Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№:                                         26.11.2014 год.            град Малко Търново                 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,                             наказателен състав

На пети ноември две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание, в следния състав:     

 

Председател:ТАТЯНА СТАНЧЕВА

Секретар: М.Д.

 

като разгледа докладваното от съдия Татяна Станчева

НАХД № 193 по описа на съда за 2014 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба на Д.Г.С.,*** срещу Наказателно постановление № 473 от 01.09.2014 год. на Директора на РДГ- Бургас, с което на основание чл.275, ал.1, т.2, чл. 266, от Закона за горите и чл. 53, ал.1 и ал.2  от ЗАНН, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл. 213, ал.1 т.2 от Закона за горите(ЗГ), за това, че в дома си в с.Б.В.общ. М.Т. съхранявал нарязани дървета 1.5 куб.м. от дървесен вид дъб и цер, без превозен билет.

Жалбоподателят твърди, че не живее постоянно в с.Б.в., поради което през 2012г. се договорил със съседа си С.И.К. да си поделят доставката на 4 куб.м.дърва. Твърди, че превозните документи са издадени на името на К.. В съдебно засения ангажира гласни доказателства. Моли за отмяната на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, издадено при неправилно изясняване на фактическата обстановка

Въззиваемата страна РДГ – град Бургас, чрез процесуалния си представител пред съда излага становище за неоснователност на жалбата. Не представя доказателства, извън събраните в хода на административно наказателното производство по повод съставяне на обжалваното постановление.

С оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за това, че на 23.04.2014  година на територията на ТП ДГС – Звездец, в землището на с.Б.в., общ.Малко Търново, в частния си дом в с.Б.в. съхранява 1.5куб.м. дърва, нарязани от дървесен вид дъб и цел, без превозен билет.

Това нарушение било установено от актосъставителя П.А.С., който в присъствието на свидетеля С.П.М., съставил срещу жалбоподателя акт за административно нарушение (АУАН)  от 23.04.2014 год.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в срок. Наказателното постановление, видно от приложеното в делото (на л.6) известие за доставяне, е получено от жалбоподателя на 13.09.2014 г., като същото е обжалвано, заведено в Регионална Дирекция по горите - Бургас с вх.№ 3496/19.09.2014 г., изпратено по пощата (п.клеймо от 16.09.2014г.), поради което съдът приема, че е обжалвано в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.    

Във връзка с доказателствата по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и приетата за установена фактическа обстановка, съдът счита за доказано, че действително, след като жалбоподателят е съхранявал дърва за огрев, без да притежава превозен билет, е извършил административно нарушение по чл.213, ал.1 т.2 от ЗГ. В подкрепа на този извод при пълно кореспондиране помежду  си са показанията на разпитаните свидетели П.А.С.. – актосъставител и С.П.М. – св. по акта. От същите се установява, че при проверка в имот на жалбоподателя, последният е заявил, че находящите се и открити там немаркирани дърва са негови. Твърдял, че ги е заплатил, но на служителите от РДГ-Бургас е представен превозен билет за закупени дърва за огрев от трето лице С. К..

Самият жалбоподател твърди, че дървата са купени през 2012г. от св.К., но не ги изразходвал защото не обитавал дълго време имота си в с.Б.в..

Действително разпитаните свидетели К. и К., свидетелстват,  че през 2012г. св.К. е купил 4 куб.м.дърва, от които 2 куб.м. е дал на жалбоподателя, но съдът не приема за достоверни твърденията на нарушителя, че в продължение на два зимни сезона 2012-2013г. и 2013-2014г. жалбоподателят не е изразходвал въпросните 2 куб.м.дърва.

Отделно от това съдът взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, изд. от Министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 11 от 7.02.2012 г., в сила от 7.02.2012 г.,  превозният билет удостоверява законния произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира на посоченото в билета място на доставка, като съгласно ал.6 от същия, когато с едно превозно средство се транспортира дървесина до различни адреси, се издават отделни превозни билети за всеки адрес. Съгласно чл.16 от цитираната Наредба последващо  транспортиране на дървесина, придобита за собствени нужди от лица, се извършва с превозен билет, издаден от лицата по чл.211, ал.1 от ЗГ, като видно от ал.2 превозният билет по ал. 1 се издава въз основа на документ, доказващ законния произход на дървесината.

Следователно деянието на жалбоподателя е правилно квалифицирано по чл.213, ал. 1 т.2 от ЗГ, забраняващ покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет.

Всяка една от хипотезите се включва в по-общото понятие на чл.235, ал.2 от НК и съответно се поглъща от изпълнителното деяние, описано в разпоредбата на чл.235, ал.2 от НК като „съхраняване на незаконно придобит от другиго дървен материал”.  Самата санкционна норма, въз основа, на която на жалбоподателя е определено наказание - чл. 266, ал.1 от ЗГ предвижда глоба от 50 до 3000 лв., но само в случай, че деецът не подлежи на по-тежко наказание, каквото безспорно предвижда разпоредбата на чл.235, ал.2 от НК.

Описаното в акта нарушение безспорно е констатирано от проверяващите органи и правилно е отразено в наказателното постановление от наказващия орган. Наказанието е определено от наказващият орган съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, която предвижда наказание глоба в размер от 50 до 3 000 лева, като при определяне на наказанието административнонаказващият орган е съобразил наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е определил наказание във визирания минимум.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Малкотърновският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

  

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  473 от 01.09.2014 год. на Директора на РДГ- Бургас, с което на основание чл.275, ал.1, т.2, чл. 266, ал.1 от Закона за горите и чл. 53, ал.1 и ал.2  от ЗАНН, на  Д.Г.С.,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл. 213, ал.1 т.2 от Закона за горите(ЗГ), като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

 

 

СЪДИЯ :