Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. ** 16.09.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

          МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публичното заседание на единадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ МОСКОВА

 

при секретаря М.Д. като разгледа докладваното от съдията НАХД 117 по описа за 2014г. на съда, за да се произнесе съобрази:

            С наказателно постановление №14-0299-000040 от 25.06.2014г. на Началника на РУП-** упълномощен с **., са наложени на Й.А.М. с ЕГН ********** *** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, глоба в размер на 1000.00 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за 12 месеца, и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети общо 15 контролни точки за това, че на 27.05.2014г. около 21.30 часа в община ** на второкласен път № **, като водач на МПС – лек автомобил ** с рег. №: **, при обстоятелства : на около 50метра от указателната табела за населено място управлява процесното МПС след употреба на алкохол –наличие на 1.42 промила алкохол в издишания въздух установено с техническо средство алкомер 931, издаден талон за медицинско изследване № 0402626, с който е извършен химическа експертиза с Протокол № 342/28.05.2014г. , отчела наличие на 1.05 промила алкохол в кръвта, като нарушението е извършено повторно, след като е приел, че управлява МПС под въздействието на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда в условията на повторност, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1от ЗДВП.

            Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят М., който го обжалва и моли НП да се отмени като незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалния закон. Сочи на причина от изключителен характер, която е наложила да управлява процесния автомобил. Моли съда да отмени или алтернативно да измени НП.

            В откритото съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,  представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител- адв. К.Я**, който поддържа жалбата, оспорва редовността на съставяне на АУАН, както и редовността на наказателното постановление от външна страна, оспорва квалификацията на повторност, твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което не следва да се цени като доказателствено средство извършената химическа експертиза, както и че е налице причина от изключителен характер, която е наложила да управлява процесния автомобил. Пледира атакуваното НП да бъде отменено, алтернативно – да бъде изменено.

            Ответникът – РУП- ** редовно призован, се представлява в с.з. от законния си  представител Т** Т. – началник  на РУП-** който моли атакуваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

            От събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели Н.Т., Д.С., Р.С. и Божанка Папазова, както и от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема следната фактическа обстановка:

            На 27.05.2014г. около 21.30 часа в община ** на второкласен път № **,  св.Д.С. и св.Н.Т. / и двамата полицейски служители към РУП-Малко Търново/ спрели за рутинна проверка лек автомобил ** с рег. №: **, управляван от жалбоподателят. Тъй като същите се усъмнили, че последният управлява процесното МПС след употреба на алкохол, потърсили за съдействие дежурния по РУП –св. Р.С.. Св.С. пристигнал на място и тествал жалбоподателят с техническо средство алкомер 931 с фабричен номер 2243454. Тъй като дрегерът отчел  наличие на 1.42 промила алкохол в издишания от водача въздух, на същия бил издаден талон за медицинско изследване № 0402626 и след оформяне на документите му в РУП – откаран до ЦСМП –** където му била взета по надлежния ред кръвна проба.. За така установеното нарушение още същата вечер на жалбоподателят бил съставен Акт за установяване на административно нарушение бланков №703002  от св. Р.С. в присъствието на св. Н.Т. и св. Д.С., препис от който му бил връчен срещу подпис. С акта е било иззето като доказателство СУМПС №282256654 и к.т. №5313732. Извършената на следващия ден с Протокол № 342/28.05.2014г. на БНТЛ-Бургас химическа експертиза, отчела наличие на 1.05 промила алкохол в кръвта на жалбоподателя. Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички, събрани по АНП доказателства, АНО е издал обжалваното НП.

    При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят действително е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 1.42%, установено с техническо средство алкомер 931 с фабричен номер 2243454. Извършената впоследствие химическа експертиза сочи на наличие на 1.05 промила алкохол в кръвта на жалбоподателя, а приложените по АНП писмени доказателства, приобщени по надлежния ред към делото, сочат, че жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение на чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП по административен ред с влязло в законна сила на НП № 43/04.06.2012г. и това действително положение е послужило за законно основание на АНО да приеме, че жалбоподателят  е осъществил деянието  в условията на повторност - по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП. За да бъде санкциониран по чл.174 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП следва да е налице наличието на алкохол в кръвта на извършителя, което трябва да бъде над 0,5 на хиляда до 1.2 на хиляда. Освен това законодателят изисква това количество алкохол в кръвта да бъде установено по ред, определен от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието /чл. 174, ал.4 от ЗДвП/. В случая това е редът, установен в Наредба №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, съгласно чл.1, ал.2 на която употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на различни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. От доказателствата по делото е видно, че употребата на алкохол от жалбоподателя е установена и по двата предвидени способа – посредством използване на техническо средство и чрез лабораторно изследване.  Видно от самия протокол за химическа експертиза, независимо, че пробата е била занесена в лабораторията на ръка от Борислав Тончев – разследващ полицай при РУП-** същата е отговаряла на изискванията на Наредбата, като това е отбелязано изрично от експерта, поради което възраженията на адв.Я** за допуснати процесуални нарушения в тази насока са неоснователни. Твърденията на св.Папазова в посока, че в конкретния случай за жалбоподателя е била налице причина от изключителен характер / да окаже спешна помощ на друг водач с аварирал автомобил/, която е мотивирала жалбоподателят по изключение да наруши правилата на ЗДвП, не кореспондират на  събраните по делото доказателства: видно от справка на Сектор ПП към ОДМВР-гр. Бургас, същият е допускал многократни нарушения по ЗДвП. Това налага извода, че водачът М. проявява упорита склонност да не се съобразява с правилата на ЗДвП, както и че наложените му до момента административни наказания не са мотивирали същия да спазва ЗДвП.

         При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

 Правната квалификация по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.    Съдът прецени, че в хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП за което е ангажирана отговорността му по чл.174, ал.1 от ЗДвП , тъй като е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – 1.05 промила, установена с химическа експертиза, определяща съдържанието на алкохол в кръвта. Налице са всички изискуеми от ЗДвП основания за ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя. Преценявайки поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че наказващият орган е приложил правилно материалноправния закон като е приел, че е налице нарушение по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1, от ЗДвП и е санкционирал жалбоподателя позовавайки се на санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. Концентрацията на алкохол в организма му като водач на МПС е установена съгласно законните изисквания на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, респ., Наредба №30 от 27.06.2001г., приета от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Констатирано е, че М. като водач на МПС е управлявал л. а. с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда – с 1,05 на хиляда – установено чрез химическа експертиза с Протокол № 342/28.05.2014г. на БНТЛ-Бургас. Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира нарушението за доказано.

Що се отнася до възражението на адв.Я**, че АНО неправилно е приел, че нарушението е  извършено в условията на повторност, то същото се явява неоснователно, като съображенията на съда за това са следните: Повторността на нарушението е обективен факт, за наличието на който в случаите по чл.174 ал.2 от ЗДвП е необходимо извършването на второ по ред нарушение в двегодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, съгласно разпоредбата на §6, т.33 от ДР на ЗДвП, съдържаща легално определение на понятието “повторно нарушение”. Видно от събраните в настоящето производство писмени доказателства – АНП по НП № 43/04.06.2012г. на Началника на РУП-** М. е бил наказан за същото по вид нарушение  -  с НП № 43/04.06.2012г., издадено от Началника на РУП-** което му е връчено на 11.06.2012г. и като необжалвано е влязло в сила на 18.06.2012г. Второто нарушение на чл.5 ал.3 т.1 вр. чл.174 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, предмет на обжалваното НП, е извършено и установено на 27.05.2014г., т.е. в рамките на законовия двегодишен срок от влизане в сила на първото НП. При този безспорно установен факт правилно административнонаказващият орган е преценил, че е налице повторно извършено нарушение и е наказал нарушителят за повторност на нарушението на основание чл.174 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, поради което издаденото от него наказателно постановление е обосновано и законосъобразно.

Съдът служебно установява, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от събраните по делото доказателства, съдът намира, че административно наказващият орган е съобразил в пълнота и обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне размера на административните наказания, а именно - тежестта на нарушението и най-вече личността на М. като водач (видно от справка на Сектор ПП към ОДМВР-гр. Бургас), че до настоящият момент същият е допускал многократни нарушения по ЗДвП. С оглед изложените съображения, съдът констатира, че наложените административни наказания по чл.174, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП – лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000.00лева са  в предвидения от закона минимален размер.

          Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №14-0299-000040 от 25.06.2014г. на Началника на РУП-** с което на Й.А.М. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 1000.00 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за 12 месеца на основание чл. 174, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети общо 15 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас по реда на АПК в 14-д**ен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                                            

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: