М О Т И В И към НОХД № 177/2013 г.

 

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – ** против С.Д.Д. с обвинение по чл. 206, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Малкотърновската районна прокуратура счита, че осъщественото от подс. Д. следва да се преквалифицира по чл.206, ал.6 т.1 във вр.ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК и да се приложи чл.78а от НК, тъй като подс. Д. е възстановил имуществените вреди от престъплението. Относно размерът на наказанието по чл.78а от НК счита, че същото следва да е в размер на 500 лв., който е съобразен с нормата на чл.78а от НК, действала към момента на извършване на деянието.

Защитата на подсъдимия също пледира за прилагане на чл. 78а от НК, освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“. Относно размера на наказанието пледира за налагане на минимално наказание от 500 лв., като на осн.чл.2 от НК, наказанието да бъде на базата на закона действащ към момента на извършване на деянието, а именно прилагане на чл.78а от НК, действащ до 30.03.2010г.

Подсъдимият признава вината си, съжалява за извършеното от него престъпление. Относно размера на наказанието се присъединява към казаното от неговия защитник и моли за минимално наказание.

Делото бе разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК и съдебното следствие се проведе по правилата на чл. 371, т.2 от НПК.

Съдът, след като се съобрази с направените пълни самопризнания от подсъдимия и събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителният акт.

 

І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

На 27.05.1995 год. в с. ** общ. ** е проведено общо събрание на член –кооператори. На събранието е взето решение за регистрация на Земеделска кооперация в с. ** С решение от год., Бургаският окръжен съд е регистрирал Земеделска кооперация за производство и услуги (ЗКПУ) „Съединение" с. **. За председател на кооперацията бил вписан П** В** Г** от с. **. Посъдимият С.Д. бил вписан като член на управителния съвет.

На ** год. е проведено събрание на кооперацията, на което е взето решение да бъде освободен настоящият председател П** Г** и за председател бил избран подсъдимият С.Д.. Това решение не било вписано в Търговския регистър, като официално председател продължил да бъде П** Г**.

На ** год. е било проведено ново общо събрание на кооперацията, на което отново бил избран П** Г**.

 За периода от регистрирането на кооперацията до ** год. подс. С.Д. бил счетоводител на кооперацията, назначен по трудов договор и всички документи свързани с дейността на кооперацията се изготвяли от него.

На 13.10.2007 год. било проведено общо събрание на кооперацията и било взето решение да се пристъпи към ликвидация на кооперацията и продажба на имуществото. На събранието бил избран ликвидационен съвет с председател А. П** А. и членове Я.Д.В. и Н.В.В..

През 2008 год. бил проведен търг, на който било продадено  част от имуществото на кооперацията, а наличните средства, получени от продажбите били получени и осчетоводени от свидетелката М.В.Т. - бивша касиерка в кооперацията. За получените и осчетоводени суми св. Т. издавала фактури.

През месец януари на 2009 год., във връзка с разпродаването на имуществото на кооперацията, подс.Д. продал оградна мрежа, собственост на кооперацията. От работата си като счетоводител на кооперацията, подс.Д. имал в себе си останал кочан с фактури, които използвал за извършените продажби и издал на лицата купувачи, фактури № 4,5,6,7,9 и 10 от 20.01.2009 год., като общата стойност на продадената оградна мрежа по посочените по-горе фактури била 231 лв.

На ** год. в с. ** бил проведен втори търг за продажба на останалата част от имуществото. Документацията за търга подготвила свидетелката адв. Д. П., но не присъствала на търга. Св. М.Т. също отсъствала, поради заболяване.

На ** год. подс.Д. започнал продажбата на вещите на кооперацията на лицата спечелили търга. За продажбите подсъдимият издавал фактури от кочана, който бил останал в него от работата му като счетоводител. С фактура № 11./** год. подс.Д. продал трактор на стойност 2000 лв., от която сума бил приспаднат депозит от 200 лв. и подсъдимият получил сумата от 1800 лв. С фактура №12/** год. подсъдимият продал трактор на стойност 1250 лв., от която сума бил приспаднат внесения депозит от 125 лв. и подс.Д. получил 1125 лв. С фактура № 13/** год. продал зърнокомбайн на стойност 1500 лв., като е приспаднат внесения депозит в размер на 150 лв. и подс.Д. получил сумата от 1350 лв. С фактура № 14/** год. подс.Д. продал ремарке на стойност 500 лв., от който е приспаднат депозита от 50 лв. и подсъдимият получил сума в размер на 450 лв. С фактура № 17/** год. продал лекотоварна кола на стойност 320 лв., от продажната цена е приспаднат внесения депозит от 32 лв. и подс.Д. получил сумата от 288 лв. С фактура № 18/** год. подс.Д. продал ярмомелка за сумата от 450 лв. и получил сумата. С фактура 23/30.03.2010 год., подс.Д. продал брезент и скрап за 50 лв. и получил паричната сума в брой.

Общата сума получена от подс.Д. от всички продадени вещи била 5744 лв. Тези пари подс. Д. не предал в касата на кооперацията. След завръщането си на работа свидетелката Мария Т. установила, че парите от проведения търа не били отчетени в кооперацията и уведомила за това св. А. -председател на ликвидационния съвет. Членовете на ликвидационния съвет провели няколко срещи с подс. Д. и поискали да предаде получените средства от продажбата на кооперативните вещи. Подс.Д. казвал, че парите са в гр.** или в дома му в с. ** и не ги предал в касата на кооперацията. На 30.07.2012 г. до подсъдимия било изпратено писмо, подписано от членовете на ликвидационния съвет, с което същият бил поканен за пореден път да предаде получените пари, но той отказал.

Описаната фактическа обстановка в обвинителния акт се приема на основание самопризнанията на подсъдимия Д. и се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства: показанията на свидетелите А.П.А., М.В.Т., Н.В.В., Я.Д.В. и Д.С.П., съдебно – счетоводната експертиза, приложените фактури и останалите доказателства по досъдебното производство.

 От показанията на свидетелите се установява, че подсъдимият е имал доверието на членовете на кооперацията и на ликвидационния съвет, като бивш счетоводител на кооперацията, поради което никой не се е противопоставил той да осъществи продажбата на вещите, собственост на кооперацията. От доказателствата безспорно се установява, че в периода от 20.01.2009 до 30.03.2010 г. подсъдимият е продал вещи на кооперацията, получил е съответните суми, издавал е фактури за продадените вещи, но не е предал сумите в касата на кооперацията, въпреки, че това е било поискано от него неведнъж.

        В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия или непълноти, които да водят до извод различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт. Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни.

        Направеното самопризнание от подсъдимия, подкрепено от фактите, установени чрез изброените доказателствени средства водят до категоричния и безспорен извод, че автор на престъплениято е С.Д.Д..

 

 

ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема, че с действията си подсъдимият С.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото с обвинителния акт престъпление по чл.206, ал.1 във вр. чл.26 ал.1 от НК.

Налице са безспорни доказателства относно всички квалифициращи белези на така посоченото престъпление по чл.206, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК, като в конкретния случай има установено предоставяне на парични средства от купувачите на подсъдимия на конкретно  основание, а именно плащане на закупени вещи, собственост на кооперацията. Паричните суми, които са били платени за вещите възлизат в общ размер на 5744 лева. Тази сума е следвало подс.Д. да предаде в касата на кооперацията. Вместо това подсъдимият е присвоил паричната сума, като я взел със себе си и отказал да я предаде. Налице е в тази насока извършено присвояване на паричната сума и нейният собственик на практика е бил безвъзмездно и невъзстановимо лишен от нея.

Съгласно трайната, константна и безпротиворечива съдебна практика, обсебване е налице, когато лице (вкл. и "длъжностно" но вън от кръга на служебните му правомощия) получи на някакво правно основание (по силата на договор, устно разпореждане или фактическо предаване) чуждо имущество, да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес, като по този начин манифестира недвусмислено промяната на отношението си към него като към свое. Изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ да се върне вещта.

От субективна страна, деянието следва да е извършено при пряк умисъл.

Тук следва да се отбележи, че в правната доктрина, съществува спор относно това, дали парите- като движими вещи- могат да бъдат предмет на престъплението обсебване. Настоящият състав приема, че паричните средства могат да бъдат предмет на престъплението обсебване. Аргумент в този смисъл е, че парите не са изрично посочени и в разпоредбата на чл. 194 от НК, нито в тази на чл. 198 от същия, но не се поставя под съмнение, че могат да бъдат предмет на престъпленията “кражба” и “грабеж” тъкмо като движими вещи. Ето защо, настоящият съд, се придържа към становището, изразено в решенията на ВКС в най- новата му практика от последните години, които подкрепят именно това разбиране- че парите като движими вещи могат да се обсебват, така както могат да бъдат предмет на престъпленията кражба и грабеж. В този смисъл са Решение № 384 от 29.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 320/ 2009 г. III н. о. НК, докладчик съдията **, Решение № 534 от 14.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 599/ 2009 г., II н. о. НК, докладчик съдията **, Решение № 419 от 27.11.2000 г. на ВКС по н. д. № 384/ 2000 г. III н. о. докладчик съдията, Решение № 88 от 10.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3161/2011 г. I н. о. НК, докладчик съдията ** както и редица други.

От обективна страна, престъплението, извършено от подс. Д. е  продължавано, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като същият е осъществил няколко деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

При установената фактическа обстановка и на база приетите доказателства, съдът намира за безспорно доказано, че подс. Д. в периода от 20.01.2009 год. до 30.03.2010 год. в с. ** общ. ** при условията на продължавано престъпление противозаконно присвоил чужди движими вещи -пари в общ размер 5744 лв., собственост на ЗКПУ „Съединение ".

От субективна страна подсъдимият Д. е извършил престъплението умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на престъплението, разбирал е неговите последици и е целял настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че паричните средства са собственост на ЗКПУ” Съединение” че са му били предоставени като на представител на кооперацията, на определено правно основание, а именно като заплащане на вещи собственост на кооперацията, които суми е следвало да предаде в касата на кооперацията. Посоченото поведение сочи, че умисълът на подсъдимия  е  бил налице и поради това непредаването на парите не се дължи на някакви други причини, за каквито впрочем по делото няма и доказателства.

С оглед възстановяването на стойността на сумата преди приключване на съдебното следствие пред настоящата инстанция, чрез внасяне по банковата сметка на ЗКПУ „Съгласие“ в УниКредит Булбанк АД, са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл.206, ал.6 от НК, с определяне на по-леко наказание, предвид установеното поведение на същия. Затова и съдът счете, както се предложи и от страните, че деянието следва да се квалифицира по чл.206, ал.6, т.1 вр. с ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК.

 

ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

Относно определяне на наказанието, с оглед на предвиденото такова в нормата на чл.206, ал.6, т.1 от НК, а именно лишаване от свобода до три години, независимо от характера на проведената процедура по съкратено съдебно следствие и изискването на чл.373, ал.2 от НПК, съдебният състав намери, че следва да приложи института на освобождаване от наказателна отговорност, чиито законови предпоставки са налице и понеже това се явява по-благоприятно за дееца. Освен предвидения размер на наказанието, налице са и останалите изисквания на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият Д. е пълнолетен, не е осъждан към момента на извършване на деянието и не е освобождаван от наказателна отговорност съгласно Раздел ІV на Глава VІІІ на НК, а причинените имуществени щети са възстановени. Затова и съдът намери, че С.Д.Д., следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1 от НК с определяне и налагане на административно наказание глоба.

Съдът съобрази, че към момента на довършване на продължаваната престъпна дейност – 30.03.2010, нормата на чл.78а от НК е предвиждала административно наказание глоба от 500 до 1000 лева. Съгласно чл.2 ал.1 от НК, следва да се приложи този закон действал към момента на извършване на деянието. Предвид това съдът счете, че следва да определи административното наказание глоба в размера предвиден с чл.78а ал.1 от НК в редакцията от ДВ бр. 75/2006г.   Предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства, признанието на вината, изразеното съжаление от подсъдимия за извършеното, напредналата му възраст, съдът намери, че размерът на глобата, който следва да се наложи на подсъдимия е минималният определен в закона, а именно 500 лева.

На основание чл.301, ал.1, т.12 НПК, предвид обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен по обвинението, на него следва да бъдат възложени разноските по делото в размер на 100.00лева.

Така постановеното наказание на подсъдимия, според съда ще изиграе своята възпираща и роля и ще го мотивират към правомерно поведение в бъдеще.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

                

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: