Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ...........             07.10.2014 година                  град Малко Търново

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Малкотърновския  районен съд                                    наказателен състав

На единадесети септември                     две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                 Председател: Мария Москова

Секретар    М.Д.

като разгледа докладваното          от        Председателя- съдия   Москова

Административно-наказателно  дело       119     по описа  за    2014      година на съда,

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е.И.Ш. с ЕГН ********** ***,  против Наказателно постановление № 182 от 26.06.2014 година на  Началника Митница Бургас, с което на основание чл.233 ал.4 от Закона за митниците /ЗМ/ са отнети в полза на Държавата като предмет на нарушението вещи, недекларирани по установения ред: обработен,нарязан тютюн в насипно състояние -3 900грама  с обща продажна цена в размер на 1038.77 лв. и на основание чл.233, ал.3 от ЗМ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2 077.54 лв., представляваща 200% от продажната цена на стоките за извършено административно нарушение по чл.233 ал.1 вр.ал.3 от Закона за митниците.

С жалбата си Ш. твърди , че описаната в НП и АУАН фактическа обстановка не отговаря на обективната истина – твърди,  че е декларирал пред митническия служител превозвания от него тютюн, като на въпроса на митническия служител дали пренася стоки, подлежащи на деклариране, е отговорил положително, заявявайки, че превозва 3-4 килограма тютюн.    Жалбоподателят моли съдът да отмени като неправилно и незаконосъобразно НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, ведно с надлежно упълномощен процесуален представител – адв.И..

За АНО, редовно призован, се явява процесуален представител- ю.к.Л., който моли съда да потвърди НП.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства/ писмените доказателства по АНП, показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Здр.И. и Ю. С** и обясненията на соченото за нарушител лице Ш./, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.03.2014г. година около 13.50 часа на Митнически пункт Малко Търново  на трасе  „Вход” от Р Турция за Р България пристигнал автомобил миниавтобус марка “Фолксваген Транспортер” с рег. № **, управляван от жалбоподателя Ш.. След приключване на паспортния контрол, актосъставителят- св.З.И. попитал шофьора и пътниците дали имат нещо за деклариране, и получил отговор от водача Ш., че превозва около 3-4 килограма тютюн за свои близки, след което водача посочил на митническия служител И. двете найлонови торби, разположени между първата и втората седалка. Св. И. заявил на водача, че „тютюн в такова количество трябва да се конфискува” и иззел от автомобила посочения от пътниците тютюн. След като митническите служители установили, посредством изтегляне с везна модел В10Т сериен № 712017, че превозваното от Ш. количество тютюн е в размер на 3 900 грама, св.И. съставил против Ш. АУМН № 106/28.03.2014г. за това, че на посочената в АУМН дата превозил през границата описаните по-горе стоки без знанието и разрешението на митническите органи, като приел, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл.233 ал.1 вр. 233 ал.3 от ЗМ, визиращ хипотезата, когато предмет на нарушението са акцизни стоки по смисъла на чл.2 т.2 вр. чл.12 ал.1 от ЗАДС. Същият бил предявен на нарушителят, подписан от него без възражения, връчен му и бил препис от акта.

Стоката, предмет на нарушението била иззета с разписка за задържане №0003602 от 28.03.2014 година, като копие от същата не е приложена в АНП.

На основание искане  №32-57124/05.06.2014г.,  Комисия по Заповед № ЗН-403/02.07.2013г., доп. със Заповед № ЗН-490/02.08.2013г. на началника на Митница Бургас, на основание чл.4 т.6 от ЗАДС и чл.2 ал.2 от НУРРЦТ определила в размер на 1 038.77лв. продажната цена на  стоката,предмет на нарушението.

 Въз основа на така съставения АУМН, на 26.06.2014 година било издадено Наказателно постановление №182/2014 г. на Началника на Митница Бургас против Е.Ш., с което на за нарушение на чл.233 ал.1 вр. ал.3 от ЗМ на основание чл.233, ал.3 от ЗМ  му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 077.54 лв., съставляваща 200% от продажната цена на стоките и е постановено отнемане в полза на Държавата на основание чл.233, ал.4 от ЗМ на вещите- предмет на нарушението обработен,нарязан тютюн в насипно състояние -3 900грама  с обща продажна цена в размер на 1038.77 лв. В НП административнонаказващият орган е приел, че недекларираната стока не е предназначена за лични и семейни нужди и същата е с търговски характер по аргумент за противното от чл.1, §6 от Регламент №2454/93г. на Комисията, въвеждащ разпоредбите за прилагане на Регламент №2913/92г., установяващ митнически кодекс на Общността  и подлежи на деклариране в съответствие с чл.68 от ЗМ и чл.62 от Регламент №2913/93 г., във вр. Дял VІІ от Регламент №2454/93 г., във вр. Наредба №Н-17 от 13.12.2006 година за прилагане на разпоредбите на Приложение №37 и Приложение №38 от Регламент 2454/93г. на Комисията относно писмено деклариране чрез ЕАД. 

Наказателното постановление е връчено на Ш. на 02.07.2014 година, видно от известие за доставяне, приложено към АНП.

Жалбата е депозирана пред АНО и е входирана с №32-75218 от 09.07.2014 година.

От приложена в заверено копие Заповед №ЗАМ -947 от 13.11.2013 година на Директора на Агенция ”Митници” се установява наличието на материалноправната компетентност на Началника на “Митници” Бургас да издава наказателни постановления.

Горната фактическа обстановка се установява изцяло от приложената по делото административнонаказателна преписка и от обясненията на жалбоподателя Ш. и показанията на св.С** , както и частично от показанията на св.И.. Разпитан в хода на съдебното дирене, дали Ш. устно е декларирал пренасяния от него тютюн, св.И. заявява „може и да е казал, човека”. Съдът кредитира изцяло жалбоподателя Ш. и показанията на св.С** като логични, обективни, последователни и непротиворечиви помежду си. В обяснението на жалбоподателя Ш. и показанията на свидетеля С** обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от тях факти, които са относими към предмета на доказване по делото и с останалия събран по делото доказателствен материал.

От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление и в законоустановения 7-дневен срок.  

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

За съставомерността на деянието по чл.233 ал.1 вр.ал.3 от ЗМ е достатъчно обективното неизпълнение на задължението за деклариране на акцизните стоки, като разпоредбата на чл.66, ал.1 ЗМ установява общото задължение за деклариране, съответно в частност - задължението за деклариране на акцизни стоки, надвишаващи нормите за безмитен внос, произтичащо от чл.68 от ЗМ и чл.62 Регламент/ЕИО/2913/92 – приложим и за конкретното нарушение. Според текста на чл.66 ЗМ,  всяка стока  предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Легално дефиниция  на понятието ”деклариране” по смисъла на ЗМ е дадено в пар. 1,т.3 ДР ЗМ, идентична е и разпоредбата на чл.4,пар.17 Регламент /ЕИО 2913/92г, въвеждащ Митническия кодекс на Общността, като правната регламентация се съдържа и в Наредба № Н-17/06г. Неизпълнението на  задължението за деклариране, по надлежния ред на стоките, пренасяни през държавната ни граница и  въвеждани на митническата територия на РБългария, без знанието и разрешението на митническите органи, съставлява административнонаказателен състав по чл.233 ЗМ.  В хода на съдебното дирене обаче се събраха достатъчно устни доказателства, че запитан от митническите служители дали има нещо за деклариране, жалбоподателят е отговорил положително, нещо повече – назовал точния размер на превозвания тютюн и го  е посочил на митническия служител, следователно жалбоподателят устно е заявил  пред митническия служител превозвания от него тютюн , поради което последният е бил длъжен, съгласно установената процедура на МП-Малко Търново, за  така обявената стока да му предостави за попълване писмена декларация. Устното  деклариране на  превозвания тютюн пред митническия служител, несъмнено води до извода, че липсва пряк умисъл при извършването на вмененото деяние, поради което то се се явява несъставомерно от субективна страна. Ето защо НП следва да се отмени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл 63,ал.1 ЗАНН, съдът:

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 182 от 26.06.2014 година на  Началника Митница Бургас, с което Е.И.Ш. с ЕГН ********** ***,  на основание чл.233 ал.4 от Закона за митниците /ЗМ/ са отнети в полза на Държавата като предмет на нарушението вещи, недекларирани по установения ред: обработен,нарязан тютюн в насипно състояние -3 900грама  с обща продажна цена в размер на 1038.77 лв. и на основание чл.233, ал.3 от ЗМ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2 077.54 лв., представляваща 200% от продажната цена на стоките за извършено административно нарушение по чл.233 ал.1 вр.ал.3 от Закона за митниците

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас чрез РС-Малко Търново по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: