Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         /15.02.2013г., гр.Малко Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и тринадесета година, в състав :

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : М. МОСКОВА

 

при секретаря М.Д. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 117 по описа на РС-Малко Търново за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Предявена е искова молба от М.Н.Д. с ЕГН **********,*** чрез адв.М.И. –БАК против Дирекция на Природен парк «***» ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Малко Търново, ул»***» № 1, представлявана от директора инж.С** З**.

 Ищцата твърди, че е в трудови правоотношения с ответната страна, като заема длъжността «ст.експерт връзки с обществеността и образователни програми»  и  че със Заповед № **. на директора на ДПП «***» й е наложено дисциплинарно наказание «предупреждение за уволнение».Счита, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като: 1/заповедта е издадена в нарушение на чл.193 ал.1 от КТ - ищцата не е била изслушана и надлежно не са й изискани писмени обяснения за твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, като депозираните от нея докладна и обяснителна записка не са във връзка с дисциплинарната процедура;  2/ в нарушение на чл.194 ал.1 от КТ с оглед на обстоятелството, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е издадена на 24.09.2012г. и 3/  че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина, като посочените в заповедта мотиви са неверни и неоснователни, за което излага подробни съображения. Моли, съдът да се постанови решение, с което да се отмени, като незаконосъобразна, издадената Заповед № **. на директора на ДПП «***», с която й е наложено дисциплинарното наказание «предупреждение за уволнение». Претендира разноските по делото. Ангажира писмени доказателства, приложени към исковата молба.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК, от ответната страна ДПП «***»  е постъпил писмен отговор, с който излага становище, че предявения иск е процесуално допустим, но по същество е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Излага подробни съображения, поради които счита, че наложеното наказание е законосъобразно, в рамките на правомощията на директора, като представляващ предприятието и явяващ се работодател по смисъла на КТ, и след спазване на процедурата, предвидена в КТ. Предвид изложеното счита заповедта за законосъобразна и като такава същата не следва да се отменя, а предявената претенция за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Ангажира писмени доказателства, приложени към писмения отговор.

            В с.з., ищцата редовно призована, се явява лично ведно с адв.М.И. –БАК, надлежно упълномощена, чрез която поддържа исковата молба.

         За ответната страна, редовна призована, не се явява представител  в с.з. Законният представител на ДПП «***»  е депозирал в деловодството на съда нарочна молба, с която е заявил, че желае да се даде ход на делото в отсъствието на представител на ДПП «***».  

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, установи следното от фактическа страна :

         Видно от представения по делото трудов договор   51/23.03.2009г., ДПП «***»  , представлявано от директора  С** З** като работодател възлага, а М.Д. като работник приема да изпълнява длъжносттастарши експерт по връзки с обществеността и образователни програми” с място на работа офиса на ДПП «***»  - град Малко Търново за неопределен срок  при работно време 40 часа седмично и основно месечно трудово възнаграждение от 503.00лв. С допълнително споразумение № 66 от 01.04.2010г. страните са се споразумели основното месечно трудово възнаграждение на М.Д. да бъде променено, а именно: да бъде в размер на 563.00лв, считано от 01.04.2010г. 

   Приобщени  като доказателство по делото са Заповед № 47/16.11.2011г. на директора на  ДПП «***», заповед № 21/21.06.2012г. на директора на ДПП «***», Заповед № **. на директора на ДПП «***» , покана за даване на обяснения, молба за ползване на платен годишен отпуск и докладна записка с рег.№ 324/02.07.2012г.  Видно от представената  Заповед № 47/16.11.2011г. на директора на  ДПП «***», на ищцата е било възложено да координира цялостната работа по преработката на Пътеводителя ПП *** –второ допълнено и преработено издание, като изпълнява функциите на главен редактор, като работата по Пътеводителя е следвало да приключи до края на 2011г. Видно от мотивите на същата заповед, функциите на координатор и главен редактор са били възложени на ищцата за да се решат проблемите възникнали с работата по Пътеводителя, следователно към датата на издаването на заповедта, че директорът на ДПП „***” е констатирал наличието на проблеми с работата по Пътеводителя.

Видно от представената  Заповед № 21/21.06.2012г. на директора на  ДПП «***», на ищцата е било възложено да координира цялостната работа по преработката на Пътеводителя, редактирането на текстовете и подбор на снимките, а старшите експерти от дирекцията са били задължени да окажат пълно съдействие на ищцата по време на работата й. Със същата заповед е бил определен срок до 30 юни ищцата да предаде редактираните текстове и подбраните снимки за Пътеводителя на рекламна агенция СИ ПРИНТ.

         С писмена покана до ищцата, директорът на ДПП „***” е поискал писмени или устни обяснения за неизпълнението на възложената й със заповед № 47/16.11.2011г. и  заповед № 21/21.06.2012г. работа , а именно: да координира цялостната работа по преработката и преиздаването на книжното издание „Пътеводител на ПП ***”, като видно от инкорпорираната в самата покана разписка, препис от покана е   била връчена лично срещу подпис на ищцата.

         От приложената по делото докладна записка с вх.№ 324/02.07.2012г. се установява, че ищцата писмено е уведомила директора  за предприетите от нея действия, с което е  дала отчет за изпълнението на възложената й със заповед № 21/21.06.2012г. работа – да координира цялостната работа по преработката и преиздаването на книжното издание „Пътеводител на ПП ***”.

От приложената по делото Заповед № **. на директора на ДПП „***”,  се установява, че на  ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на основание чл. 195  от КТ  и чл.193 ал.1 от КТ вр. чл. 188 т.2 от КТ, като в мотивите е посочено, че наказанието е наложено по повод неизпълнение на възложена със заповед №47/16.11.2011г. и  заповед № 21/21.06.2012г.  работа и неизпълнение на законните нареждания на работодателя, което поведение би довело до уронване престижа на предприятието и претърпяване на имуществени вреди и санкции.

         При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

    Правното основание на предявения иск е чл.195 ал.1 вр. чл.188 т.2 вр. чл.187 т.7  и т.8 вр. чл.357 от КТ. Предявеният от ищцата иск  включва в себе си искане за признаване на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за незаконно и за отмяна на заповедта за налагането му. Тежестта на доказване законосъобразността на наказанието по този иск е изцяло на работодателя, който следва да проведе пълно и главно доказване на факта, че е упражнил правото си в съответствие със закона.

Безпорно се установи по делото, че ищцата заема длъжносттастарши експерт по връзки с обществеността и образователни програми” с място на работа офиса на ДПП «***»  - град Малко Търново за неопределен срок  и че със Заповед № **. на Директора на ДПП „***” й е наложено наказание „предупреждение за уволнение” на основание чл. 195  от КТ  и чл.193 ал.1 от КТ вр. чл. 188 т.2 от КТ.  Налагането на дисциплинарно наказание, независимо от това по коя от трите хипотези, предвидени в нормата на чл. 188 от КТ, предвижда според законодателството специална процедура, неспазването на която води до неговата незаконност.

На първо място това е разпоредбата на чл. 192 ал.1 от КТ, която определя кои лица имат право да налагат дисциплинарните наказания – те се налагат от работодателя или от определено от него лице или друг орган оправомощен със закон. Видно е, че процесната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание е подписана от инж.С** З** - директор на ДПП „***”, работодател на ищцата по смисъла на КТ, т.е. от компетентно лице и в рамките на неговите правомощия.

На второ място разпоредбата на чл. 193 от КТ, изисква, задължително, работодателят преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Нормата на чл. 193 от КТ е императивна, т.е. вменява се в задължение на съответния работодател и това представлява съществен елемент от дисциплинарната процедура. В тежест на ответника като работодател бе да установи пред съда чрез пълно и положително доказване, че е съобразил и изпълнил всички процесуалноправни и материалноправни изисквания за законосъобразно налагане на наказанието. С оглед доводите на ищеца за незаконосъобразност, в настоящето производство ответникът следваше да докаже, че е  спазил нормата на чл. 193 ал.1 от КТ – изискване, което ако не се изпълни от работодателя и това изпълнение не се докаже от него, е налице достатъчно основание от правна страна наказанието да бъде отменено, без спорът да се разглежда по същество, съгласно разпоредбата на чл. 193 ал.2  от КТ. В случая ответникът твърди, че е поискал обяснения от ищцата преди налагане на наказанието, като с депозирането на писмения отговор,  е представил покана /л.22/ , с която е поискал писмено обяснение от страна на ищцата за причините довели до неизпълнение на координацията по цялостната работа по преработката и преиздаването на Пътеводителя, възложена с цитираните заповеди 47/16.11.2011г. и  заповед № 21/21.06.2012г. Видно от съдържанието на поканата обаче, същата не съдържа дата на издаването й като документ, изходящ от ответника,  както и не съдържа информация кога е била получена от ищцата, поради което съдът приема, че ответникът не е доказал по безспорен и несъмнен начин, че поканата е предхождала налагането на дисциплинарното наказание. С депозираният писмен отговор ответникът твърди, че след поканата ищцата е  внесла Докладна записка № 324/02.07.12г., тази докладна била „последвала” поканата. От текста на тази докладна записка /л.24/, обаче, се установява, че същата е свързана с коментар на Заповед 21/21.06.12г. на директора и е внесена именно по повод на тази заповед. По делото е приобщена като писмено доказателство и обяснителна записка от ищцата с вх.№ 380/20.07.12г., но самият ответник сочи в писмения договор, че това не са обяснения по реда на чл. 193 ал.1 от  КТ. Други доказателства по делото, сочещи на изпълнение от ответника на предписаното от закона изслушване на работника преди налагане на дисциплинарно наказание, не бяха ангажирани, въпреки, че съдът е указал на ответника, че доказателствената тежест изцяло е върху него. Ето защо  съдът счита, че работодателят не е изпълнил своето вменено задължение предписано в разпоредбата на чл. 193 ал.1 от КТ, поради което наложеното на ищцата със Заповед № **. на директора на ДПП„***” дисциплинарно наказание,  следва да бъде отменено само на това основание.

Разпоредбата на чл. 195 ал.1 от КТ изисква заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде мотивирана, т.е. да са изложени фактическите обстоятелства, на които се основава работодателят за да прекрати трудовия договор на посоченото основание. Меродавно е посочването на самото нарушение в какво се изразява, а не правната му квалификация.

 Работодателят се е позовал на материално-правната разпоредба на чл. 187 т.7  и т.8 от КТ. Разпоредбата на т.7 гласи, че нарушения на трудовата дисциплина са : неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Това представлява съществен елемент на трудовата дисциплина, като е задължение на работника или служителя да се подчинява на нарежданията на работодателя и произтича от специфичното естество на дължимата от работника или служителя престация – да се постави на разположение на работодателя за изпълнение на определена работа, включително и да се подчинява на указанията му относно начина на изпълнение. Правомерните нареждания на работодателят са на общо основание задължителни за работника или служителя и тяхното виновно неизпълнение съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Видно е от съдържанието на  заповедта, че работодателят е приел, че ищцата не е изпълнила  законните му нареждания, възложени й  с две заповеди на директора - № 47/16.11.11г. и № 21/21.06.12г.,  а именно : „ да координира цялостната работа то преработката на книжното издание „Пътеводител на ПП „***” и „ да предаде редактираните текстове и подбраните снимки на рекламна агенция „СИ ПРИНТ” за отпечатване в срок до 30.06.2012г.”

Съгласно разпоредбата на чл.194 ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Срокът по чл. 194 ал.1 от КТ е преклузивен и правото на работодателя да наложи наказание се погасява. Що се отнася до твърдяното неизпълнение на задължението ищцата да координира цялостната работа то преработката на книжното издание „Пътеводител на ПП „***”, възложено й със заповед  № 47/16.11.11г. на директора, срокът по която е до 31.12.11г., повече от очевидно е, че срокът за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 ал.1 КТ, категорично е изтекъл.

Изложените в мотивите на заповедта факти, работодателят е квалифицирал в заключителната част  на заповедта като нарушения на трудовата дисциплина, представляващи неизпълнение на възложената работа и законните нареждания на работодателя, които  „биха довели до уронване престижа на работодателя и претърпяване на имуществени вреди и санкции”, поради което съдът приема, че за налагането на дисциплинарното наказание работодателят освен на материалноправната разпоредба и на чл.187 т.7 от КТ, се е позовал на материалноправната разпоредба и на чл.187 т.8 от КТ – уронване на  доброто име на предприятието. Недопустимо е обаче налагане на дисциплинарно наказание за евентуални бъдещи събития, които работодателят би могъл да предполага, че  може и да се случат във времето след налагане на дисциплинарното наказание и които, също така евентуално би се очаквало, че те биха могли да произтичат от твърдяното поведение на ищцата – неизпълнение на възложената й работа. Дисциплинарното нарушение изисква наличие на реално осъществена простъпка, реално деяние, от което са последвали реални и действително случили се резултати – в случая да е налице уронване доброто име на работодателя, и да са настъпили имуществени вреди и санкции, като настъпването им да е в пряка и непосредствена причинна връзка с осъщественото дисциплинарно нарушение; недопустимо е налагането на дисциплинарно наказание да се обосновава с неясни, бъдещи и евентуални обстоятелства. Ето защо съдът приема, че не са налице предпоставките за прилагането на чл.187 т.8 от КТ– уронване на  доброто име на предприятието.

Що се отнася до визираното в заповедта неизпълнение на нарежданията на работодателя, възложени на ищцата със заповед №  21/21.06.12г. , а именно: „ да координира цялостната работа то преработката на книжното издание „Пътеводител на ПП „***” и „да предаде редактираните текстове и подбраните снимки на рекламна агенция „СИ ПРИНТ” за отпечатване му в срок до 30.06.2012г.”, настоящия съдебен състав приема, че ответникът не успя да проведе пълно и успешно доказване на наличие на пълно неизпълнение на законното нареждане на работодателя, представляващо нарушение по смисъла на чл. 186 КТ, за което е наложено наказанието на ищцата,

По същество нарушението или нарушенията следва да се докажат като фактически състав от обективна и субективна страна, което не се случи по настоящото дело. По никакъв начин работодателят не доказа в какво точно се състои неизпълнението на възложената работа и в какво точно се изразява неизпълнението на законните нареждания на работодателя, както и кога точно са осъществени тези нарушения във времето – в този смисъл работодателят не е съобразил изискванията на чл. 195 ал. 1 от КТ, а липсата на мотиви, съгласно реквизитите на този текст, е също достатъчно основание за незаконността на наложеното наказание. От представените по делото доказателства не става ясно по какъв начин е установено, че ищцата не е изпълнявала задълженията си да координира цялостната работа по преработката на книжното издание „Пътеводител на ПП „***”, тъй като видно от мотивите на директора на ДПП „***” за издването на двете заповеди с рег.№ 47/16.11.11г. и с рег.№ 21/21.06.12г. – „за решаване на проблемите, възникнали с работата по Пътеводителя на ПП ***-второ допълнено и преработено издание” и от съдържанието на докладната записка на ищцата от 02.07.2012г.,  същият е бил информиран от ищцата за предприетите и изпълнени от нея действия във връзка с възложената й работа. Нещо повече – видно от съдържанието на заповед № 21/21.06.12г., старшите експерти от ДПП „***” са били задължени да оказват пълно съдействие на ищцата за изпълнението на възложената й работа, т.е. изпълнението на възложената на ищцата работа е било поставено в зависимост от изпълнението на работата на други служители на дирекцията.  В този смисъл по делото не се събраха доказателства, от които да се установи , че срокът за предаване на редактираният Пътеводител за отпечатване в рекламната агенция не е спазен единствено и само по вина на ищцата, за което неизпълнение е наложено дисциплинарното й наказание „предупреждение за уволнение”. Ето защо съдът приема, че не са налице  и предпоставките на чл. 187  т.7 от КТ, а именно неизпълнение на закони нареждания на работодателя, тъй като ищцата е започнала  да координирала работата по преработката на Пътеводителя и своевременно е уведомявала работодателя си за извършените от нея действия в изпълнение на възложената й работа.

     С оглед изхода на делото и  на основание чл.78  ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в размер на 240.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

     Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

     ОТМЕНЯ  Заповед № **. на Директора на Дирекция на Природен парк «***» ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Малко Търново, ул»***» № 1,  с която е наложено на М.Н.Д. с ЕГН **********,*** дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, на основание чл. 195  от КТ  и чл.193 ал.1 от КТ вр. чл. 188 т.2 от КТ.

     ОСЪЖДА Дирекция на Природен парк «***» ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Малко Търново, ул»***» № 1,  ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Д. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 240.00лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща  адвокатско възнаграждение,  на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :