Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

 

                                      19.09.2018г.              гр.Малко Търново

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Малкотърновкият районен съд                             граждански състав

На   дванадесети септември           две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                Председател:ЧАНКО ПЕТКОВ

 

секретар Мара Димова,

като разгледа докладваното от съдия Петков гр.д. №101 по описа на РС-Малко Търново за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

       Производството по делото е образувано по повод искова молба депозирана от С.Т. З., ЕГН **********, постоянен адрес:***, съдебен адрес: Правна кантора „ И Ел Си “ гр.Б**, с-к „ С*** “,бл.**, ет.*-офисен,офиси №*  и №* тел./факс: *******, ПРОТИВ : Изпълнителна агенция по горите, ЕИК-******, със седалище и адрес на управление: гр.С**, общ.“К* с* “, бул.“ Х** Б** “ №**, представлявано от изпълнителния директор инж. Г. Г., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.357 във вр.чл.344,ал.1,т.1,т.2 ,чл.225,ал.2 КТ.както следва:

  Да бъде признато за незаконно наложеното  наказание „уволнение" и бъде отменена Заповед № К-66/22.01.2018г.        на

изпълнителния директор на ИАГ и Заповед № К-**/22.01.2018г. , с която трудовото  правоотношение е прекратено.

  Да бъде постановено възстановяването  на заеманата преди уволнението длъжност.

 Да бъде осъдена Изпълнителна агенция по горите да  заплати обезщетение с правно основание чл. 225, ал. 2 от Кодекса на труда в размер на 833.50 лв. /осемстотин тридесет и три лв. и петдесет ст./, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба до момента на окончателното му изплащане.

 

        Моли да бъде осъден ответника да  заплати направените по делото разноски.

 

         Ищеца твърди, че е работил по безсрочен трудов договор № К-**/26.05.2017г. на длъжността „директор" в Дирекция Природен парк „С**", при Изпълнителна агенция по горите, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр. С*, общ. "К. с.", бул. „Х. Б." №**, представлявано от изпълнителния директор инж. Г. Г. и с място на работа гр. М. Т., обл. Б..

        На 10.04.2018г. му е била връчена Заповед № К-**/22.01.2018г. на изпълнителния директор на ИАГ, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение", както и Заповед № К-**/22.01.2018г. на изпълнителния директор на ИАГ, с която трудовото ми правоотношение било прекратено.

      Твърди,че че Заповед № К-**/22.01.2018г. и Заповед №      К-**/22.01.2018г. на изпълнителния директор на ИАГ са незаконосъобразни, като излага подробни аргументи за това.

 

         Моли съда, да постанови решение, с което да бъде  признато за незаконно наложеното  наказание „уволнение" и бъде отменена Заповед №К-** /22.01.2018г.         на изпълнителния директор на ИАГ и Заповед № К-**/22.01.2018г. , с която трудовото  правоотношение е прекратено.

  Да бъде постановено възстановяването  на заеманата преди уволнението длъжност.

 Да бъде осъдена Изпълнителна агенция по горите да  заплати обезщетение с правно основание чл. 225, ал. 2 от Кодекса на труда в размер на 833.50 лв. /осемстотин тридесет и три лв. и петдесет ст./, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба до момента на окончателното му изплащане и да бъде осъден ответника да  заплати направените по делото разноски.

      Молят  да бъде назначена съдебно- счетоводна експертиза, която да установи размера на обезщетението, което следва да му бъде заплатено на основание чл.225 ал. 2 от Кодекса на труда.

      В законоустановения срок ответника е депозирал писмен отговор с който оспорва предявените обективно съединени искове като неоснователнии и недоказани и моли съда да се присъдят  направените по делото разноски.Представят доказателства.     Молят съда  в зависимост от становището на ищеца  да им бъде дадена възможност да ангажират и други доказателства както и да направят доказателствени искания.Излагат подробни съображения в тази насока.

 

 

 

 

     

     Съдът приема за установено следното:

   Не се спори между страните ,че ищецът е работил по безсрочен трудов договор № К-**/26.05.2017г. на длъжността „Директор" в Дирекция Природен парк „С**", при Изпълнителна агенция по горите, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С*, общ. "К. с**", бул. „Х** Б**" № ** представлявано от изпълнителния директор инж. Г. Г. и с място на работа гр. М. Т., обл. Б..Съгласно Заповед №**/11.10.2017г. е извършен извънпланов одит на работата на Дирекция Природен парк „С*", при Изпълнителна агенция по горите представлявано от ищеца в качеството му на Директор.Одита е завършил с констатации за допуснати нарушения в работата на управляваното от ищеца дружество.С писмо №**/20.12.2017г./за прецизност съдът следва да посочи ,че навсякъде и в ИМ и в отговора се цитира писмо с №****/20.12.2017г. което е неправилно/.Изпълнителния директор на ИАГ на основание чл.193 от КТ  е поискал писмени обяснения от ищеца относно констатираните в одита нередности.Видно от писмените обяснения на ищеца с писмо per. № ИАГ-**/ 02.01.2018 г., същият признава ,че е допуснал посочените в одита нарушения като сочи и причини за това.

         При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с обективно  съединени искове с правно основание  чл.357 във вр.чл.344,ал.1,т.1,т.2 ,чл.225,ал.2 КТ.

 

            Следва да се отбележи, че правото на уволнение е субективно потестативно право на работодателя. Законодателят е въвел оборимата презумпция, че всяко уволнение е законно /по аргумент от чл. 344 ал. 1 от КТ/, като същевременно е предоставил субективно процесуално право на уволнения работник или служител да оспори законността на уволнението си, а в тежест на работодателя е да докаже, че е налице презюмираната законност на това уволнение.

         По възраженията на ищеца посочени в исковата молба:

   На първо място се прави възражения за това ,че  в противоречие с императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ, работодателят не е посочил кога са извършени твърдяните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение нарушения. Заповедта е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ, според която норма дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В конкретния случай в заповедта липсва задължителен реквизит, визиран в посочения законов текст, а именно кога са извършени посочените нарушения и поради това е немотивирана.Съдът не споделя това възражение на ищеца. Относно твърдението в исковата молба, че в противоречие с императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ, работодателят не е посочил кога са извършени описаните в заповедта за налагане на дисциплинарните наказание нарушения, поради което същата е незаконосъобразна, следва да се има предвид, че законът не поставя изискване в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да бъдат посочени всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, денят и часът на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е извършеното дисциплинарното нарушение според класификацията в чл. 187 от КТ. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи. Заповедта за дисциплинарно уволнение може да се мотивира и чрез препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на работника или служителя, т.е. няма пречка нарушението, за което е наложено наказанието, да бъде индивидуализирано и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник. В тази връзка следва да се отбележи, че в Заповед № К**/ 22.01.2018 г.. като основание за издаването й е посочен доклад на ръководителя на звено ..Вътрешен одит“ в ИАГ, с per. № ИАГ-***/ 04.12.2017 г., в който са описани подробно всички нарушения и пропуски, извършени и допуснати от ищеца, в качеството му на директор на Дирекция на Природен парк „С**“. Данните за момента на извършване на описаните в заповедта нарушения се съдържат именно в посочения одитен доклад - в т. 2 и т. 3, където е посочено, че през м. октомври 2017 г. инж. З. незаконосъобразно и неправомерно е увеличил трудовите възнаграждения на четирима служители от дирекцията, в това число е подписал споразумение към трудов договор за увеличение на трудовото възнаграждение на служител, който заема длъжност по служебно правоотношение, а през м. септември 2017 г. е освободил г-жа В. К. - „касиер- домакин“ и материално отговорно лице за активите, без да бъде извършено инвентаризирането и предаването им, като по този начин не е предприел необходимите управленски действия за определяне на материално отговорно лице за стопанисване на активите.

По второто възражение ,че е нарушена императивната разпоредба на чл. 194 ал. 1 КТ, относно това ,че работодателят  е връчил на ищеца заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение след изтичане на законоустановения двумесечен преклузивен срок.Съдът намира и това възражение за неоснователно. Обжалваните заповеди са издадени на 22.01.2018 г., но са връчени на ищеца на 10.04.2018 г., тъй като същият е бил в законно установен отпуск по болест, видно от приложените два болнични листа - първия издаден на 08.02.2018 г. за периода 05.02.1018г. - 10.03.2018 г. и втория издаден на 12.03.2018 г. за периода 11.03.2018 г. - 09.04. 2018 г., поради което е приложима разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от КТ, според която, сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законно установен отпуск или участва в стачка. Работодателят е бил в невъзможност да връчи заповедите на ищеца, поради неявяването на последния на работното му място, където е бил търсен, за връчване на процесиите актове.

Относно възражението за допуснато нарушение на нормата на чл. 193 ал. 1 КТ, според която работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства съдът намира същото за неоснователно.Видно от приложените писмените доказателства, с писмо изх. № ИАГ-***/ 20.12.2017 г./грешно посочена като №***/ изпълнителния директор на ИАГ. на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, от ищеца са поискани писмени обяснения за установените нарушения на трудовата дисциплина, а видно от мотивите на заповедта за налагане на наказанието, работодателят е обсъдил всички посочени от ищеца факти и е оценил събраните доказателства, като е счел, че обясненията само по въпроси 4 и 5 от искането по чл. 193, ал. 1 от КТ са обосновани и ги е възприел като основателни. Освен това, видно е от писмените обяснения на ищеца, постъпили с писмо per. № ИАГ-**/ 02.01.2018 г., че последният е разбрал за конкретните нарушения, послужили за основание за образуване на дисциплинарното производство., като действията му са били „продиктувани от целесъобразност за сметка на законосъобразността”.

    Относно възражението за нарушения на нормата на чл.189 от КТ,че  не е преценено съответствието на наложеното наказание с твърдяните нарушения.Твърдението че, по отношения на ищеца не са образувани други дисциплинарни производства същото е ирелевантно що се отнася до конкретната преценка на работодателя за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, като съображенията за това кореспондират с тежестта на нарушението на трудовата дисциплина, както и с всички доказателства, събрани от работодателя по случая..

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза от която е видно,че размера на обещетението по чл.225,ал2 от КТ възлиза на сумата от 833.50лв

          Ето защо, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението на ищеца по Заповед № К-**/22.01.2018г. на изпълнителния директор на ИАГ, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" за незаконно както и Заповед № К-**/22.01.2018г. на изпълнителния директор на ИАГ, с която трудовото му правоотношение било прекратено  и тяхната отмяна, се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. При този изход на процеса относно главния иск, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните, обусловените от него искове по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца на предишната работа – на длъжността „директор" в Дирекция Природен парк „С*", при Изпълнителна агенция по горите и иск по чл. 225 ал.2 от КТ  - за заплащане на сумата 833.50лв. за периода от 11.04.2018г.- 11.05.2018г.

      С оглед изхода на процеса, следва да се отхвърли и искането на ищеца да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на  800 лева. 

     Предвид разпоредбите на чл. 359 от КТ и чл. 83 ал. 1, т. 1 от ГПК, ищеца не дължи заплащане на разноски по производството, но не е освободена от заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

         Водим от гореизложеното, съдът

                                                  Р    Е    Ш    И:

        ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от С.Т. З*, ЕГН **********, постоянен адрес:***, съдебен адрес: Правна кантора „ И Ел Си “ гр.Б*, с-к „ С* “,бл.*, ет.3-офисен,офиси №*  и №* тел./факс:***************, ПРОТИВ : Изпълнителна агенция по горите, ЕИК-****, със седалище и адрес на управление: гр.С., общ.“К. с.“, бул.“ Х. Б. “ №*, представлявано от изпълнителния директор инж. Г. Г. обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 – за отмяна на Заповед № К-**/22.01.2018г. на изпълнителния директор на ИАГ, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" , както и Заповед № К-**/22.01.2018г. на изпълнителния директор на ИАГ, с която трудовото му правоотношение било прекратено ,исковете по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца на предишната работа – на длъжността „Директор" в Дирекция Природен парк „С**", при Изпълнителна агенция по горите и иск по чл. 225 ал.2 от КТ  - за заплащане на сумата 833.50лв. явяваща се обещетение за периода от 11.04.2018г.- 11.05.2018г.

 

         ОТХВЪРЛЯ искането на  С.Т. З., ЕГН **********, постоянен адрес:***, съдебен адрес: Правна кантора „ И Ел Си “ гр.Б*, с-к „ С** “,бл.**, ет.3-офисен,офиси №*  и №* тел./факс:**********, за присъждане на направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 800/осемстотин /лв.

          ОСЪЖДА С.Т. З., ЕГН **********, постоянен адрес:***, съдебен адрес: Правна кантора „ И Ел Си “ гр.Б*, с-к „ С** “,бл.**, ет.*-офисен,офиси №*  и №* тел./факс:****** да заплати на Изпълнителна агенция по горите, ЕИК-******, със седалище и адрес на управление: гр.С**, общ.“К. с. “, бул.“ Х. Б. “ №**, представлявано от изпълнителния директор инж. Г. Г. направените от него разноски по делото, които са в размер на 200 /двеста /лева – юрисконсултско възнаграждение.

         Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок.

           Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: