М О Т И В И към присъда по НОХД № 210/2014 г.

 

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Малкотърновската районна прокуратура против М.Г.Д. и К.И.Д. за извършено от тях престъпление по чл.280 във вр. чл.20, ал.2 от НК, за това че на 16 март 2014 г. около 15,30 часа на главен път М. Търново – Бургас в зоната за отговорност на ГПУ М. Търново, действайки в съучастие помежду си, като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага противозаконно подпомогнали, чрез извършване на превоз, петима сирийски граждани: ** да пребивават в страната в нарушение на закона.

Пред съда, подсъдимите Д. и Д. заявяват, че разбират обвинението и се признават за виновни. Заявяват също така, че описаното в обвинителния акт отговаря на истината. Подс.Д. и подс.Д.  признават изцяло фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и желаят делото да бъде разгледано при условията на съкратено съдебно следствие.

Защитниците на подсъдимите подържат искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, при условията на чл.371, т.2 от НПК.

Предвид изявлението на подсъдимите и техните защитници, делото беше разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК и съдебното следствие се проведе по правилата на чл. 371, т.2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Малкотърновската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и квалификация на деянието, което счита за доказано по несъмнен начин и пледира на всеки един от подсъдимите да бъде наложено наказание, при условията на чл.55, ал.1 т.1  от НК, а именно глоба в размер от 500лв. за всеки от подсъдимите.

Защитниците на подсъдимите Д. и Д. пледират за налагане на наказание в размера посочен от представителя на държавното обвинение.

Подс. Д. и подс.Д., признават вината си и съжаляват за стореното. По отношение на наказанието молят съда да им наложи минималното предвидено от закона.

Съдът, след като се съобрази с направените пълни самопризнания от подсъдимите и събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителният акт.

 

 

 

 

І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

На 13 март 2014 г. с подсъдимият М.Д. се свързал негов приятел на име С** и с прякор „*”, неустановен в хода на досъдебното производство. С** попитал подсъдимия Д. дали иска да изкара малко пари”. Обяснил на подсъдимия, че трябва да превози петима души от Бургас до Ст. Загора, за което ще му бъда платено. Подс.Д. се съгласил. Подс.Д. нямал личен автомобил и се свързал със своя братовчед подс. К.Д., който притежавал л.а. * АК.

На 16 март 2014г. сутринта, двамата подсъдими отишли на бензиностанция в края на гр. * и се срещнали със С**. Последният пристигнал с л.а. *. В автомобила освен С** пътувал и турчин, който трудно говорел  български език. От разговора със С**, подсъдимите разбрали, че работата им била да вземат петима души от Бургас, по-точно от околовръстния път в Бургас, за което ще им бъда платено. Всички потеглили на път към гр.Бургас с двата автомобила. Около 10.00 часа пристигнали в Бургас. Тогава С** казал на подсимите, че ще трябва да отидат и до гр.М. Търново, защото хората, които ще превозват ще ги чакат там.

В М. Търново пристигнали около 11,30 – 12,00 часа. Седнали в заведение да пият кафе и тогава от С** подсъдимите разбрали, че пътниците, които ще превозват са бежанци.

Подс.Д. и подс.Д., отпътували с лекия автомобил на подс.Д. ***. Автомобилът се управляал от подс.Д., а подс.Д. пътувал на седалката до водача. През цялото време докато пътували С**, ги упътвал по мобилния телефон. По пътя от гр.М. Търново към гр. Бургас от гората излязъл мъж, а след това на пътя се появили мъж, жена и три малки деца. Всички те се качили на задната седалка на автомобила и автомобилът потеглил към Бургас. По пътя се наложило автомобилът с който пътувал двамата подсъдими и чужденците да спре, тъй като С** ги предупредил, че има полицейски пост. Пътуващите с автомобила чужденци слезли заедно с подс. Д., който ги превел през гората за да заобиколят от поста. През това време подс. Д. с колата преминал покрай поста и след като се отдалечил достатъчно, спрял автомобила за да се качат отново подс.Д. и бежанците.

Същия ден свидетелите Р.Д.М. и П.Г.П. - служители на ГДГП, получили заповед от оперативния дежурен в ГПУ Бургас да отидат до с. Маринка, община Бургас, и там на входа на селото в посока към М. Търново да устроят временен КПП. Задачата им била да спрат и да проверят два автомобила: **” с неизвестен за тях номер. На свидетелите била подадена информация че посочените автомобили са тъмнозелени. Към 16,10 часа полицейските служители спрели първо л.а. „**. На предните седалки били подсъдимите К.Д. и М.Д.. Петте лица на втората седалка не разбирали български език и успели да кажат само: „С**, С**”, от което двамата свидетели разбрали, че са сирийски граждани.

Към 16,20 часа покрай свидетелите преминал и другият търсен автомобил, но свидетелите не успели да го спрат, тъй като фолксвагенът се движил плътно зад друг автомобил и бил забелязан от свидетелите твърде късно.

В хода на разследването е установено, че лицата които са били превозвани с лекия автомобил са  сирийските граждани: **, мъж, роден на **, С**; съпругата му **, С**, и децата им непълнолетната **С**; малолетния ** С** и малолетната **, С**. ** г., както и сирийски семеен паспорт № ** г. ** Децата били без документи за самоличност.

В хода на разледването органите на досъдебното производство не са установили лицето С** с прякор „* независимо, че са знаели марката и номера на управлявания от него автомобил. Това лице не е привличано в качеството на обвиняем за подбудителство, осъществено по отношение на подс.Д. и подс.Д., към извършване на престъпление по чл.281 от НК.

Гореописаната фактическа обстановка, съобразно чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът приема за установена по безспорен начин, от самопризнанията на подсъдимите, показанията на свидетелите **, Р.Д.М., П.Г.П. протоколите за извършено разпознаване и останалите доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствения материал от съда, ведно  със справка за съдимост на подсъдимите. Така посочените по-горе доказателства са логични, пълни, последователни и безпротиворечиви, поради което съдът ги възприема изцяло. Няма такива, които да внасят съмнения в описаната фактическа обстановка, както и такива, които са в противоречие с изброените доказателства, поради което и съдът не се спря на всяко едно от доказателствата по отделно.

 

ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимите М.Г.Д. и К.И.Д. са осъществили престъпния състав на по чл.280 във вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 16 март 2014 г. около 15,30 часа на главен път М. Търново – Бургас в зоната за отговорност на ГПУ М. Търново, действайки в съучастие помежду си като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага противозаконно подпомогнали, чрез извършване на превоз на петима сирийски граждани: **, да пребивават в страната в нарушение на закона.

 

 

 

 

Подсъдимите Д. и Д. са превозвали с автомобил петима сирийски граждани, като са знаели че същите не са законно пребиваващи в страна. Двамата подсъдими са превозвали тези чужденци  срещу обещание, дадено от трето лице, че ще им бъде заплатено, т.е. с користна цел – да си набавят имотна облага.

От субективна страна престъплението е извършено умишлено от подсъдимите Д. и Д., при форма на вината пряк умисъл. Двамата подсъдими са имали ясното съзнание, че подпомагат чужди граждани, да пребивават в страната, като ги превозвали с лек автомобил. Деянието е извършено от подсъдимите с цел да получат имотна облага-пари.          Двамата подсъдими са съзнавали, че със своите действия и съвместни усилия допринасят за постигането на престъпния резултат. Действали при условията на съучастие, като извършители, тъй като всеки един от тях е взел участие в самото изпълнително деяние, в този смисъл и всеки един от тях има качеството на извършител по смисъла на 20, ал.2 от НК.

 

ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

Предвиденото наказание в нормата на чл.281 от НК е глоба от 1000 до 8000 лева. Независимо от характера на проведената процедура - съкратено съдебно следствие и изискването на чл.373, ал.2 от НПК, съдът намира, че следва да приложи по отношение на двамата подсъдими института на освобождаване от наказателна отговорност, чиито законови предпоставки са налице. Освен предвидения размер на наказанието, налице са и останалите изисквания на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като подсъдимите Д. и Д. са пълнолетни, не са осъждани към момента на извършване на деянието и не са освобождавани от наказателна отговорност съгласно Раздел ІV на Глава VІІІ на НК. С деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на  възстановяване. Затова и съдът намери, че подс.М.Г.Д. и подс.К.И.Д., следва да бъдат освободени от наказателна отговорност, на основание чл.78а, ал.1 от НК с налагане на административно наказание глоба, в размер на 1000лева за всеки един от подсъдимите. Съдът наложи глоба на подсъдимите в посочения размер, като се съобрази със семейното и имуществено състояние на всеки един от подсъдимите и изразеното от тях разкаяние и прие, че така наложената глоба ще постигне целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, подс. М.Г.Д. и подс.К.И.Д. бяха осъдени да заплатят в полза на държавата по сметка на РС Малко Търново, сторените по делото разноски в размер на 350лв, по 175лв. за всеки от подсъдимите.

По гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: