М О Т И В И към НОХД № 2/2016 г.

 

          Съдебното производство по делото е образувано по обвинителен акт на МТРП срещу А.К., ** гражданин, роден на ** 2014 г., с личен № **, неосъждан с обвинение по  чл.251, ал.1 НК.

           В съдебно заседание представителя на МТРП поддържа обвинението и пледира за наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 от НК ,както и сумата предмет на престъплението да се отнеме в полза на държавата.

      Защитникът на подсъдимия, пледира, че подзащитният му е действал невиновно и моли да бъде оправдан.

        Обосновава възражения за несъставомерност на деянието от субективна страна, като излага доводи, че причината подзащитният му да не декларира писмено във валутна митническа декларация размера на пренасяната от него валута било обстоятелството, че същият не е знаел ,че тази валута е в автомобила му както и навежда доводи за неприлагане разпоредбата на чл.251,ал.2 НК.

         Подсъдимият не  признава вината си, моли съда да бъде оправдан.

        Съдът след като се съобрази със събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

 

І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

        На ** г. подсъд. К., ** гражданин  отпътувал от **. Пътувал със свой микробус ** с рег. № ** и с приятеля си св. А.А.. Около 21,00 часа те пристигнали на ГКПП М. Търново на трасе „вход” за България. Спрели в зоната за митническа проверка и от мястото на шофьора слязъл подсъдимия. Св. Н.К. - гл. митнически инспектор към Митница Бургас, пристъпил към проверка. Запитал ги на турски език ,който владеел,тъй като е бил на курсове дали имат нещо за деклариране - стока, валута, валутни ценности. Подсъдимият отговорил, че не носят нищо за деклариране. Тогава св. К. пристъпил към преглед на автомобила. Стигнал до предна дясна седалка - вдясно от шофьорската. Повдигнал я и под нея в конструктивна кухина видял една непрозрачна найлонова торба жълта на цвят. Вътре в нея имало друга найлонова торба, също непрозрачна. Когато ги развил, св. К. намерил вътре турски лири, които не били декларирани. Веднага запитал подсъдимия защо не ги е декларирал, а последният отговорил, че парите са негови и  бил забравил да ги декларира. Св. К. уведомил веднага началника на смяната св. В.Х. за намерените пари и в присъствието на подсъдимия и на ** - служител в Митница Бургас, преброили парите. Оказали се ** лири. Тук подсъдимият започнал да твърди, че парите са с хиляда лири повече, т.е. ** лири. В крайна сметка се съгласил, че са **, т.е. няма липси от парите.На въпрос на св.Х. „защо не е декларирал парите”,подсъд.отговорил,че ”парите са негови и е забравил да ги декларира”.

        Стойността на ** лири към датата на деянието се равнява на ** лв., което пък съгласно ** г. на ОСНК на ВКС представлява особено големи размери - повече от 140 минимални работни заплати към момента на деянието.

         Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно: показания на свидетелите К. и Х.,частични показания на св.А. дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на НПК, протоколите за извършени действия по разследването и останалите документи, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК.

 

Подсъдимият К. дава обяснение както по време на досъдебното производство така и по време на съдебното следствие,който обяснения коренно се различават в различните етапи давани по време на разследването.По време на първия разпит привлечен в качеството му на обвиняем на 15.02.2015г. т.е. непосредствено след извършване на престъпното деяние и то в присъствието на защитник  същият заявява,че „проверката е била извършена преди да му бъде разяснено,че следва да декларира парите”.Обстоятелство,което се опровергава по категоричен начин от разпитите на св. К. и Х. и частични показания на св.А. дадени в хода на досъдебното производство.Освен това на ГКПП-М.Търново има поставени указателни табели на различни езици,включително и на турски,който разясняват задължението за деклариране на парични средства над определен размер.Едва в един по късен момент,след уполномощаване на негов защитник,в разпита му на 30.04.2015г. се появява защитната теза,на която той има право,че всъщност парите са негови и е следвало на бъдат внесени в банка от неговия служител-св.Ш. в Република  Турция,но тъй като същият не е успял да ги внесе,ги е оставил в микробуса без подсъдимия да знае и по този начин парите са открити на ГКПП-М.Търново.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. К. и Х. , тъй като в тях не са налице никакви противоречия, същите са логични, достоверни и последователни. В същите обективно, правдиво и най – вече безпристрастно са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото. При анализа и съпоставката на показанията на тези свидетели, които са лица незаинтересувани от изхода на делото, с останалите събрани доказателства съдът констатира точност, житейска правдивост и еднозначност. В хода на съдебното следствие посочените свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено и касаещи именно факта на извършване на деянието, време и място на осъществяването му, авторството и механизма на деянието. В частност свидетелите К. и Х.  твърдят, че преди да се пристъпи към реална митническа проверка  са попитали подсъдимия дали има нещо за деклариране пред митническите органи, включително и по отношение на парични средства на стойност над 10000 евро, но той е отговорил отрицателно и едва след като парите са намерени,подсъдимия заявява,че парите са негови и е забравил да ги декларира.

От съпоставката на свидетелските показания с останалите доказателства по делото се установява обективната страна на престъплението по чл. 251, ал. 1 НК, в извършването на което е обвинен подсъдимия и което се явява довършено с факта на неотразяване (непопълване) в писмена декларация на пренасяните валутни ценности съгласно изискванията на чл. 11а, ал. 1  ВЗ, както и изискванията на чл. 2, ал. 1, чл. 9 ал. 1  от Наредба № Н-1/01.02.2012г. на Министъра на финансите. С оглед принципа на непосредственост съдът кредитира като достоверни показанията на цитираните двама свидетели, чрез които се възпроизвеждат преки първични доказателства.

По отношение на показанията на св.А. прочетени и приобщени по реда на НПК,съдът кредитира показанията му дадени в протокол за разпит на 15.02.205г.,непосредствено след извършване на деянието от подсъдимия,в които показания свидетелят заявява,че „парите са на подсъд.А. и е забравил да ги декларира”.Съдът не кредитира показанията на свидетеля А.,дадени  пред съдия на 30.04.205г.където свидетелят заявява,че А. не е знаел че парите са в микробуса. Тези показания са неолкократно променяни в хода на образуваното наказателно производство и се явяват изолирани и несъвместими с останалия доказателствен обем. Ето защо настоящият съдебен състав цени, като по – достоверни и правдиви дадените от този свидетел показания в началната фаза на процеса, доколкото същите са били по – близки до събитията които са възпроизведени и възможността за последващи уговорки и манипулации на тези показания е била сравнително по – минимизирана.Съдът не кредитира и показанията на св.Ш. дадени в разпита на 12.05.2015г. и по време на съдебното следствие. Съдът счита, че те са продиктувани от желанието на свидетеля да оневини подсъдимия, тъй като очевидно между двамата са налице близки отношения, установени и в хода на процеса (същият работи във фирмата на подсъдимия).

        Изложеното по – горе, налага извода, че действително на инкриминираната дата, време и място, подсъдимия е осъществил престъпния състав на престъплението в което е бил обвинен.

                  

       ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

                  При така изяснената фактическа обстановка подсъдимият А.К.   е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.251, ал.1 НК за това ,че на  ** г. около 21,00 часа на Митнически пункт М. Търново на вход от Р Турция за Р България е нарушил разпоредбата на чл.11а, ал.1 от ВЗ, както и чл.2, ал.1 и чл.9, ал.1 от Наредба № Н - 1 от февруари 2012 г. на МФ относно режима при внос на валута и задължението за нейното деклариране, като не е декларирал пред митническите органи носената от него валута в брой на стойност ** лири с левова равностойност ** лв., като стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери.

                 В случая е нарушено правилото на чл.11а, ал.1 ВЗ: „пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи.” Същото правило е отразено и в чл.2, ал.1 от Наредба № Н-1 от 1 февруари 2012 г.: „Пренасянето на парични средства над 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в лева или друга валута през границата на страната от или за трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда на чл.9”, а пък посоченият чл.9 от Наредба № Н-1 гласи, че „лицата задължително попълват и представят пред митническите органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите”.

                  От обективна страна безспорно е установено, че подсъдимият А.К.    не е декларирал нито размера, нито произхода на изнасяната в наличност валута. Посочените разпоредби имат императивен характер и не допускат отклонение от правилото, което установяват. Безспорно по делото е, че подсъдимият не е попълнил митническа декларация по установен образец, одобрен от министъра на финансите, за да оповести размера, вида и произхода на изнасяната валутна ценност пред митническите органи. Престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимия е на просто извършване и е довършено с факта на неотразяване (непопълване) в писмената декларация на конкретизираните горе обстоятелства относно изнасяната валута в наличност, т. е. от обективна страна подсъдимият при предприетото от него преминаване на държавната граница на страната е упражнявал фактическа власт върху процесната валута, като я е съхранявал под предна дясна седалка. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия, като същият фактически не е изпълнил задължението си, визирано в цитираните законови текстове.

                 От обективна страна стойността на предмета на престъплението, извършено от подсъдимия, е в особено големи размери. При определяне квалифицирания признак „особено големи размери” съдът взе предвид прнципното положение, установено в ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС / което съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за всички органи на съдебната власт /, а именно - сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на извършване на деянието.

                Непосредствен обект на посоченото престъпление са обществените отношения, свързани с опазване на законоустановения ред и режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране.

               Установено е безспорно в хода на производството, че инкриминираните парични суми принадлежат именно на подсъдимия и са се намирали в негова фактическа власт, поради което и именно той е бил длъжен да ги декларира.

                 От субективна страна подсъдимият  е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние – фактът, че като не декларира пред митническите органи във валутна митническа декларация по установен образец  общия размер, вид и произход на изнасяната валута в наличност, нарушава установения в страната режим за внос и износ на валутни ценности и задълженията за тяхното деклариране. За да приеме за безспорно установено, че подсъдимият е съзнавал всички елементи от обективната страна на състава на престъплението, т.е., че е извършил деянието при условията на пряк умисъл, съдът взе предвид установеното в съдебната практика принципно положение, че умисълът на дееца се извлича не от неговите обяснения, дадени към момента на извършване на престъплението, а от конкретните действия на подсъдимия при извършването му. В случая за да обоснове извод за наличието на пряк умисъл у подсъдимия, съдът взе предвид редица обстоятелства, част от които обсъди при излагане на съображенията си свързани с показанията на свидетелите и анализа на писмените доказателства. За да достигне до този извод, съдът отчете и обстоятелството, че на територията на Митница М.Търново на видими места са поставени разяснителни табели на няколко езика, включително на турски език, които съдържат указания какво следва да декларират пътниците пред митническите органи. В конкретния случай, за да приеме, че подсъдимият е действал умишлено при извършване на деянието, съдът прецени и факта, че митническите служители  запитвали подсъдимия дали има стоки, или валута за деклариране, като той еднозначно отговарял отрицателно,и след като парите са немерени заявява,че са негови и е забравил да ги декларира. Следва да се приеме, че същия е знаел какъв е редът за деклариране на парични средства, тъй като е излизал и друг път в чужбина.Обстоятелството,че същият не е знаел,че в управлявания от него микробус е имало пари,се опроверга по категоричен начин от свидетелските показания по делото. Освен това е крайно нелогично да държиш в автомобил и то без да знаеш това такава огромна сума която е намерена.

                 В случай, че подсъдимият е желаел да декларира пренасяните от него парични средства пред митническите органи, същият е имал обективната възможност да го стори и още преди навлизането в зоната за митнически контрол да попълни валутна митническа декларация по образец. За да изпълни това свое задължение, подсъдимият не е бил възпрепятстван от никакви обективни пречки. По изложените съображения съдът обосновава извод, че у подсъдимия  съзнаването на общественоопасния характер на деянието обхваща всички обективни признаци от престъпния състав, което изключва хипотезата на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК.

                   За пълнота на изложението и във връзка с доводите на защитата, съдът намира за необходимо да се произнесе по възражението, че в случая не следвало да намери приложение разпоредба на чл. 251 ал. 2 от НК. Основният аргумент на защитата на подсъдимия в тази посока е обстоятелството, че паричните средства предмет на престъплението не принадлежат на извършителя, а са от търговска дейност осъществявана от него. Процесуалният представител на подсъдимия цитира изолирана съдебна практика според която на изследване в производството по чл. 251 от НК подлежи собствеността на пренасяните парични средства. Настоящият съдебен състав освен, че не споделя мотивите на цитираните съдебни решения, счита че всеки отделен случай следва да бъде преценен по отделно и съобразно конкретно установената фактическа обстановка. В настоящото наказателно производство версията за принадлежността на паричните средства не на физическо а на юридическо лице се появява едва след образуването на същото и ангажиране на защитата на подсъдимия. Според решаващия съдебен състав,  наличието на съществените противоречия досежно произхода на паричните средства съдържащи се в показанията на св.К. и Х.,частично в показанията на св.А. от една страна както и първоначално направените от подсъдимия признания пред митническите служители и в първоначалния му разпит в качеството му на обвиняем от друга страна, опровергават появилите се на един значително по – късен етап от развитието на производството данни за собствеността на парите - предмет на престъплението.

                     Настоящият съдебен състав обаче, счита, че в хипотезата на престъплението по чл. 251ал. 1 от НК  законодателят не е поставил въобще изискване за преценка собствеността на пренасяните и подлежащи на деклариране ценности. Именно на този извод води безпристрастното и обективно тълкуване на цитираната законова норма. Както беше посочено по – горе деянието по чл. 251, ал. 1 НК е обикновено формално престъпление (престъпление на просто извършване), в чийто състав липсва конкретен престъпен резултат – престъплението по този текст е осъществено със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние - неизпълнение на задължението за деклариране на пренасяните парични средства над предвидените стойности. Доколкото парите представляват родово определени вещи и при условие, че същите се намират в конкретна фактическа власт на дадено лице, то именно негово е задължението преминавайки през съответния контролен орган да попълни декларация по образец. В този случай закона не изисква изследване собствеността на паричните средства, като разпоредбата на чл. 251 ал.2 от НК е категорична – отнема се в полза на държавата предмета на престъплението, независимо чия собственост е същия. Ето защо, съдът счита, че сумата предмет на престъплението – процесните ** лири с левова равностойност ** лв. следва да бъдат отнети в полза на държавата, доколкото се явяват предмет на престъпното деяние по чл. 251 ал.1  от НК. 

 

                 

 

                   ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

За престъплението по  чл.251, ал.1 от НК  законът предвижда наказание  до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението. При индивидуализацията на наказанията следващо се на подсъдимият,  съдът прецени следното:

Причини за извършване на деянието според съда са ниската правна култура на подсъдимия и незачитане на установения правов ред.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства според настоящия съдебен състав следва да бъде възприето липсата на критично отношение към деянието.

Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства – чистото съдебно минало и липсата на отрицателни характеристични данни за личността на подсъдимия.

 

След извършената преценка на данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и на дееца, съдът определи размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода за срок от четири месеца” към минималния такъв, предвиден в общата част на НК за наказанието  „лишаване от свобода”, и при превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства.

Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимият не е осъждан, а и предвид обсъдените по - горе смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи наказанието. Поради това съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът преценява, че с оглед характера на престъплението, както и с оглед степента на обществена опасност на същото и на дееца, изпитателният срок ще следва да бъде определен в неговия минимум, а именно – три години.

 На основание чл. 251, ал. 2 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, извършено от подсъдимия, а именно: ** лири с левова равностойност ** лв.

С оглед изхода от настоящия съдебен процес и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати направените в хода на производството разноски в размер на 470 лева разноски по делото.

 

            Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: