МОТИВИ  към П**а № 63/12.12.2012г. по НОХД № 117/2012г. по описа на РС-**

 Производството е образувано по внесен обвинителен акт  срещу подсъдимият А.М.М. с ЕГН **********,***, с постоянен адрес  село О**, община **, понастоящем живущ ***, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен, за извършено престъпление по чл.191, ал.3 във вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това че :

1/  В периода от 15.07.2006г. до  22.01. 2009 г. в село О**, село В**к, село ** село О**, селата около Д** и Д** и селата **, област В**, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял на съпружески начала с лице от женски пол, ненавършило 14 – годишна възраст – К.Р.Д.,  родена на ***г

2/  В условията на продължавано престъпление в  периода от  22.01. 2009 г.  до 03.10.2012г. в село О**, в села около Д** и Д**, в селата **, област В**, в село В**а, община ** и в град **, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял на съпружески начала с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – К.Р.Д.,  родена на ***г.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия М. , като счита, че същото са доказани по несъмнен и категоричен  начин, което не се оспорва и от самия подсъдим. Пледира за осъждането му и по двете обвинения, като наказанието бъде определено на основание чл.191, ал.3 във вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца, като изпълнението на така определеното наказание на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години. Подробни съображения излага в хода на съдебните прения.

Подсъдимият  А.М.М. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава изцяло вината си и искрено съжалява за извършеното.

Съдът намира за установено следното:

         Подсъдимият  А.М.М. е роден на ***г***, с постоянен адрес  село О**, община **, понастоящем живущ ***, български гражданин, с основно образование, безработен, неосъждан, с позитивни характеристични данни.

Подс. М. се запознал със св. К.Р.Д. родена на ***г. през лятото на 2006 година, когато посетил дома на баба й, находящ се в село П**. Подс.М. харесал св.Д. и след около 10 дни след запознанството я поканил да заживеят на съпружески начала. Св.Д. също го харесала и след одобрението на родителите й и баба й, подс.М. и св.Д. направили тържество по този повод, след което отишли да живеят в дома на подсъдимия в село О**, където св.Д. се запознала с родителите на подс.М.. След около два месеца подс.М. и св.Д. се преместили да живеят в село В**к, а след още два месеца се преместили в село П**д. Честото местене на подс.М. и св.Д. е свързано с трудовата заетост на подс.М. – повременна в дърводобива. От съвместното съжителство, на 26.07.2007г. св.Д. родила дете, което подс.М. в последствие припознал  – **, като към момента на раждането св.Д. била навършила 12 години. За няколко месеца роденото дете ** било настанено в Дом майка и дете в град Б**, но след като подс.М. го припознал, св.Д. и подс.М. си го взели обратно за отглеждане в дома им в село О**. След около 4 месеца подс.М. *** и последователно се заселвали за по няколко месеца в селата около Д** и Д**, а след това в селата **, обаст В**. От месец септември 2010г. подс.М. и св.Д. се преместили да живеят в село В**а, община **, а от месец март 2011г. – се установили да живеят за постоянно в град **, ул.”** На 25.07.2011г. от съвместното им съжителство се родило и второ дете – ** Д**. В с.з.подс. М. се определя за биологичен баща и на второто дете, декларирайки готовност за припознаването му.

Разпитан в хода на досъдебното производство, подс. М., заявява,че разбира обвиненията, признава се за виновен и обяснява механизма на извършеното от него деяние. Изразява съжаление за извършеното.

 Горните фактически положения се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно -  направените от подсъдимия признания на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,  подкрепящите ги гласни и писмени доказателствени средства, събрани в досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по съдебното следствие, на основание чл.283 НПК. Събраните по делото доказателствени материали са непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, които са от значение за правилното решаване на делото, същите са категорични, непосредствени, обективни и допълващи се помежду си. Явяват се и допълващи към направените самопризнания от подсъдимия.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка по делото, съдът прие, че подсъдимият А.М.М.  е   осъществил от обективна и субективна страна  в условията на продължавано престъпление престъпния състав на  чл.191, ал.3 във вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като :

1/  В периода от 15.07.2006г. до  22.01. 2009 г. в село О**, село В**к, село ** село О**, селата около Д** и Д** и селата **, област В**, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял на съпружески начала с лице от женски пол, ненавършило 14 – годишна възраст – К.Р.Д.,  родена на ***г

2/  В условията на продължавано престъпление в  периода от  22.01. 2009 г.  до 03.10.2012г. в село О**, в села около Д** и Д**, в селата **, област В**, в село В**а, община ** и в град **, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял на съпружески начала с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – К.Р.Д.,  родена на ***г.

По несъмнен начин от самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, се установи, че подс. М.  е осъществил престъплението по обвинителния акт, като заживял на съпружески начала, без да е сключил брак с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст, което съжителство е продължило и в периода от навършване на 14 – годишна възраст до навършване на 16-годишна възраст, продължило и след това, от което съжителство са се родили  и две дете, като първото дете е припознато от подсъдимия, а за второто дете подсъдимия е потвърдил, че му е биологичен баща. От  субективна страна   деянията  са извършени от  подсъдимия   М. умишлено,    с   форма  на   вина –пряк умисъл,   тъй като деецът е  съзнавал общественоопасният им характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните им последици и е искал настъпването им. За това, съдът призна  за  виновен   подсъдимият М. в осъществяванетото  на     престъплението  по   обвинението по чл.191, ал.3 във вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК,

          При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за извършените при условията на продължавано престъпление две деяния, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.26 ал.1НК - двете деяния осъществяват поотделно съставите на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, както и от разпоредбата на  чл.55 ал.1 т.1 от НК. В случая, съдът намира, че по отношение и на двете деяния са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, много добри характеристични данни, пълно съдействие на органите на разследването и на съда, обстоятелството, че подсъдимият е млад човек и е ангажиран трудово, изразеното съжаление относно извършеното.При определяне на конкретния размер на наказанието за извършеното при условията на продължителност престъпление от подсъдимия, съдът отчете обществената опасност на деянията, обществената опасност на конкретното деяние, причините за извършването му, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. В случая, след отчитане на обществената опасност на деянията, която не е висока, обществената опасност на дееца, която е ниска, тъй като същият не е осъждан,  не е и криминално проявен, смекчаващите обстоятелства – чисто съдебно минало, позитивни характеристични данни, младата му възраст, трудова ангажираност, пълното съдействие на разследващите органи и на съда за разкриване на обективната истина, искрено съжаление, както и липсата на отегчаващи такива, съдът определи наказание на основание чл.191 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК - лишаване от свобода за срок от три месеца.Съдът счете, че така наложеното наказание е справедливо и достатъчно и ще съдейства за постигане целите на личната и генерална превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитаването на дееца. Съдът приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, като отложи изпълнението на наказанието от 3 месеца лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на п**ата в сила, тъй като счете, че за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия, както и реализиране на останалите цели на наказанието, не се налага ефективното му изтърпяване. 

    По изложените съображения, съдът постанови п**ата си.

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: