МОТИВИ към Присъда № 5   /18.02.2014г. по НОХД № 155/2013г. по описа на РС-**:

 

Срещу подсъдимия А.Г.Ф., роден на ***г***, с  ЕГН:**********, български гражданин, неосъждан, средно специално образование, безработен, п.а. гр.Б** ж.к.”** е повдигнато обвинение за това, че на 21.04.2013г. около 2.00 -2.30 часа пред бар ** в град ** е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, викайки към полицеския наряд в състав ст.полицай Т.Д. и сержант Н.Т. : „Знаете ли кой съм аз? Мога да ви сгъна и двамата, мога да ви набия и навра под джипа, от утре няма да сте на работа!”, като деянието е съпроводено със съпротива срещу органите на властта, изпълняващи задължението си по опазването на обществения ред – хванал сержант Т. с две ръце през кръста в опит да го събори на земята – престъпление по чл.325 ал.2,вр.ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимия обвинение.

Подсъдимият  Ф. разбира обвинението, дава подробни обяснения, отрича изцяло вината си и моли съда да бъде оправдан. Защитникът му адв.К. пледира подсъдимият да бъде изцяло оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимия А.Г.Ф. е роден на ***г***, с  ЕГН:**********, български гражданин, неосъждан, средно специално образование, безработен, п.а. гр.Б** ж.к.”**

На 20.04.2013г. подсъдимият Ф. бил със своя приятел св.К.Г. *** Т**, като първоначално се веселили в хотелския комплекс „**”, а след това се преместили в бар **, като и на двете места са употребили алкохол.  В бар ** подс.Ф. заедно със приятеля си св.Г., със собственика на заведението П. *** – св.М.П. седели на т.нар. ”щъркели” в близост до барплота, обслужван от св.Я.П., като продължили да се черпят с алкохол и да се веселят. В заведението музиката била силна, всички присъстващи употребявали алкохол и танцували, като имало непрекъснато движение – част от клиентите от време на време излизали пред заведението, след което отново се връщали вътре. Около 2.00-2.30 часа на 21.04.2013г., подс.Ф. решил да излезе  на чист въздух пред заведението и тъй като подс.Ф. леко залитал, св П. и св.П.  решили да го придружат до изхода. След тях към изхода на заведението тръгнал и св.Г., който не искал да оставя приятеля си Ф. сам, но по пътя се забавил, тъй като се спрял да поздрави набързо свой братовчед. След като видели, че св.Г. също е излязъл навън, св.П. и св.П. се върнали  в заведението, като оставили подс.Ф. в компанията на св.Г.. В този момент ст.полицай Т.Д. и сержант Н.Т. ***, които били получили сигнал за скандал в бар **, спрели със служебния си автомобил  на паркинга пред заведението, видели пред вратата на заведението групичка от около 7- 8 човека. След като чули, че подс.Ф. разговарял на висок тон със св.Г., полицейските служители решили, че подс.Ф. предизвикал скандала в бара и за да предотвратят по-нататъшното му разрастване, решили да  задържат подсъдимия, като  му разпоредили да тръгне с тях към РУП-** за изясняване на ситуацията. Подс.Ф. не се подчинил на полицейското разпореждане, реагирал агресивно, като пърноначално поискал обяснение от полицейските служители за неправомерното му според него задържане, след което започнал да им крещи: „Знаете ли кой съм аз? Мога да ви сгъна и двамата, мога да ви набия и навра под джипа, от утре няма да сте на работа!”. Св.Г. също се намесил, като заявил, че щом арестуват Ф., трябва да арестуват и него, защото са заедно. Подс.Ф. продължил да крещи към полицай Т., който бил на около 1.00 -2.00 метра от него „Искаш ли да те навра под джипа, аз съм европейски шампион по борба, сега ще видиш”,  след което посегнал с две ръце към полицай Т. и го хванал за кръста в опит да го събори на земята.  Полицай Т. с крачка назад и извъртане на тялото се освободил от захвата на подс.Ф., след което незабавно го неутрализирал, като го съборил с лице към земята и го  привел  в неподвижно положение,  след което св.Т. заедно с колегата си св.Д. му поставили белезници и го отвели в РУП-** с патрулната кола.

 Свидетели на агресивното поведение на подс.Ф. към полицейските служители станали и други клиенти  на заведението - св.Ш., св.Е., които заедно с приятелите си ** и **, били тръгнали от заведението да се прибират по домовете, но като забелязали пристигането на патрулната кола на паркинга, не тръгнали веднага от паркинга с автомобила си, който бил на разстояние от полицейските служители от около 30-40 метра, а от любопитство останали и от вътре,  наблюдавали случващото се пред бар **. След като видели, че патрулната кола с арестувания подсъдим се отправила към РУП-**,  свидетелите Ш. и Е., заедно  с приятелите си М** и ** се отправили също с автомобила си към РУП-**. Там св.Ш. и св.Е. видели св.Т. *** и му казали, че са видели всичко, като изявили готовност те двамата да дадат свидетелски показания при необходимост, тъй като другите двама очевидци – М** и ** били непълнолетни.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Т., св.Д., св.Ш., св.Е., св.П., св.П., св.Г** и от обясненията на подс..Ф., депозирани лично пред съда,  както и от относимия към предмета на доказване писмен доказателствен материал по ДП № 57/2013г. по описа на РУП-**, прочетен и приобщен към делото на основание чл. 283 от НПК.

По въпроса за действията на подсъдимия Ф., който е буйствал, отправял обидни реплики към двамата полицейски служители, отказал да се подчини на полицейско разпореждане, опитал се да събори на земята полицейски служител, съдът счита, че фактическата обстановка е безспорно установена и като цяло събраните доказателства не са противоречиви. Съдът кредитира частично показанията  на св. Т. и св.Д. и частично обясненията на подс.Ф., в тази им част, в която кореспондират на възприятията си на свидетелите св.П., св.П., св.Ш., св.Е., св.Г**, чиито показания кредитира напълно, а именно: от момента на отправянето на полицейското разпореждане към подс.Ф. да тръгне със полицейските служители към РУП-** за изясняване на случая до развръзката на конфликта между подс.Ф. и полицейските служители, като последователни, непротиворечиви и логични.

Противно на изложеното  обаче по въпроса за  действията на подсъдимия Ф. преди разпореждането на полицейските служители към подс.Ф. да тръгне с тях към РУП-**, показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели са противоречиви и изложената от държавното обвинение фактическа обстановка по този въпрос остана недоказана. Съдът не кредитира като достоверни показанията на св.Т. и св.Д.,  в частта им, в които твърдят, че при пристигането им подс.Ф. се е държал агресивно пред бар **, като обиждал на висок тон клиенти на заведението и че след полицейско разпореждане, не е преустановил агресивното си поведение , а напротив – неоправдано го е насочил към св.Т. и св.Д., тъй като първо: показанията на двамата полицейски служители са изолирани от останалата доказателствена съвкупност, второ - противоречат на  показанията на св.П., св.П., св.Ш., св.Е., св.Г** и трето - не се подкрепят от останалия  събран доказателствен материал. Съдът кредитира изцяло показанията на св.П., св.П. и св.Г** като логични и последователни, дадени от свидетели, в чиято безпристрастност и заинтересованост от изхода на делото съдът няма съмнения.  От събраните по делото устни показания на св.П., св.П. и св.Г**, дадени в хода на съдебното следствие, се установява, че подс.Ф. нито е предизвиквал скандал в заведението, нито се е държал арогантно с някой от клиентите пред заведението преди пристигането на полицейския наряд. Съдът не се съмнява в безпристрастността на св.П. и на св.П., тъй като в хода на съдебното следствие се установи, че св.П. е изпълнявал  функцията на охрана на заведението, а св.П. е бил барман в заведението, като и двамата са придружили подс.Ф. навън и спокойно го оставили в компанията на приятеля му св.Г** . В показанията си посочените свидетели възпроизвеждат възприятията си, че във заведението подс.Ф. се е държал нормално и като всеки друг клиент се е веселил и че в инкриминираното време  е поискал да излезе пред заведението, за да подиша малко чист въздух, където също се е държал нормално. Следователно, при възникването на какъвто и да е било конфликт, именно тези двама свидетели би трябвало да подадат сигнал или оплакване за нарушаване на реда, но по делото безспорно бе установено, че от тяхна страна няма нито подаден такъв сигнал или оплакване, нито пък в показанията им, събрани в хода на съдебното следствие има  такова твърдение. Разпитани в хода на съдебното следствие самите полицейски служители признават, че са забелязали пред заведението подс.Ф. във видимо нетрезво състояние да разговаря на висок тон с приятеля си св.Г**, а встрани от тях други лица, поради което, за да предотвратят възникването на скандал, се насочили към подс.Ф. с намерение да го задържат. Няма данни по делото и в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, които да  потвърждават, твърдението на полицейските служители, че преди да пристъпят към задържането на подс.Ф., същите са разпитали клиенти пред заведението, които са посочили подс.Ф. и са заявили, че същият се държи арогантно, като ги псува и обижда, поради което същото остава недоказано. Ето защо  и с оглед на обстоятелството, че полицейските служители несъмнено са заинтересовани  от изхода на делото, съдът не кредитира показанията на полицейските служители св.Т. и св.Д. в тази им част.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Неправилно е   квалифицирано престъплението от държавното обвинение като такова по чл. 325 ал.2 от НК. Тази норма предвижда три отделни хипотези на квалифициран състав на престъплението: когато деянието е съпроводено със съпротива на орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, когато деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм, както и когато се отличава с изключителна дързост. Съгласно задължителните указания, дадени в Постановление № 2/74 год. на Пленума на ВС, за да е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, деянието трябва да е започнало преди намесата на органите на властта и да продължава и при тяхната намеса, като допълнителният белег е, че вече прераства в съпротива срещу тях. За наличието на квалифицирания случай по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК е необходимо съпротивата да съпровожда хулиганството, т. е. съпротивата да представлява едно друго отделно и противоправно нападение, при което да е насочено единствено срещу онзи орган на властта, който се опитва да обуздае и да пресече хулиганските действия.

 Не така стоят нещата в процесния казус : Установено е, че полицейските служители са били изпратени по сигнал да извършат проверка за възникнал скандал в заведението, и само поради възприятието им, че подс.Ф. изглеждал видимо пиян пред заведението, решили да отведат същия в РУП за изясняване на ситуацията, на което подс.Ф. се противопоставил агресивно, като  липсват хулигански действия от страна на Ф. преди намесата на полицейските органи.  Безспорно е, че подсъдимият агресивно се е противопоставил на полицейското разпореждане да бъде отведен в РУП за изясняване на ситуацията, като е отправил обиди, викайки срещу полицейските служители  : „Знаете ли кой съм аз? Мога да ви сгъна и двамата, мога да ви набия и навра под джипа, от утре няма да сте на работа!”, а опита му да събори на земята полицейски служител, е наложил от своя страна  спрямо подсъдимия да бъде употребена физическа сила и помощни средства от полицейските служители за неутрализирането му. Действията, които подсъдимия е осъществил, са били ясна и дръзка демонстрация на неуважение към обществото и реда, който съществува и който следва да се гарантира от служителите на полицията. В случая подс.Ф. е започнал и е продължил деянието си все спрямо органите на властта, с които действия е осъществено и самото хулиганство. Ако се приеме, че с действията спрямо полицейските органи– отправяне на обиди, опит да събори полицейски служител на земята и несъгласие да му се поставят белезници, е осъществен квалифицирания състав на „хулиганство” по чл. 325 ал.2 от НК, то не става ясно с кои действия е осъществен неговия основен състав. Затова в конкретния случай не е налице „съпровождане на хулиганството със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред”. Не се констатира от доказателствата деянието да се отличава с изключителен цинизъм или изключителна дързост. С оглед на задължителните указания, дадени в Постановление № 2/74 год. на Пленума на ВС, настоящият съдебен състав е изложил факти, които изпълват основния състав на престъплението по чл. 325 ал.1 от НК, и не е установил наличието на такива, които да сочат на тези квалифициращи обстоятелства. Не може да се приеме, че с действията си, насочени към полицейските служители,  е осъществен квалифицирания състав на престъплението „хулиганство” по смисъла на чл. 325 ал.2 НК. Грубото нахалство и тежкото оскърбление, посочени в раздел ІІ, точка 2 на посоченото ППВС, като критерии за наличие на квалифициращия белег на престъплението, трябва да се извличат от характеристиката на самите действия на дееца, а не от обекта, към който са насочени те. В настоящия казус такива не се констатират/ в този смисъл е и трайната съдебна практика - Решение № 169 от 04.04.2011г. по н.д. № 1175/2011г. на ВКС, Решение № 270 от 16.06.2011г. по н.д. № 1481/2011г. на ВКС, Решение № 536 от 27.11.2008г. по н.д. № 546/2008г. на ВКС и др./.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подс.Ф. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление „хулиганство”.  При тази логическа последователност на факти, подсъдимият е имал пълната, ясна и точна представа, че с поведението си демонстрира явно несъгласие с действията на полицаите спрямо него, които те са предприели в изпълнение на служебните си задължения. Тази демонстрация е целяла да даде външна изява на пренебрежителното отношение към тях и реда, който трябва да обезпечават. Налице са всички обективни и субективни елементи от състава на престъплението хулиганство. Подс.Ф. грубо е погазил установения ред и е изразил явно неуважение към обществото, тъй като е демонстрирал пълно пренебрежение към принципите и нормите на приличие и поведение спрямо полицейски служители. Той е проявил нагло самочувствие на човек, който не се интересува от закона и е в състояние да унижи органите, които са призвани да охраняват приложението му. Тези му действия са възмутили присъстващите граждани, които са възприели поведението му като недостойно /св. Ш. и св. Е./.

Ето защо съдът намери, че подс.Ф. е осъществил основния състав на престъплението „хулиганство” по чл. 325 ал.1 от НК, като оправда подсъдимия по повдигнатото обвинение за  престъпление по чл. 325 ал.2 от НК..

. Независимо, че за престъплението по чл. 325 ал.1 от НК се предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация и обществено порицание, и че деецът не е осъждан, нито е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от Глава Осма на НК, той не може да бъде освободен от наказателна отговорност за това престъпление на основание чл. 78а от НК, тъй като престъплението, за което Ф. е признат за виновен, е извършено спрямо орган на власт при и по повод изпълнение на службата му. Съгласно чл. 78А ал.7 от НК, независимо че останалите предпоставки са налице, деецът не може да бъде освободен от наказателна отговорност, когато са налице някои от изчерпателно изброените белези в този текст. Един от тях е „престъплението да е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му”. Това обстоятелство е пречка за освобождаване на Ф. от наказателна отговорност. След като отчете смекчаващите вината обстоятелства, за да постигне целите на индивидуалната и генерална превенции, съдът намери за справедливи и наложи на подсъдимия наказания „пробация” и „обществено порицание”, като определи  пробационните мерки „задължителна регистрация по постоянен адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице за срок от шест месеца два пъти седмично” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца” в минималния им размер, предвиден в закона.

Предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи направените по делото разноски в размер на 15.00 лева в тежест на подсъдимия.

Предвид изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                               Районен съдия :