Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

 

                                      01.03.2018г.              гр.Малко Търново

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Малкотърновкият районен съд                                  граждански състав

На двадесет и първи февруари            две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    Председател:ЧАНКО ПЕТКОВ

 

секретар Мара Димова,

като разгледа докладваното от съдия Петков гр.д. № 122 по описа на РС-Малко Търново за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

     Производството по делото е образувано по искова молба, предявена  от ищеца  «**»ЕООД,  ЕИК** със  седалеще и адрес на управление-гр.**,представлявно от Управителя и едноличен собственик на капитала Х.Н. ПРОТИВ „**” ЕООД,  ЕИК **, със седелище и адрес на управление- с.**,представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала И.А.Г.  с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД да бъде осъден “**” ЕООД, per. в ТР с ЕИК **. със седалище и адрес на управление - с. **, представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала И.А.Г. ДА ЗАПЛАТИ на “**” ЕООД, per. в ТР с ЕИК **, със седалище и адрес на управление - гр.**, представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала Х.Н.  СУМАТА от 7 000.00 лв. (седем хиляди лева) с включен ДДС, представляваща незаплатена част от задължение за плащане по фактура за услуга № 36, издадена на 09.05.2017 г. за обща стойност 24 000.00 лв. с включен ДДС, на основание чл.79 от ЗЗД както и законната лихва върху главницата от 7 000.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата, на основание чл.86 от ЗЗД  и направените от дружеството съдебни и деловодни разноски по делото.

 

     В законоустановения срок ответника  е депозирал писмен отговор,с който оспорва иска както по основание така и по размер.Твърди,че между страните никога не е бил сключван договор за услуга.Претендира заплащане на съдебни и деловодни разноски по делото.

 

 

 

 

          Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

 

Като писмено доказателство по делото е представена и приета данъчна фактура  № **г. на стойност 24000 лева е включен ДДС за извършени от ищеца на ответника услуги по закупуване и реализация на дървесина.

 

За изясняване на делото от фактическа страна по делото бе назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. От приетото заключение на вещото лице се установява, че фактурата съществува и при двете страни. При ищеца са спазени разпоредбите на закона за счетоводството и ЗДДС. След издаване на фактурата от страна на ищеца същата е осчетоводена в дневник за продажбите на дружеството и в справка декларация за месец юни 2017г. Начислен е ДДС в размер на 4 000лв. върху данъчна основа от 20 000лв., като същият е осчетоводен и е възникнало задължение за ищеца да внесе ДДС в размер на 4 000лв. в бюджета. В с/ка клиенти в счетоводството на ищеца е осчетоводена първоначално към месец юни процесната сума от 24 000лв. като в последствие има два превода от страна на ответника  общо за 17 000лв. и при ищеца е останало вземане от „**” в размер на 7 000лв. Това е по данни на ищеца. 

По данни от счетоводството на ответника фактурата в размер на 24 000лв. е получена и осчетоводена в дневника за покупки за месец май под №47, начислен е ДДС в размер на 4 000лв. и начислен ДДС за покупки като е възникнало право за приспадане на данъчен кредит от бюджета. В с/ка доставчици същата фактура е осчетоводена като задължение към доставчика в размер на 24 000лв. В последствие ответника е превел обща сума в размер на 17 000лв. в полза на ищеца. В последствие ответника е сторнирал  процесната фактура №36 в размер на 24 000лв. и е сторнирана и в дневника за покупки за месец май 2017г., както и не фигурира в резултата за справка декларация за ДДС. Ответника първоначално е признал сделката тъй като е извършил плащане в размер на 17 000лв., а в следващия момент при приключване на месец май той се отказва от тази фактура.

 При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за услуга, материализиран в процесната фактура №**., по силата на който ищеца се е задължил да извърши на ответника услуги по закупуване и реализация на дървесина, а ответника се е задължил да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 24000 лв. с ДДС, като се има предвид и обстоятелството, че договора за услуги е неформален договор и писмената форма не е условие за неговата действителност /решение № 46/27.03.2009 г. на ВКС по т.д. № 454/2008 г., II т.о., ТК/.

 

Тъй като процесната услуга е подписана /приета/ от представител на ответника и е осчетоводена в счетоводствата на страните, следва да се приеме, че ищеца е изпълнил задължението си по договора и е доставил на ответника закупуване и реализация на дървесина, съгласно уговорката на страните и отразеното във фактурата. Само по себе си, отразяването на процесните фактурите в счетоводството на ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС, и извършеното частично плащане – представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване /решение № 42/19.04.2010 г. на ВКС по т.д. № 593/2009 г., II т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и като такова имащо задължителен характер съгласно указанията по т. 2 от ТР на ОСГТК на ВКС от 19.03.2010 г/.Това,че фактурата по късно е сторнирана от ответника е ирелевантно за спора.

С оглед основателността на иска за главница, доказан по своето основание се явява и иска за заплащане на законната лихва върху главницата от 7 000.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата, на основание чл.86 от ЗЗД .

 На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника дължи на ищеца сумата от 1480лв. от които 280лв. заплатена държавна такса ,260лв.-възнаграждение за вещо лице и 1000лв.-адвокатско възнаграждение.

 

 

 Мотивиран от горното съдът

 

Р  Е Ш  И  :

           ОСЪЖДА  „**” ЕООД,  ЕИК **, със седелище и адрес на управление- с.**,представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала И.А.Г.  ДА ЗАПЛАТИ на “**” ЕООД, per. в ТР с ЕИК **, със седалище и адрес на управление - гр.**, представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала Х.Н.  СУМАТА от 7 000.00 лв. (седем хиляди лева) с включен ДДС, представляваща незаплатена част от задължение за плащане по фактура за услуга № 36, издадена на 09.05.2017 г. за обща стойност 24 000.00 лв. с включен ДДС, на основание чл.79 от ЗЗД както и законната лихва върху главницата от 7 000.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата, на основание чл.86 от ЗЗД .

    ОСЪЖДА  „**” ЕООД,  ЕИК **, със седелище и адрес на управление- с.**,представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала И.А.Г.  ДА ЗАПЛАТИ на “**” ЕООД, per. в ТР с ЕИК **, със седалище и адрес на управление - гр.**, представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала Х.Н.  СУМАТА от 1480лв. от които 280лв. заплатена държавна такса ,260лв.-възнаграждение за вещо лице и 1000лв.-адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: