Мотиви  по НОХД № 100/2015г. по описа на РС-Малко Търново

 

Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от РП-Малко Търново против А.Д.Г. с ЕГН **********,***, неженен, неосъждан, български гражданин с обвинение по  чл.172Б, ал.1 НК вр. с чл.13, ал.1 и ал.2, т.З ЗМГО.

            В съдебно заседание представителят на РП-Малко Търново поддържа обвинението като безспорно доказано и пледира съда да наложи наказание лишаване от свобода  по отношение на подсъд.Г.  от три месеца ЛОС с изпитателен срок от 3 г. както и глоба в размер на 1000лв.

      Гр.ищец ** представлявано от адв.М.Л. моли съда да бъде уважен предявения от него гр.иск.

       Подс. Г., редовно призован, се явява лично.Моли съда да бъде оправдан.

      Защитата на подсъд.Г. пледира за оправдателна присъда .

 

   Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

 

                       I.ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

        На ** г. свидетелят З.Г.И. - държавен инспектор при Митнически пункт М. Търново, бил на смяна , когато на същия МП пристигнал на трасе „вход” от Р Т** за Р Б** л.а. М** с рег. № **. Водач на автомобила бил подсъд. А.Д.Г.. При пристигането му той декларирал еъобразно правилата превозваната от него стока - ** броя тениски. Впоследствие св. И. и негови колеги извършили физически преглед на колата и в багажника - без да бъдат укривани - намерили  ** броя тениски.

       Тениските били в отделна опаковка  и различни цветове, но всички носели търговската марка ** /L**/. Тъй като стоката вече била декларирана, на Подсъд.Г. не му е бил съставен АУАН, но пък видимо знаците върху тениските напомняли на запазената марка на официалния производител ** - крокодил с разтворена паст и заметната във формата на буквата ,„г* опашка. Св.И. запитал подсъд.Г. дали има документ от притежателя на марката фланелки,като същият отговорил,че няма такъв документ, с който да удостовери правото си да внесе в страната и да транспортира процесиите тениски. Затова те били задържани и манифестирани на МП М. Търново с манифест № 16 от ** г.

           Извършената експертиза от вещото лице А. сочи, че съществува идентичност и сходство между изобразените знаци върху тениските и оригиналната търговска марка на **; това сходство се дължи на идентични и сходни основни и доминиращи словни и фигуративни елементи в съставите им; в крайна сметка знаците върху тениските могат да доведат до объркване на потребителя като свърже изобразените знаци с оригиналната регистрирана марка.

         Изготвена е и оценъчна експертиза, според която правомерно произведени стоки от такъв вид и размер ше струват 24 975 лв„ докато неправомерно изготвените стоки са на стойност 4 500 лв.

       Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин ог събраните но делото доказателства-показания на свидетели,частични обяснения на подсъдимия,експертизи..Подсъд.Г. дава обяснения в с.з,като заявява,че стоката е получил от гръцки гражданин Д**,като при получаване на стоката не е видял какво има в чувалите и не е знаел,че превозва стока без разрешение на притежателя на марката.Това е негова защитна реакция на която той има право и която съдът не приема.Не е допустимо да пренасяш през границата стока,без да ти е известно какво точно пренасяш.По делото беше разпитан и св. С.,с който автомобил са пренасяни стоките.Неговите показания ,че той е управлявал автомобила,се разминават с показанията на св.И.,че автомобила е управляван от подсъдимия. Г..Съдът дава вяра на показанията на св.Г.,и приема ,че показанията на св.С. са с цел да се оневини подсъд.Г..

 

        

 

                            II. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

              При така установената фактическа обстановка съдът счита, че с деянията си подс.Г.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по   чл.1726, ал.1 НК вр. с чл.13, ал1 и ал.2, т.З ЗМГО.за това ,че на ** г. на ГКПП М. Търново без съгласието на притежателя на изключителното право върху търговска марка **, Р Ф**, като притежател на марка „**, ** с per. № **, обект на това изключително право, което съгласие се изисква съгласно разпоредбата на чл.1З, ал. 1 ЗМГО е използвал в търговска дейност при внос от Р Т** в Р Б** на стоки ** броя тениски на стойност 24 975 лв.. върху които има специфично изписване и съответствие с надписите на запазените търговски марки, и които въвеждат потребителя в объркване.

           Разпоредбата на чл.1726 ПК е в тясна връзка с разпоредбите на ЗМГО. като съгласно чл.13, ал.1 от този закон правото на едно лице върху дадена конкретна търговска марка включва нейното използване, разпореждането с нея и забраната пред всички останали трети лица ла я ползват без негово съгласие. В случая такова съгласие от представителя на марката в Б** адв. ** и М.Л.,като представители на марката ** съгласно пълномощно  от **  няма.

Деянието е извършено  от  подсъдимия при форма на вината-пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 НК.

 

               III. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

 

След извършената преценка на данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на подсъдимите обстоятелства съдът намира следното:Подсъд.Г. не е осъждан,трудово ангажиран, млад човек.Отегчаващи обстоятелства не се установиха.При това положение съдът намира,че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и налагането на наказанието предвидено в чл.172б,ал.1 от НК лишаване от свобода и глоба дори и в минимален размер ,би било несъразмерно тежко ,поради което и наказанието следва да се определи по правилата на чл.55,ал.1,т.2 ,б.”б” от НК,предвид липсата на специален минимум на предвиденото наказание лишаване от свобода на подсъдимия следва наказанието лишаване от свобода да се замени с наказание -“Пробация” със съответните пробационни мерки.Съдът на основание чл.55 ал.З от НК не наложи на подс.Г. кумулативно предвиденото наказание-“глоба” ,като счете че предвид изложените доводи и смекчаващи вината обстоятелства определеното от съда наказание в достатъчни степен ще изиграе своята роля ,съгласно чл.36 от НК -а именно относно генералната и индивидуалната превенция по отношение на деянието ,дееца и обществото. Налагането на глоба в настоящия случай би било прекомерно и не би се явило справедливо по отношение на дееца.

Съдът отне в полза на държавата веществените доказателства по делото-** бр.фланелки.

 

             По предявения граждански иск.

Правното основание на предявения граждански иск,приет за съвместно разглеждане в наказателното производство е по чл.76,ал.1,т.З от ЗМГО ,вр . с чл.45 от ЗЗД.

Съгласно чл.76,ал.1,т.З от ЗМГО притежателят на право върху марка може да предяви иск за обезщетение за вреди срещу нарушителя на правата му върху марката,а съгласно чл.45 от ЗЗД,всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму.В случая подсъдимият е признат за виновен в извършването на предстъпление по чл.172б,ал.1 от НК. Това престъпление поначало е на просто извършване, без да е предвидено настъпването на престъпен резултат от обективна стнра. Съобразно с възприетото в ТР №** г. на ОСНК на ВКС становище,което е задължително за настоящия съд, престъплението води до отрицателно изменение на условията за нормално съществуване и възможността за упражняване на изключителното право върху марка. Засягат се постигнатият търговски статус и репутацията на притежателя на изключителното право. В правнозащитената му сфера настъпват неблагоприятни изменения, които имат имуществено измерение и представляват преки и непосредствени вреди от престъплението,които подлежат на обезщетяване. Съдът приема,че искът е доказан по основание. Що се отнася до размера на иска ,същият следва да се определи в съответствие с правилата предвидени в чл.76б,ал.1,т.2 от ЗМГО съобразно с посочения в същата разпоредба презумптивен механизъм за оценка на вредите при нарушение на правото върху марка ,както е посочено и в цитираното ТР. В случая размерът на претендираното обезщетение следва да се определи като равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките,предмет на нарушението,която стойност видно от заключението на извършената по делото съдебно-икономическа/оценъчна/ експертиза е 24975 лв. Предвид уважаването на главните искове,следва да се уважат и исковете с правно основание по чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената на  ищеца сума считано от датата на увреждането 15.07.2013 г. до окончателното им изплащане..Предвид признаването на подсъдимия за виновен,на основание чл.189,ал.З от НПК,следва да бъде осъден да заплати 327 лв. разноски по делото,както и държавна такса в размер на 999 лв.,представляваща 4 % от размера на уважения граждански иск .

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

      

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: