Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

гр. Малко Търново, 24.10.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Малкотърновският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Дойков

 

при секретаря М.Д.  и в присъствието на прокурора ………………, като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД № 222 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Делото е образувано е по жалба, подадена от П.Г.П., ЕГН **********,*** срещу наказателно постановление № *** от *****г., издадено от М* Т* - Началник РУП към ОД МВР Бургас – РУ МВР Малко Търново, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 3, т. 2  от ЗДвП  му е  наложено наказание „глоба” в размер на 1500,00лева за извършено нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП .

Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Изтъква като основен мотив факта, че в него е записано място на извършване на деянието гр. Малко Търново , а в действителност това не е път от републиканската мрежа , по която ППС следва да се движат след заплатена винетна такса.

В хода на съдебното заседание жалбоподателят П.П. се явява лично и с адв. М.П. ***.    

Административнонаказващият орган – РУ МВР Малко Търново, редовно призован ,  не изпраща представител.

Районна прокуратура гр. Малко Търново , редовно призована , не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:   

От фактическа страна:

На 15.07.2016г. свидетелят полицай Р.И.Ж. изпълнявал служебните си задължения на първокласен път I – 9 в с. Звездец, общ. Малко Търново. Около 13:20часа бил спрян за проверка т.а. „М****“ модел „**“ с рег. № ****, управляван от жалбоподателя П.Г.П.,***. Това станало след с. Звездец, общ. Малко Търново, на кръстовището за м. „П* н**“ , като МПС се движело в посока гр. М. Търново.  Полицай Ж. извършил проверка на водача , като установил, че П. управлявал товарния автомобил без да има заплатена винетна такса , удостоверена със съответно залепен на предно панорамно стъкло винетен стикер. Водачът не представил и доказателства да притежава такъв стикер. За установените нарушение мл. автоконтрольор съставил АУАН бл. №***/***. / в регистъра на КАТ № **/**./. След приключване на проверката било съставено процесното наказателно постановление №***., издадено от Началник РУП към ОД МВР Бургас – РУ МВР Малко Търново. Същото било връчено на П.П.  на 13.09.2016г., а на 19.09.2016г. била депозирана жалба срещу него.   

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН бл. № ***/*** / в регистъра на КАТ № **/***./, наказателно постановление № **** от **г., издадено от Началник РУП към ОД МВР Бургас – РУ МВР Малко Търново, свидетелските показания на актосъставителя Р.И.Ж., писмените такива , съдържащи са в административно – наказателната преписка и събраните в хода на съдебното следствие.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган  - видно от Заповед № 8121з-748/ 24.06.2015г. на Министър на вътрешните работи. Същото е издадено в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.  

За да предизвика целените от закона последици наказателното постановление следва да съдърва определен от закона обем информация. В чл. 57 от ЗАНН детайлно са посочени тези минимални изисквания , които следва административно – наказващия орган да спази, за да се ангажира отговорността на субекта извършител на нарушението. В т. 5 изрично е посочено , че НП следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото , където е извършено нарушението. Точното определяне на мястото на извършване на нарушението е определящо за резлизиране на санкцията. В настоящия случай имаме съществено разминаване между мястото, където актосъставителя Р.Ж. е установил нарушението и е вписал в АУАН и посоченото място в наказателното постановление. Видно от показанията на Ж. и данните от АУАН , това е станало до с. Звездец, общ. М. Търново , а в наказателното постановление е вписано „гр. М** Т***, ул. „К* Б**“ – кръстовище за м. „Петрова нива“. Несъответствието е съществено и няма как същото да бъде преодоляно по пътя на тълкуването или чрез друг способ , който да позволи изясняване действителната воля на наказващия орган . То е решаващо и относно въпроса за прилагане на наказанието по чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, доколкото за движение по пътната мрежа в населеното място няма изискване това да става след заплащане на винетна такса.  Разпоредбите на закона относно съдържанието на наказателното постановление са гаранция за законосъобразност на същото, а също така и условие за защита законните права на гражданите и организациите в административното производство. По тази причина , несъответствието в отразеното място на нарушението в АУАН и вписаното такова в наказателното постановление се явява съществено нарушение  на процесуалните правила, тъй като от една страна са накърнили правото на защита на санкционираното лице, като са препятствали възможността да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да организира адекватно защитата си, а от друга страна, са препятствали възможността за осъществяване на адекватен съдебен контрол върху наказателното постановление. Това съставляват абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление,  само на това процесуално основание, без да е необходимо дори да бъдат разглеждани въпросите по съществото на спора. С оглед изложеното наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.   

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът 

Р   Е   Ш   И   :

 

 ОТМЕНЯ наказателно постановление № *****6 –от *****.2016г.,  издадено от М* С* Т* на длъжност Началник РУП към ОД МВР Бургас – РУ МВР Малко Търново, с което на П.Г.П., ЕГН : **********,*** на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП  му е  наложено наказание „глоба” в размер на 1500,00лева за извършено нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: