МОТИВИ към присъда № 48 / 16.09.2013 г., постановена по НОХД № 128/2013 г. на Районен съд- **

 

Против подсъдимия Й.Т.Ф. е повдигнато обвинение за това, че на 01.09.2013г. в местността „Куколарят” в  землището на град **, отсякъл и извозил от горския фонд 0.2 куб.м.дъбови дърва - дребна строителна дървесина и 0.1 куб.м.пространствени букови дърва за огрев на обща стойност 19.20 лева  , без редовно писмено позволително, като деянието представлява маловажен случай, с което е осъществил от обективна и субективна страна.

         В съдебно заседание за РП – ** се явява прокурор Борис Луков, който поддържа описаните в обвинителния акт фактически обстоятелства и дадената правна квалификация. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание „глоба” около средния размер, предвиден в закона.

Подсъдимият Й.Ф. не оспорва описаната фактическа обстановка, изразява съжаление за извършеното и моли съда да го оправдае по повдигнатото обвинение или алтернативно да му наложи минималното наказание, предвидено в закона.

         След цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие за установено следното :

         Подс.Ф. бил повременно зает в дърводобива на територията на община **, като 01.09.2013г. добивал заедно със св.Н.М. и св.А.М. дървесина за „Дъбрава” ООД в местността „Куколарят” в землището на град **. След приключване на работния ден, за да си построи у дома навес за коня,  подс.Ф.  отсякъл 7 броя дървета от дъб, които наразял с дължина по три метра и ги натоварил в каруцата си , ведно с още 0.1 куб.м. пространствени дърва за огрев и се отправил към град **. В покрайнините на град **, край стадиона, подс.Ф. и свидетелите Н. и А. М. били спрени за проверка от органите на РУП-**. Подсъдимият Ф. не им представил разрешително за сеч и извоз, а дървата не били маркирани с контролна горска марка, поради което бил отведен в РУП-**, където същият с протокол за доброволно предаване от 01.09.2013г. предал дървения материал. Св.Д.Г. ***, измерил оставените на съхранение в двора на РУП-** дървета  и установил, че количеството на нарязаните с дължина по три метра 7 броя буковите дървета е 0.2 куб.м. дребна строителна дървесина от бук, а   количеството на дървата  за огрев  е  0.1 куб.м. пространствени. Служителите  на ДГС-** не са съставили  акт за установяване на административно нарушение против подсъдимия Ф..

         Според вещото лице, изготвило назначената в хода на досъдебното производство оценителна експертиза, стойността на 0.2 куб.м. дребна строителна дървесина е 15.60 лева, стойността на 0.1 куб.м. пространствени  дърва за огрев е 3.60 лева, като общата стойност  е  19.20 лева.

Всичко изложено даде на съда основание да приеме, че подсъдимият Й.Ф. не е извършил престъплението по чл.235, ал.6 вр. ал.1 НК, поради което го оправда по повдигнатото обвинение. Всички доказателства по делото сочат на явна незначителност на обществената опасност на деянието, че то в никакъв случай не било могло да бъде квалифицирано като престъпно с оглед критериите, установени в чл.9, ал.1 от НК. В ТР № 133/88 г. на ОСНК, неизгубило сила и към момента, е посочено, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е обща и се прилага към всички престъпни състави по НК, независимо дали техният предмет има или няма парична равностойност, включително и за престъпления, които се разграничават от съответните им нарушения по паричната равностойност на предмета на деянието и е указано в т.2 от решението, че след като прокурорът или съдът приеме, че са налице основанията на чл.9, ал.2 от НК преписката се изпраща на съответния административнонаказващ орган, който следва да наложи административно наказание и в случаите, когато паричната равностойност на предмета на престъплението е над определената за административното нарушение – т.е. решаваща е преценката на прокурора или съда за наличието на основанията за приложението на чл.9, ал.2 от НК.

ВКС се е произнесъл по казуси при сходна фактическа обстановка с решение № 67/2010 г., постановено по наказателно дело № 737/2008 г., І н.о., ВКС, мотивите на което настоящият съдебен състав изцяло споделя. В решението се казва, че „явната незначителност на обществената опасност би могла да се аргументира и след съпоставка със стойностните граници, предвидени в чл.218б от НК”, където за престъпление по чл.194, ал.3 от НК (донякъде сходно с престъплението по чл.235, ал.6 от НК), когато стойността на предмета на кражбата е до 150.00 лева (в редакцията преди изменението с ДВ, бр.26 от 2010 г., а към момента, вкл. и към момента на извършване на настоящото престъпление, две минимални работни заплати, сиреч 480.00 лева), наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред. Паралелно с разпоредбата на чл.235 ал.6 от НК, в правния мир съществува и разпоредбата на чл.80 ал.15 от ЗГ, забраняваща  сечта и извозът на дървесина без надлежно позволително за сеч и извоз, освен в случаите, предвидени от закона, както и разпоредбата на чл.102 от ЗГ, визираща ангажиране на административнонаказателна отговорност на лица, нарушили тази забрана, поради което съдът счита, че самият законодател е визирал разграничение между престъплението и административното нарушение, свързани с незаконна сеч на дървета, като разграничителният критерии следва да бъде степента на обществена опасност на конкретно извършеното от дееца, настъпилите вредни последици или опасността от настъпване на такива, както и степента на обществена опасност на самия деец. Ако целта на законодателя беше да се ангажира наказателната отговорност за незаконна сеч на дърва на стойност под  20.00 лева, че дори и за по – малко какъвто е настоящия случай, той (законодателят) би отменил изобщо текста на чл.80, ал.15 от Закона за горите, защото при такова превратно тълкуване на НК, той би се изпразнил от съдържание.  На следващо място, чл.113, ал.4 от Закона за горите е изключил обжалваемостта на наказателни постановления, с които е постановено отнемане в полза на държавата на вещи, чиято стойност е до 1 000.00 лева, или обезщетението за причинени щети е на същата стойност. След като законодателят е поставил такава относително висока парична равностойност на предмета на престъплението и в първия случай се предвижда налагане на административно наказание, но не по реда на чл.78а от НК, а във втория случай наказателното постановление изобщо не може да бъде обжалвано, то при тези законодателни решения е безспорно, че обществената опасност на сечта и извоза на дребна строителна дървесина и дърва за огрев на обща стойност 19.20 лева е явно незначителна и на това основание коментираното деяние изобщо не се явява престъпление, а е административно нарушение.

Всички тези доводи дадоха на съда основание да приеме, че сечта и транспортиране на незаконно добити дребна строителна дървесина и дърва за огрев на обща стойност 19.20 лева е деяние, което поради своята явна незначителност не се явява общественоопасно и не е престъпление. Предвид всичко гореизложено съдът намира, че в конкретния случай, извършеното от подс.Ф. осъществява състава на административно нарушение по смисъла на ЗГ, съответно същият не е извършил престъпление по смисъла на НК,  което да е предпоставка за  ангажиране на наказателната му отговорност, поради което и на основание чл.9 ал.2 от НК вр.чл.304 от НПК призна за невинен подс.Ф. и го оправда по възведеното от РП-** обвинение.

С оглед на изхода на делото, направените по делото разноски остават за сметка на органа, който ги е направил.

След влизане в сила на присъдата на РС-**, да се уведоми АНО -Директора на ДЛС – **, с оглед преценката дали следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на Й.Ф..

         Ръководен от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                      Председател: