Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

                       Гр.Малко Търново, 30.10.2014 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Малкотърновският  районен съд в публичното съдебно заседание на втори октомври  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                        Председател: Мария Москова

 

при секретаря  М.Д. като разгледа докладваното от съдията Москова НАХД № 138 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на М.Д.М. румънски гражданин с личен № ** чрез адв.Бл.П. и адв.М.С. *** против Наказателно постановление № 46/ 04.07.2014г. на Началника на Митница Бургас, с което на жалбоподателят за извършено административно нарушение по  чл.18 ал.1 вр. чл.11а  ал.1 и ал.5 от ВЗ във вр.с чл.2 ал.1 и чл.9 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. на МФ и чл.3 § 1 от Регламент ЕО 1889/2005г., е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер 1000 /хиляда/ лв.  на основание чл.18 ал.1, вр.чл.11а ал.1 от ВЗ и на основание чл.20 от ВЗ са отнети в полза на Държавата, като предмет на нарушението, недекларираните парични средства – 11 250 евро и 890  щатски долара, с обща левова равностойност в размер на 23 269.14 лева. В жалбата се твърди, че изложената в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на действителната, поради което атакуваното НП се явява неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и ведно с адв.П. ***, като заявява, че поддържа жалбата , тъй като митническите органи не са му предоставили възможност да декларира пренасяната от него  валута.  Въз основа на твърдението на жалбоподателя, адв.П. излага аргументи за липса на фактически състав на нарушението, поради което пледира за отмяна на НП, като в писмени бележки излага подробни съображения.

За АНО, издал НП, в съдебно заседание се явява гл.юрисконсулт К.Т., която заявява, че оспорва жалбата и желае съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното от жалбоподателя НП като правилно и законосъобразно. Според процесуалният представител на наказващият орган от събраните по делото доказателства, е установено по безспорен начин извършеното от М.Д.М. административно деяние. В представените писмени бележки излага подробни съображения.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.01.2014г. на МП “Малко Търново”, на трасе „Изход” за излизане от Република България към Република Турция е пристигнал пътуващ от Република Румъния лек автомобил марка “Фолксваген”, с румънски рег.№ ** управляван от лицето М.Д.М.. В този лек автомобил пътували и още двама пътника – румънските граждани ** и **. Според създадената инфраструктура и организация на МП”Малко Търново”, на трасетата за влизане и излизане, има поставени указателни табели, на които на различни езици са указани задълженията на лицата, преминаващи границата, да декларират носените от тях стоки или валута над определени размери. След приключване на паспортния контрол,  св.Г.Д. ***/ попитал на румънски език водача и пътниците дали имат стока, валута и/или валутни ценности, подлежащи на деклариране пред митническите органи, на което всички те, включително и жалбоподателят, отговорили отрицателно. След като получили отрицателен отговор, св.Д. и колежката му ** – митнически инспектори селектирали автомобила за щателна митническа проверка и  пристъпили към проверка на багажа на пътуващите в него пътници, в хода на която не констатирали нарушения. При извършения обаче в последствие личен преглед на  жалбоподателя, след разпореждането на митническите служители да предостави всички вещи, валута и валутни ценности, които носи в себе си, същият извадил от джобовете си носената от него валута, която след преброяване , извършено в присъствието на жалбоподателя и проверяващите  митнически инспектори, се установило, че е в размер на валутата 11 250 евро и 890  щатски долара. Извършването на тази проверка било удостоверено със съставения от осъществилите я служители на МП “Малко Търново” – Г.Д., Т.Н** и св.М.К. с Протокол за личен преглед № 11 от 15.01.2014г., като отказа на жалбоподателя да го подпише е удостоверен от св.Зл.П. и св.Г.А..  Жалбоподателят също така е отказал да даде пред митническите органи писмени обяснения. При тези фактически обстоятелства, митническите органи приели, че М.Д.М. е извършил валутно нарушение, като не е декларирал писмено изнасяната от него  валута  в размер на 11 250 евро и 890  щатски долара.  

За така констатираното нарушение, на 15.01.2014г., св.Г.Д.- митн. инспектор, съставил против М.Д.М. в присъствието на митническите служители - св.М.К. и Т.Н** и на самия жалбоподател АУАН №26/15.01.2014г., в който актосъставителят изложил фактическо описание на нарушението, което квалифицирал правно с разпоредбите на чл.18 вр. чл.11а ал.1 от Валутния закон във вр.с чл.9 ал.1 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г., както и обстоятелствата при извършването и установяването му. Вещите, предмет на нарушението били  задържани  с разписка за задържане №00239/15.01.2014 година, в която, както и в АУАН иззетите парични средства- във валута били подробно описани с номинал и брой на банкнотите. Към разписката за задържане, изготвили и опис, под формата на ксерокопия на банкнотите, с показване номера на всяка банкнота, номинала и вида на валутата/л.17-25 от АНП/.   Така съставеният акт е бил подписан от актосъставителя Д., свидетелите Н** и К., отказа на жалбоподателя да го подпише е удостоверен с подписите на св.Зл.П. и св.Г.А., положени върху самия акт. Въз основа на съставения АУАН и приложените към него писмени материали – Протокол за щателна митническа проверка № 158/15.01.2014г., Протокол за личен преглед № 11/15.01.2014г.,  разписка за задържане№00239/15.01.2014г., ксерокопие от задграничен паспорт на жалбоподателя и ксерокопия на банкнотите, с показване номера на всяка банкнота, номинала и вида на валутата,   е издадено атакуваното наказателно постановление № 46 от 04.07.2014г. от Началник Митница – Бургас –**, с което за нарушение на чл.18 ал.1 вр. чл.11а  ал.1 и ал.5 от ВЗ във вр.с чл.2 ал.1 и чл.9 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. на МФ и чл.3 § 1 от Регламент ЕО 1889/2005г., е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер 1000 /хиляда/ лв.  на основание чл.18 ал.1, вр.чл.11а ал.1 от ВЗ и на основание чл.20 от ВЗ са отнети в полза на Държавата, като предмет на нарушението, недекларираните парични средства – 11 250 евро и 890  щатски долара, с обща левова равностойност в размер на 23 269.14 лева. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя чрез адв.П. на 09.07.2014 година, видно от приложената към преписката разписка - известие  за доставяне. Жалбата е депозирана пред административно-наказващия орган на 11.07.2014 год.

Представените по делото заверено копие от заповед № ЗМФ-495/21.04.2010г. на Министъра на финансите доказва материалната компетентност на контролния орган, открил валутното нарушение посочено в чл.18 ал.1 и ал.5 от ВЗ и съответно на административно-наказващият орган, издал НП. Видно от съдържанието на заповедта, Министъра на финансите, е делегирал правомощия на митническите органи да съставят актове за валутни нарушения по чл.18 ал.1 и 5 ВЗ, а Началниците на митниците да издават НП въз основа на тези актове.

Гореизложената фактическа обстановка се установява изцяло от  приложените по делото писмени доказателства- АУАН № 26/15.01.2014 г., протокол за щателна митническа проверка № 158/2014 г., протокол за личен преглед № 11/15.01.2014г., разписка № 00239/15.01.2014 г., ., ксерокопие от задграничен паспорт на жалбоподателя и ксерокопия на банкнотите, с показване номера на всяка банкнота, номинала и вида на валутата, заповед № ЗМФ-495/21.04.2010г. на Министъра на финансите, показанията на св.Д., св.К., св.П., св.А., частично от показанията на св.** и обясненията на  жалбоподателя, събрани в хода на съдебноното следствие. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели:  св.Д., св. К. - митнически служители, както свидетелските показания  на св.П. и св.А.  /гранични полицейски служители/, са  безпротиворечиви по отношение на основните факти, логични, последователни и взаимно допълващи се, кореспондират и с писмените доказателствени средства, приобщени по делото, поради което и съдът ги цени изцяло за обективно верни. Същите възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при констатиране на нарушението, митническата проверка и  изпълнената административна процедура, включително и предявяването на съставения АУАН.

Съдът се съмнява в достоверността на свидетелските показания на св.**, както и на обясненията на жалбоподателя, в частта им относно това, че  са представили на митническите служители преди началото на митническата проверка представените по делото собственоръчно написани на румънски език от жалбоподателя и посочените свидетели „декларации”, поради следните съображения : първо, това са частни документи без достоверна дата и предвид личната им заинтересованост от изхода на делото/ по отношение на цитираните свидетели за същото нарушение също са съставени НП, въз основа на които са образувани НАХД №139 и НАХД № 140/2014г. по описа на съда/ и близките им отношения със жалбоподателя, като отчита и тяхната нелогичност  и вътрешна противоречивост – многократно са пътували извън границата на ЕС, поради което не ги кредитира в тази им част.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения седмодневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и от датата на депозиране на жалбата пред административно-наказващият орган/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване. 

Съдът счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съдът не възприема възражението на защитниците на жалбоподателя, че атакуваното НП следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно поради допуснати нарушения в процедурата по извършване на митническа проверка и последвалото административно произвдство.

В АУАН и в НП се сочи извършено от жалбоподателя нарушение на чл.18 ал.1 вр. чл.11а  ал.1 и ал.5 от ВЗ във вр.с чл.2 ал.1 и чл.9 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. на МФ и чл.3 § 1 от Регламент ЕО 1889/2005г. Съгласно чл.2 ал.1 вр.чл.9  от Наредбата местни и чуждестранни физически лица могат свободно да изнасят и внасят парични средства над 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута след писмено деклариране пред митническите органи, а именно: с подаване пред митническите органи на валутна митническа декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. За да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за допуснато нарушение по чл.11а ал.1 от Валутния закон и чл.8 ал.1 във вр.с чл.2 ал.1 и чл.9 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. на МФ и чл.3 § 1 от Регламент ЕО 1889/2005г и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, следва същият да не е изпълнил задължението си като чуждестранно физическо лице при изнасяне и внасяне на парични средства на стойност 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута, да декларира пред митническите органи по реда на чл.9 собственика на паричните средства и получателя, за когото те са предназначени, на тяхната стойност и вид, на произхода и предназначението им, както и на транспортното средство и маршрута. Декларацията съгласно изискванията на закона се попълва и подава в три екземпляра, като първият екземпляр е предназначен за декларатора, а вторият и третият - за митническите органи.

В конкретния случай жалбоподателят изобщо не е попълнил митническа декларация за изнасяните от него парични средства – 11 250 евро и 890  щатски долара, с обща левова равностойност в размер на 23 269.14 лева при действащ курс за митнически цели към 15.01.2014г., които са над законоустановения размер, освободен от митнически контрол, поради което е бил задължен да попълни митническа декларация. Предвид така изложената правна уредба и установената фактическа обстановка настоящият състав намира, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си  писмено да декларира изнасяните през държавната граница от него парични средства -11 250 евро и 890  щатски долара, с обща левова равностойност в размер на 23 269.14 лева, които далеч надхвърлят разрешените за свободен износ по чл.2 ал.1 от Наредба № 10 валутни ценности до 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута.  Посочената по-горе сума , описана в съответния протокол, не се оспорва от жалбоподателя и е безспорно установена.

По отношение на твърдените нарушения при митническата процедура:

Митническите органи нямат задължението да подтикват и да насърчават пресичащите държавната граница да изпълняват задълженията си и в този смисъл инициативата за деклариране не е у митническите органи. Въпреки това митническият служител Д. е поканил жалбоподателя наред с другите двама пътници –св.**, да декларират носена валута и стоки, като редът за това е бил посочен и в указателните табели на четири езика. Вярно е, че митнически декларации от страна на служителите не са били предоставени на пътниците, но от такива е нямало и нужда след отрицателния отговор, че никой не носи валута, подлежаща на деклариране.  А за жалбоподателя, който по занятие се явява търговец и който от години редовно е преминавал българо-турската граница, свързаните с това права и задължения, са били повече от ясни. С фактическите си действия на жалбоподателя – даване на отрицателен отговор на зададения от  митническия служител въпрос  дали има стока, валута и/или валутни ценности, подлежащи на деклариране пред митническите органи, непоискване да му се предостави декларация, непопълване и неподаване на митническа декларация, както  и фактическото предаване на валутата едва в хода на личния преглед, направен след щателната митническа проверка, се опровергават твърденията му, че  митническите служители не били му предоставили възможност да декларирала изнасяната от него валута. Ето защо настоящия съдебен състав намира възраженията на защитата, че с непредоставянето за попълване на митническа декларация от съответните служители жалбоподателят обективно е бил възпрепятстван да декларира изнасяната валута, за неоснователни.

Неоснователен е  твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с извършената митническа проверка и предявяването на АУАН /чл.43,ал.1 ЗАНН/, поради липса на назначен лицензиран преводач при извършване на проверката и при неговото предявяване, в резултат на което последното не е надлежно извършено. По делото е безспорно, че  нарушителят е лице-чужденец, невладеещо български език, както и че при извършване на извършената митническа проверка  и последвалите административнопроцесуалните действия  не е участвал нелицензиран преводач. Лицензиран преводач в случая, по убеждение на решаващия съдебен състав,  не е бил необходим, тъй като св.Д. е многогодишен митнически служител и притежава необходимия речников запас да  зададе на румънски език правилно въпроса дали пренася валута, подлежаща на деклариране и впоследствие да разясни на жалбоподателя съдържанието на съставения акт –за какво конкретно нарушение се съставя, този е и точния смисъл на процесуалното действие по предявяване, съгласно чл.43,ал.1 ЗАНН. В хода на съдебното следствие са събрани категорични и безпротиворечиви гласни доказателства, че съдържанието на акта е било известно на нарушителя, същият е разбрал за какво точно  нарушение му е съставен акта, като този извод се налага от обстоятелството за ангажиране на адвокат още на следващия ден - своевременно и преди издаване на НП още във фазата на производството пред АНО. Интерпретирани в съвкупност свидетелските показания и писмените доказателствени средства, обосновават безспорен извод, че действията по съставяне на АУАН са обяснени на жалбоподателя, на същият е разяснено и съдържанието на акта – на език и по начин достатъчен, за да гарантира правата му. С това е удовлетворено законодателното изискване за предявяване на акта, следователно налице е валидно и редовно предявяване. Ето защо, в конкретния случай, в този смисъл от страна на АНО не е допуснато нарушение на чл.52,ал.2 ЗАНН. Предвид изложените аргументи, не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи НП от формална/процесуалноправна страна и водещи до неговата отмяна.

По отношение на ангажираната административно-наказателна отговорност: Обоснован и подкрепен с доказателства е извода на АНО, че нарушението е извършено виновно. На МП – Малко Търново има указателни табели, на които на четири езика е указано в кои случаи пътниците са длъжни да декларират пренасяната от тях валута и начина на деклариране – устно или писмено.Видно от обясненията на жалбоподателя, същият по занятие е търговец и многократно е преминавал през ГКПП Малко Търново в продължение на години. Знаел е от указателните табели на МП Малко Търново, че е бил длъжен писмено да декларира изнасяната от него валута и то по образец, утвърден от МФ. След като е отговорил отрицателно на запитването дали има нещо за деклариране,не е поискал от митническия служител  да му предостави за попълване декларация по образец,  не е попълнил митническа декларация, жалбоподателят безспорно е съзнавал, че не е изпълнил задълженията си по деклариране.

Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното НП, независимо от доводите в жалбата и от становищата на страните, в случая съдът намира, че в производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.   В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е налице пълно съвпадение на фактическото описание на констатираното валутно нарушение. Както в обстоятелствената част на АУАН, така и в тази на НП, са посочени едни и същи обективни признаци от състава на административното нарушение, свързано с неспазване на валутния режим и задължението за деклариране на изнасяне парични средства, конкретизирани са времето, мястото и начинът на извършване на нарушението, размерът на откритите и недекларирани средства, както и условията при които е осъществено нарушението. В чл.18 ал.1 от Валутния закон е предвидено налагане на административно наказание „глоба” в размер от 1000 до 3000 лв., за този, който извърши нарушение по чл.11а ал.1 от ВЗ. Наложеното от административнонаказавщия орган наказание  е в минималния размер, предвиден в закона.

Съгласно разпоредбата на чл.20 от ВЗ предметът на нарушението се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде установен. Предметът на нарушението в този случай е цялата сума недекларирана валута, тъй като същата подлежи на вписване/деклариране във валутната митническа декларация, а не само онази част над 10 000 евро./ в този смисъл решение  726 от 07.02.2003г. по НОХД № 606/2002г. , І Н.О. на ВКС /.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                   

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 46/ 04.07.2014г. на Началника на Митница Бургас, с което на М.Д.М., румънски гражданин с личен № ** , със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Т. К.” № ** чрез адв.Бл.П. и адв.М.С., за извършено административно нарушение по  чл.18 ал.1 вр. чл.11а  ал.1 и ал.5 от ВЗ във вр.с чл.2 ал.1 и чл.9 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. на МФ и чл.3 § 1 от Регламент ЕО 1889/2005г., е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер 1000 /хиляда/ лв.  на основание чл.18 ал.1, вр.чл.11а ал.1 от ВЗ и на основание чл.20 от ВЗ са отнети в полза на Държавата, като предмет на нарушението, недекларираните парични средства – 11 250 евро и 890  щатски долара, с обща левова равностойност в размер на 23 269.14 лева

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването на страните,че е изготвено.

 

                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ :