М О Т И В И към НОХД №33/2016 г.

 

          Съдебното производство по делото е образувано по обвинителен акт на МТРП срещу Д.С.Д. с ЕГН ********** ***, българин, български гражданин, осъждан, разведен с обвинение по  чл. по чл.281, ал.2, т.1, предложение първо, т.4 и т.5 вр. с ал.1 НК.

           В съдебно заседание представителя на МТРП поддържа обвинението и пледира за наказание в размер на една година ЛОС с приложение на чл.66 от НК ,както и глоба в размер на 5000лв.

       Защитникът на подсъдимия, пледира, че подзащитният му е действал невиновно и моли да бъде оправдан,както и да не бъде извършена конфискация на превозното средство.

        Обосновава възражения за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна.

         Подсъдимият не  признава вината си, моли съда да бъде оправдан.

        Съдът след като се съобрази със събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

 

І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

          Свидетелят по делото Д.Н.Ж. е мл. инспектор в група за охрана на държавната граница и е бил командирован към ГПУ М. Търново и като такъв на 15 януари 2016 г. бил наряд заедно със своя колега **. Двамата обхождали маршрута си около 72-ра гранична пирамида, когато Ж. забелязал микробус **. Ч** останал на място, а Ж. се приближил и видял, че задната и страничната врати са отворени и микробусът е пълен с хора; до страничната врата чакали ред да влязат вътре още трима души. Самият шофьор – подсъд. Д.Д. - стоял до шофьорската врата отвън до микробуса.Когато св.Ж. извикал „стой” подсъдимият тръгнал към него и от разстояние около 100м. започнал да обяснява как бежанците са му викали „плиис”” плиис” и започнали да се качват сами в микробуса и той нищо не можел да направи.

          Свидетелят се приближил до подсъд.Д., представил се и му поискал документите за проверка. Оказало се. че подсъдимият не носи в себе си лична карта, шофьорска книжка или друг личен документ, въпреки че се намирал на самата държавна граница. Затова представил договор за покупко-продажба на микробуса, малкият талон за него и застраховка „Гражданска отговорност”.Свидетелят Ж. преброил в микробуса тридесет души, които отговаряли на профила за нарушители на държавната граница. Не знаели български език и никой не представил документ за самоличност; твърдели, че са от И**. Тогава Ж. извикал по телефона колегите си от 71-ва гр. пирамида. Впоследствие покрай тях преминал друг микробус натоварен с работници и един от работниците казал на св.Ж.,че познава подсъд. Д.,но той не работел към тяхната бригада.По късно микробуса заедно с лицата в него били отведени в ГПУ М.Търново.

         Според представения по делото договор за покупко-продажба на стр.90, микробусът е собственост на Б.С.М. ***, който пък го е закупил от **. На свой ред М. го е отдал под наем на подсъдимия - договор за наем на МПС, стр.88.

         Подсъд.Д. не се признава за виновен.Дава обяснения в които изгражда своя защитна версия. Какво твърди подсъдимия Д.:На горната дата 15.01.2016г.  подсъдимият е бил в зоната на 71 и 72  гранична пирамида,като е работил там упълномощен от св.М..Около 16.30-17.00ч. видял как откъм страна на Турция излиза една трупа мъже,жени и деца –около 30 души и се насочват към микробуса и започват да се качват в него.Успял е да изкара единствено ключовете  на автомобила,като телефона му остава натиснат някъде.След като половината от тях влизат в автомобила ,той се отдръпнал на разстояние  около 10-15м. и е тръгнал към палатката на граничарите да ги информира.Подсъдимият Д. заявява,че на 300-400 м. от мястото където е спрял микробуса от двете му страни е имало други работници , имало и спрени коли.Бил е на посоченото място за да събира инвентар-лопати,кирки и за това вратите на микробуса са били отворени.

       Както настоящият съдебен състав посочи по-горе ,това е защитна версия на подсъд.Д. на която той има право и съдът не цени тази негова защитна версия в негова вреда.Но съдът има право какво от обясненията на подсъдимия да приеме за достоверно и кое не.

       Единствен вариант на пряко доказване на престъплението по чл.281 от НК е чрез самопризнание на дееца. При липса на самопризнание  целия състав на престъплението по чл.281 от НК се доказва по косвен път. Това означава, че следва по делото да са налице доказателства /съвкупност от доказателства/, които да водят до единствения извод, че от доказателствената съвкупност следва да се изключат всички други възможни варианти и хипотези внасящи съмнения в извършването на престъплението. Това означава в случая, че от доказателствата по делото следва да се стига до един възможен извод, а именно, че подсъдимият при действията си е осъществил състава на престъплението по чл.281 НК. В тази връзка обясненията на подсъд.Д. се разминават със събраните писмени и гласни доказателства по делото.Подсъд.Д. както беше посочено по-горе обяснява пред съда,че телефона му е натиснат някъде ,има предвид явно натиснат в микробуса.Тези негови обяснения се разминават на първо място с обясненията дадени от него в ДП /л.11/където изрично заявява”Аз си взех телефона от буса и тръгнах в посока на граничарите”.Тези негови обяснения по първата твърдяна от него теза се разминават и с отразеното в протокол за оглед на веществени доказателства/л.63/,който е подписан от подсъдимия без възражения и в него никъде не е записано ,че е намерен телефон.Още едно доказателство в тази насока , протокол за обиск на лице извършен на 15.01.2016г./л.98/ от който е видно,че при личния обиск телефона е бил у подсъдимия.От което според съда става ясно,че подсъд.Д. е имал у себе си телефон и е могъл да се обади на органите на реда,още повече,че работи на границата и би трябвало да е наясно на кой телефон може да се обади.На следващо място подсъд.Д. обяснява:”Половината от тях се качиха в микробуса и той се е отдръпнал на около 10-15м. и е тръгнал в посока палатката на граничарите”.Тази негова теза се опровергава от показанията на св.Ж.,който са логични ,подредени и непроменени във времето.Св.Ж. заявява”Видях бял бус с отворена задна врата и вътре имаше бежанци.В момента в който извиках „стой” ,подсъдимия беше отвън до микробуса до щофьорската врата,тръгна към мен…”.От които показания на св.Ж. става ясно,че подсъдимия не е имал никакво намерение да потърси съдействие от органите на реда, а едва след като св.Ж. му е извикал „стой”  подсъдимия тогава е тръгнал към него.На следващо място подсъд.Д. твърди,че  на „300-400м. от мястото където е спрял е имало и други работници,както и спрели коли”.На настоящия съдебен състав не му изглежда правдоподобно ,нито логично и житейски издържано теорията на подсъдимия,че бежанците сами са се качили в неговия бус.Как така толкова хора са избрали неговия бус при положение,че само на разстояние 300-400м. е имало и други коли.Кое ги е накарало да изберат точно неговия автомобил,а не да се насочат към другите автомобили.Нещо повече.Ако те не са знаели ,че трябва да се качат в неговата кола то те рискуват да бъдат заловени и предаде на органите на реда,каквато явно не е тяхната цел,в противен случай биха преминали в Р България през определените за целта места.Поради което съдът не споделя защитната версия на подсъдимия Д.,която категорично се опровергава от посочените и подробно обсъдени от съда гласни и писмени доказателства.Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя и от показанията на св.М..Същият свидетел заявява,че няма сключен трудов договор между него и подсъд.Д.,а е имал сключен договор за наем на микробуса,което обстоятелство още веднъж доказва,че подсъд.Д** е бил на мястото по негова инициатива и с друга цел за която специална цел съдът ще се произнесе при определяне на правната квалификация на деянието по чл.281 от НК.

          Съдът кредитира протоколите за разпознаване на лица от св. Ш., Х.,А.,Х. и И.Х. ,тъй като същите са извършени по предвидения в НПК ред и от които протоколи се установява,че подсъд.Д. е лицето което е шофирало микробуса в който са се качили чуждите граждани.

          Съдът не прочете показанията на св.Ш., Х.,А.,Х. и И.Х.,тъй като същите не са събрани по предвидения в НПК ред-същите не са дадени пред назначен или упълномощен защитник както и пред съдия.

 

       

       ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

         При така изяснената фактическа обстановка подсъдимият Д. е  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.281, ал.2, т.1, предложение първо, т.4 и т.5 вр. с ал.1 НК. за това ,че на **. около 18,30 часа в района на 72-ра гранична пирамида в зоната за отговорност на ГПУ М. Търново с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага противозаконно подпомогнал на тридесет лица чужди граждани: М.Х.А., ** М., ** М., ** М., ** М.. ** Ш., **, ** Ш., ** Ш., ** Ш., Ш. Б* Ш., С.Г.Х., **Ш., Д* С.Х., С* С.Х., С* С.Х., Б** С.Х., С** С.Х., **, **, **, **. И.Б.Х. и Н.Б.Х., от които шестнадесет лица не са навършили шестнадесетгодишна възраст, да пребивават и да преминават в страната в нарушение на закона, като деянието е извършено чрез използване на МПС **, собственост на Б.М., и деянието е извършено по отношение на повече от едно лице .

           Съставът на престъплението по чл.281 от НК има следните елементи – „цел да набави за себе си или за другиго имотна облага”, „подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, като е на лице допълнително условие-подпомагането  трябва да е противозаконно,да не е свързано с хуманитарна цел.

           От субективна страна деянието по чл.281 от НК може да бъде извършено умишлено и то само при пряк умисъл. Това е така защото, за да бъде реализиран състава на престъплението е необходимо да е налице „ специална цел за набавяне на имотна облага”. Това означава, че деецът следва да цели съответната облага, което означава, че следва да е искал настъпването на общественоопасните последици по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Наличието на „цел за набавяне на имотна облага” не е част от осезаемия мир, и в този смисъл единствен вариант на пряко доказване на престъплението по чл.281 от НК както съдът посочи при описване на фактическата обстановка в мотивите си е чрез самопризнание на дееца. Това означава деецът да заяви в обясненията си, че е имал цел да набави имотна облага за себе си или другиго. При липса на самопризнание специалната цел, а от там и целия състав на престъплението по чл.281 от НК се доказва по косвен път. Това означава, че следва по делото да са налице доказателства /съвкупност от доказателства/, които да водят до единствения извод, че подсъдимият е имал специална цел, и освен това следва доказателствената съвкупност да изключва всички други възможни варианти и хипотези внасящи съмнения в извършването на престъплението. Това означава в случая, че от доказателствата по делото следва да се стига до един възможен извод, а именно, че подсъдимият при действията си е имал цел за набавяне на имотна облага по смисъла на чл.281 от НК и на второ място пак от доказателствата по делото да се изключват всички други възможни версии. Подсъдимият е имал и специалната цел, представляваща елемент от субективната  страна на престъплението, – да набави за себе си или за другиго  имотна облага. Сама по себе си имотната облага е всяко благоприятно изменение в имуществената сфера на дееца, която може да се изрази в увеличаване на имуществото, в предотвратяване нанасянето на щети, в осигуряване обезпечаване на имущество. Не е необходимо целта да е реализирана действително,какъвто е настоящият случай.Поради което съдът намира,че е налице  първият елемент от състава на престъплението по чл.281 от НК-„специална цел за набавяне на имотна облага”.Съдът намира ,че е налице и другия елемент от състава на престъплението по чл.281 НК- подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона. По смисъла на чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) от Закона за чужденците: „Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин”.Категорично е доказано от доказателствата по делото ,че лицата намиращи се в микробуса са чужденци-по техни твърдения и**ски граждани. Пребиваването на чуждите граждани е било в нарушение на закона / чл. 22, ал.1, т.1, вр. чл. 9а, ал.2 от Закона за чужденците в Република България/ и подсъдимия противозаконно ги е подпомогнал. Съгласно разпоредбите на параграф 1,т.3, т.3а и т.3б от  ДР на Закона за чужденците в Р. Б. „редовен документ или заместващ документ е този, който е издаден по законовоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държава, от която влиза, в държавата на произход или трета държава, снимката в него позволява установяване на самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл. Разрешение за пребиваване е всяко разрешение от компетентните органи на МВР в съответствие с единния формат, установен с Регламент ЕО№1030/2002г. на Съвета на Европа  от 13.06.202г. относно единния формат на разрешенията за    пребиваване на граждани в трети страни.  В този смисъл подсъдимия Д. е съзнавал, че подпомага с посочените действия, незаконно пребиваващи в Б. чужди граждани. На настоящия съдебен състав е ноторно известно,че чужденците пребивават незаконно на територията на Р България,тъй като спрямо тях  има приключили наказателни производства по чл.279 НК.

           Деянието безспорно е извършено с  моторно средство- **, собственост на Б.М.,

 

                              ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

За престъплението по  чл.281, ал.2 от НК  законът предвижда наказание от една до шест години  лишаване от свобода и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.При индивидуализацията на наказанията следващо се на подсъдимият,  съдът прецени следното:

Причини за извършване на деянието според съда са ниската правна култура на подсъдимия и незачитане на установения правов ред.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства според настоящия съдебен състав следва да бъде възприето ,че подсъдимият е осъждан както и липсата на критично отношение към деянието.

Степента на обществена опасност на деянието също е висока-подсъд.Д. е подпомогнал противозаконно голям брой чужди граждани-30 лица да пребивават на територията на РБ,като между тях има и деца ненавършили шестнадесет годишна възраст.

Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства -липсата на отрицателни ха**теристични данни за личността на подсъдимия.

 

След извършената преценка на данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и на дееца, съдът определи размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода за срок от шест месеца” към минималния такъв, предвиден в общата част на НК за наказанието  „лишаване от свобода”.

Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба,  съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи наказанието. Поради това съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът преценява, че с оглед ха**тера на престъплението, както и с оглед степента на обществена опасност на същото и на дееца, изпитателният срок ще следва да бъде определен в неговия минимум, а именно – три години.Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание –глоба в размер на 5000лв.

          На основание чл. 281, ал. 3 от НК съдът отне в полза на държавата **, собственост на Б.М.,

С оглед изхода от настоящия съдебен процес и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати направените в хода на производството разноски в размер на 290 лева разноски по делото.

 

            Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: