Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                            13.11.2015 г.                        град Малко Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Малкотърновският районен съд                                                    наказателна колегия

На двадесет и осми октомври                                   две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                             

Председател: Петрослав Кънев

 

Секретар: М. Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Кънев НАХД № 121 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по повод жалба на Я.Д. – роден на *** г., притежаващ документ за самоличност № **, издаден на ** г., с адрес: държава **, против Наказателно Постановление № 346 от 04.12.2014 г., издадено от зам. Началник на Митница – Бургас, с което за нарушение на чл.18, ал.1, вр. чл.11а, ал.1 от Валутния закон (ВЗ), на основание чл.18, ал.1, вр. чл.11а, ал.1 от ВЗ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ в полза на държавата са отнети 19 900 евро.

С жалбата се оспорва твърдяното в НП нарушение, както и се посочва, че в хода на производството по установяване на административното нарушение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и се моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото НП.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа депозираната жалба и моли за отмяна на атакуваното НП. Излага подробни съображения в защита на тезата си за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и за недоказаност на административното обвинение.

            Процесуалният представител на административнонаказващия орган оспорва жалбата и също развива подробни аргументи в защита на тезата си, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-Малко Търново.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.06.2014 г., около 23.30 часа, на Митнически пункт - Малко Търново пристигнал пътуващ от Република България за Република Турция лек автомобил марка „**. В автомобила пътували три лица. Водач на превозното средство бил свидетелят **, а негови спътници били свидетелят А. С** и жалбоподателят Я.Д.. Свидетелят С** говорел български и турски език, а свидетелят С** и жалбоподателят Д. не знаели български, но говорели турски език. Автомобилът с трите лица преминал покрай табела в началото на митническия пункт, върху която на няколко езика, включително и на турски език, било написано указание, че суми над 10 000 евро подлежат на деклариране пред митническите служители. Когато автомобилът пристигнал на митницата свидетелите К. и А. се заели с проверката. Свидетелят К. на турски език попитал шофьора на автомобила - свидетеля С** и двамата му спътници, дали имат нещо за деклариране. Тримата дали отрицателен отговор, след което свидетелите К. и А. пристъпили към проверка на автомобила. В багажника на превозното средство те видели черна мъжка кожена чанта, която била собственост на жалбоподателя Я.Д.. В чантата била открита сумата от 19 900 евро, която жалбоподателят Д. не бил декларирал.  

Недекларираната валута била задържана, а свидетелят К. съставил АУАН № 233 от 07.06.2014 г. за така описаното нарушение. В акта обаче било написано, че същият се съставя срещу М** С**, а по-надолу било отбелязано, че нарушението е извършено от жалбоподателя Я.Д.. За левова равностойност на недекларираните 19 900 евро, била посочена сумата от 29 338 лева. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, но жалбоподателят Д. отказал да го подпише. Това обстоятелство също било удостоверено с подписите на двама други свидетели. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя Д., след което той и неговите спътници потеглили за Република Турция.

Малко след това митническите служители установили допуснатата в съставения акт техническа грешка и разминаването в имената на нарушителя. Поради това бил съставен нов акт със същия номер, дата и съдържание. В него обаче била отстранена допуснатата техническа грешка в изписването на имената. Освен това била поправена и левовата равностойност на недекларираните 19 900 евро на 38 921,02 лева. Вторият акт също бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, като отново било отбелязано, че нарушителят отказва да подпише акта, удостоверено с подписите на други двама свидетели, но препис от втория акт не бил връчен на нарушителя Д..

Въз основа именно на втория съставен АУАН, АНО издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление № 346 от 04.12.2014 г., с което за нарушение на чл.18, ал.1, вр. чл.11а, ал.1 от Валутния закон (ВЗ), на основание чл.18, ал.1, вр. чл.11а, ал.1 от ВЗ на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 1000 лева и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ в полза на държавата били отнети недекларираните 19 900 евро, равняващи се на посочената във втория акт сума от 38 921,02 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в показанията на свидетелите К., А., Г., С** и С**, обясненията на жалбоподателя Я.Д., както и от приложените по делото писмените доказателства по административнонаказателната преписка, включително и представените в съдебно заседание.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира жалбата за основателна, като съображенията за това са следните:

Наказателното постановление е било незаконосъобразно издадено въз основа на акт, с който нарушителят не е бил запознат, тъй като препис от същия не му е бил връчван. Действително е възможно да бъде издаден нов акт за едно и също нарушение, когато са били констатирани допуснати технически грешки при съставянето на първоначалния, но това не изключва задължението да бъде изпълнена процедурата по чл.43 от ЗАНН, като нарушителят бъде запознат със съдържанието на новосъставения акт и препис от същия му бъде връчен. За разлика от чл.58, ал.2 от ЗАНН, където е предвидена възможност наказателното постановление да бъде връчено и ако нарушителят не е бил намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, за акта такава възможност за връчване не съществува. В чл.43, ал.6 от ЗАНН е изрично посочено, че когато след щателно издирване нарушителят не може да бъде намерен за да му се връчи актът, това се отбелязва в акта и производството се спира, но не може да се счита за редовно връчен от този ден. Изискването за лично връчване на акта е с цел нарушителят да разбере, че срещу него е започнало административнонаказателно производство, както и да разбере конкретното нарушение, което се твърди да е извършил. Следователно в настоящия случай е била опорочена процедурата още при образуване на административнонаказателното производство, тъй като наказателното постановление не е било издадено въз основа на връчения на жалбоподателя акт, а въз основа на такъв, съставен впоследствие, без знанието на нарушителя. Това представлява абсолютно процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото му на защита, тъй като едва след издаване на наказателното постановление той узнава, че в административнонаказателната преписка фигурира друг акт, а не този, препис от който му е бил връчен. В новия акт е посочена и много по-голяма левова равностойност на задържаната валута от 19 900 евро. Във връчения на жалбоподателя АУАН е написано, че тази валута се равнява на 29 338 лева, а в новосъставения, с който той не е бил запознат, се посочва левова равностойност от 38 921,02, тоест с втория акт се правят нови констатации, които утежняват неговото положение и без той да е запознат с тези констатации, срещу него се издава наказателно постановление, почиващо именно на тях.

По аргумент от чл.53, ал.2 от ЗАНН, допуснатата в първия акт техническа грешка не е незначителна, тъй като касае самоличността на нарушителя, а по делото беше установено, че е бил съставен акт и на свидетеля М** С**. Това смесване на самоличността на двамата нарушители в отделните актове не може да се тълкува като незначителна грешка. След като препис от втория съставен акт не е бил връчен на нарушителя, то съдът стига до извод, че същият е бил изготвен, когато Я.Д. вече е напуснал митническия пункт. Явно едва тогава е била констатирана допуснатата техническа грешка, тъй като няма логика препис от новия акт да не бъде предоставен на нарушителя, ако същият е съставен и грешката е била установена, докато той още се е намирал на митническия пункт. Освен това, нито в новия акт, нито някъде другаде в административнонаказателната преписка е посочено, че се е издал втори акт, поради допусната техническа грешка в първия. Няма как да бъде възприето и виждането, че се касае за два екземпляра на един и същ акт, тъй като преписът, по смисъла на чл.43, ал.5 от ЗАНН, който се връчва на нарушителя, трябва да е напълно идентичен с оригинала на съставения АУАН, а в конкретния случай, макар и двата да са с един и същ номер, бяха установени две съществени разлики в екземпляра предоставен от АНО и този депозиран от жалбоподателя. Тук следва да бъде обърнато внимание, че АНО е задължен да изпрати цялата административнонаказателна преписка на съда при постъпила жалба от страна на нарушителя. След като са били съставени два акта, то и двата трябва да се съдържат между кориците на преписката, но на съда е бил представен само вторият. Недопустимо е едва в съдебно заседание, съдът да разбира, че действително са били съставени два акта с един и същ номер, и то само поради обстоятелството, че самият жалбоподател представя екземпляр от връчения му първи акт като доказателство по делото. В настоящия случай, ако жалбоподателят не беше намерен на посочения от него адрес и беше даден ход на делото на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН или просто, ако същият не се беше явил в съдебно заседание, тъй като присъствието му не е задължително, съдът можеше въобще да не разбере, че са били съставени два АУАН и да постанови неправилно решение, само поради факта, че АНО не е изпълнил задължението си да представи цялата административнонаказателна преписка, която трябва да съдържа всички изготвени актове във връзка с извършеното нарушение.

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради което и на основание чл.63, ал.1, пред.3 от ЗАНН,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 346 от 04.12.2014 г., издадено от зам. Началник на Митница – Бургас, с което за нарушение на чл.18, ал.1, вр. чл.11а, ал.1 от Валутния закон (ВЗ), на основание чл.18, ал.1, вр. чл.11а, ал.1 от ВЗ на Я.Д. – роден на *** г., притежаващ документ за самоличност № **, издаден на ** г., с адрес: държава **, е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ в полза на държавата са отнети 19 900 /деветнадесет хиляди и деветстотин/ евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: