Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

……

 

гр. Малко Търново, 07.11.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Малкотърновският районен съд, втори състав, в публично заседание на осемнадесети октомври  през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Дойков

 

при секретаря М.Д.  и в присъствието на прокурора ………………, като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД № 209 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

            С Наказателно постановление № **/**.2016г. на В* Е** С. *** на Р.С.С., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 21 от Валутния закон и чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания : на основание чл. 20, ал. 1 от Валутния закон са отнети в полза на държавата изделия от злато , проба 14карата, с общ грамаж 295,78грама / 53 броя пръстени с тегло 151,75грама; 3 броя синджири с тегло 126,05грама и един брой гривна с тегло 17,98грама / на обща стойност 10967,52лева/ десет хиляди девестотин шестдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/. На основание чл. 18, ал. 1 вр. чл. 14а, ал. 1 от ВЗ на жалбоподателя С. е наложена глоба в размер на 1000,00лева/ хиляда/ .  

Наказаният Р.С.С., ЕГН **********, с адрес *** е останал недоволен от наложеното му наказание. В жалбата си излага аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон , които са довели до незаконосъобразност и необоснованост на процесното наказателно постановление. 

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от Р.С. и  чрез процесуалния представител жалбоподателят  адв. К.К.,***.  Моли съда да отмени процесния акт .

Ответникът по жалбата – Митница Бургас  , редовно призована, се представялва от юрисконсулт Н* М*. Страната заема становище, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            На 11.02.2016г. свидетелите Р.С.К., Д* К.Я. и Д.Т.Г.  - тримата служители на Митница Бургас с месторабота Митнически пункт „Малко Търново“, изпълнявали служебните си задължения по график. Около 19:25часа жалбоподателят Р.С. влязъл на територията на МП Малко Търново , управлявайки лек автомобил „М**” с рег. № **. С него имало и пътник- свидетелката С.Н.А.,***. Свидетелката живеела на семейни начала със С.. Актосъставителят К. запитал  С. и А. дали пренасят стоки, валута или валутни ценности , както и акцизни стоки, които да декларират. Жалбоподателят С. и пътничката отговорили отрицателно. Митническите служители започнали и извършили щателна митническа проверка на лицата и автомобила. В моторното превозно средство и в А. не били намерени стоки, които да подлежат на деклариране. При личната проверка на Р.С.С. били намерени накити от жълт метал, като са били установени описаните в наказателното постановление предмети - 53 броя пръстени с тегло 151,75грама; 3 броя синджири с тегло 126,05грама и един брой гривна с тегло 17,98грама . За намирането на вещите бил съставен и протокол за личен преглед № 8/ МУ BG 1003/11.02.2016г. , в който било описано, че в джоба на панталона и в джоба на якето на Р.С. са били открити гореописаните вещи. При изземването им същите били претеглени с везна , като се установило теглото им, а накитите били подробно описани в протокол за извършена митническа проверка № КЦ – М 332/11.02.2016г. Била съставена и разписка № 0033039/11.02.2016г. удостоверчваща изземването им.  За установеното нарушение бил съставен и АУАН № **/ **.2016г., където фактите по проверката били описани подробно. На нарушителя и свидетелката А. е дадена възмовност да дадат обяснения, което те са направили накратко. В хода на административно – наказателното производство е направена и експертиза на намерените накити. Установено е било , че същите са от злато с проба 14карата и точно тегло 295,78грама. Направена е оценка и на стойността на всички накити – 10967,52лева.  

В законоустановения срок В** Е** С. ***   е издал против Р.С.С. , ЕГН **********, с адрес ***  обжалваното Наказателно постановление № **/**.2016г.

НП е връчено на жалбоподателя и е депозирана жалба чрез административнонаказващия орган до съда.

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна .

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и които да водят до отмяна на процесното наказателно постановление. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентните органи.  АУАН е съставен съласно разпоредбите на чл. 40 – 43 от ЗАНН и в него е описано по изискуемия от закона начин извършеното нарушение. Достатъчно пълно е посочено времето и мястото на извършване на нарушението. Изложени са обстоятелствата във връзка с твърдяното нарушение,  като актосъставителят е посочил, че с деянието си  жалбоподателят е осъществил състава на чл. 18, ал. 1 във вр. чл. 14а, ал. 1 от Валутния закон като не е изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 1 във вр. чл. 5 от Наредба № Н-1 /01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства , балгородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митически регистри по чл. 10а от Валутния закон.  В наказателното постановление ясно и подробно е описано нарушението , което е извършено от Р.С. .  На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си при подписване на акта и в тридневен срок от неговото съставяне. При административно – наказващия орган са постъпили  писмени възражения от страна на наказания, като същите са били обсъдени в хода на производството, посочени са в наказателното постановление и е направен съответния извод по тях. Възражението в жалбата пред РС Малко Търново , че проверката е само формална , не води до незаконосъобразност на постановлението , доколкото при съставянето на последното са спазени изискванията на закона. Наказващият орган в отделен абзац е изложил съображенията си , поради които не приема първоначалното оспорване на С. и е издал постановлението си.  Наказателното постановление е издадено от компетентен орган /упълномощен съгласно Заповед № ЗМФ – 495/ 21.04.2010г. – вложена като доказателство по делото,  преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят на 11.02.2016г. около 19.25 часа на МП Малко Търново не е изпълнил задължението си да декларира пренасяните от него златни изделия – общо 295,78грама , съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 5 от Наредба № Н – 1/ 01.02.2012г. , с което виновно е осъществил състава на чл. 18, ал. 1 във вр. чл. 14а, ал. 1 от Валутния закон .

От събраните в делото доказателства могат да се направят следните изводи. Съдът приема и кредитира показанията на разпитаните служители на МП „Малко Търново”. Дадените от тях показания съдът счита за непротиворечиви, взаимно допълващи се , като не се установява заинтересованост на тримата разпитани. К., Я. и Г.  са изпълнявали служебните си задължения на посочената дата и място. В показанията си най – конкретен е свидетеля К. - актосъставител . Същият детейлно описва протеклата проверка и действията , които е предприел при установяване на нарушението. Свидетелят е категоричен в показанията си, че златните предмети са намерени в джобовете на дрехите на жалбоподателя – на панталона и якето му. Според думите на К. не е имало накити по ръцете и врата на проверявания, които да са били снети от там. В тази връзка при показанията на свидетелите не се установиха различия, които да подлагат на съмнение местата, на които са намерени недекларираните предмети. И Я. и Г. не си спомнят жалбоподателят да е носил на ръцете и врата си златни накити. И двамата обаче разказват как е протекла проверката, като Я. разказва , че двамата пристигнали с лекия автомобил са били запитани дали имат нещо за деклариране , но са отговорили отрицателно, а свидетеля Г. разказва, че личната проверка е била извършена от К. и са били установени златните предмети. В противовес на това са показанията на свидетелката С.А. и обясненията на жалбоподателя. А. и С. твърдят, че преди да преминат МП „Малко Търново“ са станали жертви на престъпление в Република Турция. От страх в следствие на станалото , А. била дала златните накити, които били в нея на Р.С. , за да ги съхранява. С. твърди, че на врата си е носил златен накит с тегло 69-70грама, както и , че в себе си е носил още три други накита – два синджира и една гривна , както и един – два пръстена, собственост на семейството. Показанията на А. са също в този смисъл. Настоящият състав не кредитира показанията на А. и обясненията на С. . Мотив за това е заинтересоваността на двамата от изхода на производството – двамата живеят на семейни начала и е разбираемо отношението на А. към наказанието наложено на С.. От друга страна показанията на митническите служители намират опора в съставените по делото документи , приложени по преписката, а думите на А. и С. не се подкрепят от съставените такива . И на жалбоподателя и на А. е дадена възможност да дадат обяснения, но в тях няма отразени обстоятелства, които да сочат възражения по направената проверка, твърдения за произхода и собствеността на златните предмети, заявления, че са искали да декларират вещите и т.н. По тези съображения , съдът счита, че обжалваното наказателно постановление  е законосъобразно и от материалноправна страна. Правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Р.С., приемайки че последния  е нарушила разпоредбите на чл.18 ал.1 вр.чл.14а ал.1 от ВЗ, във вр. с чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 5 от Наредба № Н – 1/ 01.02.2012г.  Събраните в хода на производството гласни доказателства, както и писмените такива, установяват по несъмнен начин, извършването на съставомерно деяние. С действията си С. е извършил нарушение на действащия митнически режим и изисквания за деклариране на стоки. Свидетелските показания на разпитаните митнически служители, относно обективния факт за откриване на недекларирана стока в хода на щателната митническа проверка и личната такава на С. са безпротиворечиви. Нюансите в показанията им са лесно обясними, поради това, че всеки от разпитаните служители на МП „Малко Търново“ е имал различна роля в проверката, а същността на дейността им включва работа с различни хора всеки ден и няма как да бъде запомнен детайлно всеки един факт от ежедневната им дейност. Установена е липса на надлежно деклариране след като жалбоподателят не е заявил пред контролните органи, че носи стоки, подлежащи на деклариране. В тази връзка е важно и това, че организацията на МП „Малко Търново“ е свързана с осигурени указателни табели , чрез които влизащите и излизащите от страната да се информират сами за митническите си задължения. Едва след това служителите на пункта трябва да спомогнат за декларирането на съответните стоки и предмети и то само при положителен отговор , че преминаващия има и желае да обяви такива пред властите. Поради това и съдът приема за доказано по категоричен начин по делото, че на на 11.02.2016г. около 19.25 часа на МП Малко Търново не е изпълнил задължението си да декларира пренасяните от него златни изделия – общо 295,78грама. Съгласно действащото законодателство – чл. 4 от Наредба № Н-1, местни и чуждестранни физически лица могат да внасят и изнасят благородни метали и скъпоценни камъни в необработен, полуобработен и обработен вид, както и изделия със и от благородни метали и скъпоценни камъни свободно, без писмено деклариране – в случая от злато общо до 60 грама, а  внасянето и изнасянето над тези размери, съгласно чл.5, се декларира за целите на Валутния закон по реда на чл. 9 от същата Наредба. За съставомерността на деянието е достатъчно обективното неизпълнение на задължението за деклариране. В конкретния случай Р.С. е внесъл златни изделия в количества над разрешените размери за внос без писмено деклариране. Основанието, на което С. държи тези предмети в себе си, е без значение. В тази връзка няма как да бъде споделено и виждането, че част от вещите са лична собственост на жалбоподателя и свидетелката А., закупени от тях в минал период и носени до момента на извършеното спрямо тях в Турция. Без да се отрича станалото там, което вероятно е истина, това събитие няма отношение към административното нарушение. На първо място не са представени доказателства за закупуването на златните накити , които двамата сочат за предходно придобити. Няма как същите да се отделят категорично от останалите.  На следващо място , ако се приеме, че тези сочени от С. и А. златни изделия са носени от тях на излизане от страната и след това отново са върнати в България , то теглото им , както се сочи и установява от документите по делото, е над изискуемите по закон 60грама. Приемането на подобно виждане би дало възможност на всеки, който желае да премине границата със златни изделия над тези 60грама да ги обяви за лични и семейни нужди и да заобиколи закона , а разпоредбите му не предполагат такова тълкуване, няма въведено такова изключение от правилата за деклариране. Вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. Същият често е пътувал през границата с Република Турция и е имал достъчно възможности да се осведоми за законовите изисквания, а дори и да не го и направил незнанието на закона не е извинителна за него причина.  Следователно  жалбоподателят е съзнавала и противоправния характер на деянието си, като от волева страна е целял настъпването на общественоопасните последици- укриване в джобовете на дрехите си на златните накити и непредоставяне на вярна информация на митниците .

Пазарната стойност на стоката правилно е определена от митническите органи, същата и не е оспорена от страна на жалбоподателя, по съответния процесуален ред, и приетата от наказващия орган  пазарна стойност в размер на 10967,52лева . за общото количество изделия от злато,  следва да се приеме за законосъобразно определена  и  доказана.

От тук може да се приеме , че правилно АНО е преценил извършеното нарушение и го е квалифицирал по чл.18 ал.1 вр.чл.14а ал.1 от ВЗ, във вр. с чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 5 от Наредба № Н – 1/ 01.02.2012г.  и  Регламент /ЕО/ 2913/92 – приложим и за конкретното нарушение.

Наложеното на жалбоподателят наказание - глоба  в размер на 1000.00 /  хиляда/ лева, е определена правилно при съответно приложение на санкционна разпоредба-чл.18 ал.1, във вр. с чл.14а ал.1 от ВЗ, административнонаказателния състав на която е  осъществен в случая. Същата, АНО е индивидуализирал в минималния й установен размер,  поради което и съдът счита НП, за законосъобразно,  правилно и обосновано в санкционната му част - по т.2 Последното е законосъобразно и в частта на постановената санкция “отнемане в полза на държавата” на предмета на нарушението-т.1 от НП,  изрично предвидена в чл. 20 ал.1 от  ВЗ, в случаите на осъществено нарушение. Ето защо НП следва да се потвърди.

Съдът намира, че наложеното, с обжалваното НП наказание е съобразено  с личността на нарушителя и е съответно на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

 

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №**/**. 2016г. на В* * С. ***, с което на Р.С.С., ЕГН **********, с адрес ***  на основание чл. 21 от Валутния закон и чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания : на основание чл. 20, ал. 1 от Валутния закон са отнети в полза на държавата изделия от злато , проба 14карата, с общ грамаж 295,78грама / 53 броя пръстени с тегло 151,75грама; 3 броя синджири с тегло 126,05грама и един брой гривна с тегло 17,98грама / на обща стойност 10967,52лева/ десет хиляди девестотин шестдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/ и на основание чл. 18, ал. 1 вр. чл. 14а, ал. 1 от Валутния закон на жалбоподателя С. е наложена глоба в размер на 1000,00лева/ хиляда/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас  в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: