Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

гр. Малко Търново, 15.07.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

МАЛКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД,  ІІ – ри  наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                           

                                                                      Председател: Пламен Дойков

 

при секретаря М.Д. , като разгледа докладваното от съдията Дойков  НАХД №  121/2016г. по описа на съда,  въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Делото е образувано  по жалба, подадена от Г.Г.С., ЕГН **********,***,  срещу наказателно постановление № 3/02.11.2016г., издадено от И*Я* – Кмет на Община Малко Търново, с което на жалбоподателя на основание чл. 44 във вр. чл. 8 и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество  му е  наложено наказание „глоба” в размер на 100,00лева. С наказателното постановление е определено С. да заплати на В.П. *** сумата от 440,00лева за причинените й вреди.

Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е нелогично и незаконно , като основанията му са в следните насоки. С. твърди, че В.К. е ползвала земеделски земи без правно основание, като една от тези ниви е имот с № 018031 , за която той твърди, че е стопанивана от него. В тази връзка смята, че наказателното постановление е изцяло неправилно, поради факта, че животните са били в неговия имот .

С Решение № 6/ 20.01.2016г. наказателното постановление е било изцяло потвърдено. С Решение № 930/16.05.2016г. на Административен съд гр. Бургас решението на първоинстанционния съд е било отменено , като делото е върнато за ново разглеждане .

В хода на съдебното заседания жалбоподателят се явява лично и с адв. В** Г** , АК Бургас. Жалбоподателят и защитника пледират , че поддържат подадената жалба.

Административнонаказващият орган – Кмет на Община Бургас се представлява от процесуалния си представител – адв. Е* Т*, АК Бургас. Същата пледира, че жалбата и възраженията на насрещната страна са неоснователни.  

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:         

От фактическа страна:

На 02.09.2016г. свидетелят В.Й.Н. ***,  бил повикан за установяване на нарушение по реда на ЗОСИ. Съдействие от него потърсила пострадалата В.П. К*, която била земеделски производител. К. посочила в жалбата си, че отглеждала мента в м. „Черногорово” , като в имота си установила крави и телета. След като отишъл на място Н. в действителност заварил няколко животни . По ушната им марка установил, че същите са собственост на жалбоподателя Г.Г.С.,***. По време на проверката с животните нямало пастир, който да ги води и контролира. За станалото жалбоподателя бил уведомен едва след като било установено, че животните са негови. При констатиране на нарушението присъствала и свидетелката М* К. *** – служител на Община Малко Търново, която описала фактическата обстановка по сходен начин с актосъставителя. Н. е посочила, че след проверката е бил съставен констативен протокол на основание на който е съставен и АУАН. И Н. и Н. разказват , че  част от посева бил омачкан . Въз основа на така установеното нарушение , със Заповед № 390/ 03.09.2015г. на Кмет на Община Малко Търново е сформирана комисия , която да извърши оглед на място и да даде оценка за стойността на нанесените вреди върху посевите на В.К.. С протокол от същата дата , комисята е констатирала, че животните са отъпкали около 500кв.м. от засятата мента , унищожили са 20% от посевите и са оценили причинените вреди на стойност 440лева. За установеното послкият пазач В.Й.Н. съставил АУАН № 3/ 04.09.2015г. , в който като свидетели били вписани М. К.Н. и друга служителка на Общината – Д.С. Г. Жалбоподателят С. отказал да подпише съставения му АУАН , в който не били отбелязани и възражения. Въз основа на посочения АУАН било съставено и НП № 3/02.11.2015г. на Кмет на Община Малко Търново. Постановлението било връчено на С. на 24.11.2015г. , а на 26.11.2015г. пред административно наказващия орган била депозирана и жалба от наказания.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 3/ 04. 09. 2015г., НП № 3 /02.11.2015 г., , свидетелските показания на актосъставителя Н., свидетелките С.Я.П., К.Я.Г., М.к.Н., В.П.К., Г. Т.С. , обясненията на жалбоподатела, както и събраните при разглеждането на делото писмени доказателства в предходните заседания и инстанции. От фактическа страна съдът приема за установено следното:

По делото може да се приеме за установено, че на 02.09.2015г. в нива находяща се в м. „Черногорово” , землище на гр. Малко Търново  жалбоподателят Г.Г.С. е пуснал свободно собствените си три броя телета порода „херефорд” с рег. № BG 41000506, BG 41000507 и BG 41000508. Имотът е бил стопанисван от свидетелката В.П.К.,***.  Установено е било, че имотът е засят с мента , като животните са унищожили част от растенията. След като К. установила станалото, уведомила Община Малко Търново . На място бил изпратен свидетелят В.Й.Н., който установил нарушението и съставил АУАН . Преди това на място били изпратени служители на община Малко Търново, които да установят нанесените вреди и да се произнесе за размера на обезщетението, което следва да се присъди на К.. След като административно – наказващия орган изпълнил процедурата по ЗОСИ , срещу жалбоподателя било съставено НП № 3/ 02.11.2015г. 

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата цялостна отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – кмета на Община Малко Търново  в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. чл. 42, т. 3 и т. 4  и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при съставянето на АУАН и издаването на НП, изразяващо се в липса на точно посочване на мястото на нарушението и в  описание на извършеното от жалбоподателя. Както в АУАН, така и в НП вмененото на жалбоподателя нарушение е подробно описано. Изложени са фактите и обстоятелствата, при които е било извършено, като е отразено, че на посочените дата и място животни собственост на жалбоподателя са били пуснати свободно в нивата – селскостопанската земя с насаждения от мента, като с действията си животните са причинили вреди на селскостопанското имущество. В случая се касае за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ.  Неоснователно е твърдениято на жалбоподателя за това, че актът е съставен в отсъствието на нарушителя , без С. да е бил поканен . Както е видно от приложените по административно – наказателната преписка документи, с разписка от 03.09.2015г. Г.С. е бил поканен на 04.09.2015г. в Община Малко Търново за съставяне и подписване на АУАН . Същият лично е получил разписката, като е бил уведомен за действиата , които ще се извършат и за последствията от неявяването му. В разписката към акта е посочено , че същият е отказал да подпише акта.  Също така не е порок начина на определяна на мястото, където е установено нарушението. Същото е изписано като м. „Черногорово” в землището на oбщ. Малко Търново, като е уточнено, че това е имот стопанисван от В.К.. По тази причина въпросът за правомерното  ползване, собствеността и наличието на облигационна връзка между лица относно имот № 018031 не е предмет на настоящото производство. Установено е било , че към момента на нарушението К. е обработвала земята и е била собственик на засятата мента, в която са установени животните собственост на жалбоподателя. Нито в акта , нито в наказателното постановление е отразено, че става дума за имот № 018031 или за имот № 018046  и същите не са сочени за място на нарушението. 

От друга страна съдът констатира , че при определяне на обезщетението , административно – наказващия орган е допуснал неточност . Това е довело до неправилно определяне на вредите , причинени от животните на жалбоподателя. В материалите към административно – наказателната преписка е приложена жалба от В.К.. Същата е заведена с рег. № 94-00-2558/-02.09.2015г. и с нея К. е поискала съдействие от Кмета на Община Малко Търново по реда на ЗОСИ.  К. е описала, че е установила свободно пуснати животни в стопанисваната от нея нива в м. „Черногорово”. В жалбата си К. е посочила, че първият път това е станало на 29.08.2015г., а след това на 02.09.2015г. също е установила крава и три телета в насажденията си. Никъде обаче не е отразено на 29.08.2015г. или на следващия ден  да е правена проверка и установяване на нанесените щети. По тази причина , въпреки констатациите на комисията на Общината при проверката на 03.09.2015г. и съставената сметка за нанесените вреди в размер на 440лева , същите не могат да се приемат като безспорни . Не става ясно какви са били щетите от 29.08.2015г. и дали установените на 03.09.2015г. са били причинени само от животните на жалбоподателя или става въпрос за щети общо причинени на двете дати и установени само при проверката на 03.09.2015г. По тази причина неясен остава факта за размера и стойността на щетите , нанесени само от животните на жалбоподателя на 02.09.2015г. Безспорно има такива, но няма яснота за точния им размер, поради факта  , че спрямо посевите на К. е имало посегателство и на 29.08.2015г.

При определяна на размера на глобата , АНО правилно е възприел факта, че това е първо нарушение на жалбоподателя и е наложил такава в минимален размер , а именно 100лева.

С оглед гореизложеното съдът , счита, че следва да отмени Наказателно Постановление № 3/ 02.11.2015г. на Кмета на Община Малко Търново в частта  , с която е определено Г.Г.С. *** да заплати на В.П.К.,*** сумата от 440,00лева за причинените на последната имушествени вреди. В останалата част, с която на Г.Г.С. *** е наложена глоба в размер на 100лева за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ, наказателното постановление следва да бъде потвърдено .   

Неоснователно е искането на жалбоподателя  да му бъдат присъдени, направените в хода на производството разноски. В Закона за административните нарушения и наказания не е уредена отговорността за разноски на страните. В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимят бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата.

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 3/ 02.11.2015г. на Кмета на Община Малко Търново в частта му, с която е постановено Г.Г.С., ЕГН **********,*** да заплати на В.П.К.,*** сумата от 440.00лева/ четиристотин и четиридесет/ за причинените й вреди.   

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3/ 02.11.2015г. на Кмета на Община Малко Търново в частта му, с което на Г.Г.С., ЕГН **********,*** е наложено наказание „глоба” в размер на 100.00лева / сто / за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество .

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: