Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

гр. Малко Търново, 04.07.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 МАЛКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД , ІІ – ри  наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:                                                         

                                                                     Председател: Пламен Дойков

 

при секретаря М.Д. , като разгледа докладваното от съдията Дойков  НАХД №  118/2016г. по описа на съда, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Х.Й.Й., ЕГН **********,***,  срещу Наказателно постановление № 1414 от 05.04.2016г., издадено от Директора на РДГ гр. Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 272 от Закона за горите във връзка чл. 266, ал. 1  от Закона за горите  и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН  за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите му е  наложено наказание „глоба” в размер на 2100,00лева.

Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, както и постановено в производство с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административно – наказателното производство. Изтъква се също така , че липсва компетенстност на актосъставителя и на административно – наказващия орган . Оспорва се фактическата обстановка , установена от актосъставителя , така и нейната съставомерност по посочения наказателен състав.

В хода на съдебното заседания жалбоподателят не се явява , не се представлява .

Административнонаказващият орган – РДГ гр. Бургас, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт **  , излага, че извършеното нарушение е безспорно доказано по делото. Счита , че правилно е определен размера на глобата. Пледира за цялостно потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:         

От фактическа страна:

На 19.12.2015г. свидетелят С.Д.С.  - главен специалист при РДГ Бургас извършвал патрулна дейност по пътя с. **, общ. Малко Търново. Свидетелят бил със свой колега, когато забелязал , че встрани от пътя се извършва дейност по товарене на автомобил марка „МАН”. Двамата служители на РДГ Бургас спрели, за да извършат проверка на посоченото МПС. В този момент от гората излязъл товарен автомобил марка „**. Товарният автомобил бил управляван от жалбоподателят Х.Й.Й., ЕГН **********,***. При проверката било установено, че Й. превозвал дърва за огрев – 7пр. м3 от вида „дъб” и „цер”, нарязани на по 1м., без същите да са маркирани с контролна горска марка . На място двамата служители установили и точното място на нарушението – подотдел 100:4 на ТП „ДГС Звездец”.  За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № Серия ЖОО № 030762 от 19.12.2015 г. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП № 1414/ 05.04.2016г. , което е предмет на проверка в настоящото производство. Срещу жалбоподателят преди това е било издадено НП № 903/17.11.2015 г. , влязло в сила на  03.12.2015 г. за нарушения на чл. 148, ал. 2 , т. 3  по Закона за горите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № Серия ЖОО № 030762 от 19.12.2015 г. , НП № 1414/ 05.04.2016г., НП № 903/17.11.2015 г., свидетелските показания на актосъставителя С.С..  Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При съставянето на АУАН жалбоподателят не направил възражения. 

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

          При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати някои процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната на атакуваното наказателно постановление частично.

По съществото на казуса, съдът намира за безспорно установени вина и авторство на Х.Й.Й.  за деянието, вменено му с акта и съставеното наказателно постановление. Служителите на РДГ Бургас са установили извършеното административно нарушение – на 19.12.2015г., ТП „ДГС Звездец”, подотдел 100:4, жалбоподателят транспортирал 7пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид „дъб” и „цер” , нарязани на 1м, с товарен автомобил „**, без да са били маркирани с контролна горска марка .   В случая няма значение къде е добита дървесината, след като контролният орган е установил точното местонахождение на извършването на нарушението.  Тук в случая е важно, че нарушителят извършва дейност по транспортиране на процесната дървесина , немаркирана с контролна горска марка.  Съдът обаче намира за недоказан един от признаците на първото приписвано на Й.  деяние – “повторност”. Видно от записа в диспозитива на НП санкцията е приложена за деяние по чл.213, ал.1,  т. 1 от ЗГ – транспортиране на дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка,  поради което и наказанието за това деяние е определено на осн. чл.266, ал.1 от ЗГ вр. чл.272 ЗГ. По административно – наказателната преписка изпратена на съда е приложено НП № 903/17.11.2015 г. съставено срещу Й. , влязло в сила на  03.12.2015 г. за нарушения на чл. 148, ал. 2 , т. 3  по Закона за горите.  В случая  АНО има задължението да докаже по безспорен и категоричен начин всички елементи от състава на вмененото на нарушителя нарушение, което в случая не е сторено и поради което, съдът намира за незаконосъобразно налагането на санкцията за това нарушение в условията на тази по-тежка квалификация. Затова и в тази му част атакуваното пред съда НП следва да бъде изменено – като нарушителят бъде наказан относно деяние по чл.213, ал.1, т. 1 от ЗГ – на основание единствено чл. 266, ал. 1 от ЗГ, което се явява по-благоприятната обща санкционна норма за него и не е пречка да бъде приложен по този начин закона. В случая не е налице съществена  промяна на обстоятелствената част на обвинението предявено на нарушителя. В правомощията на съда, като въззивна инстанция, е да измени НП, като в съответствие с материалния закон наложи наказание по по-лекия състав.

Относно другите наведени в жалбата аргументи , съдът ги намира неоснователни. Както съставеният акт за установяване на административно нарушение, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни органи/ (видно от заповед № РД 49-199 от 16.09.2011г. на Министъра на земеделието и храните). Спазен е и срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Съдът намира , че не са налице и предпостаките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

          Предвид всичко гореизложено, при преценката на доказателствената съвкупност, съдът приема за установено по несъмнен начин, че с поведението си, жалбоподателят Х.Й.Й.  е осъществил състава на административното нарушение по смисъла на чл.213, ал.1, т. 1 от ЗГ. В санкционната норма на чл. 266 ал. 1 от ЗГ е предвидено административно наказание "глоба" в размер от 50 до 3 000 лв. Съдът намира ,  че следва да бъде наложена санкция "глоба" в рамките на посочените размери,  съобразена с обстоятелствата по случая и спрямо изискванията на чл. 27 от ЗАНН. В случая съдът счита, че наказания в размер на 700лева се явява съобразено с целите на чл. 12 от ЗАНН.

          По сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта му по прилагане на санкцията по чл. 272 от Закона за горите, а  в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата на вещите предмет на нарушението дабъде изцяло потвърдено. .

Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН

Р   Е   Ш   И :

           ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 1414 от 05.04.2016г., издадено от Директора на РДГ гр. Бургас, в частта, в която на Х.Й.Й., ЕГН **********,*** е наложена „глоба” в размер на 2100,00 лв. на основание на основание чл. 272 от Закона за горите във вр. чл.266 ал.1 от Закона за горите за извършено нарушение по чл. 213, ал. 1 т. 1 от Закона за горите , като вместо това определя санкция “глоба” в размер на 700,00 лв. на основание на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ, за извършване на същото нарушение - по чл.213, ал.1, т. 1 от ЗГ.

             Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: