Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          гр. Малко Търново     26 .09.2013 г.,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРИЯ МОСКОВА

 

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдия Москова  НАХД  № 124 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството  по реда на чл.59  от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р.Д.И. с ЕГН ********** ***  против Наказателно постановление № 73/08.08.2013г. на Началника на РУП – Малко Търново, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.150 и на чл.140 ал.1 от ЗДвП  му са наложена наказания „глоба” в размер на 100.00/сто/ лева на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП и „ глоба” в размер на 100.00 /сто/ лева на основание чл.177 т.2  от ЗДвП.

В жалбата се моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

 В с.з., жалбоподателят се явява лично ведно с надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Р. –БАК, чрез която поддържа жалбата.Излага фактическа обстановка, различна от описаната в акта, ангажира устни доказателства.

За въззиваемата страна, в с.з. се явява гл.инспектор Т.Т. -Началник на РУП-Малко Търново. Моли атакуваното НП да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно.

По делото са събрани устни доказателства: обясненията на жалбоподателя и показанията св. Д.С. – актосъставител, и св.Я.С., св.Г. и св.Р., разпитани в хода на съдебното следствие .

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 02.08.2013г. около 09.50 часа  св.Д.С. –мл.пол.инспектор при РУП-Малко Търново  и  колегата му св.Я.С. *** , видели жалбоподателя Р.И. в близост до разклона на главен път І-9 за „Петрова нива” , да стои до мотопед „Пиаджио” -без регистрационна табела, и да разговаря с няколко лица от временната заетост при община Малко Търново, измежду които били св.Г. и св.Р.а. Тъй като предположили, че жалбоподателят се е придвижил от село ** до процесното място, управлявайки мотопеда, спрели със служебния автомобил до тях и поискали И. да им представи за  проверка личните  си документи  и документите на МПС-то.  И. обяснил, че не носи личната си карта, че няма свидетелство за правоуправление на МПС, а за мотопеда няма никакви  документи. Служителите му разпоредили да отиде до доми си, да си вземе личната карта и да се върне  пред сградата на кметство ** , където да ги изчака за съставянето на АУАН. И. изпълнил разпореждането, почакал около час пред сградата на кметството, но тъй като полицейските служители не се явили, след това отишъл на работното си място – бившето военно поделение до село **, където около 14.00 часа полицейските служители го открили и му връчили АУАН № 73/02.08.2013г. серия Р бланков № 829554, съставен от св.С. самостоятелно и в последствие преподписан от св.С., за това, че „управлява в село ** по ул.”П. н.”  мотопед „Пиаджио” без регистрационна табела, с рама № М**********  без да притежава СУ на МПС, с което е нарушил чл.150 и чл.140 т.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното НП, в което обаче АНО е посочил, че жалбоподателят е управлявал друго МПС  -мотопед „Паджио” без регистрационна табела  с рама № М******************, като е възприел същата правна квалификация на извършените от жалбоподателя административни нарушения.

Представеното по делото заверено копие на Заповед №Із-1745/28.08.2012г. на Министъра на МВР,  доказва материалната компетентност на АНО по отношение на Началника на РУП-Малко Търново, комуто са надлежно делегирани правомощията да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:  

Атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законния седмодневен срок /видно от разписката, инкорпорирана в наказателното постановление - 23.08.2013г. и от датата на депозиране на жалбата пред съда - 29.08.2013г./ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-гр.Малко Търново.

Разгледана по същество обаче, жалбата  е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното.  (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното НП, независимо от доводите в жалбата и от становищата на страните, в случая съдът намира, че обстоятелствата, описани в АУАН и пренесени в НП не отговарят на фактическата действителност, както и че в производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

След обстойна преценка на събраните по делото писмени и устни доказателства, обаче настоящият съдебен състав, намира за установено, че изложената в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка не съответства на обективната истина, установена  от събраните в хода на съдебното следствие доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели Германова и Рачева и обясненията на жалбоподателя, поради което и обжалваният акт следва да се отмени като неправилен. Съображенията за това са следните:

Описана в АУАН и в последствие пренесена в атакуваното НП фактическа обстановка не кореспондира със събраните в хода на съдебното следствие доказателства по отношение на извършваното на твърдяните нарушения в инкриминираното от актосъставителя време.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.  По делото обаче,   се установи, че жалбоподателят жалбоподателят в инкриминираното от актосъставителя време и място  не е управлявал посоченото МПС -   жалбоподателят се е намирал извън границите на населеното място – село ** и е стоял в близост до МПС-то, което не е  било приведено в движение, и разговарял със св.Г. и св.Р.. Същото е доказано по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства – показанията на св.Германова, на св.Рачева и обясненията на жалбоподателя И., които са логични, последователни, кореспондират помежду си. Св.Германова и св.Рачева са очевидци и същите не са заинтересовани от изхода на делото, поради което съдът кредитира изцяло техните показания като достоверни и правдиви. Съдът не кредитира показанията на актосъставителя св.С. досежно твърдението, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, както поради  вътрешни им противоречия, така и поради на противоречията с показанията св.Р. и св.Г.. Следователно  след като в инкриминираното от актосъставителят  С. време жалбоподателят И. не е управлявал процесното МПС,   то последният  не е допуснал административно нарушение по чл.150 от ЗДвП,  за което  АНО му е наложил административно наказание глоба по чл.177 т.2 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че  АНО е посочил неточно и санкционната норма – чл.177 т.2 от ЗДвП, която е приложил за посоченото по-горе но недоказано нарушение, тъй като чл.177 от ЗДвП съдържа четири алинеи, две от които  от своя страна съдържат т.2. Важно изискване на закона е при преценката на законосъобразност на издаденото НП, да бъде точно и ясно посочена санкционната норма от АНО и същата да съответства на описаното в АУАН и НП нарушение. От показанията на св.С., разпитан  в хода на съдебното следствие, безспорно се установи, че актосъставителят С. е съставил  АУАН  в противоречие с императивните процесуалните правила на чл.40 ал.1 от ЗАНН -  не в присъствието на жалбоподателя и на св.С., които в последствие са преподписали изготвения предварително от актосъставителя АУАН. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като нарушават правото на жалбоподателят да разбере в какво точно е обвинен и да организира в съответствие своята правна защита, не може да бъде санирано в съдебната фаза на процеса и има за последица отмяна на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на  чл. 140 ал.1 от ЗДвП , по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Но след като  по делото бе установено, че жалбоподателят в инкриминараното време и място  не е управлявал посоченото МПС,   то жалбоподателят  не е допуснал административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,  за което  АНО му е наложил административно наказание глоба по чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Както беше посочено по-горе в административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху административнонаказващият орган, който безспорно и категорично трябва да докаже извършването на административно нарушение, авторството на деянието и наличието на вина. В настоящия случай АНО неправилно е направил своите констатации, че жалбоподателят е управлявал в инкриминираното време процесното МПС, а извода, до който е стигнал, а именно, че жалбоподателят  като водач на процесното МПС е нарушил разпоредбите на чл.150 и чл.140 ал.1 от ЗДвП, почива единствено на предположения за действията на жалбоподателят преди проверката. Неправилно възпроизведената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка, е пренесена и в атакуваното наказателно постановление. В производството пред настоящият  съд, действащ като въззивна инстанция, се прилагат правилата на НПК, като се  цели да бъде проверена законосъобразността на административнонаказателните актове, които са израз на държавната репресия, която АНО упражнява при констатирано противоправно поведение на физическите и юридическите лица. Поради това ръководни, както в хода на съдебното производство, така и в административно-наказателното, са общите принципи на наказателното правораздаване. Основен принцип на наказателното правораздаване е, че преди  да бъде приложена държавната репресия спрямо дадено лице, сочено като нарушител,  е абсолютно необходимо да бъдат установени и безспорно доказани всички факти и обстоятелства, доказващи наличието на обективните и субективните елементи на твърдяното нарушение, поради което се ангажира неговата административнонаказателната отговорност,  като абсолютно  недопустимо е да се ангажира отговорността на това лице само по  предположения за наличие на такива факти и обстоятелства.

Предвид изложените съображения съдът намира обжалваното постановление за незаконосъобразно и неправилно, поради което на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН   

 

Водим от горното, съдът

                               

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 73/08.08.2013 г. на Началника на РУП – Малко Търново, с което на Р.Д.И. с ЕГН ********** ***,  за нарушение на чл.150 и на чл.140 ал.1 от ЗДвП,  са му наложени наказания „глоба” в размер на 100.00/сто/ лева на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП и „ глоба” в размер на 100.00 /сто/ лева на основание чл.177 т.2  от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване чрез РС-Малко Търново пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

                                                               

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :