М О Т И В И   КЪМ ПРИСЪДА № 54 /15.10.2013г. по

НОХД  № 125/2013г.

 

 

         Производството е образувано по повод внесен за разглеждане обвинителен акт на РП -  Малко Търново срещу  С.О.А., роден  на ***г***, с ЕГН ********** ***, български гражданин,  неженен, неосъждан, с основно образование, безработен,  с обвинение за това, че на 21.08.2013г. около 15.30 часа в  района на село С., община Малко Търново,  влязъл през границата на страната от Република Турция  в Република България без разрешение от надлежните органи на властта и не през определените за това места - престъпление по чл.279 ал.1от НК.

         Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение и пледира за реализиране на наказателната отговорност спрямо подсъдимия към определения от закона минимум.

Подсъдимият А., се явява лично в с.з., не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, признава вината си и изразява съжаление за извършеното.  Моли за минимално наказание.

В резултат на съдебното дирене, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.О.А. е  роден  на ***г***, с ЕГН ********** ***, български гражданин,  неженен, неосъждан, с основно образование, безработен.

На 21.08.2013г. свидетелят К. К. –ст. полицай в ГПУ- Малко Търново бил наряд в района на м.”М*** н***” в землището на село С.,  община Малко и около 15.30 часа спрял подс.А. за рутинна проверка на документите за самоличност. Тъй като св.К. се усъмнил в истиността на отговорите на подс.А., отвел същия в ГПУ-Малко Търново  за изясняване на случая, където граничните полицаи установили, че в паспорта на подс.А. има положен печат за излизане от РБългария, но няма положен печат за влизане, поради което бил задържан за срок от 24часа в ГПУ Малко Търново със заповед № 69/21.08.2013г.  При проведените беседи с лицето се установило, че подсъдимият А.  е преминал държавната граница на Р.България от Р.Турция без надлежното разрешение на органите на властта в района на село С., община Малко Търново. От обясненията на подс.А., дадени в хода на съдебното следствие, се установява, че същият след дълго пребиваване в РТурция, където работел като овчар, решил тайно от работодателбите си да се върне в РБългария, поради което и въпреки наличието на валиден задграничен паспорт, подс.А. влязъл в РБългария без разрешение от надлежните органи на властта и не през определените за това места.

         Горната фактическа обстановка се доказва от събраните устни доказателства – обясненията на подс.А. , показанията на св.К., и приобщените на основание чл.283 от НПК  писмените доказателства – материали по ДП № 82/2012г. по описа на ГПУ-Малко Търново.

ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ПРАВНИ ИЗВОДИ НА СЪДА:

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаните деяния подсъдимият  С.О.А. е  роден  на ***г***, с ЕГН ********** ***, български гражданин,  неженен, неосъждан, с основно образование, безработен,  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.279 ал.1 от НК. От събраните безспорни доказателства по делото налага извода, че действията на подсъдимият А. са предварително обмислени и внимателно планирани, с ясно посочена цел. Подсъдимият  е влязъл през границата на страната, знаейки, че не разполага с разрешение за преминаване на българската държавна граница и въпреки това е преминал същата на 21.08.2013г. без разрешението на органите на властта и не през определените за това места, като е искал и целял престъпния резултат.  

          В случая от обективна страна изпълнителното деяние  е осъществено от подсъдимият чрез действие като на 21.08.2013г.  е  влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта на ГКПП-Малко Търново.

Субект на престъплението е подсъдимият С.О.А. е  роден  на ***г***, с ЕГН ********** ***, български гражданин,  неженен, неосъждан, с основно образование, безработен, за когото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно вменяемо наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянията са извършени от подсъдимият А. с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им съгласно чл.11 ал.2 от НК.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

          При определяне вида и размера на наказанието съобразно изискването на чл.54 НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимият  да е против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от С.О.А. е  роден  на ***г***, с ЕГН ********** ***, български гражданин,  неженен, неосъждан, с основно образование, безработен, престъпление по чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Съдът отчита и ниската обществената опасност на подсъдимият– същият е с необременено съдебно минало и  е оказал съдействие за разкриването на обективната истина, признава вината си и изразява съжаление за извършеното, които обстоятелства от своя страна са смекчаващи отговорността. При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимият А. наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на сто лева, като на основание чл.66 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание ЛОС за срок от три години.

         Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                            

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: