Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                гр.Малко Търново                   23.12.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,  в публичното съдебно заседание, проведено на 23.12.2011 год. в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ МОСКОВА

 

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдия Москова гр.д. № 128/2011 год. по описа на Районен съд – Малко Търново, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.50 от СК.

Образувано е по молба на Д.В.К. с ЕГН **********,*** и Е.Н.К. с ЕГН **********,***. Молителите излагат, че са съпрузи от 19.07.2003 г., като от брака си нямат родени  деца. Излагат също, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод и със споразумение са уредили своите лични и имуществени отношения помежду си за след развода.

Поради горното, молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака, без да издирва мотивите за това и утвърди постигнатото между тях споразумение, с което съпрузите уреждат своите лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването на брака им чрез развод по взаимно съгласие, съгласно чл.50 и чл.51 от СК и което е  в следния смисъл: След прекратяване на брака, съпрузите помежду си не си дължат издръжка. а жената ще носи предбрачното си фамилно име –„Ангелова”.

В съдебно заседание по същество молителите поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие. Поддържат споразумението и молят същото да бъде утвърдено.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак страните са сключили граждански брак на 19.07.2003 г., за което е съставен акт № 0008/19.07.2003г. от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.Камено, община Камено, като съпругата е приела да носи фамилното име К..

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата за развод по взаимно съгласие е подадена от лица, между които е сключен граждански брак, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. 

Съдът, като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, че решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, че не желаят съда да издирва мотивите за прекратяване на брака и като прецени, че постигнатото споразумение по чл.51 от СК отговаря на изискванията на закона, намира подадената молба за основателна. Същата следва да бъде уважена като разводът между двамата съпрузи бъде допуснат, на основание чл.50  от СК и постигнатото от тях споразумение – утвърдено.

Предвид характера на производството, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лева, на основание т.3, чл.6 от Тарифа към ЗДТ, която е заплатена от молителите. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.330 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Д.В.К. с ЕГН **********,*** и Е.Н.К. с ЕГН **********,***, сключен на 19.07.2003 г. с акт № 0008/19.07.2003г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.Камено, по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК.

ОДОБРЯВА постигнатото между страните СПОРАЗУМЕНИЕ ПО ЧЛ.51 ОТ СК, с което съпрузите уреждат своите лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването на брака им чрез развод по взаимно съгласие, както следва:

Страните заявяват, че нямат семейно жилище, нямат движимо и недвижимо имущество, придобито по време на брака, нямат и парични влогове, открити по време на брака.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилното име - АНГЕЛОВА.

ИЗДРЪЖКА между съпрузите след прекратяване на брака не се дължи.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: