Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

                гр.Малко Търново, 31.10.2014г.

 

В   ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

МАЛКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета  година в състав:

                                                                  Председател: Мария Москова

като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело № 161 по описа за 2013 г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от  Т.Г.Д. чрез адв.С. против Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР с предявени искове за заплащане на допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, за положен нощен труд, за положен труд по време на официални празници, както и за заплащане на левовата равностойност на дължимата безплатна храна поради работа със специфичен характер и при специфични условия. Предвид предмета на исковете, на основание чл.310, т.1 ГПК, съдът е разпоредил производството по делото да се проведе по реда на бързото производство.

В исковата молба се твърди, че  ищецът е в служебно правоотношение с ответника съгласно заповед № * от 23.04.2002г. на Директор НСГП, като към настоящия момент работи като полицай в ГПУ-Малко Търново, което е на структурно подчинение към РД»ГП»-Елхово при ГД»ГП» към МВР. Посочва, че е служител в ГПУ-Малко Търново при режим на работа -  24- ри часова смяна. Твърди, че за времето от 01.10.2010г. до 30.09.2013г. е положил средно за отчетен период по двадесет  24-ри часови смени, което прави по 160 часа нощен труд на отчетен период, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на около 183 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до положен от ищеца извънреден труд от около 23 часа на отчетен период, който съгласно разпредбата на чл.211 ал.6 от ЗМВР е следвало да му бъде допълнително заплащан от ответника по 5.50 лева на час или  на  около 126.50 лева за отчетен период. На второ място ищецът твърди, че за така отработените около 183 часа нощен труд за отчетния период съгласно чл.67 ал.7 т.1 от ЗДСл, ответникът е следвало да му заплати допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер на 45.75 лева на тримесечие. На трето място ищецът твърди, че съгласно чл.67 ал.7 т.3 от ЗДСл вр. с чл.21 ал.1 т.3 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, за отчетния период ответникът е следвало да му  заплати и допълнително възнаграждение за работа през официалните празници. На четвърто място, ищецът твърди, че за положените от него средно по 20 смени за отчетен период, ответникът е следвало да му заплати съгласно чл.204 ал.3 изр.първо от ЗМВР левовата равностойност за полагащата му се безплатна предпазна храна поради работа със специфичен характер и при специфични условия, за всеки отчетен период в размер на по 144.00 лева. Излага, че през ноември 2013г. ответникът му е изплатил сумите за  полагащата му се безплатна храна за работа при специфични условия за периода от 01.10.2012г. до 30.10.2013г., но не е изпълнила задължението си за периода от 01.10.2010г. до 30.09.2012г. - за 8 отчетни периода, за които сумата възлиза общо  на 1152.00 лева.

В първото по делото съдебно заседение ищецът чрез своя процесуален представител адв.С. е заявил, че оттегля  исковата си претенция, описана под № 1 в ИМ, а именно: за заплащане на извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд към дневен труд с коефициент 1.143, както и че изменя останалите три искови претенции като намаля размера им до размера, посочен в заключението на вещото лице, поради което с протоколно определение от 17.10.2014г. съдът е прекратил на основание чл.232 от ГПК производството по исковата си претенция за заплащане на извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд към дневен труд с коефициент 1.143 и на основание чл.214 ал.1 изр.3 от ГПК е приел направеното изменение на предявените от ищеца искове с правно основание чл.202 ал.5 от ЗМВР вр. чл.67 ал.1 т.1  и т.3 от ЗДСл и чл.204 ал.3 от ЗМВР до размера на същите, посочен в заключението на вещото лице.

 С оглед на изложените обстоятелства и след  изменение на размера на предявените искове, изразяващо се в  намаляне на размера им до размера, посочен в заключението на вещото лице, ищецът чрез своя процесуален представител адв.С. моли  съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати :

1/ Сумата в размер общо на 426.00 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер на 1704 часа за периода от 01.10.2010г. до 30.09.2013г., ведно с мораторната лихва в общ размер на 67.65 лева, дължима от първо число на месеца, следващ месеца на съответния отчетен период до датата на предявяването на иска, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска до окончателното му изплащане;

2/ Сумата в размер на 305.75 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд по време на официални празници , ведно с мораторната лихва в общ размер на 56.09 лева, дължима от първо число на месеца, следващ месеца на съответния отчетен период до датата на предявяването на иска, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска до окончателното му изплащане;

3/Сумата в размер на 1022.40 лева, представляваща левовата равностойност на дължимата безплатна предпазна храна поради работа със специфичен характер и при специфични условия за отработени общо 3408 часа, след приспадане на дните в отпуск, през периода от 01.10.2010г. до 30.09.2012г., ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска до окончателното му изплащане;

Ангажира писмени доказателства. Направил е  доказателствено искане за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените от ищеца въпроси в исковата молба. Претендира разноски по делото.

В законовия срок по ГПК ответната страна Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР чрез пълномощник ю.к.Т. е депозирала писмен отговор, с който е взела становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани, тъй като Закона за държавния служител не намира приложение за служителите на МВР поради наличие на специалния Закон за министерството на вътрешните работи, във връзка с което е  изложила подробни съображения и доводи по всеки един от предявените искове и е възразила е срещу доказателственото искане на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените от ищеца въпроси. Моли предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. В съдебно заседание ответната страна Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР чрез пълномощник ю.к.Т. моли да бъдат отхвърлени исковите претенции на основанията, изложени в писмения отговор.

Съдът, като е намерил доказателственото искане на ищеца за назначаване на ССЕ за основателно, с  Определение  № *.  е уважил  същото, като е назначил ССЕ по гр.д.№ 161/2013г. със задача в.л. Т.Д.А., след запознаване с документите по делото, с книгите за гранично-полицейска служба за периода от 01.10.2010г. до 30.09.2013г. и съобразно нормативните документи, да отговори на поставените от ищеца осем въпроса в исковата молба и на основание чл.76 от ГПК е определил на  ищеца двуседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на РС-Малко Търново  депозит в размер на 150.00 лева.

Поради обективни причини, за които съдът е бил информиран надлежно от в.л., първоначално определеният срок за извършването на ССЕ, е бил удължаван многократно от съда.

Заключението на в.л. Т.А. е депозирано в деловодството на съда с вх.№ 1376/11.09.2014г.,изслушано е  в съдебно заседание, в което в.л. е коригирало заключението си досежно размера на дължимото възнаграждение за труда, положен на официални празници, не е оспорено от страните и е прието от съда с направените корекции като компетентно, обективно и вярно.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, че през исковия период от 01.10.2010г. до 30.09.2013г.,  както и към настоящия момент страните са в служебно правоотношение по силата на заповед №  872 от 23.04.2002г. на Директор НСГП, като ищецът е на  длъжност полицай в ГПУ-Малко Търново. Не се спори между страните, че в процесния период ищецът е осъществявал служебните си задължения на 24-ри часови смени.

 Страните спорят по: Страните спорят по: 1/  по основателността и размера на претендираното допълнително възнаграждение за положен нощен труд през процесния период от 01.10.2010г. до 30.09.2013г.; 2/ по основателността и размера на претендираното допълнително възнаграждение за положен труд по време на официални празници през процесния период от 01.10.2010г. до 30.09.2013г. и  3/ по основателността и размера на левовата равностойност на дължимата безплатна предпазна храна поради работа със специфичен характер и при специфични условия през периода от 01.10.2010г. до 30.09.2012г.

 От заключението на в.л.А., неоспорено от страните, съдът приема за установено, че за процесния период ищецът е отработил действително 1704 часа нощен труд, като:

1/ неизплатената сума за часовете положен нощен труд е в размер на 426.00 лева, а мораторната лихва е в размер на 67.65 лева

2/ неизплатената разлика за часовете положен труд в дните на официалните празници е в размер на 305.75 лева, а мораторната лихва е в размер на 56.09 лева

Така също от заключението на в.л.А. във връзка с претенцията на ищеца за заплащане на левовата равностойност за безплатна храна за вредни условия / по 2.40лв. за работна смяна от 8 часа/, се установи, че след приспадането на дните,в които ищецът е бил в отпуск и в болнични, неизплатената сумата, представляваща  левовата равностойност на полагаемата му безплатна храна за отработените 3408часа през процесния период, е общо в размер на 1 022.40 лева.

Основният спорен въпрос между страните, който е в предмета на настоящето разглеждане на делото, е дали ЗДСЛ е субсидиарно приложим за служителите на МВР по отношение на въпроси, които не са изрично уредени в ЗМВР. От отговора на този спорен въпрос произтича и разрешението по първите две главни искови претенции на ищеца – налице ли е положен от него нощен труд, който подлежи на заплащане от ответната страна и налице ли е положен от ищеца допълнителен труд по време на официални празници, който подлежи на заплащане от отвената страна. Другият спорен въпрос между страните е по основателността на претендираното заплащане на левовата равностойност на дължимата безплатна предпазна храна поради работа със специфичен характер и при специфични условия през процесния период от 01.10.2010г. до 30.09.2012г.

Съдът е сезиран с обективно съединени искове за осъждане на ответната структура да заплати на ищеца: допълнително възнаграждение за положен нощен труд с правно основание чл.202 ал.5 от ЗМВР вр. чл.67 ал.1 т.1 от ЗДСл, допълнително възнаграждение за работа на официални празници с правно основание чл.202 ал.5 от ЗМВР вр. чл.67 ал.1 т.1 от ЗДСл, мораторна лихва върху главницата с правно основание  чл.86 от ЗЗД, заплащане на левовата равностойност на дължимата безплатна храна  поради работа със специфичен характер и при специфични условия с правно основание  чл.204 ал.3 от ЗМВР вр. с Наредба № 11/21.12.2005г. на МВР и Наредба № Із-1681/01.10.2012г.

При анализа на нормативната уредба, се установява, че съгласно нормата на чл.211, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично при петдневна работна седмица. Със Заповед № 1933/13.05.2009г. на Директора на ГД”Гранична полиция” на служителите от охрана и наблюдение на държавната граница при РДГП-Елхово е определен 24-часов режим на труд. Съгласно текста на чл.211 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители, работещи на 24-часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период, като съгласно разпоредбата на чл.211 ал.5 т.1 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за работа в почивни и празнични дни , като извънредния труд се заплаща с увеличение 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.202 ал.1 в т.1-т.5 от ЗМВР, към основното си месечно възнаграждение, служителите на МВР получават различни  допълнителни възнаграждения за: 1. изпълнение на специфични служебни дейности; 2. резултати в служебната дейност; 3. извънреден труд; 4. научна степен и 5. специфични условия на труд.

 Разпоредбата обаче на чл.202 ал.5 от ЗМВР /Нова -ДВ, бр. 93 от 2009г., в сила от 24.11.2009 г./, сочи, че служителите на МВР получават „и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на МС”, което означава, че различните видове допълнителни възнаграждения на служителите на МВР не са лимитативно определени с чл.202 ал.1 от ЗМВР и че именно препращащата към други закони разпоредбата на чл.202 ал.5 от ЗМВР съобразно правилото на чл.46 ал.1 и ал.2 от Закона за нормативните актове  допуска субсидиарното приложение на чл.67 ал.7   т.1 и т.3 от ЗДСл, предвиждаща изплащането на допълнително възнаграждение за положен нощен труд и допълнително възнаграждение за труд, положен на официални празници.

В този смисъл правните аргументи, изложени от адв.С. –процесуален представител на ищеца, в подкрепа на разбирането, че при липса на изрична правна регламентация в ЗМВР, субсидиарно приложим е ЗДСл, се подкрепят напълно от настоящия съдебен състав. НЕДОПУСТИМО е тълкуване на специалния закон – ЗМВР, още повече при наличието на правна норма в специалния закон - чл.202 ал.5 от ЗМВР / Нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г./, препращаща към приложението на други закони / в случая на специалния закон ЗДСл, който се явява общ по отношение на ЗМВР/,  според което непосочването на допълнителното възнаграждение за заплащането на допълнително възнаграждение за положен нощен труд и положен труд на официални празници измежду изброените в чл.202 ал.1 т.1-5 от ЗМВР, изключва субсидиарното приложение на чл.67 ал.7 т.1 и т.3  от ЗДСл , тъй като означава лице,  полагащо равен труд /като държавен служител/ да не получава равно възнаграждение с други лица със статут на държавни служители, което е в абсолютно противоречие с чл.23 от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от 10.12.1948 г. – Всеки човек без каквато и да е дискриминация има право на равно възнаграждение за равен труд” , с чл.7 на Международния пакт за икономически, социални и културни права на ООН /в сила за РБ от 23.03.1976 г./, съгласно който всяко лице има право на справедлива заплата и еднакво възнаграждение за равностойна работа без никакво различие и с Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите на Генералната конференция на Международната организация на труда от 04.06.1958 г., /в сила за РБ от 22.07.1961 г./, съгласно която дискриминация представлява всяко друго различие, изключване или предпочитание, което води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите и всяка държава- членка е задължена чрез методи, които съответстват на националните условия и обичаи ДА ОТМЕНИ всяка законодателна разпоредба или ДА ИЗМЕНИ ВСЯКА административна разпоредба или ПРАКТИКА, които са несъвместими с тази политика/ чл.3 от Конвенция № 111/.С оглед международните ангажименти на Република България, скрепени с присъединяването й към актове на Организацията на обединените нации и Международната организация на труда /като дори един от нейните първи членове/, страната се стреми към недопускане на дискриминация по отношение на трудовите и социалните права на своите граждани. Същото разбиране се споделя и от Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд и от Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, независимо, че предмет на тълкуване са били дължимите разноски по граждански споровепо първото ТД и преместването на държавния служител по второто ТД.

По въпроса за субсидиарното приложение на общия Закон за държавния служител при липса на подробна правна уредба в специалния Закон за министерство на вътрешните работи, се е произнесъл Върховния касационен съд, който  в мотивите към т.23 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е възприл за меродавна следната правна логика: „В МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение; тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл. Общият закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в чл.126 от ЗДСлОбратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения. За последните регламентацията е по КТ….

Със ЗИД ЗМВР /ДВ бр.69/2008 г./ е създаден § 1а ДР ЗМВР и в него е посочено, че за неуредените въпроси в глави петнадесета, шестнадесета, осемнадесета и деветнадесета се прилагат съответно разпоредбите на ЗДСл. По този начин, изрично за споровете по граждански дела, свързани със служебното правоотношение на служителите от МВР, е препратено към чл.126 от ЗДСл.

Допълнителната разпоредба е отменена със ЗИД ЗМВР /ДВ бр.88 от 2010 г. в сила от 01.01.2011 г./, но и без законова делегация, доколкото няма нещо друго изрично уредено, правилото на чл.126 ЗДСл намира субсидиарно приложение…”

В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/26.02.2014г. постановено по Тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСК на ВАС: «Съгласно чл.169 ал.1 т.1 от ЗМВР служителите на министерството са държавни служители. Държавните служители в Министерството на вътрешните работи, видно и от самото наименование, изпълняват служба на държавата. Техният правен статус, както на всеки държавен служител, се определя от волята на държавата, обективирана в актове на публичното право. Държавен служител е конституционно понятие – чл.116 ал.1 от Конституцията определя държавните служители като изпълнители на волята и интересите на нацията, а чл.2 ал.1 от Закона за държавния служител / ЗДСл/ дава легална дефиниция на понятието – това е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага органа на държавната власт при осъществяването на неговите правомощия.

Фактът, че правния статус на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, е регламентиран в специален закон, не означава, че по същността си те са някаква категория служители на държавата, различна от останалите, които изпълняват държавна служба. Държавните служители в Министерството на вътрешните работи са част от конституционното понятие държавен служител и с оглед на това смисълът на относимите към служебното им правоотношение правни понятия, както и възникването, съдържанието и прекратяването на това правоотношение, с оглед на чл.37 от Указ 833 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове, е в съответствие със Закона за държавния служител, при отчитане на специфичните изисквания на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи».

Следователно изброените в чл.202 ал.1 т.1-5 от специалния ЗМВР допълнителни възнаграждения на държавните служители не са лимитативно посочени. При липса на нарочна законодателна уредба в специалния ЗМВР и правилника за приложението му, регламентиращи отношенията по повод полаган от служители на МВР нощен труд и труд по време на официални празници и още повече – при наличие на препращата разпоредба в специалния закон – чл.202 ал.5 от ЗМВР, приложение следва да намери общия Закон за държавния служител. В този смисъл са и Решение от 16.08.2013 г. по гражд.дело № 3481/2013 г. на РС-Варна, потвърдено с Решение по ВГД 3114/2013 г. на Окръжен съд гр.Варна, Решение № ІІІ от 17.02.2014г. по ВГД № 439/2013г. на Окръжен съд-Ямбол, Решение № 2412/28.12.2011г. по ГД № 5160/2011г. на РС-Русе, Решение № ІІІ-1 от 13.02.2014г. по в.гр.д.№ 2362/2013г. БОС, постановено по гр.д.№ 30/2013г. по описа на РС-Малко Търново и други.

Съгласно чл.67 ал.7 т.1 от Закона за държавния служител за положен нощен труд се изплаща допълнително възнаграждение в размер не по-малко от 0.25 лева на час съгласно чл.20 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.  Съгласно разпоредбата на чл.67 ал.7 т.3 от ЗДС се заплаща допълнително възнаграждение за положен труд на официални празници  в размер на 100 на сто върху основното месечно възнаграждение. Съгласно чл.25 ал.1 от Инструкция № Із-343 от 05.03.2009г. за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното време, възнагражденията за извънреден труд се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период.

Установи се от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, след анализ на данните от ГПУ -Малко Търново, както  и от приетите по делото писмени доказателства, че неизплатената разлика за часовете положен нощен труд е в размер на 426.00 лева, с оглед което ответната страна следва да бъде осъдена да заплати изцяло претендираната сума.  С оглед доказване основателността на главната претенция, основателна се явява и акцесорната такава за заплащане на обезщетение за забавено плащане, считано от падежа на всяко плащане до предявяване на иска в размер на 67.65 лева.

По отношение на основателността на втората претенция дали се дължи заплащане на извънреден труд, положен по време на официални празници , когато по график на служителя се пада да работи в тези дни,  настоящия съдебен състав счита, за необходимо да отбележи, че съществува трайна съдебна практика, съгласно която за положеният труд по време на официални празници се дължи заплащане не по-малко от удвоения размер на уговореното възнаграждение, без значение дали положеният труд е по график или пък извънреден такъв – в този смисъл е Решение № 14 от 27.03.2012г. по касационно гр.д.№ 405/2011г. на  ІV отделение на ВКС с предмет в кои случаи се дължи заплащане на извънреден труд, както и възнаграждение за работа през официалните празници: „При сумираното изчисляване, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане, нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден труд. Положеният труд в събота и неделя не се явява извънреден, ако по график се пада на дадения работник или служител да бъде на работа през тези дни. Във всички случаи на работа – и при нормиран и при ненормиран работен ден, през официалните празници положеният труд се заплаща според уговореното, но не по малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение, определено по трудовия договор /чл. 262, ал. 1, т. 3 и чл. 263, ал. 2 КТ/. Така че, няма значение дали се касае за извънреден труд или не /чл. 264 КТ /. С оглед на изложеното за доказване на основателността на претенцията е без значение дали  посочените в експертизата за отработени дати –официални празници са включени или не в утвърдения тримесечен график на служителя по делото, щом е безспорно обстоятелството, че посочените за отработени дни на официални празници са действително отработени от ищеца.

         Установи се от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, след анализ на данните от ГПУ -Малко Търново, както  и от приетите по делото писмени доказателства, че неизплатената разлика за часовете положен труд в дните на официалните празници е в размер на 305.75 лева, с оглед което ответната страна следва да бъде осъдена да заплати изцяло претендираната сума. С оглед доказване основателността на главната претенция, основателна се явява и акцесорната такава за заплащане на обезщетение за забавено плащане, считано от падежа на всяко плащане до предявяване на иска в размер на 56.09 лева.

По отношение на третата претенция на ищеца  за заплащане на левовата равностойност за безплатна храна за вредни условия / по 2.40лв. за работна смяна от 8 часа/:

Съгласно разпоредбата на чл.204 ал.3 от ЗМВР  на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност, като съгласно ал.3 - На служителите, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето, се осигурява безплатна храна, а на служителите, работещи на смени, се осигуряват ободряващи напитки. Размерът на сумите, доволствията и редът за предоставянето им се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи, а Наредба № 11/21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея дава подробната правна уредба. Въз основа на тази наредба министърът на вътрешните работи е издал Заповед № Із-1259/22.08.2006г. , изм. със Заповед №Із-1377/07.08.2007г., изм. със Заповед №Із-1877/17.08.2010г. и Заповед № Із-2641/09.11.2010г., действала до 2010г., включително, за 2011г. е нямало издадена заповед, а за 2012г. въз основа на Наредба № Із-1681/21.08.2012г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна на служителите на МВР, работещи при специфични услови и рискове за живота и здравето, и на ободряващи напитки за служителите на МВР, които работят на смени, е издадена Заповед № Із-1843/05.09.2012г., в сила от 01.10.2012г.  Съгласно чл.4.2 от Заповед № Із-1259/22.08.2006г., а от 01.10.2012г. - Наредба № Із-1681/21.08.2012г.,  размерът на безплатната предпазна храна е в размер на 2.40лв. за работен ден. Приведено в работни дни на основата на нормалната 8-часова продължителност, за служителите на 24-часова смяна за всяка една положена 24-часова смяна им се полага безплатна храна за три дни / 24:8=3/. Установи се от заключението на вещото лице, след анализ на данните от ГПУ- Малко Търново, както  и от приетите по делото писмени доказателства, че след приспадане на дните, през които ищецът е бил в отпуск  или  болнични дни, за процесния период ищецът е отработил действително 3408часа, които приведени в работни дни с нормална 8-часова продължителност се равняват на 426 работни дни /3408:8=426/, за които му се е полагала безплатна храна в размер общо на 1022.40 лева/426х2.40=1022.40/. Така също от заключението на вещото лице се установи, че за процесния период ответната страна не е заплатила на ищеца суми безплатна храна за работа при специфични услови и рискове за живота и здравето, полагаеми на основание чл.204 ал.3 от ЗМВР.  С оглед на изложеното ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 1022.40 лева, представляваща  левовата равностойност на полагаемата му безплатна храна за работа при специфични услови и рискове за живота и здравето през процесния период, както и да бъде уважена акцесорната  претенция на ищеца за заплащане на законна лихва върху тази сума от датата на предявяването на иска до окончателното заплащане.

С оглед на изхода на делото – решено в полза налице, освободено от държавна такса при образуване на дело, и на основание чл. 78 ал.6 ГПК вр.с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. с чл.72 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на РС-Малко Търново сумата общо в размер на 140.90 лв., представляваща държавна такса, изчислена съобразно размера на предявените кумулативно съединени искове, както  и сумата в размер на 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния  разноски общо в размер на 600.00 лева, от които 150.00 лева възнаграждение за вещо лице и  възнаграждение за адвокат в размер на 450.00 лева, определено от  съда с оглед на правната и фактическата сложност на делото  на основание  чл.78 ал.5 вр. ал.1 от ГПК, вр.чл.36 от Закона за адвокатурата,вр.чл.7 ал.1 т.1 и ал.2 т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция «Гранична полиция» към МВР със седалище и адрес на управление : гр.**,   ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.Д.  с  ЕГН ********** ***»**, със съдебен адрес гр.** - адв.И.С. – БАК:

 1/Сумата в размер на  426.00 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер на  1704 часа за периода от 01.10.2010 до 30.09.2013г., ведно с мораторната лихва в общ размер на 67.65 лева, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска -14.12.2013г. до окончателното му изплащане;  2/Сумата в размер на  305.75 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд по време на официални празници за за периода от 01.10.2010 до 30.09.2013г., ведно с мораторната лихва в общ размер на 56.09 лева, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска-14.12.2013г. до окончателното му изплащане;   3/ Сумата в размер на 1022.40 лева, представляваща левовата равностойност  на дължимата безплатна предпазна храна поради работа със специфичен характери при специфични условия в периода от 01.10.2010 до 30.09.2012г., ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяването на иска-14.12.2013г. до окончателното му изплащане и 4/ Сумата в размер на 600.00 лева, представляваща разноски по делото, от които 150.00 лева възнаграждение за вещо лице и  възнаграждение за адвокат в размер на 450.00 лева.

         ОСЪЖДА Главна дирекция «Гранична полиция» към МВР със седалище и адрес на управление : гр.** да заплати на Държавата по сметка на РС-Малко Търново сумата в размер на 140.90 лева, представляваща държавна такса за образуване на дело и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. 

         Решението  може да бъде обжалвано чрез РС-Малко Търново пред БОС в  двуседмичен срок от 31.10.2014г. – датата на обявяването му.

 

 

                            Районен съдия :