М О Т И В И към НОХД № 147/2015 г.

 

          Съдебното производство по делото е образувано по обвинителен акт на МТРП срещу А.М.М. с ЕГН ********** с обвинение по  чл.251, ал.1 НК.

Защитата на подсъдимата  направи искане за разглеждане на делото по правилата на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК. Искането бе уважено от съда и съдебното следствие се проведе съгласно разпоредбите на глава ХХVІІ от НПК.

           В съдебно заседание представителя на МТРП поддържа обвинението и пледира за наказание в размер на три месеца лишаване от свобода с приложение на чл.58а, ал.1 от НК и прилагане института на условното осъждане.

Защитата на подсъдимата в съдебно заседание пледира за налагане на наказание при условията на чл.55 от НК  и налагане на наказание-пробация.

Подсъдимата признава вината си, съжалява за извършеното престъпление и моли съда за минимално наказание.

Съдът след като се съобрази с направеното пълно самопризнание от подсъдимата и събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителният акт.

 

І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

На ** г. свидетелите В.Х. и Н.Г. – митнически инспектори на МП **, били на смяна от 8,00 до 20,00 часа. Към 15,15 часа на пункта пристигнал л.а. **, управляван от св. С.К.С., заедно с неговата майка подсъдимата М.; и двамата български граждани от турски етнически произход. След приключване на паспортния контрол, свидетелите Х. и Г. пристъпили към митническата проверка. Междувременно автомобилът бил спрян до две големи плоски маси за проверка на багажа. Непосредствено зад тях се намират големи табели на различни езици, вкл. български и турски, за правата и задълженията на преминаващите пътници. Там ясно е записано, че когато пътникът носи в себе си 10 000 евро или друга валута на същата или по-висока стойност, той е длъжен да я декларира пред митническите органи с декларация по образец.

        Св. Х. запитал на български език подсъдимата М. и сина й дали имат стока, валута или валутни ценности за деклариране. И двамата отговорили недвусмислено отрицателно. След това започнала митническата проверка първо с детектор за контрабанда „Бъстър”, с него проверили конструктивните кухини на автомобила. Нередности не били констатирани. Проверили багажа в купето и тогава Х. забелязал кафеникава дамска чанта върху седалката на шофьора. Попитал подсъдимата М. чия е чантата и тя отговорила, че  е нейна. Следващият въпрос бил какво има в нея, М. не казала нищо за пари, само отговорила, че вътре има още една чанта. Х. отворил чантата, отгоре имало блуза, а под нея още една черна найлонова торба, в която пък била напъхана малка брезентова чантичка. Тук, в третата чантичка, бил открита от митническите служители сумата в турски лири, недекларирани, с различен номинал. Едва тогава подсъдимата посочила сумата от 144 500 лири и заявила, че не е знаела задължението си да ги декларира. Обяснила, че е получила парите от продажба на златни монети в Р Турция. Св. Х. запитал подсъдимата това нейно първо пътуване до Турция ли е, тя отговорила отрицателно /вж. стр.24/. Абсолютно същите показания дава и другият свидетел Н.Г., който присъствал на проверката. И той потвърждава, че парите са получени от продажбата на златни монети в Турция. Впоследствие в сградата на МП ** парите били преброени, описани и ксерокопирани. Уведомили Координационния център при Митница Бургас за извършено престъпление по чл.251, ал.1 НК.

Левовата равностойност на посочената сума турски лири в български лева е 99 921,32 лв. Затова съгласно ТР № 1 от 1998 г. на ОСНК при ВКС, което е задължително за всички органи на съдебната власт, в случая е налице квалифициращият признак „особено големи размери” на стойността на предмета на престъплението – над сто и четиридесет пъти установената към момента на деянието минимална работна заплата в страната.

 

 

Описаната фактическа обстановка, правни изводи и обвинението изцяло се подкрепят от събраните доказателствени материали - самопризнанието на подсъдимата, показанията на свидетелите справка за съдимост .

 

 

                  

       ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

                  При така изяснената фактическа обстановка подсъдимата М.  е осъществил състава на престъпление по чл.251, ал.1 НК за това че на ** г. около 15,15 часа на МП ** на трасе „вход” от Р Турция за Р България е нарушила разпоредбите на чл.11а, ал.1 от ВЗ,  чл.2, ал.1 и чл.9, ал.1 от Наредба № Н-1 от 1 февруари 2012 г. на МФ относно задължението си да декларира пред митническите органи внасяната сума в Р България в размер на ** на стойност в български лева 99 921,32 лв., като стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери.

                 В случая е нарушено правилото на чл.11а, ал.1 ВЗ: „пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи.” Същото правило е отразено и в чл.2, ал.1 от Наредба № Н-1 от 1 февруари 2012 г.: „Пренасянето на парични средства над 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в лева или друга валута през границата на страната от или за трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда на чл.9”, а пък посоченият чл.9 от Наредба № Н-1 гласи, че „лицата задължително попълват и представят пред митническите органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите”.

                 Деянието е извършено при форма на вината “пряк умисъл” по

         смисъла на чл. 11, ал.2 от НК.

 

                   ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

За престъплението по  чл.251, ал.1 от НК  законът предвижда наказание  до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението.. При индивидуализацията на наказанията следващо се на подсъдимата,  съдът прецени следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 372, ал. 4 от  НК при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от НК. Разпоредбата на чл. 58а НК, в настоящата си редакция, предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. Същата предвижда възможност да съдът да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, ако са налице условията за това, като при едновременно наличие на предпоставките на разпоредбите на чл. 58а НК и чл. 55 НК, съдът следва да приложи тази на чл. 55 НК. Съдът не споделя   искането на защитата  на подсъдимата за налагане на наказание при условията на чл.55 от НК.Този извод на съда се обуславя най вече от стойността на предмета на престъплението,който е в особено големи размери.С деянието си подсъдимата съвсем умишлено  е нарушила разпоредбата на закона,като е целяла да избегне деклариране на носената сума.Поради което и съдът не приложи разпоредбата на чл.55 НК.Разпоредбата на чл. 58а НК, в настоящата си редакция, е в сила от 10.04.2010г. Престъплението, в което подсъдимата е обвинена е извършено  на   ** година. Поради, което съдът наложи наказание на подсъдимата при условията на чл.58, ал.1 от НК – шест месеца лишаване от свобода, което намали с 1/3. Или реално подсъдимата следва да изтърпи наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода, което наказание съдът отложи за изпитателен срок от три години.Освен това съдът постанови и конфискация на отнетата сума.По този начин съдът намира, че ще изпълни целите на генералната и специалната превенция визирани в чл.36 от НК.

           

            Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: