Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№:                          16.10.2013г.                  гр.Малко Търново,

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Малкотърновският районен съд,                                                                наказателен състав

На осми октомври                                        две хиляди и тринадесета година

 

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мария Москова

 

Секретар: М.Д.

като разгледа докладваното от съдия Москова

НАХД  № 132 по описа за 2013г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на Г.А.П. с ЕГН ********** ***, против  Наказателно постановление № 89/ 09.09.2013г. на Началника на РУП – Малко Търново, с което на жалбоподателя за нарушения на чл.139 ал.5 и  чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 1500.00 лева на основание чл. 179 ал. 3 т. 2 от ЗДвП и „глоба” в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП.  Искането до районния съд е за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Ангажира писмени и устни доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован,  се явява лично, поддържа жалбата..

Въззиваемата страна  РУП – Малко Търново, редовно призована, се представлява в с.з. от гл.инспектор Тодор Тодоров – Началник на РУП-Малко Търново. Моли съдът да потвърди изцяло наказателното постановление.

Съдът като извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, в т.ч. и по наведените в жалбата оплаквания, и след като обсъди и прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

При извършена полицейска проверка на 28.08.2013 г. около 16:25 часа по главен път І – 9 с посока на движение от град Малко Търново на разклона за местността „Петрова нива” в близост до село Звездец,  св. Ст.Г. –автоконтрольор при ОД на МВР-Бургас в присъствието на св. Р.Р. ***/ и св.Г.К., установил, че водачът Г.А.П.  управлява автобус „Фолксваген” с рег.№ А **** ВВ, собственост на ДГС „Звездец” ООД, без да заплатил винетна таска по смисъла на чл.10 ал.1 т.1 от ЗДвП и без да носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон , като квалифицирал нарушенията за такива по чл.139 ал.5 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.  За установеното св.Г.  съставил против жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ 89/28.08.2013г. серия Т бланков № 404046, връчен надлежно на жалбоподателя срещу подпис. В законоустановения срок жалбоподателят е подал писмено възражение срещу така съставения му АУАН, като е изложил съображения за приложението на чл.28 от ЗАНН с оглед на обстоятелството, че основното предназначение на служебния автомобил е за движение по горските пътища за нуждите на горското стопанство и изпълнявайки възложените му служебни задачи – превоз на работници от ДГС”Звездец” до горския участък в м.”Кълна” в землището на село Звездец и обратно, се е наложило да измине около 200 м от републиканския път І-9.

 На базата на съставения АУАН, наказващият орган, оправомощен със Заповед №Із - 1745/28.08.2012г. на Министъра на МВР издал атакуваното НП, приемайки, че за посоченото нарушение по чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, следва да се приложи чл. 179 ал. 3 т. 2 от ЗДвП,  а за посоченото нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП следва да се приложи чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, като наложил спрямо водача П. визираните по – горе административни наказания.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице, като са спазени законоустановените за това срокове

Жалбата е подадена от надлежна страна и  в срока за обжалване, видно от  датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя, поради което е допустима, а разгледана по същество -  частично основателна.

Видно от ангажираните  от жалбоподателя писмени устни доказателства автобусът „Фолксваген” с рег.№ А **** ВВ е собственост на ДГС „Звездец” ООД и съгласно Заповед № 214/27.08.2013г. на директора на ДСГ”Звездец” същият  с водач жалбоподателят П.  е определен да извършва само превоз на работници от горското стопанство до м.”Кълнът” и обратно по общински и горски пътища по утвърден за съответния ден пътен лист. Видно от утвърдената от директора на ДГС за 28.08.2013г. заявка и от одобрения пътен лист бланков № 0020532, на 28.08.2013г. автобусът с водач жалбоподателя П.  се е движил по маршрут  от ДГС”Звездец”  до м.”Кълнът”  в землището на с.Звездец и обратно, при което, излизайки от село Звездец до отбивката за местността „Петрова нива” е изминал около 200 метра по републиканския път І-9 поради обективна невъзможност да достигне обекта по друг начин. Това обстоятелство се установява и от показанията на разпитаните по делото св.Г., св.Р. и св.М..  С оглед на така установените обстоятелства , при които е било извършено нарушението на чл.139 ал.5 от ЗДвП – преминаване на минимален участък от републиканския път поради невъзможност да достигне обекта по друг начин , както и на другите  смекчаващи обстоятелства - нарушението е извършено за първи път,  ниската степен на обществена опасност на административно-наказаното лице и извършеното нарушение, съдът счита, че са били налице предпоставките АНО да  приложи чл.28 от ЗАНН. Неприлагайки чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е допуснал нарушение, което носи белезите на процесуалноправна и на материалноправна незаконосъобразност, тъй като чл. 53, ал. 1 ЗАНН обуславя издаването на НП от отрицателен отговор на въпроса за наличието на основанията по чл.28 и чл.29 от  ЗАНН. Последните норми уреждат института на маловажния случай, който е материалноправен институт, но задължението за преценка, въведено с чл.53 ал.1 от ЗАНН е процесуално. Нормата на чл.53 ал.1 от ЗАНН е императивна и наличието на основание за прилагане начл.28 от ЗАНН е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за издаване на наказателно постановление, т. е. дори да се приеме, че деянието на жалбоподателя осъществява формално признаците на административно нарушение (което не се оспорва от повереника на жалбоподателя), то неговата обществена опасност е явно незначителна и следва да се приеме, че деянието не съставлява нарушение. В тази посока аргументи се черпят от чл.9 ал.2 от НК, към който може да се приеме, че има препращане при действието на чл.11 от ЗАНН. Поради изложените съображения, съдът намира, че в тази  му част НП следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП  водачът е длъжен да носи свидетелство за правоуправление за съответната категория и контролния талон към него. По делото се събраха безспорни доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си при управлението на служебния автобус да носи със себе си СУ на МПС и контролния талон към него, поради което административнонаказателната му отговорност за нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е правилно ангажирана и АНО правилно е наложил наказание „глоба” в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, поради което в тази му част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 89/09.09.2013 г. на Началника на РУП – Малко Търново в частта, с която на Г.А.П. с ЕГН ********** ***, му е  наложено наказание глоба в размер на 1500.00 лева на основание чл. 179 ал. 3 т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП,  като го ПОТВЪРЖДАВА в частта, с която на жалбоподателя  е наложено наказание  „глоба” в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП  за нарушение на  чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване чрез РС-Малко Търново пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                        Районен съдия :