МОТИВИ

към присъда № 29 по НОХД № 54 по описа на РС-*** за 2012г.

 

 

В Районен съд-*** е внесен обвинителен акт от РП-*** против  Г.К.К., роден ***г***, ЕГН ********** ,български гражданин, женен, неосъждан, висше образование, директор на ДЛС ***, п.а.: гр.***, ул.”***” №**,  за престъпление по чл.313 ал.1 от НК и престъпление по чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и против Р.К.М., род.на ***г***, ЕГН **********, българска гражданка, омъжена, средно образование, безработна, п.а  : гр.***, ж.к.„Изгрев” 31,  вх.2, ет.2 за престъпление по чл.313 ал.1 от НК.

И двамата подсъдими се явяват лично в съдебно заседание ведно с надлежно упълномощения от двамата адв.П.. По искане на подсъдимите К. и  М.  на основание чл.370 ал.1 пр.последно от НПК вр. чл.371 т.1 от НПК е проведено съкратено съдебно следствие, като подсъдимите изцяло признават фактите, изложени в обвинителния акт.

Представителят на Районна прокуратура -*** поддържа внесените обвинения против подсъдимите, пледира съдът да признае подсъдимия К. за виновен и по двете обвинения и подсъдимата М. за виновна по повдигнатото обвинение , като предлага да се наложи на подс.К. наказание „пробация” за престъплението по чл.313 ал.1 от НК и „глоба” за престъплението по чл.309 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, а спрямо подс.М. да се приложи чл.78а от НК, като бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер към минимума, предвиден в закона.

Адв.П.  пледира подсъдимият К. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатите обвинения, а спрямо подс.М. – да се приложи чл.78а от НК, като бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер към минимума, предвиден в закона.

 

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

 

Подс.Г.К. е живял заедно със св.Г.Ж.И. на съпружески начала без да имат сключен граждански брак. На 12.08.2002г. подс.К. бил назначен с трудов договор № . на длъжност заместник директор по лова в *** ***, като към същия момент св.И. заемала длъжността домакин в *** ***.

Подс.К. заемал длъжността заместник директор по лова в *** *** и през 2007г.

През март 2006г. св.И. напуснала *** *** и регистрирала еднолично дружество с ограничена отговорност  „***” ***, като тя била освен едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. На *** св.И. в качеството си на управител на „***” *** с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№ 239/*** на нотариус  *** с рег.№*** на НК упълномощила подс.К. да извършва правни действия от името на и да го представлява.

През месец август 2007г. св.И. решила да постъпи на работа в РУП-*** и затова прехвърлила дружеството чрез покупко-продажба на подс.Р.М. – сестра на подс.К..

В един по-късен момент след продажбата на дружеството в отношенията между св.И. и подс.К. настъпил разрив и те прекратили съвместното си съжителство.

На *** подс.К. е попълнил и представил пред св.С. *** Търново, към онзи момент, писмена декларация по чл.107а ал.1 от КТ, в която удостоверил факта, че не е търговски пълномощник и следователно може да заеме длъжност по трудов договор в държавната администрация.

В периода ***. до ***. подс.К. е представлявал дружеството „***” *** пред община *** като съставил и подписал  следните фактури за извършени услуги:  № *** –всичките от дата ***., № ** от ***., № липсва ***. за сумата от 3 770лв. и фактура № липсва ***. за сумата от 7 020лв. с доставчик *** „***” и получател община ***; подписал като пълномощник на дружеството протоколи № *** за установяване и заплащане на натурални видове СМР с инвеститор община *** и изпълнител *** „***” , № ***, всичките от дата ***. и № 10 от ***.

На ***. подс.К.  подписал като пълномощник на дружеството договор №2 -2007 от ***. за престъргване на ловни пътища, сключен между *** *** като възложител и „***”  *** като изпълнител, като във връзка със проведената процедура по ЗОП, на същата дата съставил три неистински частни документа - писмени декларации  по чл.47 ал.1, ал.2 и ал.5 от ЗОП с имената и данните на св.Г.И., и ги  употребил, като ги представил пред св.С. - директор на *** към онзи момент, за да докаже, че има право да  сключи този договор.

 От заключението на вещото лице, прието и неоспорено от страните, безспорно се установи, че декларациите по чл.47 ал.1, ал.2 и ал.5 от ЗОП – предмет на второто обвинение по делото, са били съставени  и подписани от подсъдимият. Същият на ***.  в село *** ги е попълнил  със своя почерк и е положил подпис,

Подс.Р.М.  на 01.10.2007г. попълнила, подписала и представила пред св.С. - директор на *** към онзи момент, писмена декларация, в т.7 на която, писмено удостоверила, че в качеството си на управител на „***” *** не е свързано лице с  възложителя – директора на *** или служители на ръководна длъжност в неговата организация, въпреки, че подс.  Р.К.М. е сестра на Г.К.К., който към онзи момент - 01.10.2007г., е заемал длъжността „заместник директор по лова” в ***, назначен с трудов договор № ***. по чл.***.

Настоящата фактическа обстановка е безспорно установена по  делото от събраните и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства по ДП № 13/2012г. по описа на РП-***, ДП № ЗМ-78/2012г. по описа на ОД на МВР-***.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

 

 

Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на обвинението срещу подс.К., че същият е осъществил състава на престъплението по чл.313 ал.1 от НК, като на *** в *** с.***, община ***, е потвърдил неистина в писмена декларация, която се подава на основание чл.107а ал.1 от КТ пред орган на властта – директора на *** *** за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, като в качеството си на заместник директор по лова, назначен на трудово правоотношение към ***, декларирал в т.2 от декларацията, че не е търговски пълномощник, а в действителност той е бил упълномощен да представлява „***” ***- с.***, община *** от управителя на дружеството Г.Ж.И. с пълномощно с нотариална заверка на подписите, извършена на *** от нотариус *** с рег.№*** на НК, а именно,  че същият е бил търговски пълномощник на „***” ***- с.***, община ***, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.1 от Търговския закон, търговският пълномощник е лице, упълномощено да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. За да е налице фактическият състав на тази разпоредба е необходимо да е налице както упълномощаване, така и извършването на действията, за които е упълномощен пълномощникът, да е възмездно / в този смисъл и Решение №7578 от 08.06.2010г. по адм.дело № 16093/2009г., ІV отд. На ВАС, с което е потвърдено Решение № 1125/27.10.2009г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-788/2009г./ Задължителен елемент от фактическия състав за възникването на правната фигура на търговският пълномощник по смисъла на ТЗ е съществуването и на възмезден договор между търговеца и търговският пълномощник и това е допълнителен елемент от фактическият състав на правната фигура – търговски пълномощник, по която се отличава търговският пълномощник по смисъла на ТЗ от пълномощникът по смисъла на ЗЗД. По силата на упълномощителната сделка по ЗЗД пълномощникът  има право да действа от името на всяко едно лице / физическо или юридическо/ с последиците за него, като не е задължен да упражнява предоставената му представителна власт. За правната фигура на търговският пълномощник по смисъла на чл.26 ал.1 от ТЗ, е необходимо да е налице следният фактически състав: пълномощникът да е упълномощен от юридическо лице, юридическото лице да е търговец  по смисъла на ТЗ и наличието на втори договор /най-често трудов, но може да бъде и договор за поръчка/ между търговеца и упълномощеното лице,  въз основа на който за търговският пълномощник възниква задължението да извършва действията, за които е упълномощен от търговеца.. Наличието на възмездни отношения при упълномощаването на търговски пълномощник по смисъла на чл.26 ал.1 от ТЗ , респективно наличие на вече сключен от лицето възмезден договор, е и една от основните причини, дала основание на законодателят с разпоредбата на  чл. 107а  КТ да въведе забрани за определени и изчерпателно изброени  категории лица/ в конкретния случай - търговският пълномощник/ да сключват трудов договор за работа в държавната администрация.

По делото не се спори, а и от съдържанието на пълномощното се установява, че подс.К. е бил пълномощник  на „***” ***. Но  в кориците по делото липсват доказателства за възмездно уреждане на отношенията между св.И. и подс.К. / било то с трудов договор или пък с граждански договор /, а и обвинението не твърди, че освен едностранната правна сделка  по упълномощаването, между св.И. и подс.К. към онзи момент е съществувала и втора сделка, уреждаща възмездно отношенията им във връзка с упълномощаването, с други думи – не е налице фактическият състав за възникването на фигурата търговски пълномощник.

Именно поради липсата на доказателства за съществуването на възмездно уреждане на отношенията между св.И. и подс.К. във връзка с упълномощаването му да представлява дружеството, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай се касае за генерално /общо / упълномощаване по смисъла на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, а не за специално упълномощаване по смисъла на Търговския закон /ТЗ/ и че подс.К. не е бил търговски пълномощник на дружеството по смисъла на чл.26 ал.1 от  ТЗ, а е бил пълномощник на дружеството по смисъла на  чл.36 от ЗЗД, следователно същият не е потвърдил неистина в писмената декларация по чл.107а от ТК, поради което подс.К. следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.313 ал.1 от НК.

По отношение на второто обвинение срещу подс.К., съдебният състав изцяло споделя правните изводи за извършеното от подс.К. престъпление по чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като съображенията за това са следните:

Определението на понятието неистински документ, дадено в чл. 93, т. 6 НК , не включва съдържанието на писменото изявление като елемент на този документ. Следователно дали документът е с вярно или с невярно съдържание е без значение за неговата неистинност. От значение е дали авторът, посочен в документа, действително е съставил документа. Законът свързва неистинността единствено с автора на документа - с произхода на документа. Затова документът ще е неистински и когато е с вярно съдържание, ако посоченият в него автор не е действителният. Различието между неистински документ и документ с невярно съдържание (лъжливо документиране) се заключва в това, че неистинността при първия се отнася само до неавтентичността на автора на документа, докато при лъжливото документиране се касае до истински по произход документ, т. е. издаден е от лицето, което има право да го състави, но отразените в него обстоятелства или изявления не отговарят на обективната действителност.

Безспорно се установи от доказателствата по делото, че тези три документа :  декларация по чл.47 ал.1 от ЗОП, декларация по чл.47 ал.2 от ЗОП и декларация по чл.47 ал.5 от ЗОП – предмет на второто обвинение по делото, са били съставени  и подписани от подсъдимият. Същият на ***.  в село *** ги е попълнил  със своя почерк и е положил подпис, като им е придал вид, че всеки един от тях представлява конкретно писмено волеизявление от св.Г.Ж.И. в качеството й на управител и едноличен собственик на капитала на „***” *** и на същата дата ги е употребил, като ги е представил пред директора на ***, за да докаже че съществува правото на сключване на договор между дружеството и ***, поради което настоящият съдебен състав счита, че изпълнителните деяния на престъплението по  чл. 309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от  НК- „съставяне”  и „употреба” са  осъществени  от страна на подс.К.. Съставянето на неистински документи (същите не изхождат от сочения за автор техен издател), представляват първично обективиране на конкретно писмено изявление. То се изразява в непосредствено материализиране изявлението от лице, различно от посочения в документа автор. ( срвн. и ППВС №3/23.03.1982г.,т. 8). От приетата по делото и неоспорена от страните графическа експертиза категорично се установява, че ръкописният буквен текст и подписа в процесните декларации  е изпълнен със синя химикалка от подс.К..

Употребата на неистинския частен документ се изразява в представянето му с цел да се докаже съществуването или липсата на някакво право. За престъплението по чл.309 ал.1 от НК деецът носи отговорност, ако е съставил частен неистински документ и го е употребил . В случая  безспорно се доказа, че подс.К. на ***. е съставил три неистински частни документа и ги употребил, като ги представил на директора на ***, за да докаже, че има право да сключи от името на дружеството договор с ***. Наличието на категорични доказателства, установяващи по несъмнен и безспорен начин релевантния за обвинението факт- че подс.К. е съставил цитираните документи и ги е използвал пред ***, дават основание на съда се приеме, че деянието по чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК  е довършено от обективна страна.

От субективна страна деянието е извършено виновно с пряк умисъл, обективиран в конкретните действия на подсъдимия.

От изложеното  по горе следва извода, че с деянието си подсъдимият К. е осъществил престъплението по чл. 309 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, за което съдът го призна за виновен.

Съдът намери, че в случая са налице предпоставките по чл. 78 А от НК за освобождаването на подс.К.  от наказателна отговорност и налагане на същата на административно наказание: 1. за престъплението по чл. 309 ал. 1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание ”Лишаване от свобода”  до две години; 2.подс.К.  не е неосъждан и не се е ползвал от привилегията по чл. 78 А от НК; 3. от деянието не са причинени имуществени вреди. Съобразявайки и подбудите за извършване на деянието, както и обстоятелството, че от него не са причинени съставомерни вреди, следва да заключи, че нито инкриминираното деяние, нито деецът са с високата обществена опасност. При определяне на наказанието съдът съобрази  трайно установените трудови навици на подсъдимата, формираното трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната и че извършеното от него деяние е изолиран акт в поведението й. В процесния случай отегчаващи вината обстоятелства не са налице, поради което, съдът счете, че размера на наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и наложеното наказание по чл. 78А, ал. 1 от НК следва да е в минимален размер, предвиден в закона в редакцията му към датата на извършването на деянието – ***., поради което му наложи административно наказание „глоба” в размер на 500 лева.

По отношение на обвинението срещу вторият подсъдим по делото– Р.М., съдебният състав изцяло споделя правните изводи за извършеното от подс.М. престъпление по чл.313 ал.1 от НК, като съображенията за това са следните:

Попълнената, подписана и представена на  01.10.2007г. пред св.С. - директор на *** към онзи момент,   писмена декларация, в т.7 на която, подс.М. писмено удостоверила, че в качеството си на управител на „***” *** не е свързано лице с  възложителя – директора на *** или служители на ръководна длъжност в неговата организация, въпреки, че същата е сестра на Г.К.К., който към онзи момент - 01.10.2007г., е заемал длъжността „заместник директор по лова” в ***, назначен с трудов договор № ***. по чл.***, представлява документ с невярно съдържание (лъжливо документиране)  - касае до истински по произход документ, т. е. издаден е от лицето, което има право да го състави, но отразеното в него обстоятелство – в т.7, не отговарят на обективната действителност. Безспорно се установи от доказателствата по делото, че тази  декларация– предмет на обвинението срещу втората подсъдима по делото, е била съставена  и подписана от подсъдимата. Същата на 01.10.2007г.  я е попълнила  със своя почерк и е положила подпис, като в точка 7 писмено е удостоверила е  обстоятелство, което не отговаря на обективната действителност, а именно: че в качеството си на управител на „***” *** не е свързано лице с  възложителя – директора на *** или служители на ръководна длъжност в неговата организация, въпреки, че същата е сестра на Г.К.К., който към онзи момент - 01.10.2007г., е заемал длъжността „заместник директор по лова” в ***, назначен с трудов договор № ***. по чл.***. Съдът намира за безспорно установено, че с деянието си подс.М.  е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 313 ал. 1 от НК.

От приетата по делото и неоспорена от страните графическа експертиза категорично се установява, че ръкописният буквен текст и подписа в процесната декларация  е изпълнен със синя химикалка от подс.М..  Съдът намира за безспорно установено, че Декларация от 01.10.2007г. има характер на документ, доколкото съдържа писмено волеизявление на определено лице и служи за установяване на определени факти, имащи правно значение. Безспорно е и че посочената декларация е представена пред орган на властта, какъвто без съмнение се явява директорът на *** ***.   Необходимо е още от обективна страна по силата на закон да се  вменява задължение на лице с декларацията да се удостоверява истинността на някои обстоятелства. Именно чл. 47 от ЗОП  е установено това задължение, поради което и този елемент от фактическият състав на престъплението е налице. Установено безспорно е и авторството на деянието, доколкото всички доказателства по делото сочат категорично, че подписът положен в Декларация от 01.10.2007 г.е изпълнен от подс.М.. Освен това за обективната съставомерност е необходимо още, удостоверените обстоятелства да са неверни. Съдът намира безспорно установен и този факт, доколкото към датата на депозиране на процесната декларация подс.М. безспорно е сестра на Г.К.К., който към онзи момент - 01.10.2007г., е заемал длъжността „заместник директор по лова” в ***, назначен с трудов договор № ***. по чл.*** .

От субективна страна деянието е извършено при общност на предварително сформиран и пряко насочен умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, че потвърждава неистина в декларация, доколкото е знаела, че към онзи момент брат й заема длъжността заместник директор по лова в *** ***.

По изложените съображения, съдът призна подс.М. за виновна в извършването на престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК.

Съдът намери, че в случая са налице предпоставките по чл. 78 А от НК за освобождаването на подс.М. от наказателна отговорност и налагане на същата на административно наказание: 1. за престъплението по чл. 313 ал. 1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание ”Лишаване от свобода”  до три години или глоба от сто до триста лева; 2.подс.М. не е неосъждана и не се е ползвала от привилегията по чл. 78 А от НК; 3. от деянието не са причинени имуществени вреди. При определяне на наказанието съдът съобрази  трайно установените трудови навици на подсъдимата, формираното трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната и че извършеното от нея деяние е изолиран акт в поведението й. Съобразявайки и подбудите за извършване на деянието, както и обстоятелството, че от него не са причинени съставомерни вреди, следва да заключи, че нито инкриминираното деяние, нито дееца са с високата обществена опасност. В процесния случай отегчаващи вината обстоятелства не са налице, поради което, съдът счете, че размера на наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и наложеното наказание по чл. 78А, ал. 1 от НК следва да е в минимален размер предвиден в закона в редакцията му към датата на извършването на деянието – 01.10.2007г., а именно – административно наказание „глоба” в размер на по 500 лева.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.3 и ал.4 от НПК, когато подсъдимият бъде оправдан по някое обвинение, то съдът го осъжда да заплати  само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен,  в случая –подс.К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, поради което от направените по делото разноски общо в размер на 50.00 лева в досъдебното производство /възнаграждение на вещо лице/ , 25.00 лева следва да се възложат на подс.К., а другите 25.00 лева следва да се възложат в тежест на подс.М. на основание чл.189 ал.3 от НПК.

 

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

                  

                                      Председател: