Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

……

 

гр. Малко Търново, 27.07.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Малкотърновският районен съд, втори състав, в публично заседание на пети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Дойков

 

при секретаря М.Д.  и в присъствието на прокурора ………………, като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД № 133 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

            С Наказателно постановление № 759/2015/22.04.202016г. на ** С. *** на О.К. , роден на ***г. в Република Турция ,  ЕГН **********, с българска карта за постоянно пребиваване № ** на основание чл. 231 от Закона за митниците са наложени административни наказания – глоба в размер на 5647,66лева /пет хиляди шестотин четиредесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/ и отнемане в полза на държавата , на основание чл. 233, ал. 4 от Закона за митниците на 10200грама обработен нарязан тютюн насипен с продажна цена 2823,83лева/ две хиляди осемстотин двадесет и три лева и осемдесет и три стотинки/ , за това, че на 12.11.2015г. около 20:10часа на МП „Малко Търново” на трасе „Вход”  виновно е нарушил чл. 233, ал. 1 вр. чл. 233, ал. 3 от Закона за митниците.

Наказаният О.К. , роден на ***г. в Република Турция ,  ЕГН **********, с българска карта за постоянно пребиваване № ** останал недоволен от наложеното му наказание. В жалбата си излага аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон , които са довели до незаконосъобразност и необоснованост на процесното наказателно постановление. 

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуалния представител жалбоподателят  адв. Р.Д.,***.  Моли съда да отмени процесния акт .

Ответникът по жалбата – Митница Бургас  , редовно призована, се представялва от юрисконсулт **. Страната заема становище, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            На 12.11.2015г. свидетелите М.Г.В., Д.Я.Б. и Р.С.К.  - тримата служители на Митница Бургас с месторабота Митнически пункт „Малко Търново“, изпълнявали служебните си задължения по график. Около 20:10часа жалбоподателят О.К. влязъл на територията на МП Малко Търново , управлявайки лек автомобил **. С него имало и пътник, неустановен в хода на митническата проверка и съдебното производство. Свидетелите запитали К. и пътника дали пренасят стоки, валута или валутни ценности , както и акцизни стоки, които да декларират. Жалбоподателят К. и пътникът отговорили отрицателно. Митническите служители започнали и извършили щателна проверка на лицата и автомобила. В моторното превозно средство били установени 10/десет/ броя найлонови торби, съдържащи тютюн . Същият бил разпределен под капака на мотора, на различни места около двигателя и в „бузите” на задните калници. При претегляне на намерения тютюн било установено, че теглото му е около 10200грама . В хода на дейността си служителите на Митническия пункт съставили Протокол за извършена митническа проверка № КЦ – М 4217/ 12.11.2015г. , Протокол за личен преглед № 45/ 12.11.2015г. , Разписка № 0009594/12.11.2015г., АУАН № 488/ 12.11.2015г., както и други документи , представени с административната преписка.  

Въз основа становище от Заповед № ЗМ – 1000-103/05.02.2015г., изменена със Заповед № ЗМ – 1000-244/ 16.03.2015г. и Заповед № ЗМ -1000-478/05.06.2015г. на Началника на Митница Бургас е определена обща продажна цена на открития тютюн с тегло 10200грама – 2823,83лева.

В законоустановения срок ** С. ***   е издал против О.К. , роден на ***г. в Република Турция ,  ЕГН **********, с българска карта за постоянно пребиваване № ** обжалваното Наказателно постановление № **.

НП е връчено на жалбоподателя и е депозирана жалба чрез административнонаказващия орган до съда.

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна .

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и които да водят до отмяна на процесното наказателно постановление. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентните органи.  АУАН е съставен съласно разпоредбите на чл. 40 – 43 от ЗАНН и в него е описано по изискуемия от закона начин извършеното нарушение. Достатъчно пълно е посочено времето и мястото на извършване на нарушението. Изложени са обстоятелствата във връзка с твърдяното нарушение,  като актосъставителят е посочил, че с деянието си  жалбоподателят е осъществил състава на чл.233, ал.1, вр. с ал.3 от  Закона за митниците. Основният състав на административното  нарушение “митническа контрабанда” е уреден в алинея първа на чл. 233 ЗМ, а алинея трета очертава признаците на квалифицирания състав на посоченото митническо нарушение. Изпълнителното деяние на митническата контрабанда може да се изрази в две форми – „пренесе” или “превози”. Предмет на нарушението са „стоки” в съответствие с легалната дефиниция на §1, т.14 от ДР на Закона за митниците. От обективна страна е необходимо пренасянето или превозването на стоките да се извършва през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи и да не представлява престъпление. Съставът на чл.233 ал. 3 от Закона за митниците е квалифициран, като квалифициращият признак е предмета на нарушението – стоки, за които се дължи акциз, или забранени за внос или износ стоки.  На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си при подписване на акта и в тридневен срок от неговото съставяне. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган /упълномощен съгласно Заповед № ЗАМ – 225/ 32 – 61660/08.03.2016г. – вложена като доказателство по делото/ преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят на 12.11.2015г. около 20.10 часа е превозил през държавната граница – на МП „Малко Търново” акцизна стока – тютюневи изделия – обработен нарязан тютюн -10200грама , без знанието и разрешението на митническите органи , с което виновно е осъществил състава на чл. 233, ал. 1 вр. ал. 3 от Закона за митниците.

От събраните в делото доказателства могат да се направят следните изводи. Съдът приема и кредитира показанията на разпитаните служители на МП „Малко Търново”. Дадените от тях показания съдът счита за непротиворечиви, взаимно допълващи се , като не се установява заинтересованост на тримата разпитани. К., В. и Б. са изпълнявали служебните си задължения на посочената дата и място. И тримата са категорични в показанията си относно това, че  жалбоподателят О.К. е  разбирал същността на  извършваната митническа проверка и  е възприемал правилно обясненията на митническите служители давани му на български. И тримата служители на МП „Малко Търново” са категорични, че К. е разбирал и говорел български език. Не се дадоха доказателства в противното, като показанията на св. Назия Себаедин Юсеин следва да се преценяват внимателно . Същата е съпруга на жалбоподателя и не може напълно безкритично да се кредитират показанията й. На първо място свидетелката не е била на място в хода на проверката. Житейски разбираемо е желанието на свидетелката да облекчи процесуалното положение и отговорността на съпруга си .  От друга страна нейните показания са вътрешно противоречиви – свидетелката твърди, че съпругът й не разбира български, но след като се прибрал в дома си й обяснил , „че са го спрели на границата и са му направили акт, намерили са му тютюн и са му казали, че ще плати 500лева глоба”. Не става ясно как тогава жалбоподателят е разбрал тази част на административната процедура, но не е бил наясно с останалите й елементи .  От друга страна се добиха и други данни, които имат значение за изясняване на фактическата обстановка и от там за правната й преценка. От административно – наказателната преписка става ясно, че жалбоподателят многократно е преминавал държавната граница на страната. Същият следва да е добре запознат с митническите разпоредби , касаещи вноса и износа на стоки, които следва да бъдат декларирани. За това спомагат и поставените указателни табели при влизане в района на МП „Малко Търново”. Ето защо К. е следвало да бъде напълно наясно с начина на преминаване на държавната граница и условията при които следва да декларира пренасяната стока. Индикация за това, че същият не е имал намерение да я декларира е вида на опаковането на тютюна и местата , където е бил намерен , а именно около двигателя и в „бузите” на задните калници на автомобила. Горното е косвена, но важна индикация, за това, че О.К. е имал намерение да пренесе тютюна през държавната граница без да го декларира , като го укрие от митническите органи. Що се касае до езика на който са общували, съдът приема, че К. е разбирал български – на него основно са комуникирали митническите служители с него , като жалбоподателят е възприемал ясно извършваната процедура. За това може да се направи извод и от текстовата част на някой от съставените при проверката документи – АУАН, протокол за извършена митническа проверка, протокол за личен преглед , разписка , както и от документ на л. 10 в преписката . В тях с латински букви са изписани думи на български, което навежда на извода, че жалбоподателя е разбирал ставащото и въпреки неумението му да пише на български е съставил думи , които ясно могат да се прочетат в тези документи .

От тук може да се приеме , че правилно АНО е преценил извършеното нарушение и го е квалифицирал по чл. 233, ал. 1 вр. чл. 233, ал. 3 от Закона за митниците. Съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за митниците всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим , подлежи на деклариране за съответния режим. За съставомерността на деянието е достатъчно обективното неизпълнение на задължението за деклариране, като разпоредбата на чл.66, ал.1 ЗМ установява общото задължение за деклариране, съответно в частност - задължението за писмено деклариране, произтичащо от чл.68 от ЗМ и  чл.62  Регламент /ЕО/ 2913/92 – приложим и за конкретното нарушение. Според текста на чл.66 ЗМ, всяка стока предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Легално дефиниция  на понятието „деклариране” по смисъла на ЗМ е дадено в пар.1, т.3 от ДР на  Закона за митниците. 

По силата на чл.233, ал. 3 от Закона за митниците, за митническа контрабанда  на тютюневи изделия, за които се дължи акциз, на виновните лица се налага „Глоба” в размер от 200 % до 250 %  от продажната им цена, а недекларираните стоки – предмет на митническата контрабанда се отнемат в полза на Държавата независимо чия собственост са. В случая правилно административнонаказващият орган е приложил разпоредбата и е постановил отнемане на обработения и нарязан тютюн с тегло 10200грама.

Административното наказание „глоба” в размер на 5647.66 лева е определено правилно и законосъобразно, като АНО е наложил на жалбоподателя наказание в минимален размер (200% от продажната стойност на стоката).

При определяне размера на наказанието наказващият орган е наложил същото в границите, посочени в разпоредбата на чл. 233, ал.3 ЗМ, като се е съобразил с тежестта на нарушението и критериите, посочени в разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, поради което съдът намира за справедлива така наложената глоба в размер на 5647.66 лева . 

Съдът намира, че наложеното, с обжалваното НП наказание е съобразено  с личността на нарушителя и е съответно на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

 

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **.  на ** С. *** , с което на О.К. , роден на ***г. в Република Турция ,  ЕГН **********, с българска карта за постоянно пребиваване № ** на основание чл. 231 от Закона за митниците са наложени административни наказания – глоба в размер на 5647,66лева /пет хиляди шестотин четиредесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/ на основание чл. 233, ал. 1 вр. ал. 3 от Закона за митниците  и отнемане в полза на държавата , на основание чл. 233, ал. 4 от Закона за митниците на 10200грама обработен нарязан тютюн насипен с продажна цена 2823,83лева/ две хиляди осемстотин двадесет и три лева и осемдесет и три стотинки/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас  в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: