М О Т И В И   КЪМ ПРИСЪДА № 37 /23.10.2012г. по НОХД  № 79/2012г.

 

 

         Производството е образувано по повод внесен за разглеждане обвинителен акт на РП -  Малко Търново срещу  А.Р., роден на ***г. в **, сирийски гражданин,  неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес, с обвинение за това, че на 10.07.2012г. в района на община Малко Търново влязъл през границата  на Република България  от Република Турция    без разрешение от надлежните органи на властта и не през определените за това места - престъпление по чл.279 ал.1от НК.

         Съдът е дал ход на делото при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”а”от НПК.

         Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение и пледира за реализиране на наказателната отговорност спрямо подсъдимия към определения от закона минимум.

Служебният защитник на подсъдимия, назначен във фазата на досъдебното производство – адв.Р., не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.  Пледира при определяне на наказанието да се вземат предвид чистото съдебно минало и ниската степен на обществена опасност.

В резултат на съдебното дирене, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.07.2012г. св.Р.К. ***  управлявал личиния си автомобил по ул.»**» в град Малко Търново. Същият забелязал в две лица, движещи се пеша в района на болницата в град Малко Търново, които събудили у него подозрение и спрял автомобила си  за да ги провери.  При опит да извърши проверка на  документите им за самоличност от страна на св.К., двете лица не се подчинили и се опитали да избягат. Св.К. ги последвал незабавно пеша, извикал «Стой!» и понеже двете лица не се подчили на заповедта, произвел предупредителен изтрел във въздуха със законно притежавания от него личен пистолет. След произведения изтрел, двете лица незабавно спрели, а св.К. подал сигнал до дежурния наряд при ГПУ-Малко Търново и изчакал пристигането на колегите си. Двете лица били задържани и отведении в ГПУ-Малко Търново. В резултат на проведените оперативни действия служителите на ГПУ-Малко Търново установили  самоличността на задържаните лица – подсъдимия А.Р., роден на ***г. в **, сирийски гражданин,  неосъждан, без документи за самоличност и лицето **,  роден на ***г. в **, сирийски гражданин,  неосъждан, без документи за самоличност.

В хода на предприетите оперативни действия граничните полицаи установили, че подсъдимият Р.  е  пресякъл пеша държавната граница в района на община Малко Търново, за да достигне европейска държава с цел намиране на по-добри условия за живот. Със заповед № ОЧ-32/11.07.2012г. на зам.началника на ГПУ-Малко Търново била наложена на подс.Р.  ПАМ «Принудително отвеждане до границата на РБългария, а със заповед № ОЧ-34/11.07.2012г. на зам.началника на ГПУ-Малко Търново – и ПАМ „Забрана за влизане в Република България” за срок от три години, считано от 11.07.2012г. , екземпляри от които били връчени лично срещу подпис на подсъдимия. С двустранен протокол от 11.07.2012г. за връщане на хора, незаконно преминали държавната граница, подс.Р. бил върнат на турските гранични власти на на основание спогодба от 1967г.между РБългария и РТурция.

         Горната фактическа обстановка се доказва от събраните устни доказателства - показанията на св.К., и приобщените на основание чл.283 от НПК  писмените доказателства – материали по ПД № 127/2012г. по описа на РУП-Малко Търново.

ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ПРАВНИ ИЗВОДИ НА СЪДА:

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаните деяния подсъдимият А.Р., роден на ***г. в **, сирийски гражданин,  неосъждан, без документи за самоличност, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес,  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.279 ал.1 от НК. От събраните безспорни доказателства по делото налага извода, че действията на подсъдимия са предварително обмислени и внимателно планирани, с ясно посочена цел. Подсъдимият  е влязъл през границата на страната, знаейки, че не разполага с разрешение за преминаване на българската държавна граница и въпреки това е преминал същата на 10.07.2012г. без разрешението на органите на властта, като е искал и целял престъпния резултат.  

          В случая от обективна страна изпълнителното деяние  е осъществено от подсъдимия чрез действие като на 10.07.2012г.  е  влязъл през границата на страната в района на община Малко Търново без разрешение на надлежните органи на властта на ГКПП-Малко Търново и през определените за това места.

Субект на престъплението е подсъдимият,  за когото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно вменяемо наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянията са извършени от подсъдимият с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им съгласно чл.11 ал.2 от НК.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

          При определяне вида и размера на наказанието съобразно изискването на чл.54 НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подсъдимия   А.Р., роден на ***г. в **, сирийски гражданин,  неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес, престъпление по чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Съдът отчита и ниската обществената опасност на подсъдимия– същият е с необременено съдебно минало , търсел е по-добри икономически условия за живот и не е оказал съпротива при задържането, които обстоятелства от своя страна са смекчаващи отговорността. При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимият наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на сто лева, като на основание чл.66 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание ЛОС за срок от три години.

         Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                             

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: