Р Е Ш Е Н И Е

 

         ,   град Малко **         17.09.2013г.,

                                                        

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

     

 

Малкотърновският районен съд,                                наказателен състав

на четвърти септември                         две хиляди и тринадесета година

в публичното заседание в следния състав :

                                                                        Председател Мария Москова

Секретар : М.Д.

Прокурор : ………………….

като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД №102/2013г. по описа на РС-Малко Търново за да се произнесе,  взе предвид следното :

 

         Производството по делото е образувано по повод жалбата на Т.Н.Т. с ЕГН **********,*** против Наказателно постановление № 107/ 11.04.2013г., издадено от Директора на РИОСВ-Бургас, с което за нарушение на чл.13 ал.1 и чл.31 т.9 от Закона за защитените територии / ЗЗТ / на основание чл.81 ал.2 предложение първо във връзка с чл.81 ал.1 т.2 от от ЗЗТ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 5000 лева.

          АНО –РИОСВ-Бургас, редовно призован, се представлява в с.з. от ю.к.М. Стр., надлежно упълномощен, който моли съдът да потвърди изцяло атакуваното НП.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в с.з., ведно с надлежно упълномощен процесуален представител адв.М.,  който поддържа жалбата, релевира доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, поради което моли съда да  отмени изцяло атакуваното НП.

        Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намери за установено от правна и фактическа страна следното :

        По повод на подаден в РИОСВ – Бургас писмен сигнал с вх.№6297/09.10.2012г., св.Д.И. – гл.експерт „контрол на защитените територии и защитените зони” към РИОСВ –Бургас заедно с Ц*** /гл.експерт БДЧР –Варна, Ц*** /еколог в община Малко ** Н*** /зам.директор на ДГС-Звездец/ извършили на 18.10.2012г. извънредна проверка в частен имот № 029094, находящ се в местността „Лъките” в землището на село ** община М.Т. стопанисван от собствениците му Т.Н.Т. и Г** Н.Т.. В хода на проверката комисията установила, че в процесния имот са изградени без съгласувателни и разрешителни документи масивна сграда с приблизителна площ от 80 кв.м. с дървена пристройка с площ около 8 кв.м., 2 броя свързани дървени постройки на бетонна основа с площ около 35 кв.м., селскостопански постройки и ограда от мрежа, помощни постройки – беседки, барбекю, площадка за риболов, а по границата на имота с реката е изградена дига, като в резултат на изгребаните земни маси са се образували две водни тела, които са зарибени. За така извършената проверка в присъствието на Г** Н.Т. / съсобственик на имота/ и на М*** /мл.експетБиоразнообразие” ПП Странджа/, комисията съставили констативен протокол № 004180/18.10.2012г.

         Актосъставителят - св.Д.И., на 12.11.2012г. в сградата на РИОСВ-Бургас, съставила акт за установяване на административно нарушение № 107/12.11.2012г. против  жалбоподателя Т.Т., за това, че „на 18.10.2012г. в поземлен имот № 029094, находящ се на територията на ПП „Странджа” в местността „Лъките” в землището на село ** община М.Т. е построил масивна сграда с приблизителна площ от 80 кв.м. с дървена пристройка с площ около 8 кв.м., 2 броя свързани дървени постройки на бетонна основа с площ около 35 кв.м., селскостопански постройки и ограда от мрежа, по границата на имота с реката е изградил дига, като в резултат на изгребаните земни маси са се образували две водни тела, които са зарибени. В имота са изградени и други помощни постройки – беседки, барбекю, площадка за риболов. Всички обекти са изградени без съгласувателни и разрешителни документи”, като приела, че с така описаните деяния жалбоподателят Т.Н. е нарушил разпоредбите на чл.13 ал.1 и чл.31 т.9 от Закона за защитените територии.

          Актът е съставен в присъствие на жалбоподателят Т.Н. и на двама свидетели –Св.М.Я. и св.Г.Г., и от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл.42 от ЗАНН. Препис от същия е връчен срещу подпис лично на жалбоподателя.        При съставянето на акта и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са направени възражения от страна на жалбоподателя. Административнонаказващият орган, сезиран с преписката, е извършил проверката по чл.52, ал.4 от ЗАНН и е счел, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на установеното с акта нарушение и е издал обжалваното постановление, с което на основание чл.81 ал.2 предложение първо вр. чл.81 ал.1 т.2 от ЗЗТ е наложил на  жалбоподателя Т.Т. глоба в размер на 5000 лева.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:  

Атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законния седмодневен срок /видно от известието за доставяне /л.26/ - 03.07.2013г. и от датата на депозиране на жалбата пред съда - 08.07.2013г./ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-гр.Малко Търново. Разгледана по същество, жалбата  е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното.  (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.  В изпълнение на задълженията си за служебна проверка на законосъобразността на актовете, издадени от АНО в административното производство, настоящата  съдебна инстанция, констатира следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, по установения от закона ред. 

След обстойна преценка на събраните по делото писмени и устни доказателства, обаче настоящият съдебен състав, намира за установено, че изложената в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка не се потвърждава от показанията на разпитаните по делото актосъставителка и свидетели и събраните в хода на съдебното следствие доказателства, поради което и обжалваният акт следва да се отмени като неправилен. Съображенията за това са следните:

Описана в АУАН и в последствие пренесена в атакуваното НП фактическа обстановка обаче не кореспондира със събраните в хода на съдебното следствие доказателства по отношение на датата на извършавеното на твърдяните нарушения, както и на автора на извършването им. От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели : св.Т. и св.Г., както и от показания на актосъставителя Д.И. безспорно се установи, че при извънредната проверка на 18.10.2012г. актосъставителката – св. Д.И. е констатирала единствено наличието на изградените процесните сгради в  частния имот/ за което по делото не се спори/, но не и точната дата на извършените нарушения. Самата актосъставителка св.И., разпитана в хода на съдебното следствие, заявява, че не знае датата на извършването на строежите. От събраните в хода на съдебното следствие устни доказателства – показанията на св.Т. и св.Г., безспорно се установи, че процесните обекти са били изградени от жалбоподателя Т.Т. и от неговия брат Г. Т. не на датата 18.10.2012г.,  посочена като дата на извършване на нарушението в АУАН, а през периода 2001г.-2002г. С оглед на безспорно установените факти, а именно, че от датата на извършването на  нарушенията /периода 2001-2002г./ до датата на установяването на нарушенията – 18.10.2012г., са изминали повече от 5 години, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай намира приложение разпоредбата на чл.34 ал.2 от ЗАНН и въведените с нея абсолютни давностни срокове, поради което възражението на адв.М. - процесуален защитник  на жалбоподателя, че не е следвало да се образува административнонаказателно производство, независимо от констатацията на актосъставителя, че на 18.10.2012г. са налични изградени без строителни книжа обекти, тъй като от датата на извършването на нарушенията са изминали близо 10 години,   е основателно.

АНО не е изпълнил и задължението си да докаже по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушенията от жалбоподателя. От показанията на св.Т. и св.Г. се установи, че част от процесните постройки са били изградени лично от жалбоподателя Т.Т., друга част от тях – от брат му Г. Т., а третата част от тях – от двамата заедно. Както беше посочено по-горе в административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху административнонаказващият орган, който безспорно и категорично трябва да докаже извършването на административно нарушение, авторството на деянието и наличието на вина. В настоящия случай АНО неправилно е направил своите констатации, а извода, до който е стигнал, а именно, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.13 ал.1 и чл.31 т.9 от Закона за защита на териториите, почива единствено на предположения. Неправилно възпроизведената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка, е пренесена и в атакуваното наказателно постановление. В производството пред настоящият  съд, действащ като въззивна инстанция, се прилагат правилата на НПК, като се  цели да бъде проверена законосъобразността на административнонаказателните актове, които са израз на държавната репресия, която АНО упражнява при констатирано противоправно поведение на физическите и юридическите лица. Поради това ръководни, както в хода на съдебното производство, така и в административно-наказателното, са общите принципи на наказателното правораздаване. Основен принцип на наказателното правораздаване е, че преди  да бъде приложена държавната репресия спрямо дадено лице, сочено като нарушител,  е абсолютно необходимо да бъдат установени и безспорно доказани всички факти и обстоятелства, доказващи наличието на обективните и субективните елементи на твърдяното нарушение, поради което се ангажира неговата административнонаказателната отговорност,  като абсолютно  недопустимо е да се ангажира отговорността на това лице само по  предположения за наличие на такива факти и обстоятелства.

Предвид изложените съображения съдът намира обжалваното постановление за незаконосъобразно и неправилно, поради което на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН   

                                                                             

                                                                 Р Е Ш И  :

 

       ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 107/ 11.04.2013г., издадено от Директора на РИОСВ-Бургас, с което на Т.Н.Т. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл.13 ал.1 и чл.31 т.9 от Закона за защитените територии / ЗЗТ / е наложена глоба в размер на 5000 лева на основание чл.81 ал.2 предложение първо във връзка с чл.81 ал.1 т.2 от ЗЗТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен  съд - Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 Районен съдия: