намерената стока е отнета в полза на държавата.

 Оспорването на фактическата обстановка от жалбоподателя и неговия процесуален представител, съдът намира за неоснователно, тъй като в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства по административната преписка, се установява, че жалбоподателят е знаел, че в микробуса са били натоварени въпросните стоки, които са с търговски характер, предвид количествата им, не ги е посочил на митническите служители, заявил е в обясненията си(л.9 от адм.преписка), че не е знаел, че стоките трябва да се декларират, както и че ги е взел „заради парите”. Тези негови обяснения, дадени в хода на митническата проверка се подкрепят от показанията на св.Х.М.Н., който свидетелства, че е закупил въпросните обувки без фактура от Истанбул, натоварил ги е на микробуса, за което жалбоподателят е знаел и нещо повече имало е уговорка между свидетеля и жалбоподателя, последният да ги пренесе през границата, за която услуга св. Н. му заплатил сумата от 250лв.

Неоснователни са твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че същият макар и със завършено образование(факт посочен от жалбоподателя в неговите обяснения) не е бил наясно със случващото се, тъй като не е могъл писмено да се изразява. Съдът счита, че в разписката за задържане на стоката (л. 10 от адм.преписка) жалбоподателят е вписал в забележка „не”, което следва да се разбира, че няма забележки, относно съставения документ за задържане на описаните стоки, а не както твърди адв. М., че това представлява възражение срещу задържането на стоката, която не е собственост на жалбоподателя. В нито един момент жалбоподателят не е заявил, че стоката е на друго лице, а самият той е знаел че в микробуса си превозва стока подлежаща на деклариране.

Съдът съобрази, че основният състав на административното  нарушение “митническа контрабанда” е уреден в алинея първа на чл. 233 ЗМ, а изпълнителното деяние на митническата контрабанда може да се изрази в две форми – “пренесе” или “превози”, като наказуем по силата на чл. 233, ал. 1 ЗМ е и опитът за това. Предмет на нарушението са “стоки” в съответствие с легалната дефиниция на §1 т.14 от ДР на ЗМ. От обективна страна е необходимо пренасянето или превозването на стоките да се извършва през държавната граница, да е без знанието и разрешението на митническите органи и да не представлява престъпление.

          Предвид изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото в акта и наказателното постановление административно нарушение. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени са датата и мястото на което е установено извършването на нарушението. Актът е съставен в изискуемия срок и е надлежно подписан от съставителя, свидетелите и нарушителя, а наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити. Наказанието е определено във визирания минимум, а именно в размера на митническата стойност на стоките.

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 212/2014г. на началника на Митница Бургас, с което на Р.М.Ю., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 1469 лв. за нарушение на чл.233, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) и на основание чл.233, ал.4 от ЗМ е отнет в полза на държавата премета на нарушението – мъжки спортни обувки „Адидас” -55 чифта; мъжки спортни обувки „Lucio Gabani” -37 чифта;  мъжки спортни обувки „Jagen” -16 чифта и мъжки спортни обувки „Brago Orange” - 5 чифта с митническа стойност 1469 лв., като законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд, гр. Бургас.

 

 

                                                               

 

СЪДИЯ: