МОТИВИ  към Присъда № 15/11.09.2014г. по НОХД № 103/2014г. по описа на РС-Малко Търново

 

         Производството е образувано по внесен обвинителен акт  срещу подсъдимият С.К.Я., роден на ***г. в гр.**,  ЕГН:**********,***,  български гражданин, основно образование, неосъждан, безработен, за това, че през периода от 01.09.2013г. до 01.11.2013г. в село Звездец, община Малко Търново, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол М.С.К., род.на ***г., която не е била навършила 14-годишна възраст – престъпление по чл.191 ал.3 вр. ал.1 от НК.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия Я**, като счита, че същото е доказано по несъмнен и категоричен  начин, което не се оспорва и от самия подсъдим. Пледира за осъждането му, като наказанието бъде определено на основание чл.191 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ЛОС за срок от 6 месеца, като изпълнението да бъде отложено за срок от три години на основание чл.66 ал.1 от НК. Подробни съображения излага в хода на съдебните прения.

Подсъдимият С.К.Я. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава изцяло вината си и искрено съжалява за извършеното.

В резултат на съдебното дирене, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

         Подсъдимият  С.К.Я. е роден на ***г. в гр.**,  ЕГН:**********,***,  български гражданин, основно образование, неосъждан, безработен, с позитивни характеристични данни.

През лятото на 2013г. св.К., която към онзи момент не е била навършила 14 години, се запознала с  подс. Я. и започнали често да се срещат. Не след дълго осъществили на няколко пъти полови контакти, в резултат на което в края на август с.г. св.К. забременяла, поради което решили да заживели на съпружески начала в дома на св.К. заедно с баща й –св.С.. На 01.09.2013г. подс.Я. се настанил в дома на св.С. и заживял на съпружески начала с дъщеря му - св.К.. В последствие от една страна отношенията между св.С. и подс.Я. се обострили, а от друга страна –служители на Дирекция” Закрила на детето” провели среща с подс.Я., на когото обяснили, че с дейнието си да съжителствува с непълнолетна осъществява състав на престъпление, поради което подс.Я. взел решение да напусне дома на св.С. и да се върне в къщата на родителите си. През пролетта на 2014г. св.К. родила детето на подс.Я., който към настоящия момент не го е припознал, но полага всички грижи като баща за отглеждането му и подпомага финансово майката. Разпитан в хода на съдебното производство, подс. Я. заявява, че разбира обвинението, признава се за виновен и обяснява механизма на извършеното от него деяние. Изразява съжаление за извършеното.

 Горните фактически положения се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно -  направените от подсъдимия признания на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,  подкрепящите ги гласни доказателства – обясненията на подсъдимия и показанията на св.К. и св.С., както и писмените доказателствени средства, събрани в досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по съдебното следствие, на основание чл.283 НПК. Събраните по делото доказателствени материали са непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, които са от значение за правилното решаване на делото, същите са категорични, непосредствени, обективни и допълващи се помежду си. Явяват се и допълващи към направените самопризнания от подсъдимия.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка по делото, съдът прие, че подсъдимият Я**  е   осъществил от обективна и субективна страна  престъпния състав на  чл.191 ал.2 вр. ал.1 от НК, като през периода от 01.09.2013г. до 01.11.2013г. в село Звездец, община Малко Търново, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол М.С.К., род.на ***г., която не е била навършила 14-годишна възраст – престъпление по чл.191 ал.3 вр. ал.1 от НК.

По несъмнен начин от самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, се установи, че подс. Я** е осъществил престъплението по обвинителния акт, като заживял на съпружески начала, без да е сключил брак с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст, което съжителство е продължило два месеца и от което съжителство се е родило  дете, за което подсъдимия е потвърдил, че му е биологичен баща. От  субективна страна   деянията  са извършени от  подсъдимия   Я** умишлено,    с   форма  на   вина –пряк умисъл,   тъй като деецът е  съзнавал общественоопасният им характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните им последици и е искал настъпването им. За това, съдът призна  за  виновен   подсъдимият Я. в осъществяванетото  на     престъплението  по   обвинението по чл.191 ал.3 вр. ал.1 от НК.

   При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.191 ал.3 вр. ал.1 от НК и от разпоредбата на  чл.55 ал.1 т.1 от НК. В случая, съдът намира, че по отношение на деянието са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, много добри характеристични данни, пълно съдействие на органите на разследването и на съда, обстоятелството, че подсъдимият е млад човек и полага грижи за майката и роденото от съжителството дете, изразеното съжаление относно извършеното. При определяне на конкретния размер на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление, съдът отчете обществената опасност на деянията, обществената опасност на конкретното деяние, причините за извършването му, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. В случая, след отчитане на обществената опасност на деянието, която не е висока, обществената опасност на дееца, която е ниска, тъй като същият не е осъждан,  не е и криминално проявен, смекчаващите обстоятелства – чисто съдебно минало, позитивни характеристични данни, младата му възраст, както и факта, че той се грижи за издръжката и прехраната на детето и майка му, пълното съдействие на разследващите органи и на съда за разкриване на обективната истина, искрено съжаление, както и липсата на отегчаващи такива, съдът определи наказание на основание чл.191 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК – лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение отложи за срок от три години на основание чл.66 от НК.Съдът счете, че така наложеното наказание е справедливо и достатъчно и ще съдейства за постигане целите на личната и генерална превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитаването на дееца.

    По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: