Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

 

                                         31.10.2018г.                    гр.Малко Търново

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Малкотърновкият районен съд                             граждански състав

На     осемнадесети октомври        две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    Председател:ЧАНКО ПЕТКОВ

 

секретар Мара Димова,

като разгледа докладваното от съдия Петков гр.д. № 143 по описа на РС-Малко Търново за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

        Производството по делото е образувано по повод искова молба депозирана от  Д.М., ЕГН **********,*** чрез адв. С.К.,*** и съдебен адрес ***  против Р** Д** Г. и П.Г.Г. *** . с правно основание чл. 50 от ЗЗД,с който се иска да бъдат осъдените ответниците по делото да  заплатят на ищеца сумата от 3580 /три хиляди петстотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинените  имуществени вреди, ведно със следващата се по закон лихва, считано от 16.09.2016 год, и 1000 /хиляда/лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със следващата се по закон лихва, считано от 16.09.2016 год, а така също и направените поделото разноски.

        Според исковата молба ищецът е собственик на л.а. „С**” модел „С3” с рег. №****и номер на рамата VF7FC********. На 16.09.2016г. М. *** Търново , по ГП I -9, когато претърпял ПТП , след като ударил животно – крава. Твърди се също, че животното било на пътя и след удара с него лекият автомобил аварирал и се запалил. На място дошли служители на РУ МВР Малко Търново , които направили оглед на местопроизшествието, изпробвали водача Д.М. за употребен алкохол и съставили нужните документи. В исковата молба се сочи, че животното било идентифицирано като собственост на ответниците по ушната марка. За настъпилите събития било образувано и проведено ДП № 152/2016г. на РУ Малко Търново, което било прекратено с постановление на РП Малко Търново от 20.10.2017г. Ищецът твърди, че в следствие на настъпилото ПТП с участието на животното на ответниците са му причинени имуществени щети – унищоженият лек автомобил и неимуществени такива – уплаха и стрес, чувство на психически дискомфорт и тревожност при управление на автомобил. В изричен петитум се моли осъждане на Райна Дойкова Г. и П.Г.Г. за сумата от 3580лева представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 1000лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и  направените по делото разноски. Ищецът е депозирал и писмени доказателства в подкрепа на твърденията си, направил е и доказателствени искания.

       В срока за отговор на исковата молба ответниците са депозирали писмен отговор чрез адв. Д.П.,*** със съдебен адрес ***. На първо място се оспорва солидарната отговорност , като се твърди, че само Р** Г. е собственик на животното и се прави позоваване на чл. 22, ал.2 от Семейния кодекс. Оспорва се основателността и размер на исковете. Не били посочени вредите по автомобила, а това водело до необоснованост на претендирания размер за имуществени вреди от 3580лева. Твърди се, че сумата от 1000лева е прекомерна за така изложените неимуществени вреди, тъй като ответника не бил получил физически увреждания. Излагат се и съображения по механизма на настъпване на ПТП – то . Същите са в насока скоростта , с която се бил движил ищеца – според ответната страна несъобразена и превишена. В тази връзка ответната страна счита, че било налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Отправя се молба за намаляване на размер на обезщетението наполовина, ако се приеме иска за основателен и доказан. Прави се и възражение за прихващане за сумата от 500лева , считано от датата на произшествието. Последното се мотивира със стойността на погиналото животно. Прихващането е депозирано като евентуално такова, в случай на уважаване на иска на ищеца. Правят се доказателствени искания .  

        Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

          По делото не се спори настъпилото пътнотранспортно произшествие и участието на ищеца в него,както и обстоятелството,че процесната крава е на ответниците.

         Спорен е въпросът, кравата, оставена ли е без надзор от собственика си, или изскача внезапно на пътното платно, без да е възможна реакция от собственика и или се е движела и ищецът е имал възможността да предотврати удара, но се е движил с несъобразена скорост, от което да са претърпени вреди – в случая претендирани имуществени такива и какъв е техния размер.

 За да се ангажира отговорността на ответника, на основание чл. 50 от ЗЗД, е необходимо да се установи, че ответникът е собственик на вещта, че са нанесени вреди на ищеца, видът на вредите, размерът на същите и сумите, необходими за тяхното отстраняване, както и че вещта е причинила тези вреди. Отговорността на ответника се претендира на основание собствеността и отговорността да осигури безопасността за хората, като собственик на крава, така че да е в невъзможност да напада хора и животни.

 Безспорно е ,че кравата е собственост на ответниците.Собственикът, в случая ответникът, е лицето, под чийто надзор се намира кравата, отговаря за вреди, причинени от нея, не поради свои виновни действия, а само защото е собственик на животното и същото се намира под  негов надзор / безвиновна отговорност/. Той би се освободил от отговорност за вредите, само ако те са в резултат на случайно събитие, непреодолима сила или са причинени изключително и изцяло от трети лица, както и че увреждането се дължи на изключителна вина на пострадалия.

   За да се уважи искът по чл. 50 ЗЗД, следва да се установят безспорно следните кумулативни предпоставки: настъпили вреди – имуществени, в случая такива са претендирани; вредите да са причинени от вещ; вещта да е собственост на ответника и последният да е лице, под чийто надзор се намира вещта; бездействие от страна на собственика, под чийто надзор се намира вещта; причинна връзка между бездействието и вредите. Отговорността на собственика под чийто надзор се намира вещта, е безвиновна.

Следва да се отбележи, че при отговорността по реда на чл. 50 от ЗЗД не трябва да се изследва наличието на вина у деликвента като необходим елемент от субективната страна на деянието, тъй като същата има гаранционно обезпечителен характер.

 Вината на собственика-ответници в хипотезата на чл. 50 от ЗЗД е в недостатъчната грижа, която е положил за обезопасяването на кравата, за да не произлязат от нея вреди. Освобождаването от отговорност може да настъпи, само ако се докаже от собственика, че вредите са настъпили вследствие на случайно събитие, по вина на трето лице или по изключителна вина на пострадалия, като в случая ответника не ангажира доказателства за освобождаването му от отговорност.

 Отговорността на собственика, под чийто надзор се намира животното, и е налице независимо от качествата на животното. За да е налице отговорност, не е необходимо вещите и животните да имат особени качества - да са носители на повишена опасност и прочие. Отговорност, под чийто надзор се намира то, е налице и в случаите, когато вещите или животните не са източник на повишена опасност. Достатъчен е фактът на действието – внезапното изскачане на кравата на пътното платно, за да се обуслови отговорността на собственика, под чийто надзор се намира животното.

 При така изложените фактически обстоятелства, съдът намира, че в случая е изпълнен фактическият състав на чл. 50  ЗЗД и искът за непозволено увреждане от вещи – животно, крава е доказан по основание. Още повече, че е съставен и Протокол за реализираното ПТП, който не бе оспорен от ответника. Съгласно цитираната разпоредба, за вредите, причинени от животно, отговаря собственикът, под чийто надзор то се намира, и когато животното е избягало или се е изгубило. И тъй като отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна, достатъчно е да са налице възникнали вреди и същите да са в причинна връзка с настъпило събитие от някаква вещ, за да се дължи обезвреда от нейния собственик, а в случая и надзорник.

 Освен това съдът намира,че исковата претенция правилно е насочена и към двамата ответници,които са солидарно отговорни за настъпилите вреди.

Относно възражението за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат в резултат на скоростта на автомобила  и съобразяване и с пътната обстановка съдът намира същото за неоснователно ,поради следните съображения: От изслушаните и приети   съдебно-технически експертизи се установи следното: В.л. Г.  определя скорост  от 112км. с която ищеца се е движил.Като уточнява,че и ри разрешена скорост от 90км.час  скоростта на ищеца е следвало да бъде около 75км.час при която скорост водача на автомобила би имал възможност да предотврати ПТП.В.л. Х. определя също варианти за скоростта на автомобила преди ПТП ,като приема,че скоростта е била 88км.час. Разрешената скорост за движение в участъка на ПТП, съгласно ЗДвП за лек автомобил е 90 км/ч.

 Друг е въпросът, какви са нанесените вреди на ищеца и каква е стойността им, което обуславя размера на претендираното обезщетение. По отношение на автомобила е безспорно, че щетите по него не позволяват възстановането му, поради което размерът следва да се определи на базата на оценките на  експертизите извършени в настоящото производство. Вещото лице Х. определя оценката на процесното МПС на база методиката по Наредба N? 24, която посочва критериите за оценка, при които застрахователят заплаща обезщетенията по застраховка „Гражданска отговорност" и определя крайна цена в размер на 3 480 лева.

Оценката, която дава вещото лице Г., в размер на 3125 лева се базира на пазарния метод - предлагане на автомобили от същата марка, модел и година на производство на вторичния автопазар за употребявани автомобили през периода, в който е настъпило произшествието, като посочва конкретните ценови нива, от които; формира крайната стойност.

Съдът приема за справедлива оценката от в.л. Х.  в размер на 3480лв. изчислена на база обезщетенията по застраховка „Гражданска отговорност.

Що се отнася до искането на ищеца за  обещетение за неимуществени вреди,съдът определя обещетение в размер на 500лв. за причинени уплаха и стрес на ищеца,като за разликата до размера на претендирания размер от 1000лв. иска следва да бъде отхвърлен.

         Що се отнася до възражението, направено от ответника по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, че увреденият е допринесъл за настъпването на вредите и поради тази причина следва да се намали претендираното обезщетение, то съда намира следното:

 Само нарушенията на ЗДвП, които се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпването на вредоносните последици имат релевантно значение от гледна точна на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при преценката за приноса на пострадалия. Посочените от ответника нарушения на ЗДвП, че в справката от АПИ е отразено, че в зоната на произшествието са  поставени седем предупредителни знака за възможна опасност, че ищецът се е движел с несъобразена скорост и е имал видимостта на пътя, за да прецени мястото на животното и да се опита да избегне удара, не са в пряка причинна връзка и не са допринесли за настъпването на вредите. Пътно-транспортното произшествие е настъпило в резултат на внезапната изскачане на пътното платна на животното.

 Това, че в този участък често има стада от крави, които са изведени на паша и преминават през пътното платно,  не може да се приеме, че водачът на лекия автомобил е следвало да следи за възможната поява на животни, съобразявайки характера и интензивността на движението в конкретните условия.

Съпричиняването е въпрос на причинно-следствена връзка, която поначало подлежи на доказване като елемент на фактическия състав. Когато пострадалият има принос за настъпването на вредата, установените в процеса обстоятелства обуславят прилагането на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД чрез намаляване на обезщетението за претърпени и предявени с иск имуществени вреди. Съдът намира,че в случая не е налице съпричиняване от страна на ищеца поради изложените по-горе съображения поради което и съда намира, че възражението, направено от ответника е неоснователно, и следва да бъде отхвърлено изцяло.

          От този изход на делото, в тежест на ответниците  са и разноските, направени от ищеца  в хода на процеса,  според изискването на чл. 80 ГПК а именно:сумата от 183.20лв. за образуване на делото,сумата от 550лв. адвокатско възнаграждение и 450лв. за експертизи.

       Водим от горното, съдът,

 

 

 

                                                            Р Е Ш И:

      ОСЪЖДА Р*** Д*** Г. и П.Г.Г. *** . ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.М., ЕГН **********,*** чрез адв. С.К.,*** и съдебен адрес ***  сумата от  3480 /три хиляди четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинените  имуществени вреди, ведно със следващата се по закон лихва, считано от 16.09.2016 год, до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата до 3580/три хил. петстотин и осемдесет/лв. и 500 /петстотин/лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със следващата се по закон лихва, считано от 16.09.2016 год, до окончателното изплащане на сумата ,като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до 1000/хиляда/лв.

     ОТХВЪРЛЯ претенцията, предявена от Р*** Д*** Г. и П.Г.Г. ***   за намаляване обезщетението в размер на 500/петстотин/лв. относно причинени имуществени вреди поради допринасянето им от Д.М., ЕГН **********,***  , при реализираното ПТП на 16.09.2016 година, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

    ОСЪЖДА Р*** Д*** Г. и П.Г.Г. ***  ДА ЗАПЛАТИ на Д.М., ЕГН **********,***  сумата от 183.20лв. за образуване на делото,сумата от 550лв. адвокатско възнаграждение и 450лв. за експертизи.

 

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: