Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№:                                     02.12.2014 год.                 град Малко Търново

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,                        наказателен състав

На шести ноември две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание, в следния състав:    

Председател: Татяна Станчева

Секретар: М.Д.

 

като разгледа докладваното от съдия Татяна Станчева

НАХД № 200 по описа на съда за 2014 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

Съдебното производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания и е образувано е по жалба на Х.М.Б., роден на *** в Република Т., гражданин на Република Т., срещу наказателно постановление № 22-0000570 от 18.09.2014 год. на директора на ИА”Автомобилна администрация” Дирекция Бургас, с което на основание чл. 93в ал.17 т.1 от Закона за автомобилните превози(ЗАвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500 лв. за осъществено нарушение по  чл.12, § 7, б.”а”, т.(i) от AETR, ДВ 28 от 1995г. и на основание чл.177, ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказания –глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП във вр. чл.161, т.3 и т.4 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, тъй като името на жалбоподателя е написано на латиница, в нарушение на НПК, а също така при съставянето на АУАН жалбоподателят не е разбрал за какво нарушение  се ангажира отговорността му, тъй като не говори български и не му е бил осигурен преводач.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и иска отмяна на наказателното постановление.

Наказващият орган счита наказателното постановление за съобразено с материалните и процесуалните правила по издаването му. В съдебно заседание не изпраща представител.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитан беше  актосъставителят и свидетелят по акта.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 18.09.2014г около 08.30 часа в М.Търново актосъставителят Т.П.П. и неговият колега Г.П. Георгиев, служители на РД “АА”- Бургас, получили сигнал от Гранична полиция за автобус, който предходния ден -17.09.2014г., извършвал нерегламентиран превоз с липсващи документи. От служителите на Гранична полиция проверяващите разбрали, че са установени два автобуса, които били с нередовни документи. Водачът на автобус марка Мерцедес с рег.№**DJ**, управляван от Х. М. Б.(H.M.B.) жалбоподател по настоящото дело,  извършвал превоз на пътници по редовна линия И** –Галац с разрешително №0160450 до 15.10.2014г. Автобусът бил оборудван с аналогов тахограф KIENZLE, но при проверката водачът не представил тахографски листи за предходните 28 дни или удостоверение за дейности по образец, от което да се установи как е работил водачът през предходните 28 дни. Жалбоподателят не представил на проверяващите и международно свидетелство за управление на територията на РБългария. За констатираните нарушения срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № А188610 в който нарушенията били квалифицирани първото по чл.12, § 7, б.”а”, т.(i) от AETR, ДВ 28 от 1995г., а второто по чл. 150а, ал.1 от ЗАвП във вр. чл.161, т.3 и т.4 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН на 18.09.2014г. наказващият орган издал атакуваното наказателно, в което нарушенията са описани но аналогичен начин както в АУАН и на жалбоподателя на основание чл. 93в ал.17 т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.12, § 7, б.”а”, т.(i) от AETR, ДВ 28 от 1995г. и на основание чл.177, ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказания –глоба в размер на 300 лв. за нарушението по чл. 150а, ал.1 от ЗАвП във вр. чл.161, т.3 и т.4 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В настоящия случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на ИА”АА”, РД “АА”- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от на директора на ИА”Автомобилна администрация” Дирекция Бургас, оправомощен със заповед № РД -08-702/10.12.2013г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Относно възражението на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаването на НП в насока нарушено право на защита поради липсата преводач, настоящият съдебен състав е на становище, че липсват такива нарушения по следните съображения: ЗАНН не предвижда участието на преводач във фазата на административнонаказателното производство до издаването на НП, като в случай на необходимост от такъв същият може да встъпи едва във фазата на съдебното производство предвид нормата на чл.84 от ЗАНН, предвиждаща субсидиарното приложение на текстовете на НПК, включително и тези уреждащи участието на преводач, но само в процедурата по обжалване на наказателното постановление. На следващо място в хода на съдебното следствие се установи от показанията на свидетелите, че на жалбоподателя му е било обяснено чрез негов сънародник, който говорел и разбирал в достатъчна степен български език, какви документи се искат за проверка и за какви нарушения му се съставя АУАН, поради което съдът намира, че жалбоподателят е разбрал за какво се ангажира отговорността му, още повече, че е успял и да организира защитата си, като е упълномощил адвокат да го представлява в настоящото производство.

От всичко изложено съдът прави извод, че жалбоподателят е разбрал както съдържанието на АУАН така и съдържанието на НП.

Действително имената на нарушителя в АУАН и в НП са изписани на латиница, което  не е правилно и не в съответствие със закона, тъй като /както отбеляза и адвокат Р./ следва имената на нарушителя да са изписани на български език, който е официалният език, на който се води административнонаказателното производство в Република България. Това действително представлява нарушение, което обаче не е от съществените такива на процесуалните правила, като с нищо не се нарушава или ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е бил поставен в невъзможност да упражни правата си в пълен обем, стойностно и адекватно – самоличността му е установена по безспорен и категоричен начин с посочване на имената /макар и на латиница/ и датата на раждане.

Относно наведените твърдения, че е налице несъответствие между показанията на свидетелите относно датата на осъществяване на нарушението и датата на съставяне на АУАН, то същото е обяснимо с оглед периода от време изминал от проверката и съставянето на АУАН и съдебното засения, на което свидетелите са разпитани. Безспорно стана ясно от показанията на свидетелите и от приетите писмени доказателства, че нарушението е осъществено на 17.09.2014г. Нарушението е установено от служители на Гранична полиция, които са подали сигнал до РД „АА” Бургас, като АУАН е съставен на следващия ден 18.09.2014г.

При проверката на АУАН и НП, съдът установи, че второто нарушение за което е санкциониран жалбоподателят е за това, че като водач на МПС не е представил международно свидетелство за управление на територията на РБългария, което нарушение е квалифицирано по чл.150а ал.1 във вр. чл.161, т.3 и т.4 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл.161, т.3 и т.4 от ЗДвП: Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в случаите когато свидетелството е придружено от легализиран превод на български език или свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата. Предвид изложеното нарушението не е било пълно и точно изписано в АУАН, съгласно съдържанието на нормата на чл.161 т.3 и т.4 на ЗДвП от актосъставителя, което е било пренесено от наказващия орган и в издаденото наказателно постановление, поради което настоящият състав на съда, счита че наказателното постановление следва да бъде отменено в частта, с която на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300лв. на основание чл.177, ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал.1 във вр. чл.161, т.3 и т.4 от ЗДвП.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0000570 от 18.09.2014 год. на директора на ИА”Автомобилна администрация” Дирекция Бургас, в частта с която на Х.М.Б.(H.M.B.), роден на *** в Република Т., гражданин на Република Т., на  основание чл. 93в ал.17 т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на по чл.12, § 7, б.”а”, т.(i) от AETR, ДВ 28 от 1995г. като законосъобразно.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0000570 от 18.09.2014 год. на директора на ИА”Автомобилна администрация” Дирекция Бургас, с което на Х.М.Б.(Н.M.B.), роден на *** в Република Т., гражданин на Република Т., в частта, с която на основание чл.177, ал.1 т.2 пр.1 от ЗАвП е наложено административно наказания –глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП във вр. чл.161, т.3 и т.4 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд, гр. Бургас.

 

 

                                                                СЪДИЯ: