Мотиви  по НОХД № 148/2015г. по описа на РС-Малко Търново

 

         Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от РП-Малко Търново против А.М.И. с ЕГН **********,*** с обвинение по  чл.280, ал.2, т.1 и 3 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.3 и 4 НК. и против  Н.И.Н. с ЕГН **********,*** с обвинение по чл.280, ал.2, т.1 и 3 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.3 и 4 НК.

            В съдебно заседание представителят на РП-Малко Търново поддържа обвинението като безспорно доказано и пледира съда да наложи наказание лишаване от свобода  по отношение на подсъд.И.  от една година което да бъде изтърпяно ефективно и глоба в размер на 2000лв. а по отношение на подсъд.Н.-ЛОС в размер на  една година с изпитателен срок от четири години и глоба в размер на 2000лв.

          Подс.А.И., редовно призован, се явява лично  ведно с надлежно упълномощен адв.Ч., чрез който пледира да бъде признат за невиновен.

Подс.Н.Н., редовно призован, се явява лично  ведно с надлежно упълномощен адв.Ч., чрез който пледира да бъде признат за невиновен.

 

Защитата на подсъдимата направи искане за разглеждане на делото по правилата на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.1 от НПК. Искането бе уважено от съда и съдебното следствие се проведе съгласно разпоредбите на глава ХХVІІ от НПК.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

 

                       I.ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

        Свидетелят ** живее в гр. **. На 25 януари 2015 г. в къщата му дошъл негов познат на име ** И. заедно с още две непознати за свидетеля лица. Били с л.а. ** син на цвят. Единият от непознатите се представил с името **, а вторият не си казал името. Това били двамата подсъдими А.М.И. и Н.И.Н.; първият се представил като **.

       ** И. запитал свидетеля ** д** иска да изкара малко пари; ** веднага се заинтересувал и запитал за какво става въпрос. „** ми каза, че трябва да изкарвам хора бежанци от района на гр. **” /стр.28, т.І, разпит на свидетеля **/. Тук в разговора се намесил подсъд. И., като казал на **, че ще му плати по 150 лв. на човек. На свидетеля му се видели малко и се пазарил за 200 лв. на човек; И. се съгласил.

       На следващия ден 26 януари 2015 г. подсъд. И. отново дошъл при ** в дома му на горния адрес. Този път докарал микробус ** и казал на свидетеля, че с този микробус ще извозва бежанците. Тук обвиняемият дал подробни и точни указания откъде да пътува, къде ще го чакат хората за превоз и кога, по кой път да ги закара до **. Указанията били следните: на ** часа бежанците щели да го чакат на някакъв пропаднал участък от пътя ** – **, обозначен с колчета. След като ги натоварел, ** трябвало да се върне до разклона за ** и да поеме надясно, към **. Когато стигнел в селото, трябвало да поеме по черен път към с. ** /какъвто действително съществува/. Така щял да стигне да крайбрежния път ** – **, а след това – и до **. Бежанците щели да бъдат 25 души. Разменили си телефонните номера, за да може подсъдимия И. непрекъснато да поддържа връзка с него и да му дава указания.

       ** се прибрал в къщи и разказал всичко на жената, с която живее на съпружески начала без брак – свидетелката **. Там бил и неговият приятел - свидетел ** М., той също чул всичко. Решили тримата заедно да извършат превоза на бежанците. След това обаче премислили и на 29 януари 2015 г., четвъртък, отпътув** за **, отишли в сградата на ГПУ и там разказ** всичко, което знаят. Това се потвърждава напълно от показанията на тези трима свидетели – **, ** М..

       Въз основа на техните показания в ГПУ ** планир** и провели оперативна комбинация: св. ** се качил в микробуса рано сутринта на 30 януари т.г., отпътувал в посока към **, намерил бежанците по пътя и ги натоварил. Тръгнал по указания от И. маршрут като той и другият подсъдими Н. придружав** микробуса със синия **. Не след дълго били спрени от гранична полиция пак в местността „**. По делото са разпитани следващите трима свидетели – бежанците **. Те дават показания, че на 29 януари 2015 г. били с цяла група бежанци в гр. **. В 20,00 часа цялата група се качила в един автобус и отпътувала към границата с **** до някаква гориста местност и там слезли. Поели ги две лица с маски на главите. Вървели около ** януари т.г.стигн** до асфалтов път, където пристигнал след малко бял микробус и ги натоварил.

       Свидетелят Н. ** – служител в ГПУ **, бил назначен в 23,00 часа на 29 януари т.г. автопатрул в местността „**, община **. Задачата му била да наблюдава района за преминаване на бежанци. Към 4,00 часа сутринта на 30 януари т.г. край него преминала група от близо 20 души и се насочила към асфалтовия път. В групата имало мъже, жени и деца. На пътя имало микробус, хората се качили в него и потеглили. За видяното св. Стаев веднага докладвал на прекия си началник инспектор **.

       Приетата от съда фактическа обстановка се потвърждава  и от приложените телефонни разпечатки към т. ІІ от делото – подсъд.А.И. е провеждал активно разговори с лицето **/, но като е ползвал телефонни апарати на различни лица, не негов собствен – лист 54 – 56 , т.ІІ от делото. На лист 57 е приложена справка № ** от 15 април т.г. Видно от нея е, че на 29 януари 2015 г. А.И. е провел разговор с турски мобилен  номер, който е посочен в справката. Същото се отнася и до обвиняемия Н. – освен регистрираните непрекъснати обаждания до А.И., за него има и регистрирано обаждане до турски мобилен номер /лист 60/. От последния ан**з на телефонните разпечатки /лист 65/ е видно, че И. е провеждал телефонни разговори с апарата на пакистанския гражданин **, неустановен по делото; заедно с това е установено, че към момента на престъплението, той – И. – е бил в района на **.

При подготовката на деянието, подсъд.И. се е погрижил и за транспортното средство. На 23 януари 2015 г. той е бил на пазара в гр. **, дето се срещнал с някакъв негов познат – св. **. Той притежавал микробус **. Пазарили се да сключат договор за покупко-продажба; цената, която И. трябвало да плати, била 4 200 лв. В себе си той носел 2 800 лв., броил ги на продавача и се разбр** остатъка да бъде доплатен впоследствие.

 

Двамата подсъдими дават обяснение по време на съдебното следствие,като заявяват ,че не са извършили деянието в което са обвинени.

 

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото устни и писмени доказателства – от показанията на **, **, ** М., прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК.,бюлетини за съдимост и други.

 

                            II. ПРАВНА КВ**ФИКАЦИЯ

 

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че с деянията си подс.И.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по   чл.280, ал.2, т.1 и 3 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.3 и 4 НК за това ,че в периода от 25 до 30 януари 2015 г. в района на 33-та гранична пирамида в зоната за отговорност на ГПУ **, действайки като подбудител и помагач от територията на Р **, в съучастие с Н.И. Н** – помагач, и неустановено по делото лице – извършител, умишлено склонил ** М. противозаконно да подпомогнат на преведени през границата в ** чужди граждани да пребивават чрез извършване на превоз от границата до вътрешността на страната, и улеснил превеждането на чуждите граждани чрез напътствия до ** М. как да извършат престъплението и чрез осигуряване на транспортното средство /**/ да бъдат преведени през границата на страната от Р Т** в Р ** група от 22-ма чужди граждани: **, ** ** ** **, Х**да ** ** ** **, ** **, **, ** ** Ж**, ** не е навършил 16-годишна възраст, без разрешение от надлежните органи на властта и не през определените за това места, като преведените лица не са български граждани.

 

Подс. Н.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по    чл.280, ал.2, т.1 и 3 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.3 и 4 НК. за това,че  в периода от 25 до 30 януари 2015 г. в района на 33-та гранична пирамида в зоната за отговорност на ГПУ М Търново действайки като помагач от територията на ** и в съучастие с А.М.И. – подбудител и помагач, и неустановено да делото лице – извършител, умишлено улеснил като шофирал л.а. ** с рег. № А 83 83 ВК с цел да осведоми ** М. за н**чие на полицейски постове по маршрута за придвижване към вътрешността на страната, да бъдат преведени през границата на страната от Р Т** в Р ** група от 22-ма чужди граждани: **, ** ** ** **, Х**да ** ** ** **, ** **, **, ** ** Ж**, ** не е навършил 16-годишна възраст, без разрешение от надлежните органи на властта и не през установените за това места, като преведените лица не са български граждани

Деянието е извършено и от двамата подсъдими при форма на вината-пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 НК.

 

               III. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

 

След извършената преценка на данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на подсъдимите обстоятелства съдът намира следното:Подсъд.И. е многократно осъждан.Явно предишните наказания не са оказ** превъзпитателно въздействие спрямо него.Деянието е с висока степен на обществена опасност,тъй като нарушава неприкосновеността на РБ и големия брой бежанци..Поради което съдът му наложи наказание една година ЛОС ,което да изтърпи ефективно както и глоба в размер на 2000лв.По отношение на подсъд.Н. съдът намира,че следва да му се наложи наказание една година ЛОС с четири години изпитателен срок и глоба в размер на хиляда и петстотин лева,като съобрази обстоятелството,че същият не е осъждан.Степента на обществена опасност на деянието и при него е висока предвид нарушаване неприкосновеността на РБ и големия брой бежанци.

Съдът отне в полза на държавата веществените доказателства по делото- телефони и микробус.

       В съответствие с така постановената присъда, на основание чл. 189, ал. 3 НПК ,съдът възложи на подсъдимите да заплати разноските по делото.  

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: