Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

 

гр.М.Т.,    24.10.2013г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Малкотърновският районен съд, наказателен състав в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Москова

 

 

при  участието на секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдия Москова  НАХД № 133 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

        Образувано е по жалба на С.М.И. с ЕГН ********** ***, срещу Наказателно постановление № 13-113/04.09.2013г. на Началника на РУП –Малко Търново, с което на основание чл.193 ал.1 от ЗОБВВПИ му е наложена глоба в размер на 500.00 лв. за извършено нарушение на чл.98 ал.1  от ЗОБВВПИ.

В жалбата се поддържа, че НП е необосновано и незаконосъобразно, поради което моли за отмяна на НП.Излага подробни съображения и доводи.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,   се явява лично, ведно с адв.Ел.Д., чрез която поддържа жалбата.

Административно наказващият орган – РУП-Малко Търново, редовно призован, се представлява от законния си представител Т. Т. ***. Моли атакуваното НП да бъде изцяло потвърдено като законосъобразно.

          Съдът, като прецени доводите на страните и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С.М.И. с ЕГН ********** ***, е ловец и законно притежава ловна пушка „ИЖ27” калибиър 12 с № С16586   и ловна пушка „ИЖ-27ЕМ” калибър 12 с № 052742059.

На 01.09.2013 г., в РУП-Малко Търново бил получен сигнал от съседката на жалбоподателят, че последният е стрелял в двора й и е убил котката й, във връзка с което същия ден ,около 11.40 часа,   актосъставителят – св.С. ***/   и св.Н. извършили  проверка за съхранението на ловните оръжия в дома на С.М.И. с ЕГН **********, с административен адрес: гр.М.Т., ул.”Г.П.” № *а, при която  установили, че  законно притежаваните от жалбоподателя ловни оръжия не се съхраняват   от жалбоподателя  на определеното за това място  - метална каса, а се намират както следва: ловна пушка „ИЖ” калибър 12 с № С16586  се намира в багажника на личния си автомобил „Лада Нива” с рег.№ **, паркиран в гаража на дома му  а другото законно притежавано от него ловно оръжие – ловна пушка „ИЖ-27ЕМ” калибър 12 с № 052742059 се намира в гардероб над металната каса. Актосъставителят  св. С., след като установил, че законно притежаваните ловни оръжия се съхраняват от жалбоподателя  извън металната каса ,поканил жалбоподателят да се яви в РУП-Малко Търново, снел обяснения от същия и като приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ, му съставил АУАН № 113/01.09.2013г. с бланков № 829556 .Актът е бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, без възражения, като обяснил, че предния ден бил на лов и забравил да прибере в металната каса пушките си.

Въз основа на така съставеният АУАН,  Наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което за така установеното нарушение на чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ  наложил  на жалбоподателя  глоба в размер на 500 лв.на основание чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на св. С., св.Н. и св.К., които намери за достоверни и убедителни. С необходимата хронологична подреденост и логична зависимост те непротиворечиво изясняват възприетите факти от действителността. Тези лица са служители на МВР и лично са установили нарушението при надлежна проверка в домът на жалбоподателя. Липсата на противоречия и наблюдаваната кореспонденция помежду им категорично ги налага, като безспорни доказателствени източници.

Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя, дадени в хода на съдебното следствие,   че в деня на проверката бил подготвил едната от пушките за прострелване, тъй като и другата му пушка е била извън металната каса, ето защо съдът  приема същите за защитна версия. Съдът частично дава вяра  на показанията на св.И./съпруга на жалбоподателя/ и св.К./ приятел на жалбоподателят/, тъй като тези свидетели с оглед на роднинската по отношение на първия и приятелската връзка по отношение на втория, са заинтересовани от благоприятния за жалбоподателя изход на делото. Същевременно, показанията на тези свидетели се отнасят до предхождащи проверката факти и обстоятелства и по никакъв начин не оневиняват жалбоподателя за неизпълнението на задължението му  по чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ, констатирано  от служителите на РУП-Малко Търново на обяд на следващия ден.  Напротив,  показанията на тези свидетели, че жалбоподателят предната вечер е седнал да се черпи с приятели без преди това да прибере ловните си пушки в касата и че след като е прекалил с алкохола, след това си е легнал, сочат на безотговорно поведение  от страна на жалбоподателя по отношение на правилата за съхранение на огнестрелно оръжие.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

В производството по констатиране на деянието и издаването на атакувания акт не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените. АУАН и НП са издадени от лицата по чл. 215, ал. 1 и ал. 2 от ЗОБВВПИ, което се потвърждава и от заповед № Із-1761/28.08.2012г. на министъра на МВР установяваща компетентност на началник РУП да издава НП за нарушение на ЗОБВВПИ, а АУАН да се съставя от полицейски органи, какъвто в случая е актосъставителя С., работещ като мл.полицейски инспектор КОС при РУП-Малко Търново. Установява се, както от акта, така и от наказателното постановление, че констатираното нарушение е описано прецизно по време, място и особености, като е посочена в акта и конкретно нарушената разпоредба. При това положение жалбоподателя е имал възможност да разбере в пълнота в извършването на какво административно нарушение е уличен и да организира адекватна защита. Той не отрича нарушението във всички фази на административното производство, като дори в АУАН лично е вписал, че няма възражения по констатациите.

От кредитираните доказателствени средства се установи от обективна страна, че на 01.09.2013 г. около 11.40 часа в гр.М.Т., ул.”Г.П.” № 1а, при извършена проверка по съхранение на ловно оръжие е установено, че С.М.И. съхранява ловна пушка „ИЖ” калибиър 12 с № С16586  в багажника на личния си автомобил „Лада Нива” с рег.№ **, паркиран в гаража на дома му  а другото законно притежавано от него ловно оръжие – ловна пушка „ИЖ-27ЕМ” калибър 12 с № 052742059, съхранява в гардероб над металната каса, като съхранението на двете ловни пушки не е в метална каса, неподвижно закрепена и снабдена със секретно заключващо устройство, с което жалбоподателят не е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на  чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ  и е допуснал административно нарушение.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като дългогодишен ловец е знаел за начинът на съхранение на законно притежаваните от него ловни оръжия. Проверката на място в домът му е извършена  на обяд на 01.09.2013г., тоест след  като е изтекло разрешителното му № 0156777 за индивидуален лов на пъдпъдък, гургулица, гривек, бекас и др., валидно до 31.08.2013г., и следователно  жалбоподателят е имал възможност своевременно да  почисти и прибере в металната каса за съхранение двете си ловни пушки. В случая твърдението му, че имал намерение в деня на проверката да прострелва една от пушките си, поради което пушката е била извън касата, е без значение , тъй като при проверката е констатирано, че и другата му законно притежавана пушка също е извън касата. Анализирани в тяхната връзка, доказателствата по делото по категоричен начин установяват обстоятелствата касателно факта на извършване на нарушението, начина на осъществяването му, авторството и субективната страна на деянието.

При определяне размера на наложеното наказание наказващият орган е длъжен да се съобрази с всички данни за тежестта на нарушението, личността на нарушителя и неговото имуществено положение и след това да прецени какво точно наказание следва да бъде наложено, съобразявайки санкцията в закона. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ предвижда глоба от 500 лв до 1 500 лв, в случаите, когато не е изпълнено изискването за съхранение на ловното оръжие. Административно-наказващият орган е наложил на С.И.  глоба в минималният размер от 500 лв, поради което съдът не може да намали този размер по аргумент от чл. 27, ал. 5 ЗАНН. Допуснатото от жалбоподателя нарушение по чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ е такова с висока степен на обществена опасност, тъй като с него е дадена възможност до лесен достъп на трети лица до огнестрелното оръжие, без значение дали това действие е реализирано, тъй като самият обект на съхранение представлява опасен огнестрелен предмет, поставен под специален надзор. Наказващият орган от една страна е отчел инцидентност на нарушението и възрастта на нарушителя като смекчаващи вината обстоятелства, от друга страна е отчел и отегчаващите вината обстоятелства -  дългогодишен ловец и ползвател на оръжие, което означава,  че следва да е добре запознат с всички законови процедури, както по отменената, така и по сега действащата нормативна уредба и естеството на характера на обществените отношения, свързани с притежаването и съхраняването на огнестрелно оръжие, като дейности, които се отличават с висока степен на обществена опасност, което изисква строго спазване на правилата за тяхното извършване, предвидени в закона , поради което санкцията от 500 лева е била правилно определена от наказващият орган. В разглеждания случай, с оглед на обществената опасност на нарушението, предвид вредните му последици по отношение на защитените от правната норма обществени отношения, съдът намира, че случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.Безспорно е, че жалбоподателя е допуснал нарушение по чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ, чиято обществена опасност е висока. Обратното би значело винаги при първо подобно нарушение да се приема маловажност на същото, което е несъстоятелно с оглед вещта подлежаща на съхранение и видът към който принадлежи - огнестрелно оръжие.

 С оглед целите на административното наказване да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, съдът намери,  че АНО основателно е наложил наказание в минималния размер, предвиден по чл.193 ал.1  от ЗОБВВПИ за извършеното нарушение.

 Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът:

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 13-113/04.09.2013г. на Началника на РУП –Малко Търново, с което на С.М.И. с ЕГН ********** ***,   за извършено нарушение на чл.98 ал.1  от ЗОБВВПИ му е наложена глоба в размер на 500.00 лв. на основание чл.193 ал.1 от ЗОБВВПИ, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        Решението подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд-Малко Търново пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                     Районен  съдия :