МОТИВИ

към присъда № 18 по НОХД № 67 по описа на РС-Малко Търново за 2011г.

 

 

В Районен съд-Малко Търново е внесен обвинителен акт от РП-Малко Търново срещу К.П.Д. с ЕГН ********** ***, български гражданин, неосъждан, за престъпление по чл.308 ал.1 НК и престъпление по чл.201 НК.

Представителят на Районна прокуратура -Малко Търново поддържа внесеното обвинение за престъплението по чл.308 ал.1 от НК и претендира да се признае подсъдимия за виновен, като му се наложи предвиденото в закона наказание, като заявява, че не поддържа внесеното обвинение за престъплението по чл.201 от НК.

Подсъдимият не се признава за виновен, твърди, че не е извършил описаните в обвинителния акт престъпления, моли да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатите обвинения.

 

Първото обвинение срещу К.П.Д. е по  чл. 308 ал.1 НК-за това, че на 13.11.2009г. в 15.47 часа в местността „Голямата котвина” до село **, община Малко Търново е съставил неистински официален документ- превозен билет № КС 247193/00420 чрез представяне на посочените в документа данни за неговия автор П.Н. с ЕГН ********** – горски надзирател в ДЛС „**”  с цел този документ да бъде използван пред ДЛС.

 

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

 

Подсъдимият Д. е постъпил на работа в ДЛС „**” на 01.07.1999г. на длъжност „охранител”, видно от трудов договор № **., като  с допълнително  споразумение от 30.01.2009г., е бил преназначен на длъжност «горски надзирател». Съгласно  връчена му на 01.02.2009г. длъжностна характеристика и със заповед РД 16-163/27.04.2009г. на директора на ДЛС подсъдимият бил определен за завеждащ на ХІІ-ти охранителен участък с територия - отдели 112-125; 356-367  с площ от 1394.9 ха, урбанизирана територия– село **, като бил длъжен да пази поверения му охранителен участък и в качеството си на МОЛ бил отговорен за добиването, съхраняването и експедицията на  дървесина от времените складове на поверения му охранителн участък. Със заповед № 182/18.05.2009г. на директора на ДЛС на подсъдимия Д. е бил предоставен електронен терминал и ЕГМ, за извършване на  действия по приемане на дървесина на времемен склад, издаване на електронен превозен билет и освобождаване на дървесина с ЕГМ от времените складове на поверения му участък.

Със заповед № РД 16-403/12.11.2009г. на директора на ДЛС е било наредено да се извърши извънредна инвентаризация на складовите наличности в обекти №№ 904, 905, 906, 923, 926, 931 и 828 с МОЛ К.Д. и предаването им на МОЛ П.Н., за което е била определена комисия в състав св.Г.Г., св.Ил.Д. и св.Д.П., която да извърши инвентаризацията в срок до 12.11.2009г. След приключването на ревизията, бил съставен инвентаризационен опис, от който е видно, че е установена фактическа наличност на дърва за огрев от цер и трепетлика в размер на 228 пр.куб.м., вместо отчетени към 12.11.09г. по счетоводни документи от подсъдимия  наличност на дърва за огрев от цер и трепетлика в размер на 250 пр.куб.м., или е установена липса на дърва за огрев от цер и трепетлика в размер на 22 пр.куб.м. От назначената по делото допълнителна ССЕ, приета и неоспорена от страните, се установява, че за целта на инвентаризацията са били изготвени 8 броя описи на инвентаризираната дървесина по складове, подписанани от тримата членове на комисията, назначена с цитираната по-горе заповед. На тяхна база резултатите са били вписани в счетоводната програма на лесничейството и са били изготвени сравнителни ведомости, в които данните по счетоводните отчети са били сравнении с тези от инвентаризацията. Подсъдимият е присъствал при извършването на инвентаризацията на описаните по-горе обекти и е бил запознат с резултатите от нея, но не е подписал преди извършването на инвентаризацията следващата се по закон декларация, както и след приключването й – инвентаризационните описи/л.84-96 от ДП № ЗМ 314/10г. по описа на ОДМВР-Бургас/.

От приетото заключение на вещото лице, както и от показанията на св.П.Н., св.Г.К.,  обясненията на подс.Д. и писмените доказателства по делото – превозен билет № КС 247193/00420,  се установява, че на инкриминираната дата – 13.11.2009г., електронния терминал, с който е следвало да се експедира дървесина от  обект 828 , е бил програмиран с данните на новото материално-отговорно лице – св.П.Н. на длъжност «горски надзирател в ДЛС «**» и се е намирал у него. На същия ден в 15.47 часа в местността «Голямата котвина» от този електронен терминал  е бил издаден превозен билет № КС 247193/00420 за 22 простр.куб.м. дърва за огрев , като е посочено превозното средство с ДК № А 2300 ЕЕ с превозвач св.К.Г., но в който превозен билет не е положен подпис на издателя.  С рапорт до директора на ДЛС от 17.11.2009г. св.П.Н. е поискал издадения билет да бъде анулиран служебно, тъй като е допуснал техническа грешка при издаването му- „ тъй като в този ден за първи път работих с електронен терминал съм допуснал техническа грешка”/л.138 от ДП/. Въз основа на така подадения рапорт по разпореждане на директора на ДЛС -св.Г.К., процесния превозен билет е бил анулиран от ** Донева –служител в счетоводството на ДЛС. От приетата по делото и неоспорена от страните графическа експертиза категорично се установява, че ръкописният буквен и цифров текст в процесния превозен билет е изпълнен със синя химикалка от св.П.Н. /л.69-70 от ДП/.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с този процесен билет на 13.11.2009г. с посоченото превозно средство и превозвач не е бил извършван превоз на посоченото количество дърва за огрев.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства:  трудов договор № **.; допълнително  споразумение от 30.01.2009г.;  длъжностна характеристика;  заповед РД 16-163/27.04.2009г., заповед № 182/18.05.2009г. и заповед № РД 16-403/12.11.2009г. на директора на ДЛС; инвентаризационни описи,  превозен билет № КС 247193/00420 от 13.11.2009г.;  заключение на вещото лице по назначената на ДП графическа експертиза, заключение на вещото лице по назначената в хода на съдебното следствие допълнителна ССЕ, обясненията на подс.Д., показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие св.Д., св.Г.К., частично от показанията на св.П.Н.. Съдебният състав не кредитира показанията на св.П.Н. в частта им, че зачисленият му електронен терминал на 13.11.2009г. бил във фактическата власт на  подс.Д., който издал процесния превозен билет и че под диктовката на подс.Д. св.Н. попълнил  ръкописно буквения и цифровия текст в билета същия ден на място в обекта, тъй като същите са противоречиви, нелогични и не коренспондират на останалите събрани по делото доказателства.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

 

Определението на понятието неистински документ, дадено в чл. 93, т. 6 НК , не включва съдържанието на писменото изявление като елемент на този документ. Следователно дали документът е с вярно или с невярно съдържание е без значение за неговата неистинност. От значение е дали авторът, посочен в документа, действително е съставил документа. Законът свързва неистинността единствено с автора на документа - с произхода на документа. Затова документът ще е неистински и когато е с вярно съдържание, ако посоченият в него автор не е действителният. Различието между неистински документ и документ с невярно съдържание (лъжливо документиране) се заключва в това, че неистинността при първия се отнася само до неавтентичността на автора на документа, докато при лъжливото документиране се касае до истински по произход документ, т. е. издаден е от лицето, което има право да го състави, но отразените в него обстоятелства или изявления не отговарят на обективната действителност.

Безспорно се установи от доказателствата по делото, че този документ не е бил съставен от подсъдимият. Същият не  го е попълнил  със своя почерк,  не е положил подпис в графата „подпис” , като в № КС 247193/00420  въобще липсва положен подпис . При липсата на положен от него подпис, настоящият съдебен състав счита, че изпълнителното деяние на престъплението по  чл. 308, ал.1 НК- „съставяне” не е осъществено от негова страна. Съставяне на неистински документ ( доколкото се твърди че същият не изхожда от сочения за автор негов издател), представлява първично обективиране на конкретно писмено изявление. То се изразява в непосредствено материализиране изявлението от лице, различно от посочения в документа автор. ( срвн. и ППВС №3/23.03.1982г.,т. 8). За съставянето на документа деецът носи отговорност, ако е съставил официален неистински документ, съдържащ всички реквизити по чл. 93, т.5 НК. В случая обаче  с факта на попълването на превозния билет от страна на св.П.Н. ( а същият по силата на длъжностната си характеристика е имал задължение именно той да попълва да издава и попълва от зачисления му електронен терминал превозни билети), при липса на подпис на графа „издал”, не може да се приеме, че деянието е довършено от обективна страна. Още повече, че няколко дни след издаването на превозния билет, св.Н. е предприел действия за неговото анулиране по предвидения в закона ред – с искане чрез рапорт до директора на ДЛС. Безспорно документа превозен билет № КС 247193/00420 от 13.11.2009г. не е  съставен от подсъдимият, нито пък носи неговият подпис. Липсата на най-важния финален реквизит – подпис на издателя, който факт и държавното обвинение признава, води до недовършеност на деянието от обективна страна.

От горното се налага извод, че за да е съставомерно деянието чл.308, ал.1 НК-“съставил неистински официален документ”, то е необходимо автора да подправи подписа, респ. да придаде вид, че документа изхожда от лице, което не го е издало.

В подкрепа на обвинението са единствено показанията на св. Н., който твърди, че той самият не е могъл да борави със зачисления му електронен терминал и подсъдимият собственоръчно е въвел в зачисления на свидетеля терминал данните за количеството дървесина, и заявява, че другите реквизити на процесния билет собственоръчно е попълнил, но „под диктовката” на подс.Д.. Тези твърдения са изолирани от останалите доказателства и се опровергават от показанията на  св.Г.К., св.К.Г. и св.Д., установяващи, че св.Н. е можел да борави със зачисления му електронен терминал и е издавал превозни билети.  От приетата по делото и неоспорена от страните графическа експертиза категорично се установява, че ръкописният буквен и цифров текст в процесния превозен билет е изпълнен със синя химикалка от св.П.Н. /л.69-70 от ДП/.

При липсата на категорични доказателства, установяващи по несъмнен и безспорен начин релевантния за обвинението факт- че Д. е съставил цитирания документ с цел да бъде използван пред ДЛС, тезата за доказаност на обвинението е напълно несъстоятелна, доколкото съдът съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК признава подсъдимия за виновен само тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Както  бе посочено, събраните по делото доказателствени средства не установяват в достатъчна степен доказаността на обвинителна теза, поради което подсъдимият Д. не може да се признае за виновен по повидгнатото обвинение по чл.308 ал.1 от НК въз основа единствено на предположения. Разпоредбата на  чл. 304 от НПК изрично прогласява невъзможността за това.

 

Второто обвинение срещу К.П.Д. е за престъпление по чл.201 от НК за това , че през периода от 27.04.2009г. до 19.11.2009г. в качествто си на длъжностно лице –** към ДЛС „**”, община Малко Търново, назначен по трудов договор № 21 от 01.07.1999г., е присвоил чужди движими вещи – 58 простр.куб.м. дърва за огрев от ловен дом „Качул” на ДЛС ** и 22 простр.куб.м. дърва за огрев от обект 828, отдел 121Е при ДЛС „**”, общо 80 простр.куб.м. дърва за огрев на обща стойност 2080.00 лева, собственост на ДЛС „**”, които вещи са му били поверени в това му качество да ги пази.

 

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА :

 

Подсъдимият Д. е постъпил на работа в ДЛС „**” на 01.07.1999г. на длъжност „охранител”, видно от трудов договор № **., като  с допълнително  споразумение от 30.01.2009г., е бил преназначен на длъжност «горски надзирател». Съгласно  връчена му на 01.02.2009г. длъжността характеристика и със заповед РД 16-163/27.04.2009г. на директора на ДЛС подсъдимият бил определен за завеждащ на ХІІ-ти охранителен участък с територия - отдели 112-125; 356-367  с площ от 1394.9 ха, урбанизирана територия– село **, като бил длъжен да пази поверения му охранителен участък и в качеството си на МОЛ бил отговорен за добиването, съхраняването и експедицията на  дървесина от времените складове на поверения му охранителн участък. Със заповед № 182/18.05.2009г. на директора на ДЛС на подсъдимия Д. е бил предоставен електронен терминал и ЕГМ, за извършване на  действия по приемане на дървесина на временен склад, издаване на електронен превозен билет и освобождаване на дървесина с ЕГМ от времените складове на поверения му участък.

Със заповед № РД 16-403/12.11.2009г. на директора на ДЛС е било наредено да се извърши извънредна инвентаризация на складовите наличности в обекти №№ 904, 905, 906, 923, 926, 931 и 828 с МОЛ К.Д. и предаването им на МОЛ П.Н., за което е била определена комисия в състав св.Г.Г., св.Ил.Д. и св.Д.П., която да извърши инвентаризацията в срок до 12.11.2009г. След приключването на ревизията, бил съставен инвентаризационен опис, от който е видно, че е установена фактическа наличност на дърва за огрев от цер и трепетлика в размер на 228 пр.куб.м., вместо отчетени към 12.11.09г. по счетоводни документи от подсъдимия  наличност на дърва за огрев от цер и трепетлика в размер на 250 пр.куб.м., или е установена липса на дърва за огрев от цер и трепетлика в размер на 22 пр.куб.м.

Със заповед № РД 16-417/19.11.2009г. на директора на ДЛС е било наредено да се извърши приемане на дървата за огрев за собствени нужди за ловен дом «Качул» и административната сграда на стопанството от комисия в състав Г.Г., Ил.Д. и Д.П., в присъствието на МОЛ –К.П. на длъжност «домакин» на ДЛС «**». Комисията е установила фактическа наличност на дърва за огрев в размер на 62 пр.куб.м в ловен дом «Качул» , а по превозни билети № 365/30.10.2009г., № 368/27.10.2009г., №367/27.10.2009г., № 366/ 27.10.2009г.,  №356/ 14.10.2009г. и №357/15.10.2009г.  следвало да бъдат 120 простр.куб.м., като е била констатирана разлика в размер на 58 простр.куб.м.  

От назначената по делото допълнителна ССЕ, приета и неоспорена от страните, се установява, че за целта на инвентаризацията са били изготвени 8 броя описи на инвентаризираната дървесина по складове, подписани от тримата членове на комисията, назначена с цитираната по-горе заповед. На тяхна база резултатите са били вписани в счетоводната программа на лесничейството и са били изготвени сравнителни ведомости, в които данните по счетоводните отчети са били сравнени с тези от инвентаризацията. Подсъдимият е присъствал при извършването на инвентаризацията на обект 828  и е бил запознат с резултатите от нея, но не е подписал преди извършването на инвентаризацията следващата се по закон декларация, както и след приключването й – инвентаризационните описи/л.84-96 от ДП № ЗМ 314/10г. по описа на ОДМВР-Бургас/, като не е присъствал при инвентаризацията на ловен дом «Качул» и на административната сграда, нито е подписвал инвентаризационните описи за тези обекти.

От назначената по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда и неоспорена от страните,  се установява, че подс.Д. отговаря материално за добитата, складирана  и експедирана  дървесина от обект 828, а за доставената за собствени нужди дървесина през месец октомври 2009г. в ловен дом „Качул” и  в административната сграда на ДЛС в **  отговаря св.Констатин П. – МОЛ на длъжност „домакин”, т.е. за доставената за собствени нужди дървесина през месец октомври 2009г. в ловен дом „Качул” и констатираните при инвентаризацията липси на дърва за огрев в размер на 58 простр.куб.м. и  за доставените дърва за огрев през същия период в административната сграда на ДЛС в ** подсъдимият Д. не отговаря материално. Така също се установява, че приемателно-предавателните протоколи от 27.10.2009г. и от 13.10.2009г. за  експедираните и получени дърва за огрев за ловен дом „Качул” и административната сграда, не са подписани от длъжностните лица.

От приетата по делото ССЕ се установява, че при извършената инвентаризация на временни складове с МОЛ подс.Д., назначена със заповед № РД 16-403/12.11.2009г. на директора на ДЛС, задълженията на временен склад 828 с МОЛ Д. към датата на инвентаризацията – 12.11.2009г.  са от 22 простр.куб.м. дърва за огрев /10.12плътни куб.м./, като резултатите от проверките в ловен дом „Качул” и административната сграда на ДЛС „**” не са отразени в сравнителните ведомости на стопанството. Така също от ССЕ се установява, че материалното задължение на подс.Д.  за временен склад в обект 828  е за 22 простр.куб.м. дърва за огрев /10.12плътни куб.м., като същият няма задължения за доставките на дърва за огрев за ловен дом „Качул” и за административната сграда на ДЛС.

Съгласно приетото заключение на вещото лице стойността на констатираните липси на дърва за горене 22 простр.куб.м. в обект 828 с МОЛ Д. е в размер на 572.00 лева без ДДС.

Относно механизма на причиняване на липсите на стоково-материални ценности – дърва за огрев, ССЕ не може категорично да се произнесе, като посочва като вероятни няколко причини: присвояване от външно лице, присвояване още по време на дърводобива и заприхождаване по документи на склад на по-голямо от действителното количество.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

 

Независимо, че след проведеното съдебно следствие представителят на държавното обвинение е заявил, че не поддържа обвинението по чл.201 от НК, то съгласно разпоредбата на чл.293 от НПК това заявление на прокурора не освобождава съдът от задължението да се произнесе по вътрешно убеждение.

Настоящият съдебен състав намира за недоказано и второто обвинение по  чл. 201 НК, като съображенията за това са следните:

Безспорно положение в наказателно- правната теория и съдебната практика е, че присвояването по смисъла на чл. 201 от НК задължително трябва се изразява в противозаконно фактическо или юридическо разпореждане от страна на дееца с повереното му имущество в свой или чужд интерес. Оттук следва, че престъплението ще бъде налице, когато длъжностното лице се разпореди със съответното имущество, т.е. необходимо е да се установи съществуването на такива разпоредителни действия.

От събраните доказателства по делото и заключението на вещото лице по категоричен начин се установи, че материалната отговорност на подс.Д. се свежда до стоково-материалните ценности – дърва за огрев на временен склад в обект 828, както и че след експедирането на дървесината от временния склад, имуществената отговорност върху експедираните дърва за огрев от временния склад до крайния потребител се поема от съответния водач на МПС, а след доставката – от крайния потребител, в случая – св.П.- домакин на ловен дом „Качул” и административната сграда на стопанството.

В хода на съдебното следствие не се установи липсващите стоково-материални ценности – 22 простр.куб.м. дърва за огрев в обект 828 на стойност е 572.00 лева без ДДС,  да са били разходвани в интерес на подсъдимия Д. или в интерес на трето лице, което не е горското стопанство като техен собственик.

От назначената счетоводна експертиза се констатира единствено липсата на 22 простр.куб.м. дърва за огрев в обект 828, която може да се  дължи на различни причини. Тази липса обаче не означава, че дървата за огрев са присвоени от подс.Д., защото не всяка липса се базира само и непременно на извършено от дееца длъжностно присвояване или пък винаги произтича от друго престъпление. Като се има предвид, че в конкретния случай се идентифицира като резултат с щета от неизвестен произход, не може по категоричен начин да се твърди, че единствената причина за липсата е длъжностно присвояване по чл.201 от НК. Това е така, защото, за да има престъпление, то трябва да е доказано по несъмнен начин и при него е ясно откъде произтичат вредите и произходът на щетата ще е винаги известен, именно поради факта на доказване на действията или бездействията на длъжностното лице, които са част от изпълнителното деяние. Както се изясни по- горе, липсата може да се дължи на различни причини и поради това тя е с неизвестен произход. При положение, че в наказателния процес не се допуска ангажиране на отговорност по предположение, то в настоящия случай след като няма доказателства за присвояване от дееца или в полза на трето лице, не би могло да се приеме, че констатираната липса на 22 простр.куб.м. дървесина в обект 828 с МОЛ подс.Д. се дължи на извършено от подсъдимия престъпление.   Подобно предположение не може да мотивира осъдителна присъда, независимо от установените липси,  тъй като липсата сама по себе си не може да се отъждестви с присвояване, а за последното отсъстват каквито и да е доказателства.    

Що се отнася до констатираните при инвентаризацията липси на 58 простр.куб.м. дърва за огрев в ловен дом „Качул” и в административната сграда на стопанството, МОЛ за тези два обекта е св.П. -лице, различно от подс. Д., поради което подс.Д. не носи имуществена отговорност за тези липси и те не могат да му се вменят като отговорност по предявеното обвинение за присвояване.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Съгласно разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по делата от общ характер остават за сметка на държавата, поради което направените по делото разноски в размер на 235.00 лева в досъдебното производство/възнаграждения на вещи лица/ и в размер на 534.00 лева /възнаграждения на вещи лица и разноски на свидетелите/ остават за сметка на държавата.

 

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

                  

                                      Председател:

 

                                      Съдебни заседатели:

 

                                                                           1.

 

                                                                           2.