Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

гр. Малко Търново, 03.08.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Малкотърновският районен съд, втори състав, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Дойков

 

при секретаря М.Д.  и в присъствието на прокурора ………………, като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД № 138 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Г.В.И., ЕГН **********,*** срещу наказателно постановление № 16 – 0299-000104 от 08.06.2016г., издадено от Началник РУП към ОД МВР Бургас – РУ МВР Малко Търново, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП  му е  наложено наказание „глоба” в размер на 2000,00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24месеца.

Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и немотивирано. В жалбата си на първо място счита, че при съставяне на АУАН са допуснати пропуски. Изтъква следните такива: не било уточнено какво е качестото на присъствалия свидетел и не било описано точното място на извършване на нарушението . Жалбоподателят твърди, че на посочената в акта дата е обработвал лозето си в покрайнините на гр. Малко Търново и не е управлявал личния си автомобил. Счита, че служителите на полицията неправилно са го възприели като водач, поради факта, че по същото време покрай лозовия масив е преминал друг сходен автомобил. И. твърди, че не е спазена и процедурата по връчване на талон за медицинско изследване , а нормите на закона в тази част счита за императивни. В заключение жалбоподателят моли атакуваното НП да бъде отменено,  по така изложените съображения. 

В хода на съдебното заседания жалбоподателят се явява лично и със защитника си адв. А. А. ***.  

Административнонаказващият орган – РУ МВР Малко Търново не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:   

От фактическа страна:

На 01.06.2016г. свидетелите Р.И.Ж. и Т.Д.Д. *** изпълнявали служебните си задължения. Двамата полицаи изпълнявали специализирана полицейска операция в гр. Малко Търново, като целта й била противодействие на битовата престъпност и засилен контрол по реда на ЗДвП. Двамата полицаи се намирали на установъчен пункт на кръстовище на ул. „Никола Вапцаров” с второкласен път ІІ – 99, когато около 20:40часа срещу тях се задал лек автомобил „ВАЗ 2105” с рег. № А***** . Водачът на лекия автомобил спрял , след което обърнал посоката си на движение към с. Граматиково, общ. Малко Търново. Двамата служители на МВР решили да последват автомобила, за да извършат проверка на водача и се насочили след него. Водаччът на л.а. „Ваз” продължил движението си , напуслан път ІІ – 99 и се насочил по черен път. След около 150-200метра, водачът спрял встрани на пътя и слязъл от МПС – то. Свидетелите Ж. и Д. също спрели непосредствено след него и видели, че автомобилът бил управляван от жалбоподателя Г.В.И.. Двамата служители на полицията пристъпили към проверка на водача И., като поискали от него да представи документи за правоуправление, документи за регистрация на автомобила , лична карта и полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. В хода на проверката свидетелите усетли, че И. има дъх на алкохол и мл. автоконтрольор Ж. поканил водача да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410+” с инв. № ARSK - 0277. Водачът И. категорично отказал да бъде изпробван с техническо средство . Полицай Ж. обяснил на И. какви са последствията от това и че следва да му състави АУАН . Въпреки това жалбоподателят Г.И. категорично отказал да бъде изпробван с техническо средство. Полицай Р.Ж. съставил АУАН бл. № 283896/01.06.2016г. / в регистъра на КАТ № 114/01.06.2016г./ . В него бил вписан отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство, както и това, че му „е връчен и талон за медицинско изследване № 0129515/01.06.2016г., който водача отказа да получи”. С последния документ мл. автоконтрольор Ж. определил срок до 21:30часа , в който водачът Г.В.И. имал възможност да се яви във ФСМП Малко Търново и да даде кръвна проба за изследване на наличие на алкохол съгласно Наредба № 30/ 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. И. отказал да подпише съставения талон за медицинско изследване. Свидетел на направените откази станал полицай Т.Р.Д., който бил повикан на място от колегите си да удостовери отказите на водача И.. Въз основа на съставения АУАН в тридневния срок водачът Г.И. подал жалба до Началника на РУ МВР Малко Търново. По нея била извършена допълнителна проверка от АНО . След приключване на проверката било съставено процесното наказателно постановление № 16 – 0299-000104 от 08.06.2016г., издадено от Началник РУП към ОД МВР Бургас – РУ МВР Малко Търново. Същото било връчено лично на И. на 14.06.2016г. , а на 15.06.2016г. била депозирана жалба срещу него.   

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН бл. № 283896/01.06.2016г. / в регистъра на КАТ № 114/01.06.2016г./, наказателно постановление № 16 – 0299-000094 от 14.05.2016г., свидетелските показания на актосъставителя Р.И.Ж., свидетелите Т.Д.Д., Т.Р.Д. ,  писмените такива , съдържащи са в административно – наказателната преписка и събраните в хода на съдебното следствие.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган  - видно от Заповед № 8121з-748/ 24.06.2015г. на Министър на вътрешните работи. Същото е издадено  в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП вмененото на жалбоподателя нарушение е подробно описано. Възможно най – подробно в АУАН , а съответно след това и в наказателното постановление , е посочена датата, мястото и начина на извършване на административното нарушение. В наказателното постановление са посочени и доказателствата , въз основа на които АНО е наложил наказанието на водача Г.И.. Напълно е доказано управлението на МПС от страна на жалбоподателя и последващия му отказ да бъде изпробван с техническо средство. Показанията на двамата свидетели Д. и Ж. следва да бъдат кредитирани. Разпитаните служители на МВР са изнесли факти относно обстановката , при която са констатирали нарушението , и те са логически последователни, непротиворечиви и допълващи се. От друга страна ясно е посочено в АУАН каква е ролята на всеки един от тях – полицай Р.Ж. е актосъставител, а полицай Т.Д. е свидетел – очевидец на извършеното от И. нарушение. Това ясно е дефинирано в АУАН , като дори в документа думата „очевидец” е била подчертана при съставяне на акта. На следващо място , фактическата обстановка се допълва и от показанията на св. Т.Д.,*** към датата на нарушението 01.06.2016г. Същият посочва , че е бил повикан от колегите си Ж. и Д., за да удостовери отказа на водача И. да подпише съставения против него АУАН и талон за медицинско изследване. Въпреки заявлението на жалбоподателя , че не му е връчен талон за медицинско изследване , в материалите по делото се установяват други обстоятелства. В съставения АУАН бл. № 283896/01.06.2016г. / в регистъра на КАТ № 114/01.06.2016г./ е вписано , че на „водача е връчен талон за медицинско изследване № 0129515, който водача отказва да получи”.  И двата документа са подписани от свидетеля Т.Д.. Същият в съдебно заседание е заявил: „Аз присъствах на отказа, че г-н В. отказа да подпише акта, който му е съставен за това, че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол. Доколкото си спомням, се подписах и на отказа да подпише талона за медицинско изследване...... Доколкото си спомням не му беше връчен талон за медицинско изследване.” Безспорно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 30/ 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС е императивна и касае процедурата по вземане на кръвна проба от водача. В нея изрично е посочено, че „при съставянето на акта за административното нарушение при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество, длъжностното лице от съответната служба за контрол по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) попълва и талон за медицинско изследване (приложение № 1) в три екземпляра - първият екземпляр за водача, вторият се прилага към акта, а третият остава за отчет”. Тук обаче следва да се обърне внимание и на  чл. 6 от Наредба № 30/ 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС изрично посочва редът по който се процедира , в случай на отказ да се получи талон за медицинско изследване – „отказът да се получи талон за медицинско изследване се установява с подписа на един свидетел”. В настоящия случай има точно такъв отказ и това е удостоверил и свидетеля Д. с подписа си в талона. По тези съображение настоящата инстанция счита, че правилно жалбоподателят е бил наказан за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие е бил разпитан посочения и доведен от жалбоподателя свидетел Т. ***. Същият изнася факти, които касая процесната дата, но в показанията му не се съдържат факти, които да спомагат решаващо за изясняване на фактическата обстановка, като подкрепят или опровергават така изложените факти.  

Административано – наказващия орган правилно е определил и размера на наказанието, което според разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП глоба в размер на 2000лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24месеца. Наред с това на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР са били отнети общо и 12 точки на водача Г.В.И.. Наложеното наказание  се явява напълно законосъобразно.

С оглед изложеното наказателното постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.   

Така мотивиран, съдът 

Р   Е   Ш   И   :

 

 ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16 – 0299-000104 от 08.06.2016г., издадено от М. С. Т. на длъжност Началник РУП към ОД МВР Бургас – РУ МВР Малко Търново, с което на Г.В.И., ЕГН **********,*** , с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е  наложено наказание „глоба” в размер на 2000,00лева ,  лишаване от право да управлява МПС за срок от 24месеца и отнемането на общо 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: