Мотиви към Присъда № 16/19.09.2014г. по НОХД № 105/2014г. по описа на РС-Малко Търново

В Районен съд-Малко Търново е внесен обвинителен акт от РП-Малко Търново против  В.К.  П. с ЕГН **********,***, постоянен адрес: с.**, община **, български гражданин, осъждан, неженен, с основно образование, за престъпление по чл.150 ал.1 от НК.

Подсъдимият П. се явява лично в съдебно заседание, ведно с надлежно упълномощения от него адв. Ев.Т..

В с.з., преди даване ход на делото, подс.П. и неговия защитник адв.Т., са направили искане на основание чл.370 и сл. от НПК за съкратено съдебно следствие, което е било уважено от съда и ход на делото е бил даден по реда на глава 27 от НПК –съкратено съдебно следствие.

Подс.П. признава изцяло фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, признава вината си, изразява съжаление за извършеното и моли за минимално наказание.

С оглед на проведеното съкратено съдебно следствие, на изцяло признатата от подс.П. фактическа обстановка и вина за извършеното от него престъпление по чл.150 ал.1 от НК  и на основание чл.373 ал.2 от НК, представителят на държавното обвинение предлага съдът да приложи чл.58а ал.4 и определи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като му наложи наказание „ЛОС” в размер на една година, което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок  от 4 години.

Адв.Т.  пледира спрямо подсъдимият П. да приложен института на чл.78а от НК, като размера на административното наказание да бъде определен в размера на минимума, предвиден в закона.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подс. В.К.  П. с ЕГН ********** е роден на ***г***, с постоянен адрес: с.**, община **, български гражданин, осъждан, неженен, с основно образование, живее в село **.

 На 20.04.2011г. в дома на св.С.И.А. *** пристигнали на гости роднини - племенника на съпруга й и жена му. Св.А. и гостите й решили да обядват заедно, но тъй като св.А. не разполагала с достатъчно хляб, същата изпратила дъщеря си –св.И.С.А.-род.на ***г., ненавършила 15 години към онзи момент, да купи хляб от магазина. За да стигне от дома си до магазина,св.И.С. трябвало да мине покрай изоставен жилищен блок срещу сградата на горското стопанство в село Звездец, в близост до който видяла да стои подс.П.. Вървейки по пътя за магазина, св.И.С. минала покрай подс.П., когато същият внезапно я грабнал, вдигнал я на ръце и я понесъл към входа на изоставения жилищен блок. Св.И.А. започнала да вика за помощ, настоявала подс.П. да я пусне, но подс.П. я отнесъл на ръце до площадката между партера и първия етаж на изоставения жилищен блок, където започнала да я целува. В последствие хванал блузата на свидетелката И.А. и се помъчил да я съблече, като през цялото време я притискал и опипвал с ръце по тялото. В този момент във входа на блока влезнала св.П.Д., която разбрала от племенницата си, че подс.П. е занесъл И.А. против волята й на ръце в изоставения блок и решила да провери казаното от племенницата си. Влизайки във входа, св. Д. първо чула виковете за помощ на св.И.А., после видяла как подс.П. държи момичето за ръцете за да не може да избяга  и се притекла на помощ, като се развикала срещу подс.П. веднага да пусне момичето. Подс.П. се уплашил, оставил св.И.А. и избягал покрай св. Д. навън. След инцидента св. Д. съпроводила  св.И.А. до входната врата на дома й, където момиче извикало майка си насаме от гостите и й разказало за случилото се. През цялото време св.А. плачела и била под стрес от преживяното. Майка й св.С.А. от своя страна веднага разказала на бащата на И. какво е преживяла дъщеря им и същият незабвно отишъл да търси подс.П., който вече междувременно бил избягал от селото.

          Изложената фактическа обстановка е безспорно установена по  делото от събраните и приобщени по реда на чл.371 т.2 от НПК вр. чл.283 от НПК писмени и гласни доказателства по ДП № 67/2014г. по описа на ОД на МВР-Бургас, № 75/2014г. по описа на РП-Малко Търново, и самопризнанието на подсъдимия П.. Събраните доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват, че по описани яначин на 20.04.2011г. в село **, в изоставен жилищен блок срещу входа на сградата на горското стопанство, подс.П. извършил действие с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на И.С.А.-род.на ***г., ненавършила 15 години към онзи момент. Посоченото действие включва притискане на тялото на пострадалата към собственото си тяло целуването на устните и дърпане на блузата в опит да бъде свалена. Съдът установи, че подс.П. извършил въпросното действие посредством употреба на сила /занесъл на ръце  пострадалата до площадката в изоставения жилищен блок, държал я здраво за ръцете и я притискал с тялото си/.

          От субективна страна подсъдимият е действал  виновно под формата на пряк умисъл -  съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването им. Предвид изложеното съдът прие, че подс.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.150, ал.1 от НК, за което   го  призна за виновен.

          За престъплението по чл.150, ал.1 от НК законът предвижда наказание от 2 до 8 години “лишаване от свобода”. При индивидуализацията на наказанието следващо се на подс.П.., съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, регламентираща задължително приложение на чл.58а от НК. При определяне тежестта на санкцията, съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства възрастта на пострадалата и общественоопасния характер на деянието. Като смекчаващи отговорността обстоятелства взе предвид направеното самопризнание, процесуалното му поведение и проявеното разкаяние за стореното, младата му възраст, установените трайни трудови навици и семейното му положение – същият е създал семейство, има жена и малолетни деца, за които полага грижи, необремененото съдебно минало към момента на извършването на деянието. С оглед посочените многобройни смекчаващи вината обстоятелства, отчитайки и становищата на страните в тази насока, съдът на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК определи на подс.П.  наказание в размер  на осемнадесет месеца  “лишаване от свобода”. На основание чл.58а, ал.1 от НК намали същото с една трета и така му наложи окончателно наказание в размер на една година „лишаване от свобода”, като изпълнението на така наложеното наказание на основание чл.66 и сл. от НК се отлага за срок от четири години. Тъй като процесното деяние е извършено от подс.П. преди да бъде осъден с влязло в сила на 24.09.2013г. Споразумение № 11/24.09.2011г.  по НОХД № 108/2013г. на РС-Малко Търново, на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК съдът групира наказанията, наложени по НОХД № 108/2013г. на РС-Малко Търново  и по НОХД № 105/2014г. по описа на РС-Малко Търново, като определи общо наказание в размер на най-тежкото измежду тях: лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение отлага с изпитателен срок от четири години.  

По делото няма данни за направени разноските, с оглед на което съдът не дължи произнасяне по тях.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

                  

                                      Председател:

 

.