Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

гр. Малко Търново, 22.07.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

МАЛКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ – ри  наказателен състав, в публично заседание на  първи юли  две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                           

                                                                      Председател: Пламен Дойков

 

при секретаря М.Д. , като разгледа докладваното от съдията Дойков  НАХД №  120/2016г. по описа на съда, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С.И.К., ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** Търново,  срещу наказателно постановление № 16 – 0299-0000*** от 14.05.2016г., издадено от Началник РУП към ОД МВР Бургас – РУ МВР Малко Търново, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП във вр. чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП  му е  наложено наказание „глоба” в размер на 500,00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6месеца.

Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно. В жалбата си на първо място счита, че участниците в административно – наказателното производство / актосъставител и административно – наказващ орган / нямат компетентност да съставят АУАН и издават процесното НП. Твърди, че в акта следва изрично да са описани нарушението , както и обстоятелствата , при които е извършено, както и доказателства , които го потвърждават . В НП следвало да са посочени точно законовите разпоредби , които са били нарушени . Друг мотив за жалбата е , че не било конкретизирано мястото на извършване на нарушението – не било посочено , къде е извършено нарушението , не е посочена и посоката на движение на МПС - то .  Излага се и друго съображение – допуснато било съществено противоречие между описанието на нарушението в АУАН и в НП. Нямало фактическа обстановка и описание на обстоятелства , при които е било извършено нарушението. Това било довело до невъзможност да се индивидуализира деянието и от там било накърнено правото на защита на жалбоподателя. Даден е и друг аргумент – при съставянето на АУАН следвало да има поне двама свидетели . Освен това посочените свидетели следвало да са индивидуализирани с техния адрес и единен граждански номер. В заключение жалбоподателят моли атакуваното НП да бъде отменено,  по така изложените съображения. 

В хода на съдебното заседания жалбоподателят се явява лично и със защитника си адв. Х.Х. ***.  

Административнонаказващият орган – РУ МВр Малко Търново не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:   

От фактическа страна:

На 06.05.2016г. свидетелят Т.Р.Д., мл. автоконтрольор при РУ МВР Малко Търново изпълнявал служебните си задължения . Д., и полицай В** П** Д** , ГПУ Малко Търново патрулирали в с. Звездец, общ. Малко Търново, когато първият бил уведомен по мобилния телефон , че жалбоподателя К. управлявал личния си лек автомобил след употреба на алкохол. Двамата полицаи забелязали, че в действителност по ул. „П** н**” се движи л.а. „Сузуки Вагон” с рег. № А***МА . Полицаите последвали лекия автомобил и водачът бил спрян за проверка на около километър от мястото, където бил забелязан първоначално. При извършване на проверката водачът С.И.К. представил изисканите документи. Същият бил правоспособен водач. Свидетелят Д. усетил, че водачът има мирис на алкохол и бил във видимо нетрезво състояние. Актосъставителят поканил водача К., за да го изпробва с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер” с инв. № ARDN  - 0063. При пробата светлинната скала отчела 0,62промила алкохол в дъха на водача. Съгласно Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства на водачът бил връчен талон за медицинско изследване и му било указано до 120минути да се яви в болнично заведение за даване на кръвна проба , като водачът писмено заявил, че няма да даде такава. За констатираното нарушение на ЗДвП полицай Т.Д. съставил АУАН бл. № 2837**/ 06.05.2016г. срещу С.И.К., като свидетел на това бил полицай В* П* Д*. Водачът подписал акта без да направи възражения. Въз основа на посочения акт , на 14.05.2016г. М* С* Т* – Началник на РУ МВР Малко Търново при  ОД МВР Бургас издал процесното НП . Същото било лично връчено на жалбоподателя на 18.05.2016г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН бл. № 2837**/ 06.05.2016г., наказателно постановление № 16 – 0299-0000** от 14.05.2016г., свидетелските показания на актосъставителя Т.Д., другите писмени такива , съдържащи са в административно – наказателната преписка и събрани в хода на съдебното следствие. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган  - видно от Заповед № 8121з-748/ 24.06.2015г. и  в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Неоснователно е и възражението за некомпетност на актосъставителя. При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП вмененото на жалбоподателя нарушение е подробно описано. Изложени са фактите и обстоятелствата, при които е било извършено. От събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателят С.И.К.,*** на 06.05.2016г. около 18:17часа в Община Малко Търново, на път първи клас № І – 9 / км. 290/ в посока от гр. Малко Търново към гр. Бургас , управлявал  собствения си  л.а. „Сузуки Вагон Р 1.0 И” с рег. № А****МА  под въздействие на алкохол 0,62промила , установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер” с инв. № ARDN  - 0063. Жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП и е осъществил състава на административното нарушение по чл. 174, ал.1 от ЗДвП.

В настоящия случай съдът счита, че са спазени предпоставките за налагане на административното наказания на жалбоподателя К.. На първо място е установено , че същият , като водач на МПС е управлявал под въздействието на алкохол -  0,62промила. Това е било доказано с надлежното му изследване с годно за това техническо средство. На следващо място, проверката и установяването е станало от оправомощено длъжностно лице – младши автоконтрольор при РУ МВР Малко Търново . Свидетел на това е станал също служител , но на ГПУ Малко Търново. Установено е и мястото на нарушението, като същото е посочено точно – път първи клас № І – 9 / км. 290/  на територията на Община Малко Търново , като дори е посочена посоката за движение на автомобила . Напълно са били изяснени обстоятелствата , при които е станало нарушението , като отразеното в АУАН е възпроизведено и в процесното НП , без между тях да има разминаване в направените констатации. Самото административно обвинение е ясно изложено и отразява извършеното нарушение на ЗДвП, за което и е наложено съответното наказание. Самият АУАН – подписан без възражение и талона за медицинско изследване, в който е отразено лично от жалбоподателя, че няма да даде кръвна проба за изследване, представляват сами по себе си доказателства , които са послужили на административно – наказващия орган да издаде процесното наказателно постановление.   Не е нарушение на установената в ЗАНН процедура и факта , че свидетел на нарушението е само едно лице . Твърди се, че свидетелите при съставянето на акта трябва да са повече от един, както предвижда чл.42, т.7 от ЗАНН. Не било посочено и ЕГН – то на свидетеля. Тълкуването на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл.43, ал.1 от ЗАНН прави разлика между момента на установяване/извършване/ на нарушението и момента на съставяне на акта. Установяването/извършването/ следва да стане най – малко в присъствието на две лица, както е в настоящия случай – това са полицаите Д. и Д*. Няма забрана при съставянето на АУАН едното от тези лица да бъде актосъставител, а другото свидетел, по смисъла на чл.43, ал.1 от ЗАНН. При изписването на данните относно свидетеля В* Д*  не са допуснати нарушения, както се констатира от прегледа на съдържанието. Напълно е изндивидуализирана самоличността на свидетеля – изписани са трите му имена, адрес , ЕГН , като дори в акта е подчертано и какво е качеството му – „очевидец„. На последно място е редно да се отбележи, че наказателното постановление се издава стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението , самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая тези изисквания на закона са изпълнени относно издаването на настоящото накзателно постановление.

Административано – наказващия орган правилно е определил и размера на наказанието . Според разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП минималните размери на налаганите наказания са глоба в размер на 500лева , а срокът на лишаване от право за управление на МПС е минимум 6месеца. В тези размери е било определено и наказанието на жалбоподателя , което се явява напълно законосъобразно.

С оглед изложеното наказателното постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.   

Така мотивиран, съдът 

Р   Е   Ш   И   :

 

 ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16 – 0299-000094 от 14.05.2016г., издадено от Началник РУП към ОД МВР Бургас – РУ МВР Малко Търново, с което на С.И.К., ЕГН **********,*** на основание с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП във вр. Чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП  му е  наложено наказание „глоба” в размер на 500,00лева ,  лишаване от право да управлява МПС за срок от 6месеца и отнемането на общо 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: