М О Т И В И   КЪМ ПРИСЪДА № 58 /11.12.2012г. по НОХД  №127/2012г.

 

 

         Производството е образувано по повод внесен за разглеждане обвинителен акт на РП -  Малко Търново срещу  С.А., роден  на ***г***, Сирия, гражданин на Сирия,   неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес, с обвинение за това, че на 05.09.2012г. в  района на община Малко Търново,  местността «Мотела», ,  влязъл през границата на страната от Република Турция  в Република България без разрешение от надлежните органи на властта и не през определените за това места- престъпление по чл.279 ал.1от НК.

         Съдът е дал ход на делото при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”а”от НПК.

         Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение и пледира за реализиране на наказателната отговорност спрямо подсъдимия към определения от закона минимум.

Служебният защитник на подсъдимият, назначен във фазата на досъдебното производство – адв.Р., не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.  Пледира при определяне на наказанието да се вземат предвид чистото съдебно минало и ниската степен на обществена опасност.

В резултат на съдебното дирене, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.09.2012г. свидетелят П.Т.К. *** получил сигнал, че в района на местността „Мотела”, община Малко Търново, по международен път Е – 98, се придвижва пеша група от лица. Същият реагирал веднага и при пристиганвето си в указаната местност, спрял лицата за проверка, в хода на която установил, че същите на владеят български език, както и че 10 от лицата са без документи за самоличност, двама притежават ирански паспорти, но нито един от тях  не може да докаже пребиваването си в страната по законен начин.  След като докладвал на началника на мобилната група при ГПУ-Малко Търново, групата от 12 човека била отведена  в ГПУ-Малко Търново за изясняване на самоличността им и начина на пребиваването в страната. При последвалите ОИМ се установи, че едно от лицата е подсъдимият С.А., сирийски гражданин роден ***г***, Сирия, който е преминал държавната граница на Р.България от Р.Турция през река Делийска срещу с.Шукри паша в Р.Турция в посока местността “Шекер чешма”- Мотела,  община Малко Търново без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места. При задържането му подсъдимият А.  не е указал съпротива. Със заповед №68/05.09.2012г. подсъдимият А. бил задържан за срок от 24 часа в ГПУ- Малко Търново.  При проведените беседи с лицето се установило, че подсъдимият А. е преминал държавната граница на Р.България от Р.Турция без надлежното разрешение на органите на властта и не през определените за това места, а именно в района на местността „Мотела” община Малко Търново. Спрямо подсъдимият А. е наложена ПАМ със заповед рег.№ОЧ-107/05.09.2012г.- „принудително отвеждане до границата на Р.България”, а със  заповед рег.№ОЧ-106/05.09.2012г. –ПАМ „Забрана за влизане в Р.България за срок от три години”, а данните на подсъдимият С.А. били заложени в  информационната система АФИС – БД ЕВРОДАК на основание незаконно преминаване на границата. С протокол от 06.09.2012г. бил върнат на основание спогодба между Турция и България от 1967г. на турските компетентни власти.

         Горната фактическа обстановка се доказва от събраните устни доказателства - показанията на св.К., и приобщените на основание чл.283 от НПК  писмените доказателства – материали по ПД № 244/2012г. по описа на РУП-Малко Търново.

ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ПРАВНИ ИЗВОДИ НА СЪДА:

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаните деяния подсъдимият  С.А., роден  на ***г***, Сирия, гражданин на Сирия,   неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес,  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.279 ал.1 от НК. От събраните безспорни доказателства по делото налага извода, че действията на подсъдимият са предварително обмислени и внимателно планирани, с ясно посочена цел. Подсъдимият  е влязъл през границата на страната, знаейки, че не разполага с разрешение за преминаване на българската държавна граница и въпреки това е преминал същата на 05.09.2012г. без разрешението на органите на властта, като е искал и целял престъпния резултат.  

          В случая от обективна страна изпълнителното деяние  е осъществено от подсъдимият чрез действие като на 05.09.2012г.  е  влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта на ГКПП-Малко Търново.

Субект на престъплението е подсъдимият С.А., роден  на ***г***, Сирия, гражданин на Сирия,   неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес,   за когото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно вменяемо наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянията са извършени от подсъдимият  с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им съгласно чл.11 ал.2 от НК.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

          При определяне вида и размера на наказанието съобразно изискването на чл.54 НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимият  да е против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от С.А., роден  на ***г***, Сирия, гражданин на Сирия,   неосъждан, без документи за самоличност, понастоящем в чужбина без известен адрес, престъпление по чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Съдът отчита и ниската обществената опасност на подсъдимият– същият е с необременено съдебно минало и не е оказал съпротива при задържането, които обстоятелства от своя страна са смекчаващи отговорността. При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимият наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на сто лева, като на основание чл.66 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание ЛОС за срок от три години.

         Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                            

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: