Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          гр. Малко Търново     14.10.2013 г.,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРИЯ МОСКОВА

 

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдия Москова  НАХД  № 104 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството  по реда на чл.59  от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е.Д.Г. с ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 49/04.06.2013г. на Началника на РУП – Малко Търново, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.20  ал.1 от ЗДвП  му е наложено наказание „глоба” в размер на 100.00/сто/ лева на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП и отнети 4 /четири/  контролни точки съгласно чл.4 ал.2 от Наредба №Із-1959/07г.

В жалбата се моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

 В с.з., жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Същият е депозирал писмени бележки, с които е заявил, че желае да се даде ход на делото и че поддържа жалбата, като  излага подробни доводи и основания.

За въззиваемата страна, в с.з. се явява гл.инспектор Т.Т. ***. Моли атакуваното НП да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно.

По делото са събрани устни и писмени доказателства: показанията св. Т.Н. – актосъставител, св.Д.Я., св.Ж.К., разпитани в хода на съдебното следствие, уведомление с изх.№ 488/12.07.2013г. от ТП”ДГС З**”, 4 броя чертежи на „Организация на движението в участък от км.278+700 до км.285+375” от ОПУ-Бургас, Протокол за ПТП бланков № 1107960/09.05.2013г.  от ОД на МВР сектор „КАТ”-Бургас, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства по АНП .

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 29.05.2013г. около 08.30 часа -08.45 часа св.Т.Н. –мл.автоконтрольр при РУП-Малко Търново  посетил  ПТП, възникнало на главен път І-9  преди разклона за село ** между л.а. „БМВ” с рег.№ В 7648 КТ, управляван от жалбоподателя  и внезапно изкочила  на пътя сърна. Св.Н., след като огледал местопроизшествието в присъствието на св.Я. и св.К. / и двамата служители на ГПУ-Малко Търново, изпратени на място за оказване на съдействие/,  установил, че процесния автомобил е спрян в дясната пътна лента за движение по посока от град Бургас за град Малко Търново, а на около 7-8 метра зад него на пътното платно лежи убита сърна. Актосътавителят Н.  приел, че жалбоподателят е нарушил чл.20  ал.1 от ЗДвП  и му съставил  АУАН № 49 / 29.05.2013г. серия Р бланков № 829549, в който описал нарушението по следния начин:  движи се  с несъобразена скорост в отсечката, от гората изтича сърна, водача губи  контрол над  МПС и я удря”, а за възникналото ПТП-то съставил Протокол за ПТП с бланков № 1107960/09.05.2013г. Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното НП, в което АНО е описал нарушението по същия начин и е възприел същата правна квалификация на извършеното от жалбоподателя административно нарушение.

От представените по делото 4 броя чертежи на „Организация на движението в участък от км.278+700 до км.285+375” от ОПУ-Бургас за поставената хоризонтална и вертикална пътна маркировка в процесния участък, се установява, че в процесния участък няма поставен знак „А-22”. От  представения по Протокол за ПТП с бланков № 1107960/09.05.2013г. и от показанията на разпитаните по делото свидетели Н., Я. и К., се установява, че щетите по автомобила, възникнали в следствие на удара със сърната,  са в предната част на автомобила – счупени ляв фар с мигач, дълбоко хлътнал преден капак, начупено панорамно стъкло и др.

Представеното по делото заверено копие на Заповед №Із-1745/28.08.2012г. на Министъра на МВР,  доказва материалната компетентност на АНО по отношение на Началника на РУП-Малко Търново, комуто са надлежно делегирани правомощията да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:  

Атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законния седмодневен срок /видно от разписката, инкорпорирана в наказателното постановление - 02.07.2013г. и от датата на депозиране на жалбата пред съда - 04.07.2013г./ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-гр.Малко Търново.

Разгледана по същество обаче, жалбата  е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното.  (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното НП, независимо от доводите в жалбата и от становищата на страните, в случая съдът намира, че обстоятелствата, описани в АУАН и пренесени в НП не отговарят на фактическата действителност, както и че в производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Описана в АУАН и в последствие пренесена в атакуваното НП фактическа обстановка не кореспондира със събраните в хода на съдебното следствие доказателства по отношение на извършваното на твърдяното нарушение от актосъставителя . В конкретния случай не е ясно и не е установено защо е прието, че водачът на МПС  се  е движил с несъобразена скорост, както и че е загубил контрол над МПС-то. По делото липсват каквито и да било доказателства за наличието на "несъобразена" от страна на водача скорост и „за загуба на контрол над МПС-то” от една страна, а от друга - за наличието на причинна връзка между евентуалната несъобразена скорост и евентуално осъществилото се ПТП. В настоящия случай АНО неправилно е направил своите констатации, че жалбоподателят  се е движил с несъобразена скорост и че е загубил контрол над МПС-то, а извода, до който е стигнал, а именно, че жалбоподателят  като водач на процесното МПС е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.1 от ЗДвП, почива единствено на предположения за действията на жалбоподателят. Наред с това липсва синхрон между съдържащото се в АУАН и НП словесното описание на твърдяното административно нарушение и описаните в тях обстоятелства, тъй като според актосъставителя то се е изразило в загуба на контрол над лекия автомобил поради движение с несъобразена скорост,  блъскане в подвижно препятствие - сърна и реализиране на ПТП, което представлява нарушение на чл. 20 ал. 2 изр. /предл./ 1 вр. чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, а според наказващия орган  квалифицирано като нарушение на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП. Налагането на административно наказание е обусловено от установяването по безспорен начин на извършването на нарушението, предмет на административнонаказателното производство.  Наличието на съмнение относно този факт изключва и правомощието на административнонаказващия орган да ангажира отговорността на водача. Прочее,  неизпълнението на вмененото от общото правило на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП задължение на водача на МПС да намали  скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, съставлява административно нарушение,  наказуемо с предвидената в чл. 179 ал. 2 предл. 1 от ЗДвП санкция само, ако е причинено пътнотранспортно произшествие, което  съобразно   § 6 т. 30 от ДР на ЗДвП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоражение, товар или други материални щети. А в случая нито в АУАН , нито в НП са отразени обективно каквито и да е било материални щети на автомобила и не дават точна представа за евентуални такива в резултат на въпросния удар. В  НП не са посочени имената и точните адреси, както и ЕГН на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението. С оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, обаче не е ясно за кого и какви са щетите. Невписването в акта и в наказателното постановление, че от деянието се претъпяни имуществени вреди, представлява нарушение по чл. 42, т.9 от ЗАНН, тъй като тази обстоятелства следва да се описани както в описателната част на акта, така и в НП.

Както беше посочено по-горе в административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху административнонаказващият орган, който безспорно и категорично трябва да докаже извършването на административно нарушение, авторството на деянието и наличието на вина. Неправилно възпроизведената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка, е пренесена и в атакуваното наказателно постановление. В производството пред настоящият  съд, действащ като въззивна инстанция, се прилагат правилата на НПК, като се  цели да бъде проверена законосъобразността на административнонаказателните актове, които са израз на държавната репресия, която АНО упражнява при констатирано противоправно поведение на физическите и юридическите лица. Поради това ръководни, както в хода на съдебното производство, така и в административно-наказателното, са общите принципи на наказателното правораздаване. Основен принцип на наказателното правораздаване е, че преди  да бъде приложена държавната репресия спрямо дадено лице, сочено като нарушител,  е абсолютно необходимо да бъдат установени и безспорно доказани всички факти и обстоятелства, доказващи наличието на обективните и субективните елементи на твърдяното нарушение, поради което се ангажира неговата административнонаказателната отговорност,  като абсолютно  недопустимо е да се ангажира отговорността на това лице само по  предположения за наличие на такива факти и обстоятелства.

Предвид изложените съображения съдът намира обжалваното постановление за незаконосъобразно и неправилно, поради което на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН   

 

Водим от горното, съдът

                               

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 49/04.06.2013 г. на Началника на РУП – Малко Търново, с което на Е.Д.Г. с ЕГН ********** ***,  за нарушение на чл.20  ал.1 от ЗДвП  му е наложено наказание „глоба” в размер на 100.00/сто/ лева на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП и отнети 4 /четири/  контролни точки съгласно чл.4 ал.2 от Наредба №Із-1959/07г.

 

Решението подлежи на касационно обжалване чрез РС-Малко Търново пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

                                                              

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :