Р Е Ш Е Н И Е

 

  .....

 гр. Малко Търново, 19.02.2018 год.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Малкотърновският районен съд, граждански състав, на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав

                                                                                               Районен съдия: Пламен Дойков

 

             при секретаря М* Д*, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 118 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                          

            Делото е образувано по искова молба на К.М.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез упълномощен представител адвокат Н.А. *** със съдебен адрес:*** - адв. Н.А. ***, обл.Б**, с адрес: гр. М* Т*, ул. „М**”№*, представлявана от И* К* Я*, в качеството на кмет на Общината. С исковата молба се иска да се приеме за установено по отношение на О** М** Т*, че К.М.К. е собственик на част от ПИ пл. № ** (идентичен с част от УПИ *, кв. * по предходния план на с. В**), с площ от *** кв.м. по действащия план на село В**, попадаща извън регулацията на селото върху имот № **** с площ от ***кв.м. от картата на въстановената собственост, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда от ** кв.м. и застроена паянтова сграда от ** кв.м., да бъде отменен акт за общинска собственост № ** / **.2009 год., издаден за имот №**** от картата на възстановената собственост на село В* от О** М** Т**. Претендирата се разноски по воденото дело.

             Ответникът О** М** Т** , в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба, не е посочил доказателства, не е направил доказателствени искания. 

             Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл. 537, ал.2 от ГПК.

             В съдебно заседание ищцата не се явява, като се представлява от процесуалния си представител адв. Н* А.,*** . Защитникът поддържа исковата молба.

            Упълномощеният представител на ответника- адв. Д***, АК Бургас признава изцяло исковете. Моли разноските по делото да останат в тежест на ищцата.

Съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение, основавайки се на признанието.

Настоящият състав намира, че така признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, че ответникът, представляван от упълномощения му представител, е легитимиран да се разпорежда със същото, поради което са налице предпоставките на горецитираната разпоредба и настоящото решение се постановява при признание на предявените искове.

Следва да се приеме за установено, че съобразно доказателствата по делото ищцата К.М.К., ЕГН: **********, с адрес: *** е собственик на спорния имот. На първо място по делото е установено, че през 1953 година на основание строително разрешение №* от**.1953 год., на собственото си дворно място кв. *, парцел * по действащия план на село В*, общ. М* Т**, обл. Б*с (идентичен на поземелен имот№ *** по плана от 1982 год., с площ от 2105 кв.м.), родителите на ищцата К.М.К.- Р* М* З* и М* Г* З**, построяват къща и две стопански постройки. До смъртта на двамата, имотите - дворното място с площ от *** кв.м. и сградите в него се владеят от тях напълно и необезпокоявано, без претенции от никой и спорове за същите. След смъртта на родителите й, имотите продължават да се владеят непрекъснато от тяхната наследница, а именно ищцата К.М.К., също явно и спокойно, без никой да й оспорва собствеността и да има някакви претенции относно тяхното владение. Ищцата К.К., считайки себе си за пълноправен собственик, е декларирала в данъчната служба имотите си и редовно си заплаща данъците за тях. През 2008 г. ищцата се снабдява с нотариален акт по обстоятелствена проверка №** /10.10.2008год., като по действащия нов план на селото от 1982 година, част от ПИ № **, в размер на ** кв.м., попада в регулацията /отреден за терен за улица, но плана остава неприложен/, а другата част от ПИ №** (идентичен с част от УПИ*, кв. * по предходния план на с. В***), в размер на *****кв.м., съгласно представена скица №** / **.2007 год., издадена от О* М** Т**, остава извън регулацията на селото. Именно и в тази част остават построената жилищна сграда от **кв.м. и застроената паянтова постройка от ** кв.м. Въпреки това на основание чл.19 от ЗСПЗЗ, ответника О* М** Т** издава акт за общинска собственост № ** / 29.07.2009 год. за въпросния имот, който съгласно картата за възстановена собственост е под №*** и площ от ** дка. Посоченият акт , изаден от О** М* Т** е издаден без да са били налице основанията на закона. Последното обстоятелство се признава от ответника.

По делото е представена съдебно – техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице частта от поземлен имот № ** , която попада извън регулацията на с. В*ца и е описана в нотариален акт  по обстоятелствена проверка №** /**.2008год. е идентична с поземлен имот №*** с площ от **дка в местността „К* с**” по плана за земеразделяне на землишето на с. В** с ЕКАТТЕ ****

            При така изяснената фактическа обстановка и след признанието на иска от ответника, настоящият състав следва да постанови решение , с което изцяло да уважи предявения от К.М.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез упълномощен представител адвокат Н.А. *** със съдебен адрес:*** - адв. Н.А. *** иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК против О** М* Т*, обл.Б**, с адрес: гр. М* Т*, ул. „М**” №**, представлявана от И* К* Я*, в качеството на кмет на О*.

Съдът счете за недопустимо предявеното в исковата молба искане да бъде отменен акт за общинска собственост №** / **.2009 год.  на О** М* Т** на основание чл. 537, ал.2 от ГПК. Актовете за общинска собственост не се издават в производство по част шеста "Охранителни производства" от ГПК и не представляват актове по смисъла на чл. 537, ал.1 от ГПК, за чиято отмяна следи служебно съдът като последица от уважаването на иска за собственост. Ето защо същите не подлежат на отмяна по този ред. Актовете за общинска собственост се издават по реда на Закона за общинската собственост. Касае се за "административна услуга" по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗАдм и извършването на административната услуга обхваща издаване на акт, с който се удостоверява само факта с правно значение - дали имотът е или не е актуван като общински или държавен, което е в компетентността на административния орган. При спор за материални права, съгласно чл. 64, ал.2 от Закона за общинската собственост - компетентен да ги разреши е съдът. Той обаче няма компетентност нито да съставя, нито да отменя акта, а следва само да прецени доказателствената му сила в развиващото се пред него исково производство. Тази компетентност е на администрацията, тъй като съгласно чл. 64, ал.1 от Закона за общинската собственост имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало се отписват от актовите книги, със заповед на кмета на общината и се предават на собственика. В такъв смисъл е и разпоредбата на чл. 64, ал.1 от Закона за общинската собственост. По изложените съображения съдът не следва да постанови отхвърлителен диспозитив в решението си относно иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК.

По делото са направени следните разноски от страна на ищцата: сумата от 50.00лева за заплатена държавна такса, сумата от 300.00лева възнаграждение за представлявал я по делото адвокат, сумата от 250.00лева за съдебно техническа експертиза, сумата от 20.00лева за издаване на съдебни удостоверения. От представителя на ответната страна е направено искане разноските по делото да останат в тежест на ищцата, като защитата се е позовала на чл. 78, ал. 2 от ГПК и твърди, че признава иска и Общината не е дала повод за завеждане на процеса. Настоящият състав счита, че О* М* Т* следва да понесе разноските за воденото производство по следните съображения. Отговорността в случая би следвало да отпадне , ако ответникът е признал иска/ което е сторено/ и с поведението си не е дал повод за водене на делото. Втората предпоставка не е налична. С действията си администрацията на О* М* Т е предизвикала правния спор, като е посочила, че имота на К. е общинска собственост. За ищцата не е съществувал дру способ освен предявяването на установителен иск проти ответника , за да докаже правото си на собственост. По тези съображения следва О** М**Т** да заплати и сторените по делото разноски .  

            Воден от изложеното и на основание чл.235, чл.236 и чл.237 от ГПК, Малкотърновският районен съд

Р ЕШ И:

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О* М* Т*, обл.Б**, с адрес: гр. М* Т*, ул. „М*”№*, представлявана от И* К* Я*, в качеството на кмет на Общината , че К.М.К., ЕГН: **********, с адрес: *** е собственик на на част от поземлен имот пл. №** (идентичен с част от УПИ *, кв. * по предходния план на с. В*), с площ от **** кв.м. по действащия план на село Визица, попадаща извън регулацията на селото върху имот №** с площ от ** кв.м. от картата на въстановената собственост, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда от ** кв.м. и застроена паянтова сграда от ** кв.м.

            ОТХВЪРЛЯ искането на К.М.К., ЕГН: **********, с адрес: *** за отмяна на акт за общинска собственост № ** / **.2009 год.  на О** М* Т* , вписан на 06.08.2009г. в Служба по вписанията при Районен съд гр. Малко Търново, като неоснователно.

            ОСЪЖДА О** М** Т*, обл.Б**, с адрес: гр. М* Т*, ул. „М*”№*, представлявана от И* К* Я*, в качеството на кмет на Общината на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на К.М.К., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 620.00лева разноски за воденото дело/сумата от 50.00лева за заплатена държавна такса, сумата от 300.00лева възнаграждение за представлявал я по делото адвокат, сумата от 250.00лева за съдебно техническа експертиза, сумата от 20.00лева за издаване на съдебни удостоверения/.

            На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните. 

            Решението е обжалваемо пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.      

 

                                                                      

                                                                                              Съдия: