Р Е Ш Е Н И Е

…..

град Малко Търново, 05.02.2018година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, втори граждански състав, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Дойков

 

 при секретаря Мара Димова и в присъствието на прокурора ........................, като разгледа докладваното от съдията Дойков гр. дело № 123 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Предявен е иск против И.М.Р., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) действащи към момента на причиняване на имуществените вреди от водача на МПС и към момента на изплащане на обезщетението от Гаранционния фонд, а по сега действащия Кодекс за застраховането - чл. 558, ал.7 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г.

 Ищецът Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление: гр. С**, ул. "Г** И**" №*, ет.*  представляван от изпълнителния директор Б* И* М***, със съдебен адрес *** , чрез адвокат П* Х** Ч*/*, твърди в исковата си молба следното. Според исковата молба и представените писмени доказателства, Гаранционен фонд гр. С**, на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховане/отм./ сега чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане, е изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на 2025.00лева по щата № 11- 0710/18.09.2012г. за увредено при ПТП моторно превозно средство , настъпило на 26.08.2012г. в обл. Б**  - л.а. „Ф** П*“ с рег. №**** собственост на Ш** Ш** Ш** от гр. А**. Сочи се, че виновен за катастрофата е И.М.Р. , който управлявал л.а. „Ф** Г**“ с рег. № **** , собственост на Ц* В* с. П*** , като при движение в посока гр. Б**, на 2км. от с. Б** , навлязъл частично в лентата за насрещно движение и се ударил в движещото се там МПС на Ш**, с което причинил произшествието. Автомобилът управляван от И.Р. бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Щетата с № 11- 0710/18.09.2012г. е заведена пред Гаранционен фонд С* по уведомление от 28.08.2012г. от водача на л.а. „Ф** П**“ с рег. №**** Ш* Ш* Ш* от гр. А**.  По искането на Ш* е бил изготвен доклад по щета за имуществени вреди, в който е описано, че щетата за възстановяване по реда на чл. 288, ал. 12 от КЗ/отм./ е в размер на 2025.00лева. С банков превод от 11.09.2014г. обезщетението на водачът Ш* е било изплатено.  След плащането Гаранционен фонд, на основание  чл. 558, ал.7 от КЗ, е встъпил в правата на увреденото лице по щетата. С  исковата молба предявява претенциите си срещу виновния водач. Заявява, че е поканил ответника с регресна покана - № 117/ 07.03.2017г.  да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.

 В изричен петитум Гаранционен фонд гр. С** моли съда да осъди И.М.Р., ЕГН **********,*** да заплати на Гаранционен фонд сумата  от 2025.00лв., представляваща изплатено от Гаранционния фонд по щета № 11- 0710/18.09.2012г.  обезщетение , ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

 В съдебно заседание, ищецът Гаранционен фонд град С*, не изпраща представител. Процесуалния представител на ищеца – адв. П* Ч* е депозирала изрична молба , в която се иска даване ход на делото в нейно отсъствие. Не е направила възражения по доклада по делото. Моли за решение , с което да се осъди ответника според предявения иск. Счита, че са налице предпоставките за уважаване на иска, с оглед представените доказателства. Моли за присъждане на законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на исковата сума , както и разноските по делото в размер на държавната такса.

 Ответникът И.М.Р., ЕГН **********,***, редовно призован , получил лично съдебните документи, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

 В съдебно заседание, ответникът И.М.Р., ЕГН **********,*** се явява лично. Признава предявения иск изцяло. Ответникът Р. твърди, че всичко написано в исковата молба е вярно – че е управлявал МПС – посочения лек автомобил „Ф* Г* с рег. №*** без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговрност“ . На посочената дата 26.08.2012г. допуснал пътно- транспортно произшествие, за което бил виновен. Не сочи доказателства, не прави доказателствени искания. Съгласен е да се уважи предявения иск. 

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

 Видно от приетото писмено доказателство - заверен препис от формуляр на протокол за ПТП от 26.08.2012 г., на посочената дата в 23.15 ч. по път I - 9 на 2км. от разклон за с. Б* в посока в за гр. Б* , е настъпило ПТП между л.а. „Ф* Г*“ с рег. № **** , собственост на Ц* В* с. П* управляван от И.М.Р.,*** и л.а. „Ф* П*“ с рег. №***** собственост и управляван от Ш* Ш* Ш* от гр. А*, като л.а. „Ф* Г*“ с рег. № ****, при движението си навлиза в насрещната лента за движение и удря странично другото посочено МПС. Вина за настъпилото произшествие е имал водачът Р..

  По случая е образувана преписка по щета за имуществени вреди № 11 – 0710/ 18.09.2012г. По делото е представена заключителна техническа експертиза , в която е посочено , че е налице тотална вреда по пострадалия автомобил собственост на Ш* Ш*. Дадено е заключение, че обезщетението, което следва да се изплати на собственика следва да е в размер на 2025.00лева. По делото е приложена справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд , на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от която е видно, че към датата на ПТП л.а. „Ф* Г*“ с рег. №**** е бил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. С банков превод от 11.09.2014г. обезщетението на водачът Ш* е било изплатено.  След плащането Гаранционен фонд, на основание  чл. 558, ал.7 от КЗ, е встъпил в правата на увреденото лице по щетата. Гаранционния фонд е поканил ответника с регресна покана - № 117/ 07.03.2017г.  да възстанови платеното на Ш* обезщетение, но до момента това не е сторено. Горните обстоятелства не се оспорват от ответника И.Р..

Съгласно чл. 288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ (отм.) Гаранционния фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за ПТП, настъпило на територията на Република България, и причинено от МПС, на който виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, какъвто е настоящия казус. 

 Предвид изложените по-горе съображения, настоящата съдебна инстанция приема, че по делото са доказани всички необходими предпоставки, за да бъде уважен искът по чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховане/отм./ сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховане изцяло. Поради това, съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния му размер, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 2025.00 лв., представляваща изплатено от Гаранционния фонд по щета № 11- 0710/18.09.2012г.  обезщетение , както и законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на предявяването на исковата молба в съда - 07.11.2017г. до окончателното й изплащане.

 При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде уважено искането на ищеца ответникът да му заплати направените в настоящото съдебно производство разноски за платена държавна такса в размер на 81.00 лв.

 Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 ОСЪЖДА И.М.Р., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд гр. С*, ул. „Г* И*“ № *, ет.* представляван от Б* И* М* – изпълнителен директор сумата от 2025.00лева/две хиляди двадесет и пет лева/ , представляваща обезщетение изплатено от Гаранционен фонд гр. С*, ул. „Г* И*“ № *, ет. * по щета с № 11- 0710/18.09.2012г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.11.2017г. до окончателното й изплащане.

 ОСЪЖДА "И.М.Р., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд гр. С*, ул. „Г* И*“ №*, ет.* представляван от Б* И* М* – изпълнителен директор, направените по делото разноски в размер на 81.00 лева /осемдесет и един лева/ платена държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 На основание чл. 7, ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ...................................